Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

"Прокълнатият поет" Шарл Бодлер умира от сифилис и наркотици едва на 46

Навършиха се 150 години, откакто в Отвъдното се преселва френският поет, естет и декадент

Шарл Пиер Бодлер

Наричан е "баща на модерния критицизъм", смятан е за предтеча на символизма. Заедно със Стефан Маларме и Пол Верлен формира движението на френските декаденти от втората половина на ХІХ в.

Шарл Бодлер напуска този свят едва на 46 години. На 31 август се навършиха 150 години от смъртта на френския постромантик, поет, естет и декадент .

Шарл Бодлер е роден на 7 април 1821 година в Париж в семейството на виден сенатор по времето на Наполеон, в което царят пуритански нрави.

1855 г.

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Баща му си отива от този свят, когато Бодлер е на 6 години. Момчето силно се привързва към майка, но тя се омъжва повторно за офицер, който работи по-късно като дипломат в различни страни. Това разбива чувствата и живота на бъдещия поет. Бодлер намразва жените. По-късно в творчеството си презира и обругава Жената, излива мъката си, която е изпитал като дете от предателството на майка си, която според него го лишава от любов и нежност. Бодлер описва всички злини на света със съществуването на Жената.

Още преди да навърши пълнолетие, се отдава на разгулен живот. Опознава опиума, алкохола и безразборния секс. Смята се, че по това време се разболява от сифилис, заразен от проститутка. За да го откъснат от пороците, го изпращат на пътешествие до Индия.

След завръщането си в Париж, Бодлер вече е на 23 години, но продължава екстравагантния си живот.

Още

Авторът на "Червената шапчица" подписва приказките си с името на своя син

Майка му и вторият й съпруг успяват да поставят имуществото му под попечителство под предлог, че неразумно изразходва средствата, останали от баща му. С това го обричат на полугладно съществуване. Бодлер започва усилена работа над поетичната си книга - "Цветя на Злото".

През този период той се запознава с мулатката Жан Дювал, която присъства в живота му почти до края.

През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка "Цветя на злото" ("Les fleurs du mal"). Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон.

Първото издание на "Цветя на злото" с авторски бележки

Още

Животът на Флобер - словесен педантизъм и безразборен секс

Книгата се посреща с неодобрение от критиката и широката публика. Основните теми - сексът и смъртта, скандализират обществото, което дамгосва стиховете като неблагоприлични. Бодлер, издателят и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 г. с допълнения.

Освен отричания поетичен сборник "Цветя на злото" и десетина естетически студии, Бодлер е оставил и три есета, посветени на дрогата - "Поема за хашиша", "Опиоман" и "Виното и хашишът като средства за разширение на личността".

В тях той описва въздействието на опиума и хашиша върху психиката, изследва влиянието на отровите върху мозъка и описва образите и усещанията, които те пораждат с определения като като напр. "хармония в най-очарователна форма" и "мигновено овладяване на рая".

Но Бодлер описва и терзанията, предизвиквани от наркотиците - "огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление".

Портрет на Бодлер от Гюстав Курбе (1848)

Интересно е сравнението, което прави великият познавач на "отровите" между виното и хашиша:

"Виното въздига волята, хашишът я парализира. Виното укрепва физическите сили, хашишът е инструмент за самоубийство. Виното прави човека добър и общителен, хашишът го дърпа към уединение. Виното, иначе казано, е трудолюбиво, а хашишът по същество е лентяй. Защо в крайна сметка да работиш, да ореш, да пишеш, да произвеждаш нещо, щом можеш да попаднеш в рая и без никакъв труд? Най-сетне, виното е предназначено за хората, който работят и които са достойни да го пият. Хашишът принадлежи към самотните наслаждения, той е създаден за презрените безделници. Виното е полезно и плодотворно. Хашишът е безполезен и опасен."

В средата на 40-те години Бодлер се увлича от творбите на Едгар Алън По. Почти до края на живота си той превежда на френски негови произведения.

1863 г.

Още

Любовният живот на Емил Зола

Финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861 г. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много.

Полужив, изтощен от наркотиците и пагубния си начин на живот, от борбата със сифилиса, майка му го завежда в Париж и го настанява в болница, където го посещават много негови приятели.

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Бодлер започва да губи разсъдъка си, в последните си дни не може да говори. Мисълта му се прояснява само веднъж - когато го навестява мадам Сабатие. Бодлер обича платонично Аполони Сабатие, известна като Президентшата. Класната куртизанка мадам Сабатие е запленила цялата френска бохема. Не прави изключение и самият Бодлер, който е пламенно влюбен в нея и й изпраща анонимни мрачни любовни стихотворения. След като тя му се отдава, Бодлер се измъква с неясни оправдания от връзката.

Мулатката Жан Дювал не се появява в последните му дни, отдавна тя го трови с упреците си, че не може да я издържа материално.

Жан Дювал в картината на Едуар Мане

Поетът издъхва в ръцете на майка си на 31 август 1867 година, която няма представа, че несретният й син ще се превърне в гордост за цяла Франция.

Гробът на Шарл Бодлер в Монпарнас (Снимка: Shutterstock)

Представяме ви цитати от поета:

"Харесва ми Вагнер, но моят тип музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти"

"Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без поезия".

"Светът се върти около неразбирателството".

"Има само три същества, достойни за респект - свещеникът, войникът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш".

"Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино".

"Какво е изкуството? Проституция!".

"Единствен Бог може да управлява без да съществува".

"Танцът разкрива всичко мистериозно, скрито в музиката. Танцът е поезия с ръце и крака".

"Всички сме родени, белязани от злото".

"Всеки, който знае как да забавлява, има правото да говори за себе си".

"От утробата на изкуството е родена критиката".

Портрет на Шарл Бодлер от Емил Дерой (1844)

"Откъдето и да идваш, Рая или Ада, какво значение има, о, красота!"

"Винаги съм се чудел на това, че на жените е позволено да влизат в църквата. За какво могат те да говорят с Бога?

"Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш."

"Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло."

"Красивото винаги е странно."

"Да правиш любов означава да копнееш да влезеш в другия, а творецът не излиза никога от себе си."

"И мъдрите, и пройдохите мислят за удоволствието и всеки тича към избраното от него кътче, за да изпие чашата на забравата."

"Гениалността не е нищо друго, освен повторно уловената младост."

"Силният предугажда брат във всичко силно и вижда свои чеда във всичко, което се нуждае от закрила или утеха."

"Системата е един вид проклятие и ние сме принудени постоянно да се отричаме от нея."

"Малцина имат право да царуват, защото малцина са обладани от голяма страст. А тъй като днес всеки иска да царува, никой не умее да управлява себе си."

Надгробния паметник на поета в Монпарнас (Снимка: Shutterstock)

СТИХОВЕ

Танцът на смъртта

На Ернест Кристоф

С осанка горда и надменна — като жива! —
с воал и ръкавици, прегърнала цветя,
с екстравагантен вид — кокетка костелива,
нехаеща пред всички, и днес напомня тя.

По-тънка талия видял ли си на бала?
Тя с царствената рокля — преливащ водопад —
прикрива мършав крак, но ловко е подала
пантоф с помпон, разцъфнал като разкошен цвят.

А рюшът, заиграл край ключиците криви,
тъй както млечен ручей пълзи между скали,
свенливо погледи, усмивки похотливи
от прелестите мрачни се мъчи да свали.

Дълбоките очи са две гнезда на мрака
и черепът, нагизден от някакъв цветар,
полека се тресе, забучен на гръбнака.
О, как небитието ни смайва с трескав чар!

Мнозина в тоя свят посрещат те с насмешки,
не виждат те докрая — пияни от плътта —
безименния шик на костите мъртвешки.
Но ти, огромен скелет, за мене си мечта!

Реши ли да смутиш с ужасните гримаси
житейския ни празник? Или сред тая гмеж
на пиршеството на Насладата дошла си,
пришпорвана жестоко от някой стар копнеж?

Нима с цигулките и пламналите свещи
мечтаеш да прогониш ехидния кошмар
в буйни оргии духа да отървеш ти
от онзи ад, разпалил в сърцето ти пожар?

Бездънен кладенец на глупостта позната!
О, тая вечна колба с хилядолетна скръб!
През разкривената решетка на ребрата
усойница съзирам — с оголен хищен зъб.

Боя се — вярвай ми, на вятъра отива
и твоето кокетство със странния си стил;
за смъртните сърца ли са шеги такива?
Единствено храбрецът от ужаса би пил!

Очите бездни са, със страшни мисли пълни;
усмивката ти вечна от тридесет и два
блестящи зъба към танцьора хвърля мълнии —
готов да заповръща, с размътена глава.

Но кой не е летял със скелет — в танца слети,
и кой не се е хранил от гробищата, кой?
Какво са дрехи и парфюми, тоалети?
Гнусливият си мисли, че най-красив е той

Ти, баядерко, ти, развратнице безноса,
на тия запъхтени танцьори, на гмежта
кажи: "И червила, и пудри за какво са,
о, скелети под маска? Как чувствате смъртта,

о, антиноевци презрели, беловласи
ловласовци и денди с увяхнали страни,
вас танцът на Смъртта ви люшка във властта си
и ви влече към нови, неведоми страни!

Стада от смъртни в бяг се носят, гмеж безрода —
от ледената Сена до пламналия Ганг! —
не виждат ангела, през страшна дупка в свода
като мускет тръбата насочил в тая сган.

Под слънцето навред, където те намира,
Човечество нещастно, приветства те Смъртта
и често, като теб ухаеща на миро.

Еавтонтиморуменос

На Ж. Г. Ф.

Без ярост аз ще те ударя,
като месар — без гняв, без вик!
Като Мойсей — скалата, в миг
да бликне в моята Сахара

жив извор — чистите сълзи,
които мъката изцежда;
и тъй копнежът ми с надежда
ще полети — да се срази

с вълните — кораб в океана;
а там в духа ми изтерзан
ще глъхнат като барабан
плачът ти, болката набрана!

Не съм ли аз фалшив акорд
в една божествена симфония,
заради алчната Ирония,
разяждаща духа ми горд?

Той в мен стаен е — моят крясък!
Отрова черна блика в мен!
Мегера хващам в своя плен
аз, огледалото без блясък.

Аз ножът съм — но и кръвта,
трупът съм аз — но и гробарят,
аз бузата съм — и шамарът,
и гвоздеят съм — и дланта!

Аз сам вампир съм за душата
и съм отритнат като тях —
на всичко гледащи със смях,
но без усмивка на устата!

Валерия КАЛЧЕВА

1/1

Шарл Пиер Бодлер

Гробът на Шарл Бодлер в Монпарнас (Снимка: Shutterstock)

Надгробния паметник на поета в Монпарнас (Снимка: Shutterstock)

1855 г.

Първото издание на "Цветя на злото" с авторски бележки

Портрет на Шарл Бодлер от Емил Дерой (1844)

Жан Дювал в картината на Едуар Мане

1863 г.

Портрет на Бодлер от Гюстав Курбе (1848)

Календар

Препоръчваме ви

Славин Славчев: Не съм забравил старите кучета, но душата ми принадлежи на Julian's Laughter

"Падам си малко калпазанин", споделя рок факторът в откровено интервю пред Impressio

Галин Стоев: Пропуснах срещата си с Изабел Юпер в "Комеди франсез"

Ще си търся ателие в Тулуза, в което задължително да има стая за приятели, когато ми идват на гости, разкрива директорът на тамошния театър

Според някои "Продавачът на щастие" - Дейл Карнеги, се е самоубил?

Писателят живеел с комплекса на неудачник, с Болестта на Ходжкин и в пълна самота

Съвременниците на Иля Репин смятали портретите му за "предвестници на смъртта"

Жестоки събития връхлетяли и натурщиците на картината му "Иван Грозни убива сина си"

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелеков: Всеки от нас има своите мръсни тайни

Убеден съм, че тези, които сега се раждат, ще имат в бъдеще целия си живот на файлове, прогнозира бившият кукувец.