МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО
Животът на Флобер - словесен педантизъм и безразборен секс
Авторът на "Мадам Бовари" умира от сифилис, преди 137 години
Редактор : Еми Мариянска / 10323 Прочита 0 Коментара

Гюстав Флобер умира на 8 май 1880 г., но остава в историята на литературата като автора на вечния роман "Мадам Бовари" и на прочутите си писма, събрани в цели томове. Любопитно е как този гений на мисълта и словото, известен с педантизма и естетиката си по отношение на творчеството, в личния си живот безразсъдно се отдава на най-низки сексуални страсти, включително и с мъжки проститутки.
Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Северна Франция, в семейството на хирург от местната болница. Баща му е авторитетен лекар. Малкият Гюстав проявява склонност към съчинението още от малък. Започва да пише едва на 8. Получава стабилно образование. Завършва право в Париж.
Именно във френската столица се запознава със знаменити личности като Виктор Юго и поетесата Луиз Коле, с която изживява единствената си романтична връзка с жена. Любопитни са любовните писма между двамата. Флобер, обаче, така и не сключва брак до края на живота си. За сметка на това има предан приятел, в лицето на Максим Дю Камп. Последният бил наистина искрен в другаруването си с Флобер, защото има сведения, че го критикувал съвсем откровено, както по лични, така и по творчески въпроси. Например веднъж, след като търпеливо изслушал литературното четене на Флобер на току-що завършения му роман "Изкушението на свети Антоний", Камп казал на приятеля си веднага да хвърли ръкописа в огъня. Камп придружава Флобер по време на много от пътуванията на писателя, но не може да го предпази от сексуалните му залитания с проститутки.
По време на едно от тези пътувания - до Гърция и Египет, Флобер се заразява от сифилис. Когато му съобщават диагнозата, не казва нищо - в поведението му не се забелязва никаква промяна. Продължава с безразборните си сексуални връзки, и дори участва в оргия с мъжки проститутки в Бейрут. Нощният му живот ни най-малко не пречи на чутовния му работохолизъм. През деня Флобер работи неуморно над изяществото и точността на думите, а нощем мърсува с млад египтянин, покрит с белези от шарка. Няма обяснение за противоречието между този, направо казано, мазохистичен стил на сексуален живот, който води, и естетическите му критерии като писател.
В работата си Флобер е безпощаден педант, търсещ точната дума до степен на самобичуване, а в личния си живот безразборно сменя...жени проститутки, с мъжки проститутки. Не обвинява никого за болестта си, само веднъж споделя, че май се е заразил от..."една туркиня".
В работата си до края на дните си остава безпощадно самокритичен. Унищожавал е свои ръкописи, като по този начин безжалостно е посягал на собствения си труд и безсънни нощи. Обичал да работи в самота, и вероятно е разпускал чрез редуването на самотните си периоди с епизоди на разгулен "отдих".
Илюстрация към романа "Мадам Бовари"
Всъщност, започва работата си по прочутия си роман "Мадам Бовари" именно след завръщането си от Египет - през 1850 г., когато вече му е известно, че е болен от сифилис. В продължение на 5 години пише романа и го издава на части. Правителството на Франция се "самосезира" и дава на съд както автора, така и издателя на "неморалния" роман, но загубва делото. Така че "Мадам Бовари" излиза напълно "законно" на бял свят като цяла книга, и бързо прави автора си много известен. Романът е екранизиран много пъти през 20-и век, още от зората на киното като изкуство.
Кадър от филмовата версия на "Мадам Бовари", 1933 г.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Филмовата екранизация на "Мадам Бовари" от 1949 г.
Кадър от филма "Мадам Бовари", 1969 г.
Много литературоведи изразяват мнението, че авторът и героинята на произведението се препокриват, като залагат на едно уж достоверно признание на Флобер: "Мадам Бовари, това съм аз". Други смятат, че това е доста повърхностно заключение за една толкова сложна личност като Флобер, на фона на известното за живота му.
От ляво на дясно: Доде, Флобер, Зола, Тургенев
Естет по рождение, Флобер имал способността бързо да различава стойностното от фалшивото, и по тези критерии си избирал и нестандартни приятели - с подобен на неговия скандален личен живот. Например, писателят поддържал много близки отношения с жената-"мъж" Жорж Санд, протежирал е "женкаря-чревоугодник" Мопасан.
Флобер не се интересува от това, какво се говори за тях, безпогрешно разпознава и цени талантливите хора. Когато е в Париж, не пропуска да гостува на Емил Зола, Алфонс Доде, на Иван Тургенев и фамилията Гонкур. Може да се приеме, че и в това отношение е бил нещо като бунтар срещу фалша и парвенюшките оценки сред т.нар. елитарно общество на Франция.
През 70-те години на 19 век започва много тежък период в живота на Флобер. Вече е издал последния си роман "Възпитание на чувствата" /1869 г./, когато започва Френско-пруската война. Пруски войници окупират бащината къща на писателя, умира майка му. Съпругът на племенницата му, към която е дълбоко привързан, фалира. Флобер трябва да претърпи всички загуби и да покрива разходите с неуморна работа, а болестта вече започва да надвива силите му.
Сифилисът навлиза в последната си мъчителна фаза - засяга мозъка му. Флобер съзнава, че единственото му спасение е работата, колкото и да му е трудно да се справя с напредващата физическа и умствена немощ. Започва да пише нов, исторически роман - за битката при Термопилите, който не успява да завърши. Умира от мозъчен кръвоизлив на 8 май 1880 г., на 58 години.
Името на писателя се нарежда сред имената на най-добрите световни писатели критически-реалисти. Флобер е признат и като един от най-големите перфекционисти на словото във френската литература.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.