Гюстав Флобер умира на 8 май 1880 г., но остава в историята на литературата като автора на вечния роман "Мадам Бовари" и на прочутите си писма, събрани в цели томове. Любопитно е как този гений на мисълта и словото, известен с педантизма и естетиката си по отношение на творчеството, в личния си живот безразсъдно се отдава на най-низки сексуални страсти, включително и с мъжки проститутки.

Гюстав Флобер

Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Северна Франция, в семейството на хирург от местната болница. Баща му е авторитетен лекар. Малкият Гюстав проявява склонност към съчинението още от малък. Започва да пише едва на 8. Получава стабилно образование. Завършва право в Париж.

Именно във френската столица се запознава със знаменити личности като Виктор Юго и поетесата Луиз Коле, с която изживява единствената си романтична връзка с жена. Любопитни са любовните писма между двамата. Флобер, обаче, така и не сключва брак до края на живота си. За сметка на това има предан приятел, в лицето на Максим Дю Камп. Последният бил наистина искрен в другаруването си с Флобер, защото има сведения, че го критикувал съвсем откровено, както по лични, така и по творчески въпроси. Например веднъж, след като търпеливо изслушал литературното четене на Флобер на току-що завършения му роман "Изкушението на свети Антоний", Камп казал на приятеля си веднага да хвърли ръкописа в огъня. Камп придружава Флобер по време на много от пътуванията на писателя, но не може да го предпази от сексуалните му залитания с проститутки.

По време на едно от тези пътувания - до Гърция и Египет, Флобер се заразява от сифилис. Когато му съобщават диагнозата, не казва нищо - в поведението му не се забелязва никаква промяна. Продължава с безразборните си сексуални връзки, и дори участва в оргия с мъжки проститутки в Бейрут. Нощният му живот ни най-малко не пречи на чутовния му работохолизъм. През деня Флобер работи неуморно над изяществото и точността на думите, а нощем мърсува с млад египтянин, покрит с белези от шарка. Няма обяснение за противоречието между този, направо казано, мазохистичен стил на сексуален живот, който води, и естетическите му критерии като писател.

В работата си Флобер е безпощаден педант, търсещ точната дума до степен на самобичуване, а в личния си живот безразборно сменя...жени проститутки, с мъжки проститутки. Не обвинява никого за болестта си, само веднъж споделя, че май се е заразил от..."една туркиня".

В работата си до края на дните си остава безпощадно самокритичен. Унищожавал е свои ръкописи, като по този начин безжалостно е посягал на собствения си труд и безсънни нощи. Обичал да работи в самота, и вероятно е разпускал чрез редуването на самотните си периоди с епизоди на разгулен "отдих".

Илюстрация към романа "Мадам Бовари"

Всъщност, започва работата си по прочутия си роман "Мадам Бовари" именно след завръщането си от Египет - през 1850 г., когато вече му е известно, че е болен от сифилис. В продължение на 5 години пише романа и го издава на части. Правителството на Франция се "самосезира" и дава на съд както автора, така и издателя на "неморалния" роман, но загубва делото. Така че "Мадам Бовари" излиза напълно "законно" на бял свят като цяла книга, и бързо прави автора си много известен. Романът е екранизиран много пъти през 20-и век, още от зората на киното като изкуство.

Кадър от филмовата версия на "Мадам Бовари", 1933 г.

Филмовата екранизация на "Мадам Бовари" от 1949 г.

Кадър от филма "Мадам Бовари", 1969 г.

Много литературоведи изразяват мнението, че авторът и героинята на произведението се препокриват, като залагат на едно уж достоверно признание на Флобер: "Мадам Бовари, това съм аз". Други смятат, че това е доста повърхностно заключение за една толкова сложна личност като Флобер, на фона на известното за живота му.

От ляво на дясно: Доде, Флобер, Зола, Тургенев

Естет по рождение, Флобер имал способността бързо да различава стойностното от фалшивото, и по тези критерии си избирал и нестандартни приятели - с подобен на неговия скандален личен живот. Например, писателят поддържал много близки отношения с жената-"мъж" Жорж Санд, протежирал е "женкаря-чревоугодник" Мопасан.

Флобер не се интересува от това, какво се говори за тях, безпогрешно разпознава и цени талантливите хора. Когато е в Париж, не пропуска да гостува на Емил Зола, Алфонс Доде, на Иван Тургенев и фамилията Гонкур. Може да се приеме, че и в това отношение е бил нещо като бунтар срещу фалша и парвенюшките оценки сред т.нар. елитарно общество на Франция.

През 70-те години на 19 век започва много тежък период в живота на Флобер. Вече е издал последния си роман "Възпитание на чувствата" /1869 г./, когато започва Френско-пруската война. Пруски войници окупират бащината къща на писателя, умира майка му. Съпругът на племенницата му, към която е дълбоко привързан, фалира. Флобер трябва да претърпи всички загуби и да покрива разходите с неуморна работа, а болестта вече започва да надвива силите му.

Сифилисът навлиза в последната си мъчителна фаза - засяга мозъка му. Флобер съзнава, че единственото му спасение е работата, колкото и да му е трудно да се справя с напредващата физическа и умствена немощ. Започва да пише нов, исторически роман - за битката при Термопилите, който не успява да завърши. Умира от мозъчен кръвоизлив на 8 май 1880 г., на 58 години.

Паметникът на Флобер

Името на писателя се нарежда сред имената на най-добрите световни писатели критически-реалисти. Флобер е признат и като един от най-големите перфекционисти на словото във френската литература.

Еми МАРИЯНСКА