Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

ПОТАЙНОСТИ

Кои са духовните избраници на мистичната Шамбала

Били ли са Николай Рьорих, Елена Блаватска, Андрю Томас, Фердинанд Осендовски, Сент-Ив д'Алвейдър, Теодор Илион, Рене Генон и Джеймс Хилтън действително в Земята на безсмъртните?

Снимка: Shutterstock

Едва ли има образован човек, който да не е чувал имената на двете мистични царства - Шамбала и Агарта. Според окултистите те са духовно измерение на една и съща невидима сила, която контролира съдбата на планетата ни. Потребността от познание "отвъд" реалността, провокирала много хора да търсят пътеки към мистичните измерения. Според някои свидетелства, част от тези търсачи дори са били допуснати там...

  Тайнствените проходи към Шамбала

Легендата за Шамбала е част от тибетското учение "Цикли на времето". Шамбала е описана като "чиста земя", кръгообразен град, обкръжен от осем заснежени планини, които оформят цвета на лотос. Според легендата столицата се намирала в самия център на града, където на трон стоял Кралят на света. Според будистите, до Шамбала и Краля могат да стигнат само хора с чисти намерения. Известно е, че емисари на Третия райх са се опитвали да почерпят сила за надмощие над света от Шамбала, но не им било позволено да го сторят.

Шамбала е по-скоро мистично измерение, което не се свързва с географските понятия за място, макар мнозина да смятат, че се намира в сърцето на Хималаите, а други - близо до столицата на Тибет - Лхаса. Много изследователи и хора на изкуството и духа са търсили вход към Шамбала и подземното царство Агарта.

По-новите митове описват тези два оазиса на духа като съчетание от технологични чудеса с мъдростта на първосвещеници на хиляди години. Легендата за обитателите на Шамбала и Агарта говори за невероятни сили, които съхраняват постиженията на високоразвитите изчезнали цивилизации Лемурия и Атлантида.

Кои са били допуснати до мистичната Шамбала?

Писателят Андрю Томас, автор на книгата "Шамбала: Оазис от светлина". Преди да пристъпи към списването й, Томас дълго изучавал митовете и легендите на Далечния изток, възникнали още отпреди азиатските прототипи на Адам и Ева - Ну и Куа. Те били родени в планините Кун Лун. Там, където е търсел мъдрост и великият автор на Дао /Пътят/ - философът Лао Дзъ. И в архива на Ватикана има свидетелства, че в планините около Тибет живеят "същества с тела, но не от плът и кръв" /?/, на които китайските императори отдавали почит. В писанията те са описани като "богове, родени от съзнанието".

През 17 век започват активни експедиции на ентусиасти по стъпките на мистичната Шамбала. Стефан Касела и Джон Кабрал използват описания на ламите от Шигатце и описват град "Северна Шамбала", но това е по-скоро опит да се "локализира" географски мястото, описано в легендите.



Два века по-късно един унгарец, на име Цома де Корос, отива да живее в тибетски манастир и по-късно дори определя географската ширина, на която предполага, че е Шамбала. А именно, "между 45 и 50 градуса северна дължина отвъд реката Сир Дария", пише Корос.

Вдъхновена от древните легенди и описанията на географи и отделни участници в експедиции в Хималаите, писателката Виктория ле Пейдж описва Шамбала като "недостъпен рай, място на вселенска мъдрост и свещен мир, населен от адепти /духовни учители/ от всяка раса и култура, които формират вътрешен кръг на човечеството, направлявайки неговата еволюция."

"Песента на Шамбала", Николай Рьорих

Там, според нея, още от началото на човешката история пребивават мъдреци, които позволяват само на силно желаещите чисти души да се докоснат до върховното блаженство на това място, където няма зло, насилие и несправедливост. Обитателите притежават както свръхестествени сили, така и високо развита технология. Техните тела са перфектни и те посвещават своя живот и време да изучават различни изкуства и науки.

Абсолютно същата концепция, която развива Виктория ле Пейдж, може да бъде намерена в теориите на индуизма, будизма, шаманизма и останалите древни традиции. И до днес, обаче, някои езотерици вярват, че Шамбала е действително място с конкретно физическо присъствие, което се намира на тайна дестинация на Земята. Други пък считат, че това е имажинерно място на Духа - друго измерение, "духовна равнина", състояние на съзнанието. Регистрирани са много случаи с хора, които са имали видения за места, които съвпадат с описанията на Шамбала и Агарта. В книгата си "Шамбала" /1930 г./, Николай Рьорих описва опитите си да свърже легендите със "свидетелствата" за Шамбала.

Той изследва фолклора на много страни: Тибет, Монголия, Китай, Туркистан, Кашмир, Персия, Алтай, Сибир, Урал, Кавказ, руските степи, Латвия, Полша, Унгария, Германия и Франция. Открива, че в Централна Азия има легенди за подземна раса от същества, наричани агарти. После, когато пътува през Алтайските планини, водачът му му разказва чудновати истории, пренасяни от ухо на ухо сред местните хора.

Веднъж Рьорих попитал дали и той може да види "хората" от подземното царство? - Водачите му отговорили, цитираме от книгата му:

"Ако твоите мисли са достатъчно възвишени, за да влязат в контакт с тези свещени хора, ще можеш да ги видиш. Само смели хора преминават към нещо по-красиво."

"Пътят към Шамбала", Николай Рьорих

Дали Рьорих е стигнал по-далеч от това, самият той не казва никъде по-конкретно.

Интересна е историята на един друг автор, който първоначално доста словоохотливо пише за подземното царство Агарта, а после се изплашва, че е преминал границата. Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) е поляк, живял дълго време в Русия. През 90-те години на миналия век той пропътувал цяла Монголия и голяма част от Сибир. По-късно защитава докторат в Париж по темата будистки мистицизъм, и издава книгата си "Зверове, хора и богове" /1923 г./ В Монголия Осендовски се запознава с един жрец, който твърдял, че е приятел на Далай Лама. Този жрец му разказва много за подземното царство Агарта и за Краля на света, като в един момент дори признава:

"Само един човек знае неговото свято име /на Краля/, и това съм аз. Това е причината, поради която Далай Лама ме почете и точно затова Живият Буда се страхува от мен",

казал жрецът на Осендовски, което го накарало да се размисли дали е безопасно да се говори повече от позволеното по тези въпроси.

Осендовски разказва как веднъж, по време на пътуване с камили, водачите му внезапно спрели и взели да се молят с "Ом мани падме хум". Това е мантра, която уравновесява тялото с ума и духа. Счита се, че Ом е името на древен човек - на първия човек, който познавал Бог. След като изчакал молитвата на водачите си, Осендовски ги попитал защо са спрели да се молят? - А те му отвърнали:

"Не видя ли как нашите камили си мърдаха ушите от страх? Не чу ли песента, която се носеше и накара Земята и небето да престанат да дишат?- Вятърът не духаше, а слънцето не се движеше. В такъв момент дори вълкът, който краде овцата, престава да се промъква...Това се случва винаги, когато Кралят на Света се моли и определя съдбата на всички хора на Земята."

Осендовски недоумявал каква е тази песен, която всички други са чули, а той не.

Приказното царство Агарта

По-късно един възрастен тибетец му разказал как в Агарта грее странна светлина и имало костенурки с 16 крака и едно око, а агартияните пък говорели едновременно на два различни езика по едно и също време, защото имали по два езика в устата си /?/ Всички разказвачи били единодушни, че Краля на света влияе на всички дейности на земните лидери, и унищожавал онези от тях, които не вършат нещата според неговите правила.

Веднъж Осендовски попитал ламата колко хора са били в Агарта, за да видят с очите си всичко това, а той му отговорил, че много хора са ходили там, но никой от тях няма да разкаже какво е видял!?! Тези думи ни отпращат към многозначителния отговор на Елена Блаватска, когато след изчезването й от светските среди, когато била попитана къде всъщност е била толкова време, тя отговаря с неопределеното

"Някъде Там!.."

Легендата за Агарта срещаме в книгите и на други автори. Писателят Сент-Ив д'Алвейдър (1842-1909 г.) се оженил за богата контеса и с парите й тръгнал на пътешествие из Индия. За него се знае още, че членувал в тайното общество на розенкройцерите. Взимал уроци по санскрит. Твърди се, че Сент-Ив д'Алвейдър посетил духовните царства Шамбала и Агарта, като напуснал физическото си тяло чрез духовни практики. По-късно издал серия от книги за астралното си приключение. След време обаче сам унищожава трудовете си, от страх, че е написал твърде много за Агарта. Чак след смъртта на писателя, от две оцеляли копия на книгата му за подземното царство, негови последователи успяват да я преиздадат.

Според теорията на д'Алвейдър Агарта се била "преселила" под земята в началото на 3200 г. пр. н.е., а жителите й притежавали уникална технология. Освен това агартияните знаели всичко за обитателите на повърхността и пращали свои емисари на земята. Агарта имала много библиотеки, в които се съдържало цялото познание за Земята, между което дори начините как живите хора могат да общуват с мъртвите. Сигурно тъкмо тази част изплашила автора на книгата за Агарта, и той предпочел да се раздели със... "спомените" си за тайнственото царство.

Когато нацистите започват да се интересуват от митовете за Шамбала, като духовен център на света, притежаващ небивала мощ, един автор твърди, че се е срещал с техни емисари в Тибет. Той също е немец - Теодор Илион, който прекарва 30-те години на 20 век, пътувайки из Тибет. В книгата си "Тъмнина над Тибет" (1937 г.) Илион описва как след като открил дълбока шахта и почнал да хвърля камъни в нея, изобщо не дочул някой от тези камъни да издрънчи, стигайки дъно?!? - Един от водачите му го предупредил:

"Не чакай звук оттам, защото всеки, който узнае докъде води тази шахта и за какво се използва, ще умре."

Всъщност, благодарение на Илион, имаме писмено свидетелство за интереса на Третия райх към Шамбала - според него нацистите целяли да се свържат с т.нар. черни адепти и да спечелят подкрепата им, за да завладеят света. В творбата си "Кралят на Света" друг автор - Рене Генон описва как древна цивилизация от пустинята Гоби била унищожена, и нейни представители се оттеглили в пещерите под Хималаите, за да изградят там нова цивилизация. Именно тогава, според Генон, се разделили на агарти и шамбалисти, като агартите следвали духовността, а шамбалистите - материализма.

На английския писател Джеймс Хилтън дължим името Шангри-Ла, както той нарича Шамбала в романа си "Изгубеният хоризонт" /1933 г./ В долината Шангри-Ла, според разказа на Хилтън, имало злато, пазено от безсмъртни монаси, а самото място е описано като царство на блаженство и покой, в което се изпълняват всички човешки желания. Дори великият Рузвелт станал почитател на романа на Хилтън. До степен, че кръстил резиденцията си Шангри-Ла /дн. Кемп Дейвид/.

Що се отнася до най-известния от всички търсач на Шамбала - руският мистик и изследовател Николай Рьорих, той пътувал до Тибет по-скоро за да открие митичния камък Chintamani, наричан още Камъкът-майка. Според будистите този камък може да изпълнява желанията на притежателя си. А за Рьорих се говори, че е бил илюминат. Известно е, че целта на илюминатите е постигането на световно господство чрез Нов световен ред.

Така че дали подбудите на Рьорих да се свърже с Шамбала са били духовни, или по-скоро подчинени на идеите на илюминатите, е трудно да се твърди. Остава въпросителната, бил ли е допуснат всъщност до духовното измерение на Шамбала? Защото всички търсачи на Земята на безсмъртните твърдят едно и също - че тя не допуска да й гостуват хора с користни цели. Според преданието, духовните пазачи на Шамбала ще се намесят пряко в земния живот на хората след една голяма война на планетата, която те щели да спрат. Едва след това щяла да започне нова ера за човеците - на мир и хармония на земята.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

1/1

Снимка: Shutterstock

Портрет на Николай Рьорих от неговия син Светослав Рьорих

Портрет на Николай Рьорих, дело на сина му Светослав Рьорих

Рьорих търсел Свещения камък в Тибет

"Пътят към Шамбала", Николай Рьорих

Николай Рьорих, автопортрет

"Песента на Шамбала", Николай Рьорих

Тайнствените проходи към Шамбала

Приказното царство Агарта

Календар

Препоръчваме ви

Четири изложби в "Етър"-а на Международния панаир на традиционните занаяти

Повече от 30 чуждестранни майстори от 16 държави ще представят пред гостите на Панаира съхранени традиционни техники и съвременното състояние на занаятите в своите страни

Изключителната колекция на архитекта Яу Мин Пей отива на търг

Селекцията от произведения на изкуството се оценява на над 25 милиона долара

Майстори от "Етър"-а участват в Международен фестивал в Португалия

Тази година България е една от малкото европейски страни, включени в португалския фестивал на занаятите

Олимпийските медали на Токио 2020 - от 100% рециклирана електроника

За 3 години бяха събрани над 5 милиона смартфони

Различността, която прерасна в любов

Как две кучета приеха котка за свой неразделен приятел