Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

СВЕТОВНИТЕ МАЙСТОРИ НА ПЕРОТО

"Бащата на Робинзон Крузо" умира самотен, преследван от кредитори

Навършват се 289 години от смъртта на Даниъл Дефо - великия писател, който е и журналист, търговец, фабрикант, застраховател на кораби, таен агент

Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г. (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Даниъл Дефо, чието рождено име е Даниъл Фоу, е английски писател и журналист, станал известен с романа си "Робинзон Крузо". Бил е още търговец, фабрикант, застраховател на кораби, таен агент.

Представител е на Просвещението. Автор е на памфлети, сатирични произведения, есета, които третират политически, икономически и социални проблеми, на документална проза.

Дефо става свидетел на най-големите за Лондон бедствия - Голямата чума, която убива през 1665 г. 70 хиляди лондончани, както и на Големия пожар на следващата година, който напълно разрушава по-голямата част от Средновековен Лондон.

Съвременник и на създаването на Великобритания през 1707 г., с подписването на Акта за обединение на англичани и шотландци през 1703 г., по време на царуването на кралица Анна.

Даниел Дефо е роден през 1660 година в днешното Лондонско сити. Улицата, където се е намирала родната му къща, се казва Fore Street и съществува до днес, недалеч от Културния център Барбикан. Произхожда от семейството на занаятчия. Баща му Джеймс Фо е суров пуританин, който смятал, че най-доброто място да се образова неговият наследник е духовната семинария. Синът завършва Академията на Чарлз Мортън. Даниъл учи задълбочено история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Получава образование, което го подготвя да стане служител на църквата.

Даниъл Дефо (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Но проповедническата дейност е чужда за него и през 1685 г. той решава да се заеме с търговия - създава фабрика за чорапи, посредник е за износ на платове и внос на вино, собственик е на тухларна фабрика. Дефо много се увличал по търговията и написал множество есета и памфлети на икономическа тема.

През 1684 г. Даниъл Дефо се жени за Мари Тюфлей, която била дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват, а бракът им продължава 47 години, но е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, свързано с много пътувания и нестабилното му финансово състояние.

Година след сватбата си Дефо участва във въстание срещу католическия крал Джеймс II. Криейки се в църковния двор, след потушаването на въстанието, той видял името Робинзон Крузо, издълбано върху камък и по-късно дал това име на известния си герой.

През 1692 г. Дефо фалира, а 3 години по-късно постъпва на държавна служба - изпълнява задачи, които му се възлагат, пътувайки до Шотландия. По това време имало движение за обединяване на Англия и Шотландия, което било неправилно разбирано от шотландците, а Дефо имал задачата да им го обясни.

По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.

През 1703 г. Дефо е осъден да бъде привързан на позорния стълб и на затвор, заради един от памфлетите си - "Най-краткият начин за справяне с несъгласните". Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.

Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г. ( iStock by Getty Images/Guliver Photos)

След излизането си от затвора Даниъл получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник "Преглед на френската дейност", който е свързан с проблемите в Европа. Със статиите си по въпроси в областта на историята, географията, икономиката, педагогиката, медицината и други, Дефо става един от основоположниците на английската журналистика. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто - жанрове, без които не може нито един вестник.

Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, шпионин, беглец. Но най-вече той е велик писател, добил с творбите си световна популярност.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Даниъл Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698 г., а става известен през 1701 г. с поемата "Чистокръвният англичанин", в която защитава Уилям III и осмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв.

Когато наближава 60-те, Дефо започва да пише романи.

През 1719 г. публикува романа, който му донася най-голяма известност - "Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо". Успехът е изумителен и авторът издава две продължения - "Следващите приключения на Робинзон Крузо" и "Сериозни мисли, премислени от Робинзон през целия му живот", но те не достигат популярността на първата книга.

Корица на издание на романа "Робинзон Крузо"

Други романи, чийто герои предизвикват по-сериозен интерес са - "Мол Фландърс" (1722) - история на самотна жена от Лондон и крадец, "Капитан Сингълтън" (1720), "Полковник Джак" (1722), "Роксана" (1724), в чиято основа е съдбата на човека, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.

"Робинзон Крузо"

Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" с оригинално заглавие "Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия", е написан, когато Дефо е почти на 60. В него той разказва историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден остров и прекарва там двадесет и осем години от живота си.

Писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху "завръщането" на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към Бога, за когото в Евангелието на Йоан се казва: "Аз съм пътят, и истината, и животът" (Йоан 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от Бога в човешкото сърце.

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се възприема и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до Бога. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Интересно е тълкуването на "избавлението", към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме "избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието".

Пробудилата се съвест у Робинзон му помага да разграничи в ценностно отношение двата свята - този, в който е живял преди корабокрушението, и този, който създава сам на острова. Християнските добродетели, извлечени от евангелския текст, стават огледало, в което се отразява порочността на "стария" свят, отблъснала завинаги прогледналия за доброто човек.

Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландеца Александър Селкърк, който прекарва четири години на островите Хуан Фернандес.

Статуя на Александър Селкърк

Александър Сeлкърк, смятан за прототип на Робинзон Крузо

Селкърк е буен младеж и се присъединява към буканиерските пътувания към южните части на Тихия океан по време на Войната за испанското наследство. Една такава експедиция е командвана от Уилям Дампир. Корабът му акостира на островите Хуан Фернандес, за да събере провизии, а Селкърк прави правилна преценка, че корабът не е годен за плаване и поисква да бъде оставен на острова.

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Когато най-накрая е спасен от британския капер Удс Роджърс, Селкирк вече е умел ловец и успешно използва намерените ресурси на острова. Историята му е широко разгласена, след като се връща в Англия, ставайки източник на вдъхновение за писателя Даниъл Дефо.

Друга версия за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския полимб Ибн Туфяйл, известен като "Abubacer" в Европа. Латинското издание на книгата носи заглавието Philosophus Autodidactus (на български: "Самоук философ"), като главният герой в нея също прекарва няколко години далеч от обществото на безлюден остров.

"Капитан Сингълтън"

Следващият роман, който пише Дефо, е "Капитан Сингълтън", който е публикуван през 1720 г., а по-късно е преиздаван многократно. Разказът описва живота на англичанина Сингълтън - като дете бива откраднат от семейството му и отгледан от цигани, а в крайна сметка се отправя към морето.

Първата половина на книгата се отнася за прекосяването на Африка, а втората половина за живота му като пират в Индийския океан и Арабско море. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на Сингълтън се държи по-скоро като търговски авантюрист.

Даниъл Дефо ( iStock by Getty Images/Guliver Photos)

"Мемоарите на един роялист"

Даниъл Дефо създава "Мемоарите на един роялист" през 1720 г., по време на Тридесетгодишната война и английските граждански войни. Първоначалното заглавие било: "Мемоарите на един роялист; или военен дневник на войните в Германия и войните в Англия. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на Густав Адолф - славният крал на Швеция и след това в Кралската армия на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната".

"Дневник на чумавата година"

"Дневник на чумавата година" не е документално четиво. Даниъл Дефо е на пет години, по време на разразяването на Голямата епидемия от чума (1665 - 1666 г.), но фактите и случките, описани в книгата, са от първо лице, на човек, наистина живял по време на чумата в Лондон. В увода на книгата се споменава, че творбата е едно от малкото псевдоисторически творби, които се приемат за достоверни сред историческите кръгове.

Спорове съществуват относно източника на информация в романа. Действията се приписват на лице с инициалите Х.Ф. Докато самият Даниъл Дефо е невръстен, по време на събитията, които описва, неговият чичо Хенри Фоу живее и предполага се води обстойни дневници за живота си в Лондон в разгара на епидемията. Смята се, че "Дневник за чумавата година" се базира именно на тях, което придава на книгата достоверност.

Поради тази причина описанията на живота и порядките в Лондон и Англия през XVII век са достоверни и правдоподобни. Разбиранията на хората от XVII век и техните методи за борба със заразата и нейното лечение са описани в детайли: хората са нямали представа, че заразата се разпространява от ухапванията на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха чрез зловонни миризми. Лечението на заразените е описано като процес чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на болните, за да изтече гнойта. Тези манипулации са изпълнявани без упойка. Като най-честото облекчение и утеха на болните е посочена религията.

Книгата е често сравнявана със знаменития дневник на Самюъл Пийпс, който подробно описва живота в Лондон през същата епоха и е писан по време на описаните събития. Творбата на Дефо, обаче е значително по-детайлна, тъй като се спира на седмични статистика на смъртните случаи, хроники за отделни квартали и дори частни домове. Хрониката му е значително по-структурирана, систематизирана и е плод на задълбочено проучване от страна на автора.

"Полковник Джак"

"Полковник Джак" е роман на Даниъл Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатата тема - съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата. В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и войни - физически и душевни, което много желае да стане един "порядъчен господин".

"Мол Фландърс"

През 1722 г. Дефо създава друг роман, насочен отново към изкуплението - материално и духовно. В него се разказва за една самотна жена, родена в Нюгейт, която през живота си, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години била държанка, пет пъти - съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години - крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покаяла, забогатяла, заживяла честно и починала в разкаяние.

Илюстрация към романа "Мол Фландърс"

Написан е през нейните собствени спомени. Мол се ражда в тогавашния лондонски затвор Нюгейт, изоставена и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява - една дама от висшето лондонско общество я приютява и започва да се грижи за нея. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи...

Илюстрация към романа "Мол Фландърс"

Въпреки че Мол се бори с морала в някои от действията и решенията си, отдадеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като Робинзон Крузо, в края тя се покайва. Романът "Мол Фландърс" оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17 век.

"Роксана: Щастливата любовница"

След "Мол Фландърс" Дефо създава своя последен роман наречен "Роксана: Щастливата любовница" (1724). В него той разказва за момиче, родено във Франция и изоставено от своите родители.

Юношеските години на Роксана преминават в Англия и едва на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак, семейството остава без пари по вина на безразсъдния съпруг. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от безизходицата, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.

Сюжетът на романа е доста пъстър и изпълнен с неочаквани случки, като неговата главна идея е да покаже как през осемнадесети век жената може да притежава свое имущество въпреки патриархалното общество и както казва самата Роксана: "Договорът за брак е... нищо друго освен доброволно отказване от свободата, имота, властта и всичко, което някога човек е имал".

Романите на Дефо се отличават с някои особености. Преди всичко това е техниката на разказа от първо лице. Героят разказва за своите приключения. Най-често има скандална биография.

Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуването си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието. Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и читателите се държат в напрежение.

Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет. Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.

Корица на издание на романа "Робинзон Крузо"

На български език са преведени единствено романите "Робинзон Крузо", "Мол Фландърс" и "Дневник на чумавата година".

Добил слава на талантлив писател, Даниъл Дефо умира на 71 години в самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори.

Денят бил 26 април 1731 г. Погребан е в лондонското гробище Bunhill Fields, което съществува и до днес. В това гробище навремето са погребвали лондончани с нетрадиционни политически и религиозни възгледи.

Паметникът на Даниъл Дефо (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Интересно е, че по време на буря през 1857 г. надгробната плоча на Дефо е ударена от светкавица. Тогава решават да построят паметник на Бащата на Робинзон Крузо. Парите събират деца, читатели на детския вестник Christian World ("Християнски свят"). За да мотивира децата, редакторът на вестника направил две сметки за дарение - за момичета и за момчета. Тъй като децата се съревновавали кои ще дадат повече пари, сумата била бързо събрана.

Цитати от великия Даниъл Дефо

Не е грях да излъжеш дявола.

Никога не е късно да поумнееш.

Най-висшата степен на човешката мъдрост е умението да се приспособиш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки външните заплахи.

Страхът е болест, отслабваща душата така, както физическият недъг отслабва тялото.

Бремето на нашата тревога е по-голямо, много по-голямо от злото, пред което тръпнем.

Още

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

Още

Кърт Вонегът: Искам да живея възможно най-близо до ръба. Оттам виждаш всякакви неща

Кърт Вонегът: Искам да живея възможно най-близо до ръба. Оттам виждаш всякакви неща

Още

Йожен Йонеско: Нашият живот е като моя театър - абсурден, смешен, нищожен и нещастен

Йожен Йонеско: Нашият живот е като моя театър - абсурден, смешен, нищожен и нещастен

Още

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

Още

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

Коментирай 3

1/1

Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г. (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Паметникът на Даниъл Дефо (Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Даниъл Дефо (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Даниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г. ( iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Корица на издание на романа "Робинзон Крузо"

Корица на издание на романа "Робинзон Крузо

Даниъл Дефо ( iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Александър Сeлкърк, смятан за прототип на Робинзон Крузо

Илюстрация към романа "Робинзон Крузо" (iStock by Getty Images/Guliver Photos)

Корица на издание на романа "Робинзон Крузо"

Статуя на Александър Селкърк

Илюстрация към романа "Мол Фландърс"

Илюстрация към романа "Мол Фландърс"

Календар

Препоръчваме ви

Звезди, гении и папараци: Кинофестивалът в Кан, който тази година изгубихме

Да се върнем на престижното филмово събитие през годините с нашата любопитна архивна галерия

Навършват се 106 години от рождението на великия бас Борис Христов (ВИДЕО)

Музеят, който носи неговото име, отбелязва всяка година деня на големия оперен артист, педагог и дарител - 18 май

Уди Алън: Адът, това е вкусът на другите

Не вярвам в отвъдното и не виждам никаква разлика дали хората ще ме помнят като режисьор или като педофил, казва Алън по повод публикуването на мемоарите му на 2 юни във Франция

Неизвестна песен на Пол Маккартни и Ринго Стар ще бъде предложена на търг

"Angel in Disguise", която е записана за 10-ия солов албум на Ринго "Time Takes Time" (1992), но не е била включена в него, е с първоначална цена 20 000 британски лири

Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата

Въпреки многобройните бури, те са женени в продължение на половин век. Киното е най-верният им свидетел

Поетът, който се осмели да тръгне с Дон Кихот

На 22 април се навършват 100 години от рождението на Валери Петров