ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА СЛОВАТО
Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите
На 26 март се навършиха 60 години без големия писател
Автор : / 6731 Прочита 11 Коментара
Колаж: Траяна Генчева
Реймънд Торнтън Чандлър е роден на 23 юли 1888 и умира на 26 март 1959 г.
На 44-годишна възраст Чандлър започва да пише детективска художествена литература, след като губи работата си като изпълнителен директор на петролна компания, заради Голямата Депресия. Първият му къс разказ "Изнудвачите не стрелят" ("Blackmailers Don't Shoot") бил публикуван през 1933 г. в популярното пълп списание "Черната Маска". Първият му роман, "Големият сън" (The Big Sleep), e публикуван през 1939 г. Освен късите си разкази, Чандлър публикува приживе седем романа. Осмият, който не успява да довърши, е завършен след смъртта му от Робърт Б. Паркър). Всички освен Плейбек (Playback) биват екранизирани, някои от тях повече от веднъж. В годината преди смъртта си той е избран за президент на Американските Писатели на Мистерии.
Чандлър оказва огромно стилистично влияние върху американската популярна литература. Той е считан за основател на твърдата школа за детективска художествена литература, заедно с Дашиъл Хамет, Джеймс М. Кейн и други писатели от "Черната Маска". Героят от романите му, Филип Марлоу, също като героя на Дашиъл Хамет - Сам Спейд, е считан за синоним на "частен детектив". В киното и двамата са играни он Хъмфри Богарт, който мнозина определят като най-успешния Марлоу.
Поне три от романите на Чандлър са считани за шедьоври: "Сбогом, Моя Красавице" (Farewell, My Lovely, 1940), "По-малката Сестра" (The Little Sister, 1949) и "Дългото сбогуване (The Long Goodbye, 1953). Последният е признат в колекция от американски криминални произведения като "вероятно първата книга след "Стъкленият ключ на Хамет", публикувана повече от двадесет години по-рано, която е сериозен и значителен конвенционален роман, който случайно притежава и елементи на мистерия". Чандлър е признат от много писатели, като Стивън Кинг например, за един от майсторите на творческото писане.
Чандлър е роден в Чикаго през 1888 г. в семейството на Флорънс Дарт (Торнтън) и Морис Бенджамин Чандлър. Той прекарва ранното си детство в Платсмут, Небраска, живеейки с родителите си в близост със своите братовчеди и чичо му и леля му, сестра на на майка му. Баща му, който е строителен инженер работещ за железопътната линия, е алкохолик и изоставя семейството. През 1895 г. родителите му се развеждат. За да осигури на Рей възможно най-доброто образование, майка му, родом от Ирландия, го завежда през 1900 г. в Ъпър Норлууд, днес по-известно като Лондонската покрайнина Кройдън. Друг негов чичо, който е успешен адвокат в Уотърфорд, Ирландия, неохотно им помага, докато живеят с бабата по майчина линия на Чандлър. Реймънд е първи братовчед на актьора и член-основател на Царска Шекспирова Театрална Компания - Макс Ейдриън. Майка му, Мабел, била сестра на Флорънс Торнтън. Чандлър получава традиционно образование в Лондонския Колеж Дълич (държавно училище, сред чиито възпитаници са П. Г. Уодхоус и С. С. Форестър.
В детството си Реймънд прекарва някои от летата при семейството на майка си в Уотърфорд. Той не учи в университет, вместо това прекарва известно време в Париж и Мюнхен, където подобрява езиковите си умения. През 1907 г. като британски гражданин е допуснат до тест за държавен служител, който преминава успешно. След това заема пост в Адмиралстейството, но остава там едва около година. По това време публикува първите си стихотворения, които са в късноромантичен стил.
Чандлър не харесва скучната държавна служба и напуска. Започва работа като репортер за вестниците "Дейли Експрес" и Бристълския "Уестърн Газет". Журналистическата му кариера е неуспешна, въпреки, че публикува рецензии и продължава да пише романтични стихове. Предполага се, че срещата му с малко по-възрастния Ричард Бархъм Мидълтън повлиява на това Реймънд да се разколебае, че има писателски талант.
"Срещнах [...] един също млад, брадат мъж с печален поглед на име Ричард Мидълтън. [...] Скоро след това той се самоуби в Антверпен, бих казал, че беше от отчаяние. Нещастният случай остави силен отпечатък върху мен, защото Мидълтън ме впечатли като човек, който имаше по-голям талант, отколкото аз някога бих могъл да притежавам; и ако той не можеше да пробие с него, то за мен беше още по-малко вероятно." Разказвайки за този период той пише: "Разбира се, както тогава, така и сега имаше [...] умни млади мъже, които изкарваха добри пари работейки на свободна практика за няколкото литературни седмичници", но "аз определено не бях младеж, който блести с ума си. Не бях и никак щастлив."
През 1912 г. той заема пари от чичо си в Уотърфорд, като обещава да му ги върне с лихва, и се връща в САЩ, където посещава леля си и другия си чичо, преди да се установи за кратко в Сан Франциско. Там се записва на дистанционен курс по счетоводство и го завършва успешно. В края на годината майка му отива при него. Насърчаван от приятеля си адвокат, Лорън Лойд, през 1913 г. те се местят в Лос Анджелес, където Чандлър плете ракети за тенис, бере плодове и води живот с големи лишения, за да спести пари. Намира си сигурна работа в местната мандра. През 1917 г. пътува до Ванкувър, където през август се записва в Канадските експедиционни сили. Реймънд участва в сражения във Франция. По време на пандемията от испанската треска два пъти е хоспитализиран. Краят на войната го заварва по време на обучението му за новосъздадените Кралски Военновъздушни Сили.
След примирието той се връща в Лос Анджелес, минавайки през Канада и скоро след това започва любовна връзка с Пърл Юджийн ("Сиси") Паскал, омъжена жена по-възрастна от него с 18 години и доведена майка на Гордън Паскал, с когото Чандлър служи в армията. През 1920 г. Сиси се развежда със съпруга си, Джулиън, но майката на Чандлър не одобрява връзката им и отказва да благослови брака им. През следващите четири години той издържа едновременно майка си и Сиси.
След смъртта на Флорънс Чандлър на 26 септември 1923 г., Реймънд и Сиси са свободни да се венчаят. Правят го на 6 февруари 1924 г. Започвайки работа като счетоводител и одитор през 1922 г., до 1931 г. Чандлър се издига до високоплатен вицепрезидент на Петролният Синдикат Дабни, но той е пристрасjен към алкохола, често отсъства от работа, има много афери с колежки и заплашва със самоубийство, затова е отстранен от работа след година.
По време на Голямата Депресия, за да си изкарва хляба Чандлър "прибягва" до писателския си талант. Той се научава да пише пълп литература, като се повлиява от историите с Пери Мейсън на автора Ърли Стенли Гарднър.
Първата професионална творба на Чандлър, "Изнудвачите не стрелят", е публикувана през 1933 г. в списание "Черната Маска". Според жанровия историк Хърбърт Ръм, "Чандлър, който работил бавно и старателно, преработвайки отново и отново, завършва разказа за пет месеца.
През 1939 г. е публикуван първият му роман, "Големият сън", с участието на Филип Марлоу в ролята на разказвача. В писмо до английския си издател, Хамиш Хамилтън, от 1950 г. Чандлър обяснява защо започва да чете списания за жълта литература и да пише за тях:
"Обикаляйки нагоре-надолу с кола по Тихоокеанското крайбрежие, започнах да чета пълп списания, защото бяха достатъчно евтини, че да ги изхвърля, и защото нещото познато като женски списания не ми бяха по вкуса, а и нямах много време. Това беше в златното време на "Черната Маска" (ако мога да го нарека златно време) и открих, че някои от творбите бяха доста силни и честни, въпреки грубия си вид. Сметнах, че това може да бъде добър начин да опитам да се науча да пиша художествена литература, и в същото време да изкарам малко пари. Прекарах пет месеца върху романче от около 18,000 думи и го продадох за $180. След това никога не погледнах назад, въпреки че имах много периоди, в които ми беше трудно да гледам напред."
Вторият му роман с Марлоу, "Сбогом, моя красавице", заляга в основата на три филмови версии, адаптирани от различни сценаристи, включително филмът от 1944 г. "Убивай, сладка моя", който отбелязва екранния дебют на Марлоу като персонаж, игран от Дик Пауъл. Неговото превъплъщение в Марлоу според слуховете спечелва аплодисментите на Чандлър. Литературният успех и филмовите адаптации водят до засилване на популярността на Чандлър като сценарист. Той и Били Уилдър заедно написват сценария на "Двойна застраховка" (Double Indemnity, 1944), базиран върху роман на Джеймс М. Кейн, носещ същото име. Сценарият, в стил ноар, е номиниран за Наградите на Филмовата Академия.
Уилдър споделя: "Аз просто очертавам структурата и пиша повечето от диалозите, а той (Чандлър) схваща какво имам предвид и продължава да изгражда нататък."
Уилдър признава, че диалозите, които правят филма толкова запомнящ се са предимно на Чандлър.
Единственият продуциран собствен сценария на Чандлър е "Синята Далия" (1946). Той не пише развръзка на сценария и, според продуцента Джон Хаусман обещава да го завърши само, ако е пиян и в компанията на денонощни секретарки и шофьори, на което Хаусман се съгласява. Сценарият печели втора номинация за Наградите на Филмовата Академия в категория сценарии.
Чандлър сътрудничи за сценария на филма на Алфред Хичкок "Непознати във влака" (1951), иронична история за убийство по романа на Патриша Хайсмит.
Чандлър и Хичкок имали толкова драстично различни виждания, че спират да си говорят, особено след като Хичкок научава, че Чандлър го нарекъл "дебел кучи син". Според други слухове Хичкок демонстративно хвърлил двете чернови от сценария на Чандлър в студийното кошче, запушвайки носа си с ръка, но въпреки това основното признание за сценария остава на Реймънд и на Цензи Ормонде.
През 1946 г. семейство Чандлър се мести в Ла Хола, Калифорния, един от богатите крайбрежни квартали на Сан Диего, където Чандлър пише още два романа с Филип Марлоу: "Дългото сбогуване" и последното му завършено произведение, "Плейбек".
Четири глави от незавършената до смъртта му творба са фактически последният роман с Филип Марлоу, "Пудъл Спрингс", довършен от писателя на мистерии и почитател на Чандлър, Робърт Б. Паркър и публикуван през 1989 г. Авторските му права са притежание на Паркър и на Чандлър.
Впоследствие Паркър пише продължение на "Големият сън", озаглавено "Стъпка към мечтата", което било пълно с цитати от оригиналния роман. Последният кратък разказ на Чандлър с участието на Филип Марлоу е от около 1957 г. и е озаглавен "Моливът". По-късно той поставя основата на един от епизодите на минисериала на HBO за Филип Марлоу (1983 - 1986), с участието на Пауърс Бути в ролята на Марлоу
През 2014 г. сред некаталогизираните притежания на Библиотеката на Конгреса е намерена "Принцесата и търговецът" (1917) - дотогава непозната комична оперета с либрето от Чандлър и музика от Джулиан Паскал. Творбата никога не е публикувана или продуцирана. Тя е определена от изследователи на писателя като "нищо повече от [...] антика". Малък екип воден от актьора и директор Пол Санд се опитва да получи позволение да изпълни оперетата в Лос Анджелес.
Сиси умира през 1954 г. след дълго боледуване. Съкрушен и пиян, Чандлър така и не погребва кремираните й останки и те останали 57 години в заключено складово помещение в мазето на Мавзолея "Сипрес Вю".
След смъртта й самотата изостря склонността на Чандлър към клинична депресия. Той започва отново да пие, с кратки прекъсвания, което се отразило на количеството и качеството на работата му. През 1955 г. прави опит за самоубийство. Негова близка казва, че това било "зов за помощ", имайки предвид, че преди това той се обажда на полицията и съобщава, че планира да се самоубие.
Личният и професионалния живот на Чандлър били едновременно подпомагани и усложнявани от жените, с които бил - особено литературният му агент Хелга Грийни, секретарката му Джийн Фракаси, вдовицата на Джордж Оруел, Соня Оруел и Наташа Спендър (съпругата на Стивън Спендър). Реймънд възстановява американското си гражданство през 1956 г., като запазва и британското.
След като си отдъхва в Англия, Чандлър се връща в Ла Хола. Умира през 1959 г. в Мемориалната Болница Скрипс от пневмониален периферичен васкулярен шок и преренална уремия (според смъртния му акт). Хелга Грийни наследява състоянието на Чандлър в размер на $ 60,000, след като през 1960 г. надделява в съдебен спор започнат от Фракаси, която оспорва поправка в завещанието на Чандлър.
Чандлър е погребан в гробището Маунт Хоуп в Сан Диего, Калифорния. Франк МакШейн отбелязва в написаната от него биография "Животът на Реймънд Чандлър", че писателят искал да бъде кремиран и положен до Сиси в Мавзолея Сипрес Вю. Вместо това, той е погребан в Маунт Хоуп, защото не оставил указания за погребението си.
През 2010 г. Чандлъровата историчка Лорън Латкър, с помощта на адвокатката Аиса Уейн (дъщеря на Джон Уейн), подават петиция за изравянето на останките на Сиси и заравянето им при тези на Чандлър в Маунт Хоуп. След изслушване през септемрви 2010 г. във Върховния Съд на Сан Диего, съдия Ричард С. Уитни издава заповед, която изпълнява молбата на Латкър.
На 14 февруари 2011 г. прахта на Сиси е транспортирана от Сипрес Вю до Маунт Хоуп, където е погребана под нова надгробна плоча, като името й стои над това на Чандлър. Около 100 човека присъстват на церемонията, която включвала четения от Преподобния Рандъл Гарднър, Пауърс Бути, Джудит Фрийман и Аиса Уейн.
На споделената надгробна плоча пише: "Мъртъвците са по-тъжни от разбитите сърца"...
Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. В радио разговор с Чандлър, Флеминг казва, че Реймънд предлагал "някои от най-изящните диалози написани в съвременната проза". Съвременният писател на мистерии, Пол Левин, описва стила на Чандлър като "литературен еквивалент на внезапен удар с юмрук в червата". Перфектният и твърд стил на Чандлър бил вдъхновен предимно от Дашиъл Хамет, но острите му лирически сравнения са оригинални и неподражаеми.
Кратките разкази и романите на Чандлър са въздействащо написани, предавайки времето, мястото и атмосферата на Лос Анджелис и околностите през 30-те и 40-те години на миналия век. Местата са реални, но използва псевдоними: Бей Сити е Санта Моника, Грей Лейк е Силвър Лейк, а Идъл Вали обобщава богатите общини на Сан Фернандо.
Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му "Простото изкуство на убийството" се е превърнало в класика.
Подобно на други именити писатели в жанра като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи, Чалър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения - детективът Филип Марлоу.
Цитати от романи на Чандлър
- Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. ... - из романа "Сбогом, моя красавице"
- Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак. — из романа "По-малката сестра"
- В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща. — из романа "По-малката сестра"
- Всъщност те (парите) създават нови проблеми. И забравяш колко непреодолими са ти се стрували старите проблеми. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Гласът й би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове. — из романа "По-малката сестра"
- Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- ...Две жизнерадостни мацаници на стените, толкова ужасни, че нищо чудно да бяха много скъпи. — из романа "По-малката сестра"
- Жените лъжат за какво ли не... просто да не загубят навика. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- За мен имаш по-малко сексапил дори и от една костенурка. — из романа "По-малката сестра"
- Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Защото си толкова умна, че с приказки ще се измъкнеш и от заключен сейф. — из романа "По-малката сестра"
- Изведнъж настъпи тишина, тежка като пълна с вода лодка. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Или знаеше нещо, или не знаеше. Ако знаеше нещо — или щеше да ми каже, или нямаше. Толкова просто беше. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари. — из романа "По-малката сестра"
- Колкото повече знам, толкова по-малко поразии ще направя. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него. — из романа "Сбогом, моя красавице"
- Можеш цял живот да прекараш в Холивуд и никога да не видиш онова, което показват в киното. — из романа "По-малката сестра"
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}