Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Английският сатирик сър Терънс Пратчет освен талант и страхотно чувство за хумор, има и невероятен кураж.

Авторът на уникалната поредица "Светът на Диска" от 60-годишна възраст се бори с болестта на Алцхаймер. Не може да пише, но нищо не е способно да го спре и той си набавя софтуер за разпознаване на речта. По-късно прави сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта, а телевизия Би Би Си заснема предаване, проследяващо опита му в борбата с болестта.

След дълга борба с коварната болест, писателят умира на 67-годишна възраст, на 12 март 2015 г., в дома си, заобиколен от семейството си.

Писателят връчва петиция на премиера на Великобритания на "Даунинг стрийт" 10, свързана с борбата му с болестта на Алцхаймер (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

До декември 2007 г. е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика. Пратчет е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. През 2001 г. печели медала Карнеги за романа си "Изумителният Морис и неговите образовани гризачи".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар бакалавър от 2009 г. заради приноса му към литературата.

Роден е на 28 април 1948 година. Неговият първи разказ "The Hades Business" е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 година - в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналастика. Неговият първи роман "Килимените хора" (The Carpet People) е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата "Светът на Диска" (Discworld) - "Цветът на магията" (The Colour of Magic) излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Книгите на Пратчет са извор на прозрения, изпълнени с ирония, която ни кара да се усмихваме.

Ето и знаменити цитати от големия сатирик:

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Илюстрация на Джош Кърби към романите на Тери Пратчет

"Цветът на магията"

Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите

Илюстрация на Джош Кърби към серията "Светът на диска"

"Фантастична светлина"

Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат. 

Илюстрация на Джош Кърби към серията "Светът на диска"

"Посестрими в занаята"

Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. - Баба Вихронрав

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е "Не се сърди, човече" с криви зарчета.

 "Жътварят" - Ами да. не бива да си прахосваме времето! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. - Виж! имам време! Най-после имам време! Албърт се отдръпна уплашен. - И щом вече го имате, какво ще го правите? Смърт яхна коня. - Ще го пропилея.

"Малки богове"

Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.

Валерия КАЛЧЕВА