IN MEMORIAM
Рок концертът отшумя, залата е вече празна...
Щамповал сърцата на няколко поколения българи с музиката на "Щурците", Кирил Маричков напусна този свят дни преди да навърши 80 г.
Автор : / 8627 Прочита 0 Коментара
Рок концертът отшумя, залата е вече празна.
Гасне всяка светлина, никой тук не е останал.
И пианото звучи странно и така самотно
сякаш в него се таи болка от далечен спомен.
Кирил Маричков е от онези имена на музикалната сцена у нас, за които няма нужда да се уточнява кой бе той. А той беше и ще остане фронтменът, басист, певец и композитор, който щампова сърцата на няколко поколения българи с музиката на "Щурците". Както името му, така и гласът му не оставя съмнения кой е зад микрофона, по радиото, в грамофонната плоча, на компактдиска...
Днес Кирил Маричков остана завинаги на 79 г. - отиде си броени дни преди да навърши 80. Юбилей и концерт, които готвеше отдавна и чакаше с трепет. Той обаче оставя дълбока следа в българската рок музика, като един от нейните основоположници.
Роден през 1944 г. на 30 октомври от 6-годишен Маричков свири на пиано и пее. Споделя сам, че солфежът му се отдавал и е бил отличник в училище. По-късно, когато се готви за Консерваторията, избира кларинет, тъй като признава, че не му се свири по 6 часа на ден на пиано. В друг момент пък решава да кандидатства във ВИАС.
Учи и "Мелиоративно строителство" в Лесотехническия, но така и не става инженер. Разпалено разказва за скандал с изпитващ, след който е решен, че ще стане музикант.
Има два брака. От първия с Доротея има син - Кирил. Вторият му брак обаче е този с голямата му любов Веселина, от която се ражда синът им Александър.
Той не остава равнодушен и към случващото се в страната. В началото на 90-те години Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция. През 1990 г. е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в Седмото Велико народно събрание, но по-късно го напуска.
От тази му дейност обаче остава популярната песен "Аз съм просто човек", която се превръща в неофициален химн на опозицията.
Интересен е произходът на Маричков, който донякъде предопределя музикалния му път и активната му гражданска позиция.
Той е правнук на българския революционер и политик Георги Странски - важна фигура за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и един от най-добрите приятели на Христо Ботев. Роднинската връзка идва от там, че жената на неговия прадядо - Елена, е сестра на Странски.
Освен това Маричков е внук на архитект Киро Маричков, проектирал едни от най-красивите сгради на София през 20-те години на миналия век.
По майчина линия пък е внук на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация първо в Сорбоната в Париж, после в Лозана, и е първи посланик на България във Ватикана след 1989 г. Майка му, Ирина Левиева, пък е художничка.
На фона на това генетично богатство започва и кариерата му. В началото на 60-те години заедно с Димитър Милев (Големия Бъндарак) и Иван (Вачо) Милеви основават първата българска рок-група "Бъндараците". Стартират почти буквално с подръчни материали, но успяват да съберат вниманието върху себе си. Като част от групата Маричков свири на бас китара, която владее до съвършенство.
През 1966 г. по различни причини групата се разделя, но пътят на Маричков като музикант тепърва започва. С китариста Петър Гюзелев и барабаниста Петър Цанков основават "Щурците", която, наред с ФСБ, "Ахат" и "Сигнал" по-късно ще се утвърди като една от най-влиятелните български рок групи на 20-и век.
Именно за "Щурците" Маричков пише и изпява най-много песни в забележителната си кариера. Младите музиканти първоначално залагат на кавър-версии и композиции на утвърдени поп композитори. Постепенно обаче изграждат и собственото си звучене, основано на авторски композиции и отличаващи се със стилово разнообразие, в т. ч. рокендрол, хардрок и прогресив рок.
С групата Маричков издава осем студийни албума, множество сингли и компилации. На него дължим "Рок в минало време", "Вкусът на времето", "Конникът", "Клетва", "Вълшебен цвят" и още много други парчета, удържали изпита на времето и превърнали се в класики.
През 2010 г. Маричков е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие - Орден "Стара планина" - I степен.
Успехът обаче не идва без трудности. За част от премеждията по пътя Маричков разказва в своите мемоари, които дълго време отлага да напише. В книгата си той разказва как неведнъж са спирани концерти на "Щурците" - кога заради силна музика, кога заради пеене на английски език. Минават и през това да не им бъдат изплатени полагащи им се хонорари или да се налага да плащат за счупени столове.
Животът на музиканта го среща и друг труден момент. На 10 октомври 1999 г. той преживява катастрофа, в която загива жена. В свои интервюта Маричков признава, че това е бил преломен момент в живота му.
"Мислех, че никога повече няма да мога да пропея на сцена и да пиша песни. Преживях всичко много тежко. Трагедията все още ми тежи на съвестта", споделя той в предаването "Търси се" преди години.
Разказва също, че знакът "Стоп", който не вижда, е бил поставен на грешното място. Това обаче не успокоява съвестта му.
На сцената, макар и много трудно, успява да го върне покана от български емигранти в САЩ. С много убеждаване от близки и приятели решава да приеме поканата да пее за тях в Чикаго. Налага му се да крие сълзите си от публиката. "Заради всичките тези хора реших да се върна на сцената", спомня си преди години Маричков пред в. "Галерия".
Споделя също, че всяка година на тази дата - 10 октомври, пали свещ:
"Имаше риск и за моя живот, но извадих късмет. Имах счупени ребра, главата ми също беше пукната, дори все още пазя белег на челото, но това не е важно... Другото, смъртта на жената, беше най-лошото".
За щастие, той остава на сцената заедно с "Щурците" още няколко десетилетия.
По-късно, с преустановяването на активната творческа и концертна дейност на групата, Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. През 2013 г. създава супергрупата "Фондацията" заедно с Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански.
През май месец на Маричков се наложи да се преодолее здравословни проблеми. За щастие успя и се върна на сцената. Този път, оказа се, за кратко.
"Рок концертът отшумя залата е вече празна
и в тази тишина само моето пиано тихо разговаря с мен.
Сякаш иска да ми каже:
"Тръгвай, времето тече, тука всичко си оставил".
Снимки на Кирил Маричков вижте в галерията.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}