СВЕТОВНА КЛАСИКА
"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники
Писателят написва романа разорен от страстта си към хазарта
Редактор : Еми Мариянска / 10046 Прочита 0 Коментара
Афиш от ежегодните чествания на Достоевски в ПетербургВ знаменития си роман "Престъпление и наказание" Фьодор Достоевски описва убийство, достойно за страшно възмездие - героят му Родион Разколников - беден петербургски студент, убива алчна стара лихварка и по-младата ѝ сестра, след което ограбва убитата, а парите скрива под един камък и не ги потърсва повече. Съвестта му го измъчва и го поваля болен на легло. След разкриването на престъплението е пратен в трудов лагер, но по-страшно от това наказание, се оказват душевните му мъки. Разколников е изтерзан от собствените си угризения - те са истинското наказание.
Философският и социалният замисъл на романа всъщност е закодиран в самото му заглавие. Достоевски замисля идеята за "Престъпление и наказание" през 1863 г., докато е в Италия, но романът е реализиран в периода 1865—1866 г. За пръв път е публикуван в списанието "Руски вестник".
Самият Достоевски по онова време е притиснат от материални проблеми - страстта му към хазарта го довежда до пълно разорение - дължи огромни суми на кредитори, а иска да помогне финансово и на семейството на покойния си брат Михаил.
Подписва договор за написването на романа, като обяснява на редактора накратко идеята си. Самият той се намира в състоянието на човек, който се бои за бъдещето си, а е притискан от обстоятелствата да се захване за работа, за да изкара пари. По онова време писателят следял постоянно криминалните хроники, и всъщност в романа "Престъпление и наказание" е пресъздал художествено нашумели криминални случаи от съвремието си.
Едната от реалните истории е тази на Герасим Чистов, който убива две жени, които работели в дома на негови роднини.
Жените го познавали и го допуснали в жилището в момент, в който стопаните ги нямало. Чистов много преди това се сприятелил с жените и целенасочено се подготвял престъплението си.
Когато те го допускат в къщата, мъжът пийнал и хапнал с тях в дружеска атмосфера.
В един момент едната от жените излязла от стаята и тогава той използвал момента, за да посече с брадва другата. А когато първата се връща и вижда какво е сторил, убива и нея.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
След това убиецът открадва парите на роднините си, сребърни монети, украшения и... лотариен билет. Всичко, на стойност 11 280 рубли.
Достоевски взел този случай като сюжетна основа за романа си "Престъпление и наказание". В него е всичко, което виждаме в романа - две жертви, брадва, откраднати, скрити и неизползвани пари.
Дори времето на извършване на реалното престъпление от Герасим Чистов, съвпада с това на героя на Достоевски - Родион Разколников в романа.
Друг случай от криминалните вестникарски хроники - убийството на държавната чиновничка - колежката съветничка Анна Дубарасова, също влязъл в "употреба".
Убиецът й - Степанов бил някакъв дребен буржоа, изпаднал във финансово затруднение. Решава да убие жената, за да я обере.
Измисля коварен план: приготвя някакво сандъче и го занася опаковано като колет на Дубарасова.
Писателят Фьодор Михайлович Достоевски
Когато жената отваря вратата, той бавно започва да разопакова пакета. Дубарасова, любопитна да види какво съдържа пратката, се наклонила над колета. И тогава Степанов я удря с камък в главата.
Убиецът, обаче, нямал късмет: тъкмо започнал да рови из скъпоценностите на убитата, и в жилището влязла нейна родственица, която започнала да крещи за помощ. Степанов не се поколебал да нападне и нея, но не успял да я убие.
Какво взаимствал от тази история Достоевски? - Идеята за фалшивия колет. Разколников също има план как да отвлече вниманието на лихварката и в удобен момент я удря с брадвата по главата.
Портрет на писателя от Василий Петров (1872)
Има и трета реална история, използвана от Достоевски в "Престъпление и наказание" - с професор мошеник. Александър Тимофеевич Неофитов бил професор по история, и в същото време - глава на шайка мошеници. Бандата търгувала с ценни книжа и се занимавала с лихварство и измама.
Хората на професора фалшифицирали банкноти от 100 рубли в 5, и или ги давали като кредит на закъсали граждани, или пращали някой да ги "развали" за истински банкноти.
В един момент, обаче, попадат на студента Виноградов, който ги издава.
Това реално съдебно дело е споменато в романа "Престъпление и наказание" от Пьотр Лужин по време на първата му среща с Разколников.
Достоевски бил заинтригуван от участието на студент в това престъпление и как този млад човек по-късно се разкайва. Същите разрушителни мисли и чувства измъчват и героя му Разколников.
Еми МАРИЯНСКА