Стремглавото навлизане на технологиите в ежедневието ни през последните десетилетия доведе със себе си много думи в речника на българите, които така трайно се настаняват в езика ни, че за по-младото поколение се оказва по-лесно да ползва "съпортвам", "инфлуенсвам", "ъпгрейдвам", вместо "подкрепям", "влияя", "подобрявам".

Още

Франция обяви война на англицизмите в ИТ сферата

Не само младото поколение обаче е носител и разпространител на т. нар. чуждици в българския език. Не можем да набедим изцяло и технологиите за тяхната масовост. Но може ли да се каже, че има "виновни"?!

Езикът ни е богат и красив и едва ли някой спори по този въпрос. С възприемането на нови думи, с които да изразяваме чувства, постижения, дейности, ние го обогатяваме.

Но ако днешна дата фокусът пада основно върху англицизмите, които все по-често се ползват, доста по-рядко се сещаме, че думи като "осторожно" ("внимателно"), "считам" ("смятам"), "адаш" ("съименник"), "адет" ("навик"), "лакърдия" ("новина", "клюка") и много други също са заимствани от други езици - в случая руски и турски.

Без да навлизаме в спора трябва ли да се ползват чуждици или е по-добре да залагаме на думи с български корени, поглеждаме към 10 заимствания, повсеместно настанили се в речниците на българите у нас и по света.

     1.

Ако трябва човек да преброи колко пъти е използвал думата  вместо "благодаря", това би било трудна задача, като например да сметне колко пъти е казал "Коледа" вместо "Рождество".

е чуждица, заета от френския език вероятно още по времето на Възраждането и възприета днес като разговорна на "благодаря". Обяснението може да се търси в това, че на Франция се е гледало като на "събирателно" за Европа. Разглеждан като белег на изисканост, френският не е представлявал заплаха за книжовния ни език, както например днес се гледа на английския.

Заплаха или не, факт е ("факт" също е чуждица, която може да се замени с "истина" "обстоятелство"), че думата  е толкова масово използвана у нас вече повече от два века, че никой днес не се опитва да я "изгони". 

2. Чао

Разговорното възклицание при раздяла след неформална среща, с което заменяме "довиждане", също е толкова трайно монтирано в българския език, че вече никой не сочи като "чуждопоклонници" използващите го. По-интересното обаче е, че около думата е имало полемика в собствената ѝ родина. 

Още

2700 нови думи влязоха в българския език през 21 век, Covid "редактира" и крилати фрази

Някои версии твърдят, че тя произлиза от венецианския термин s'ciao (счао), който пък идва от латинския sclavus, което в буквален превод означава "ваш роб съм" - обръщение към хора, на които се засвидетелства уважение. 

Използва се и в много комедии на италианския драматург от 18 век Карло Голдони. През 19. век започва да се разпространява най-напред в северната област Ломбардия и постепенно - да навлиза в италианския език. 

Твърди се, че по онова време в Речника на италианския език писателят и езиковед Николо Томазео с огорчение отбелязва как "и в Тоскана започват да се поздравяват с "роб съм ви". Въпреки това "чао" става популярен по целия Апенински полуостров, докато италиански емигранти го разпространяват навсякъде по света.

Днес думата е чуждица не само у нас, но е навлязла и в португалския, румънския, македонския, испанския, руския, сръбския, словашкия, словенския, малтийския, чешкия, естонския, немския, есперанто и в турския език.  

3. Имидж

Произхождаща от английската дума за "образ", "изображение", имидж у нас се използва за образа, който се създава в обществото за отделен човек, група, институция, държава. Нейни синоними са "облик", "престиж", "реноме".  

Още

Тавтологии, чуждици, празнословие: какво разкрива политическото говорене в България?

Интересното е, че в английския език за това има друга дума, която също сме взаимствали - reputation. У нас обаче "репутация" се използва по-скоро за личностните характеристики, отколкото за групови такива. 

Но да се върнем на понятието "имидж" - то произхожда от латинското imago, свързано с imitari - имитира, подражава.

Според определението на тълковния речник Уебстър, имиджът е изкуствена имитация или промяна на външната форма на какъвто и да е обект, особено на личност. 

4. Фешън

"Толкова си фешън" или "в тренда си" често може да се чуе в разговор сред младите хора в България. Едва ли някой се пита за произхода на думата, предвид типично американското ѝ звучене. Означава "мода", "стил" и "кройка".

По-интересна е препратката към френското "фасон", което означава "вид, форма на дреха, шапка, обувка", а в разговорната си форма - "превзета проява", "надуто държане", "поза". В българския синоними на "фасон" са "форма", "изглед", "образ", "външност", "лице", но най-често се използва с негативна конотация. "Правя фасон" например означава "сърдя се", а най-често тя въври с прилагателното "смачкан". 

Да се върнем обаче на "фешън". Синонимите ѝ, ползвани у нас - "мода" и "стил", също не са с български корени. "Мода" идва от латинското modus - "маниер", "норма", "правило", "време", "ритъм" и означава начин на изразяване според вкуса, маниер на обличане и поведение, характерни за дадена епоха. А със "стил" пък разширява синонимите до "жанр", "начин", "способ", "метод", "вид", "тип", "форма".  

5. Ментор 

В древногръцката митология Ментор е син на Алким и приятел на Одисей. Когато Одисей тръгва към Троя, му заръчва да се грижи за дома и сина му Телемах. Тъй като Ментор го възпитава, впоследствие името му се ползва като нарицателно за наставник. 

Още

Българският език - добрият, лошият и емотиконът

Ментор - "възпитател", "наставник", "съветник", е този, който дава съвети, наставлява и помага. Има цели отделни направления в бизнеса и междуличностните отношения, свързани с менторството.

Накратко това е взаимна и съвместна и по желание връзка, която най-често възниква между старши и младши служител с цел растеж, обучение и кариерно развитие на наставлявания. Но може да се отнася и за духовно и личностно израстване. 

6. Пиар

У нас "пиар" се използва за човек, който работи в сферата на връзките с обществеността. В българския език обаче не съществува неин точен аналог.

Думата произхожда от английското съкращение PR - "Public Relations". И ако мнозина смятат, че това "млада" професия, трябва да се отбележи, че за пръв път терминът "връзки с обществеността" е ползван още през 1807 г. от американския президент Томас Джеферсън. 

Още

Доколко модното е уместно и грамотно или "да те усмихна"

Смята се също, че пиарът не започва с пресагентството (създаване на новини и събития, чрез които да бъде привлечено вниманието на медиите и да се предизвика интересът на публиките), а още в древността, макар да се различават средствата, степента на специализация, познанията и настойчивостта на усилията.  

В научни трудове ("Публична комуникация" на Здравко Райков) като такова доказателство се посочват смятаните за най-древни европейски произведения - "Илиада" и "Одисея" от Омир, "Енеида" на Вергилий, пиесите на Еврипид "Ифигения в Авлида", "Андромаха" и Електра" и на Софокъл - "Филоктет", "Електра" и "Аякс". Според Райков в тях се "се намират много от съвременните техники за управление на комуникацията между воюващите страни, между съюзническите вождове и подчинените им племена, между главните действащи лица и дори отношенията между боговете." 

7. Бизнес 

Думата "бизнес" идва от английски и означава да бъдеш зает - being busy (business). Само busy означава "зает", "деен", а самият термин "бизнес" често се отнася за организация, която работи по търговски, промишлени или професионални причини.

Означава покупко-продажба като начин за спечелване на пари и стопанска или търговска дейност, но няма конкретен заместител. Синонимите ѝ са сделка, търговия, гешефт, които обаче не могат да са взаимозаменяеми.

Понятието е толкова масово използвано у нас, че не се замисляме откъде, но затова пък сме пределно наясно със значението му. Обичайно то се отнася до резултата от дадена дейност - печалбата, независимостта от работодател, възможността да се вземат самостоятелни решения. Касае също свободата човек да разполагае с времето си, с ангажиментите си, с организацията на деня си.

8. Атака 

"Нападение", "настъпление", "пристъп", "щурм", "взлом", "офанзива", "удар", "устрем", "нападка", "обвинение", "втурване", "спускане", "стремително въоръжено нападение на войските на противника, бързо и решително настъпление", а в медицината и "остър пристъп на болка".

Още

Моладжия, кеш, джипи и яко влязоха в речника

Всичко това се отнася за една и съща дума - атака. Тя е име и на българска крайнодясна, националистическа партия.

Но дали корените ѝ са български.

Всъщност е заимствана от френското attaque, което пък идва от глагола attaquer. В италианския има подобна дума - attaccare, която означава "да се присъединя, прикрепя".

9. Алтернатива

Необходимост да се избира между две взаимоизключващи се възможни решения често изговаряме с думата "алтернатива". Произходът ѝ се свърза с френското alternatif и латинските alternativus и alternare ("размяна").

Думата се използва много често у нас, макар да има красиви и подходящи аналози като "възможност" и "вариант" или по-дългото "новооткрита възможност за решаване на даден проблем". 

За синоними на алтернатива се считат и думи като "дилема", "или-или", "двоякост", "двойственост", "избор". 

10. Падрон 

"Моля", "извинете" и "простете" се случва да заменяме с френското "пардон", която се използва и в английския език (pardon me). И тя, както и , е възприета отдавна като белег на изисканост.

За разлика от изброените дотук обаче тя звучи типично по френски и се използва съвсем съзнателно в стремежа си човек да покаже колоритност и богатство на изразните средства.  

Каквито и думи да използваме като заемки от чужди езици, важното е да знаем техния български аналог ("успоредица", "подобие"). Тогава употребата им не е порок. Важно е и да се наслаждаваме на многообразието от лексикални значения. 

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Още

Езикът на парламентарните лидери - предизвикателство, стабилност, промяна