ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
"Царска България" - историята, структурата и биографиите на Българския владетелски двор
Днес читателят държи в ръце своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография
Редактор : / 13922 Прочита 28 Коментара
Свитата на цар Фердинанд при посещението му в Цариград през 1910 г.
Източник: Издателство "Книгомания"
Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор.
Книгата "Царска България (1879-1946)" е с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, излиза с логото на издателство "Книгомания". Художественото оформление на стилния том от 688 страници и корицата са дело на дизайнера Тодор Манолов.
Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза, 1893 г.
Източник: Издателство "Книгомания"
Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд "Цар Борис и царица Иоанна", Царски дворец "Врана", ДА "Архиви", stara-sofia.com. Включва наистина богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.
За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография.
Царица Елеонора и царските деца в български носии, 1912 г.
Източник: Издателство "Книгомания"
Авторите дават интересна обобщена информация по темата още в увода на изданието:
"Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война "царското" е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.
След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания.
Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
39,90 лв.
16,00 лв.
17,00 лв.Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди "царския въпрос" сред важните теми на съвременната ни историография."
Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов.
Военната свита на княз Фердинанд, 1888 г.
Източник: Издателство "Книгомания"
Добавят в заключението, че "предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския владетелски двор само в основни линии - с надеждата, че с това ще открие официално дебата и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по темата".
Информацията в книгата "Царска България (1879-1946)" е систематизирана в осем глави:
• Третото българско царство и владетелските дворове
• Владетелите на Третото българско царство
• Структура на придворния апарат и задължения на дворцовите служители
• Резиденции и домове на владетелското семейство
• Ордени, медали и отличия на Третото българско царство
• Специфика на облеклото (цивилна и военна свита, дворцови служители и прислуга)
• Българският владетелски двор според легитимацията на Готския алманах
• Списък, биографии и портрети на свита и служители по длъжност.
София - един напълно европейски град, 20-те години ХХ в.
Източник: Издателство "Книгомания"
За авторите:
Проф. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София; правнук е на Иван Стоянович-Аджелето. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: "Обща история" и "Източна и Югоизточноевропейска история", доктор по философия на Виенския университет.
Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Автор е на множество статии, на научния труд "Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.", както и на книгите "Известният непознат Иван Стоянович", "Пътят към София", "България от първо лице", "Фердинандеум", "Кухнята на баба и проклетото ѝ внуче", "Завоят на изток" и "Несвършващо време. Спомени".
Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност "Теология" в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". В периода 2001-2013 г. е преподавател в Богословския факултет на СУ. Защитава докторска степен в областта на История на Българската православна църква с дисертацията "Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.".
Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ "Св. Климент Охридски" с монографичен труд "Йерархичност и порядък" (2013).
Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната дипломация и протокол. Пълномощник е на Царското семейство по предаване, проучване и атрибутиране на личния архив на Цар Фердинанд I на ДА "Архиви" при МС на Република България.
Из "Царска България (1879-1946)"
Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
Третото българско царство няма благороднически титли освен тези на царското семейство, но има всички останали белези на пълноценна монархия: дворцов живот, който не отстъпва по стил, традиции и ред на този на европейските монархии. Монархът има своята гражданска и военна свита, хофмаршал, който стои начело, канцлер на ордените, шамбелани, камерхери, флигел-адютанти, тайни секретари, лични съветници, камердинери, лейбмедици и пр. Княгините имат своите придворни дами и аташирани към особата си офицери.
През 1908 г. е създадена и Дворцовата гимназия - специфичен образователен институт, в който се обучават царските деца. С течение на годините владетелят учредява под личния си патронаж и с личните си средства редица културни, научни и музейни институции, които се наричат Царски и имат съответния специален статут - Царската зоологическа градина, Царските природонаучни институти, Царската ентомологична станция, Царската ботаническа градина и др.
[...] В България придворните длъжности се заемат основно от представители на офицерския корпус, който достойно замества липсата на столетна висша класа. И при четиримата владетели на Третото царство дворцовите служители основно са действащи или запасни офицери. В по-специфични области се назначават и граждански лица с необходимите знания - придворни лекари, архитекти, преподаватели, но дори и в тези случаи, се предпочитат лица, служили във войската, преподаватели от Военното на Н.В. училище и изобщо граждански специалисти с офицерски чин. Издигането на офицерството като доверено високопоставено съсловие е цел на владетелите ни.
Тази политика започва още при княз Александър I, продължена е с размах от цар Фердинанд и достига своя връх при цар Борис III. По този повод царица Иоанна споделя: "В Българския двор не съществуват благородници при двора, а ескортът на величествата е поверен на офицерите от свитата на владетеля".
С типична канцеларска педантичност и последователност имената на служителите от българския двор са вписвани през годините на страниците на Готския алманах със съответната позиция, звание и длъжност. Граф Бурбулон пише: "В момента съм много зает с написването на бележка за България за Готския алманах. Знаеш какво е Готският алманах, нали, мила мамо? Това е политическият и дипломатическият указател на европейските дворове и правителства с родословните дървета на кралските и благородническите семейства".
***
По отношение на дворцовия живот епохата на Александър е несравнима с последващата. В егалитарна България се стоварват претенцията, вкусът, стилът и обемът на един истински наследник на Краля Слънце, което прави редица обстоятелства нелишени от комизъм и крайност, но задава нов дневен ред, който веднага изважда ориенталска България пред скоби. Скромният и добродушен Александър е наследен от многопластов, непредвидим и талантлив политически актьор, комуто не са чужди нито самоиронията, нито грандоманията, а амплитудите на характера му доказват защо до края на управлението си той е уважаван, но никога обичан.
***
За по-малко от две поколения - от края на XIX век до войните - България се изгражда като малка, но модерна и европейска държава във всички сфери на държавното развитие. Въпреки суровите договорни и икономически ограничения и в години на нарастващо социално противопоставяне тази посока ще бъде спазена и продължена и в периода между войните. В лицето на своите владетели - независимо от личностните им различия, за които споменахме - българското общество намира пример, съмишленик и водач в продължителната, но безалтернативна трансформация на България в държава - част от европейския културен и политически свят.
***
[...] Александър остава в народното съзнание като "героя от Сливница", Фердинанд - като бащата на "националните катастрофи", Борис - като "народния цар", Симеон - като "царя дете". Всяка от тези характеристики има своето основание - къде повече, къде по-малко, - но надали отговаря напълно на носителя си. Най-далеч този знак за тъждество е при цар Фердинанд, комуто и врагове, и поданици не прощават демонстрацията на превъзходство и покрай провала на шестте военни години зачеркват останалия четвърт век съзидание.
Най-близо подобно прозвище е до характера и живота на цар Борис, при когото реалната емпатия към проблемите на страната и делника на граждани и селяни в пъти надхвърля умишлеността в изграждането на "народния" образ.
Дълбоко в първата половина на двадесет и първото столетие темата за царете и царското е на път да се превърне в делнична дори за вечно будния български дух и е възможно той да позволи спокойствието на историческия разказ да измести провинциалните страсти.
От подозрение в задължителна политическа принадлежност тази ниша на миналото най-сетне трябва да премине към надпартийния прочит, в който виновността не е първостепенна цел на изследването. "Царското" най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието - подобно на всеки друг феномен или период.
* Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Книгомания".
Първият председател на НС Антим I: Трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Ftsarska-balgariya-istoriyata-strukturata-i-biografiite-na-balgarskiya-vladetelski-dvor&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F01%2F21%2F2842939%2F768x432.jpg%3F_%3D1737477682&description="Царска България" - историята, структурата и биографиите на Българския владетелски двор', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}