Вечерта на 28 август 1943 г. из цялата страна се разнася злокобна вест - царят на българите, Борис III, е починал. България потъва в скръб. Народът губи своя обичан владетел. За смъртта на 49-годишния монарх има различни версии. Официалното лекарско заключение е инфаркт.

Днес обаче, когато се навършват 80 години от кончината на Н.В. Цар Борис III, няма да се спираме на тях, а ще ви разкажем за последния парад на владетеля и за почитта, която му отдава цял един народ.

Официален портрет на Н.В.Цар Борис III (1894 - 1943) в униформа на пълен генерал с огърлието и звездата на ордена “Свети Равноапостоли Кирил и Методий” и кръста “За храброст”, около 1941 г. (Снимка: "Изгубената България")

Тревожна вест

На 27 август утринните вестници предадоха следното съобщение от предния ден: "Негово Величество Царят от три дни е сериозно заболял. Лекуването му е поверено на най-добрите специалисти."

На 27-ми сутринта последва второ съобщение: "Положението на Негово Величество продължава да бъде сериозно. Лекарите полагат всички усилия за подобряването му."

По обед: "В здравословното състояние на Негово Величество Царя не е настъпила съществена промяна. Лекарите продължават да полагат най-големи грижи за лекуването."

Негово Величество Цар Борис III (1894 - 1943) (Снимка: "Изгубената България")

Тревогата от тия вести се засили от съобщението, че в 9 часа сутринта министър-председателят г-н проф. Богдан Филов е приел бившите министър-председатели, за да ги осведоми върху здравословното състояние на заболелия цар.

Към 4 часа следобед бе съобщено: "Негово Величество Царят преди няколко дни заболя внезапно. Болестта, която от самото начало беше много тежка и предизвика колебания в състоянието на Височайшия пациент, бе установена навреме и със сигурност от лекарския консилиум. Настъпилото днес подобрение дава надежда, че ако не се появят и други усложнения, опасността засега може да се счита отстранена."

Цар Борис III като дете (Снимка: "Изгубената България")

На другия ден, 28 август сутринта бе съобщено: "През изтеклата нощ не е настъпила промяна."

По обед: "Негово Величество прекара нощта спокойно. Температура 38,6 °; пулсът продължава да бъде ускорен, но правилен. Няма промени в състоянието на сърцето. Белодробните смущения още не са ограничени. Състоянието на Негово Величество Царя продължава да бъде все още сериозно."

В 13 часа: "Днес, 28 август, в 13 часа в състоянието на Негово Величество Царя настъпи наново влошаване поради отслабване на сърдечната дейност."

Два дни минаха у нас и в чужбина, където има българи, в страхове и надежди. Два дни бяха прекарани в горещи молитви по църкви и манастири, пред домашни икони и кандила, за оздравяването на любимия Цар.

Ала смъртта избърза. На много места, за мнозина българи и българки, тревожната вест за заболяването на Царя бе застигната от друга, по-страшна.

Генералите пренасят ковчега с тленните останки на Царя в катедралния храм “Св. Александър Невски”, където ще бъде изложен за поклонение, зад тях вървят членове на правителството и политически дейци, София 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

"Царят починал!"

Никому не се искаше да повярва на злокобната вест. Никой, който я бе чул, не бързаше да я предаде другиму, с потаена надежда, че може да е прибързана. Не можеше лесно да се повярва, че вече не е жив Владетелят, за когото през 25-годишното Му царуване не се бе чуло да е бил някога болен или дори само неразположен.

Наистина, тревожните съобщения за здравето Му и тъжните мелодии по радиото не бяха предвестници на добро, но да дойде тъй бързо, внезапно, неочаквано най-лошото!

Министър-председателят проф. Богдан Филов в работния си кабинет в София, 2 март 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

На всички съмнения тури край прокламацията, прочетена по Радио София с дълбоко развълнуван глас от министър-председателя г-н проф. Богдан Филов:

"Българи, Негово Величество Цар Борис III, нашият любим Цар-Обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г., в 16 ч. 22 м., предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от Царското семейство.

Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик Цар-Обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет - да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.

Нека вечна да бъде паметта Му!"

Царица Йоанна, Княз Кирил, Княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски, министър-председателят професор Богдан Филов по време на погребалната церемония на Цар Борис III, София, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

Жестока, страшна истина!

Тя като люта есенна слана попари всекиго, който я узна. А узнаха я всички, когато забиха тъжовно камбаните. Заглъхнаха градове, села и хижи. Сякаш във всяка българска къща имаше мъртвец. И както винаги, при големи всенародни бедствия, разплакани върволици рукнаха към църквите, за да излеят своята мъка и болка в сълзи и молитви пред Бога.

Поклонение пред тленните останки на Н.В. Цар Борис III в катедралния храм “Св. Александър Невски“, София, август 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

...

Думите са слаби, за да изразят чувствата, които българският народ преживя през дните след неочакваната смърт на своя добър Цар. Към Него бяха насочени всички помисли. Нему бяха посветени всички разговори. Всичко друго беше забравено, изоставено по-назад. Всеки искаше да разкаже свои или да чуе чужди спомени и впечатления от срещи с Царя, от видяно и чуто от Него. Във всички души бликаха добри спомени. Някои от тях намериха израз в печата - само някои, защото за всички не би се намерило място. Жадно се четяха по вестниците възторжените статии от нашенци и чужденци за примерния живот, благородните качества и неоценимите заслуги на починалия ни Върховен Вожд.

Разглеждаха се с умиление картините из живота на големия покойник, с които бяха украсявани вестниците през тия дни. Четяха се с проникновение речите, които някога приживе Царят бе произнесъл по разни случаи. Вдъхновени поети в хубави стихотворения даваха възвишен израз на своята и народната тъга. Съчувствени телеграми от всички кътове на Царството и отвсякъде по света летяха към убитата от скръб Царствена Съпруга и Майка, към Българското Правителство и към Българското Народно Събрание, пращани от държавни глави, от държавни управници, от високопоставени лица и от простосмъртни хора.

Поклонението пред тленните останки на Н.В. цар Борис III продължава няколко дни (Снимка: "Изгубената България")

Обяви се дванадесетмесечен дворцов траур и четиридесетдневна всенародна жалейка. Отложиха се всички тържества и забави. Замлъкнаха всякакви свирни и песни. Затвориха се увеселителни заведения. Дори враждите и крамолите се спотаиха. Намаля обичайният шум на делничния живот. Разговорите станаха по-тихи. Лицата бяха сериозни. Радиото разнасяше само тъжни мелодии. В църквите се чуваха жаловни песнопения.

Всенародната скръб намери и външни изрази. Изчезнаха светлите облекла. Всеки мъж носеше черна или тъмна вратовръзка, креп на левия си ръкав или черна ивица върху петлика на дрехата си, а жените - черни рокли или някакъв траурен знак. Жалейни знамена бяха спуснати по частните къщи и обществените заведения. По витрините бяха поставени портрети на покойния Цар всред подходна декорация от креп, цветя и запалени кандила и свещници. В столицата улиците, по които щеше да мине за сетен път нейният пръв гражданин, бяха траурно украсени.

От храма "Св. Александър Невски" по "Цар Освободител", край Двореца, по ул. "Цар Борис", по бул. "Дондуков", до храма "Св. Неделя" и по бул. "Мария Луиза" до гарата бяха поставени величествени жертвеници. По железните стълбове, които поддържат трамвайната мрежа, висяха черни знамена. Пред гарата бе издигнат подиум, където да бъдат поставени тленните останки на покойния цар, когато родната войска ще мине пред него последния си церемониален марш. Централният вход на гарата и стените вътре цели бяха обвити в черно.

Множеството от хора, чакащи реда си да се поклонят пред своя Цар за последен път (Снимка: "Изгубената България")

Хиляди венци, хиляди китки цветя - градински, полски, планински - се положиха пред тленните останки на любимия Цар, изложени в храма "Св. Александър Невски" за всенародно поклонение. Поднасяха венци и цветя пратеничества от чужбина и отвсякъде из Царството.

Като имаха предвид добротворството и пожертвувателността на скъпия покойник, много обществени учреждения и организации и множество частни лица, вместо да поднесат венци, направиха щедри дарения за благотворителни, здравни и културно-просветни цели.

Излизащите от храма опечалени граждани (Снимка: "Изгубената България")

Дене и ноще, от 30 август до 5 септемврий, се нижеха човешки върволици и минаваха през Божия храм, за да хвърлят последен поглед към скъпия лик и да отдадат последна почит на милия покойник. Тук бяха един до друг, един зад друг, мъже, жени и деца, стари и млади, бедни и богати, знатни и прости, люде от всички слоеве на народа, столичани и хора от провинцията, дошли от градове и села след дълго пътуване, извършено от мнозина пеш. Чакаха търпеливо, не напущаха редиците и когато заваляваше дъжд; чакаха с часове, с дни.

Чакаха спокойно, смирено, тихо, безмълвно, сякаш се бояха да не смутят съня на Тоя, който бе прекарал много безсънни нощи в тежка размисъл и грижа за съдбата на своя народ и на родната държава.

В храма всички влизаха натъжени, излизаха горко разплакани.

Ковчегът с тялото на Цар Борис III е изнесен от храма “Св. Александър Невски” и положен на оръдеен лафет. Траурната процесия потегля към гарата, за да бъде отнесен и погребан в Рилския манастир, София, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

Пред смъртния одър

Великият Цар лежи бездиханен върху подставка в средата на храма-паметник "Св. Александър Невски". Височайшият покойник отива на другия свят, облечен в униформа на пехотен генерал, гърдите му са украсени с ордена "Св. Св. Кирил и Методий" и два ордена за храброст. До скръстените му ръце са сложени две икони - иконата на Св. Богородица Троеручица, донесена от Троянския манастир, и образът на Св. Иван Рилски, донесен от Великата Рилска пустиня, където високият покойник неведнъж е вдигал към Бога молитвено очи и е намирал почивка и душевно успокоение. Нозете на Царя са покрити с царския щандарт.

Траурното шествие по бул. "Цар Освободител" (Снимка: "Изгубената България")

Грамадата от венци в подножието на ковчега расте непрестанно. До главата Му е положен венецът на Н.В. Царица Йоанна, Неговата скъпа другарка, майка на новия български Цар Симеон II. Всички храмови светилници горят. Играят сенки по стенописите на "Св. Александър Невски". Високото чело на покойника блещи, сякаш е направено от алабастър. Четирима военачалници с черни ленти на ръкавите са застанали неподвижно от двете му страни. По-надолу са се възправили още осем души Царски войници от столичния гарнизон.

Отляво са наредени бойни знамена, увити в креп. Зад тях в полумрака на храма блещукат като съзвездия четиринадесет големи свещници, отрупани с вощеници. Светият Синод на Българската църква е запалил за душата на блаженопочиналия Цар четири огромни бели свещи, два метра високи. Жени с черни кърпи гасят и прибират догарящите вощеници.

По целия път стотици хора са се качили по покривите на сградите, за да наблюдават траурната процесия (Снимка: "Изгубената България")

Безмълвие. Чува се само равната молитвена песен на свещеника, звънът на кандилницата и стъпките на мълчаливите поклонници. Те прииждат денем и нощем от всички краища на България с влакове, с моторни коли, с каруци или пеш. Жените са обрали от градините си най-хубавите цветя. Те са донесли вода от Черно и Бяло море, от Дунав и Охридското езеро - за да прелеят гроба. Мъжете носят пръст от Добруджа, Македония и Тракия, от някогашните бойни полета - за Царския гроб.

Преславци положиха венец от цветя и рошковина, позната още от времето на Царя кръстител Борис I. Те донесоха още пръст от манастира "Св. Пантелеймон", където е стоял на колене великият монах, който покръсти българите. Селяните са месили хлябове, които раздават за Бог да прости. Поклонническото шествие се удължава всеки час. Най-напред неговия край стигаше до Народното събрание, сетне се проточи до Военния клуб и вече се губи надолу по улиците към църквата "Св. Седмочисленици".

Лафетът преминава край “Св. Неделя”, около него премиерът проф. Б. Филов, кметът на София инж. Иван Иванов, Павел Груев и съветници на Царя (Снимка: "Изгубената България")

Улиците са задръстени от свят, надошъл от четирите краища на Родината. Превърнаха витрините на иконостаси. Замъждукаха кандилца пред Царевия образ. Художници нарисуваха покойника на смъртен одър, поети написаха стихотворения. Царевите деца положиха до главата Му цветя, набрани от планината. По трамваите и автомобилите се ветреят черни знаменца. Всички мъже и жени се почерниха. Зидари, които години наред са работили дворцови постройки, сега градят в Рилския манастир вечното жилище на Царя.

Редят тухли и ги поливат със сълзи. Македонските златари от Скопие работят голям сребърен венец за гроба на Царя. Дебърският резбар, най-добрият, Нестор Алексиев, реже кръжило за венеца. Венецът ще бъде положен след 40 дни от името на свободна Македония.

Гвардейци ескортират конския впряг с оръдейния лафет, на който е поставен ковчегът на Цар Борис III (Снимка: "Изгубената България")

Последният ден

5 септември, неделя. Денят е облачен. Небето се кани да плаче. Оживлението по софийските улици не заглъхна цяла нощ. Тежко се обажда голямата камбана на "Св. Александър Невски". По улиците маршируват колони от поклонници, упътени към храма. Твърдо отекват стъпките на войсковите части, които пристигат на площада. Дворцовите служители донесоха четири огромни бели свещи.

Пристигна една рота от италианската войска, появиха се германски войници. Влязоха в храма царските министри, областните директори, народните представители, висшите държавни чиновници, министрите от миналото. Към 9 ч. пристигнаха чуждестранните пратеници: германци, руси, унгарци, румънци, италианци, словенци, японци, испанци, аржентинци, хървати, финландци, швейцарци, шведи, французи.

Преминават бойните знамена на Българската армия (Снимка: "Изгубената България")

Три черни автомобила докараха пред храма Царицата на България Йоанна, царевия брат Княз Кирил, Княгините Евдокия и Надежда, херцог Албрехт Вюртембергски и княгиня Мафалда Хесенска. Най-подир пред главната храмова врата застана погребалната колесница - едно оръдие с гумени колелета, теглено от конска шесторка. Две колони гвардейци обкръжиха колесницата - отляво и отдясно.

В храма се отслужи тържествена заупокойна архиерейска света Златоустова литургия. Опелото на блажено починалия Цар Борис III започна в 9,30 ч. Сто души духовници - всички архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони - извършиха опелото. Наместник-председателят на Св. Синод , Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, произнесе надгробно слово.

Офицери от различните родове войски носят венци (Снимка: "Изгубената България")

Четирима генерали, четирима фелдфебели и четирима войници стояха на почетна стража край царския ковчег. Когато службата свърши, бранниците запалиха всичките жертвеници. Най-напред от църквата изнесоха полковите знамена. Офицери излязоха с венците, поднесени от членовете на царския дом и от чуждестранните държавни глави.

Пред духовниците слязоха три момчета: средното носеше дървения кръст за царския гроб, а другите две - големи бели свещи. Митрополитите, беловласите архиереи, пристъпват облечени в позлатени одежди, със златни корони.

Чуждестранни военни и дипломатически представители (Снимка: "Изгубената България")

Десетина души - министри, висши сановници и генерали изнесоха на ръце дървения ковчег на Царя, направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис: "Борис III, цар на Българите". Наместиха покойника върху оръдието и метнаха върху него царското знаме с червения лъв. Почетната дивизия замръзна. Музиката засвири "Коль славен". Царица Йоанна стоеше с царевия брат на храмовите стъпала като видение, излязло от царството на сенките - самотна и осиротяла.

На площада пред Централна гара – войскови части отдават последна почит пред ковчега с тялото на Н.В. Цар Борис III (Снимка: "Изгубената България")

Колесницата потегли, необикновеното погребално шествие от извънредни пратеници на чужди владетели, нарочни чуждестранни мисии, министри, дипломати, държавници, генерали, офицери и войскови части бавно почна да се движи по "Цар Освободител". Стотици хиляди хора се трупат по плочниците, на прозорците, балконите и покривите на къщите. Щом се появи колесницата, всички падат на колене. Заромоля дребен дъжд. Сълзите на хората се смесиха с дъждовни капки. Жертвениците димят. Те очертават пътя на шествието. Два реда войници - от Народното събрание до гарата - изпращат Царя с вдигнати за почест пушки.

На площад "Александър I" погребалната колесница спря. Към небето като ридание се възнесе "Вечная памят". Сто души хористи пеят. Изведнъж облаците се разкъсаха. Дребният дъжд престана. За миг светна слънце. Бог прие молитвата.

Цал живот Цар Борис ходи при своя народ, сега народът е дошъл при него. Под всеки жертевник са застанали по две разплакани деца - бранници.

Влаковата композиция с тленните останки на Цар Борис III (Снимка: "Изгубената България")

Шествието продължава по ул. "Княз Борис" и бул. "Дондуков", ново спиране на пл. "Св. Неделя" и оттам по бул. "Мария Луиза" до площада при гарата. Там зад оръдейната цев се възправиха Царица Йоанна и Княз Кирил. Отдясно се наредиха пратениците на чуждите владетели. Гвардейската музика засвири марша "Ний ще победим!".

Започна последният прощален парад. Четирима генерали с извадени саби застанаха на стража. С вдигнати за почест ръце минаха генералите на Цар Борис, неговите офицери, представителните германски и италиански войскови части, удариха крак българските войници. Двамина души се появиха пред ковчега, водещи царевия хранен кон. Когато стройното животно наближи смъртния одър на своя Господар, високо изцвили. Царицата затрепера и се разрида. Съдбата беше много жестока към нея в тия дни на страшен световен двубой. За последен път царевите войници отправиха очи през тамяновия дим към своя Цар. В тия очи имаше голяма преданост и дълбока скръб, но цар Борис не ги видя. Неговите очи бяха насочени към вечността.

Дружина генерали смъкнаха ковчега от оръдието и го понесоха по един червен килим към почернялата столична гара. Една дружина от бронирания полк със знаме и музика отдаде почест на високия пътник, когото наместиха в открития вагон, между четири жертвеници и четирима гвардейци. Прощална молитва.Хорът запя тихо "Вечная памят". Часът е един след обед. Всред гробовна тишина столицата изпрати със сълзи любимия си Цар към вечното му жилище. Два локомотива отнесоха безшумно най-добрия български Цар. Дъждът не спря.

По пътя до светата Рилска обител народът на колене в разораните ниви, по разкаляните пътища, в стърнищата, с плачове и ридания, посреща и изпраща за последен път своя Цар.

В Рилския манастир, в Божия храм, след тържествена заупокойка, о Бозе починалият Цар Борис III е спуснат в гроба. Три залпови гърмежа възвестяват, че българската земя е приютила в своите прегръдки за вечен покой своя най-добър син."

Със съкращения от сп. "Отец Паисий", септември 1943 г.

Възрастни жени палят свещи при преминаването на влака с ковчега на Цар Борис III (Снимка: "Изгубената България")

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Последните дни на Цар Борис III

Внезапната смърт на монарха моментално предизвиква различни спекулации относно причините за нея. За да разсее зловредните слухове и измислици, министър-председателят проф. Богдан Филов свиква главните редактори на столичните вестници, за да им разкаже къде и как е прекарал последните си дни Царят и как се е развила болестта му. Изявлението му е публикувано и във в. "Мир" на 1 септември 1943 г.:

"Смъртта на Н.В. Цар Борис III, която дойде така неочакванои която хвърли в такава дълбока скръб целия български народ, предизвика твърде голям интерес както у нас, така и в чужбина. Във връзка с тази смърт, от чужбина се разпространиха и известни слухове, които бяха безспорно отчасти разпространени със злонамерени цели и които са съвсем неоснователни.

За да се разсеят каквито и да било съмнения и такива злонамерени слухове, аз намерих за добре да Ви дам някои подробности от последните дни на Негово Величество и да Ви опиша накратко как се е развила болестта.

Скърбящи хора на някоя от гарите по маршрута на влака с ковчега на Цар Борис III, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

Цялата неделя преди заболяването, Негово Величество прекара в Чамкория. Той бе отишъл там във вторник на 17 август. На следния ден, сряда, 18 август, той е направил един излет до Мусала. На отиване е яздил кон, на връщане отчасти е вървял пеша, отчасти пак е яздил. Бил е извънредно добре разположен.

Из пътя се е срещал с мнозина туристи, с които е разговарял весело и любезно, както това е било винаги Негов обичай. Вечерта се е прибрал пак в Чамкория. Следният ден, четвъртък, той е прекарал с някои близки в Чамкория, като се е разхождал в околността. Същото нещо било и в петък. Пак е бил в Чамкория, правел е разходки в околностите, бил е към Соколец, където са го срещали мнозина, между другите и някои чужденци.

Почетен караул по пътя на ковчега с тялото на Цар Борис III към Рилския манастир, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

В петък следобед Той прие нашия пълномощен министър в Берлин г-н Загоров, за което своевременно се съобщи в печата.

В събота, на 21 август сутринта, рано той е бил на лов за сърни. Следобеда пак е прекарал в Чамкория, гдето е останал и в неделя, когато при него е пристигнало и Царското семейство. В неделя подир обед Негово Величество е приел военния министър, който е останал два часа при него.

Ковчегът на Цар Борис III е натоварен на военна кола “Щаер“ за последния етап от Кочериново до Рилския манастир. По целия път има шпалир от скърбящи хора, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

В понеделник, 23 август, по обед той се завърна тук в София, като и този ден е бил също напълно добре. Подир обед е работил в канцеларията си до късно, до 7,30 ч., като е разговарял с г-н Груев и е подписал редица укази. Едва след 7,30 ч. се е проявила вече болестта му. Върху естеството на тази болест още от самото начало не е имало никакво съмнение. Лекарите веднага са констатирали, че той е заболял от запушване на лявата сърдечна артерия - една болест, която както е известно, обикновено се явява вследствие на голяма преумора и която, за жалост, почти винаги завършва фатално.

Погребението на Н.В. Цар Борис III, командващият почетната гвардейска рота рапортува на Царица Йоанна и Княз Кирил Преславски в Рилския манастир, в който е погребан Царя, 5 септември 1943 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още същата вечер, щом се е видяло каква е болестта, са били повикани от чужбина някои специалисти, преди всичко проф. д-р Зайц от Берлин, един от най-добрите специалисти, който при това е лекувал Негово Величество на няколко пъти и който, следователно, е познавал добре неговото здравословно състояние. Д-р Зайц пристигна в София още на другия ден, във вторник, на 24 август. Вторият специалист, който беше повикан от чужбина, бе проф. д-р Епингер, от Виена, също така един лекар с всесветска известност, който е лекувал няколко държавни глави и който между другото, е добре познат и у нас - мнозина българи, които са отивали във Виена да се преглеждат от специалисти, са лекувани именно от д-р Епингер. По-късно, когато се бяха появили известни нервни смущения, беше повикан още един специалист по нервни болести - проф. д-р Де Кринис. Разбира се, още от самото начало Негово Величество беше лекуван и от български лекари, най-добрите специалисти, които ние имаме: проф. д-р Киркович, д-р Цончев, частен доцент в Университета, д-р Разсолков и дворцовите лекари д-р Даскалов, д-р Балабанов и д-р Александров.

През всичкото време на болестта не е имало никакво разногласие между лекарите, както върху характера на болестта, тъй и върху начина, по който болестта трябваше да се лекува. Обаче, както Ви казах, това е една болест извънредно опасна, при която само природата може да направи чудото - тя да се разнесе без всякакви последствия.

Гробът на Н.В. Цар Борис III в Рилския манастир (Снимка: "Изгубената България")

В петък се беше появило известно подобрение, което беше съобщено своевременно в лекарския бюлетин и което беше ни обнадеждило, че болестта ще може да вземе по-добър край. Обаче още на същия ден се появиха някои усложнения, които докараха после до това състояние, което беше констатирано и в медицинския акт за болестта: появи се двойна пневмония и оток в белите дробове и в мозъка. На тези усложнения Негово Величество не можа по-нататък да издържи и вследствие на това последва смъртта му.

Така се разви болестта на Негово Величество. Сметнах за нужно да Ви изложа това, защото предполагам, че целият български народ се интересува как е прекарал последните дни от живота си Царят, какво е правил, как се е развивала болестта, която най-после докара до този печален край.

Проф. Богдан Филов, министър-председател,
в. "Мир", 1 септември 1943 г.

Съмненията за причините, довели до внезапната кончина на 49-годишния български владетел, остават и до днес.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"