НАУКА И ПОЛИТИКА
Антифашисти поискаха отмяна на наименуването на аудитория в СУ на Богдан Филов
Декларацията иска да бъде разграничен приноса на учения от политическата му роля в историята на България
Редактор : / 7707 Прочита 96 Коментара
Богдан Филов пред Народния съд / Източник: Изгубената България
В Декларация на Градския съвет на Българския антифашистки съюз - София, във връзка със 78-годишнината от влизането на България в Тристранния пакт по време на Втората световна война, от Български антифашистки съюз призовават ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски", цитираме: "НЕЗАБАВНО да отмени решението за наименуване на аудитория в СУ на Богдан Филов", заради неговото участие в подписването на т.нар. Тристастранен пакт по време на Втората световна война.
"Историческа отговорност за тези събития носят цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов, както и всички народни представители от тогавашния парламент, които подкрепят ратификацията на Тристранния пакт. Призоваваме ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" НЕЗАБАВНО да отмени решението за наименуване на аудитория в СУ на Богдан Филов. Призоваваме всички демократично мислещи български граждани да се противопоставят категорично на опитите за реставрация на фашизма и нацизма в България", пише в декларацията.
Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-ото и 58-ото правителство (1940 - 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 - 1944). Като учен, Филов има огромен принос в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Но като политик е признат за отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец "Белведере".
Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд.
Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Баща му е убит при русофилските офицерски бунтове по времето на Стамболов. Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с три малки деца. Учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902 - 1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904 - 1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 - 1909 г.
Поставя началото на методични археологически разкопки в България. Филов е първият българин - директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г. По време на войните 1912-1913 и 1915- 1918 години Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. В сътрудничество с германски археолози по време на Първата световна война, спасява над 400 български старини, прехвърлени в НИМ през 1980-те години на миналия век. Именно Филов организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г. Прави разкопки и проучвания в софийските църкви "Св. София" (1910 - 1912), "Св. Георги", (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929 - 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 - 1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 - 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 - 1944). Участва във всички международни конгреси по византология от Букурещ (1924) до Рим (1937). От 1918 г. е дописен член на БАН, а през 1937-а е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г. Филов има безспорни заслуги за науката.
За хабилитационен труд в СУ представя студията си "Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България", печатана в Сборника за народни умотворения. Основател е и първи уредник на "Археологически семинар" към Историческия факултет (1921 - 1940). Води 9 курса в СУ, като е избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 - 1925 г. и ректор през 1931 - 1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета, между които - на Германски археологически институт, Берлин (1924).
Диплом на Богдан Филов от Университета в Падуа / Източник: НВИМ
Декларацията на БАС поставя въпроса в друга плоскост, която иска да разграничи приноса на учения Филов от неговата политическа роля в историческата съдба на България.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}