СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена
Режисьорката е възприета за водеща сила от поколението на движението на Новото немско кино от 60-те и 70-те
Автор : / 16618 Прочита 31 Коментара
Снимка: Getty Images
Маргарете фон Трота е първата жена режисьор, получила международно признание след като печели наградата Златен лъв на кинофестивала във Венеция през 1981 г. за филма си "Мариане и Юлиане".
Маргарете фон Трота е наричана "водеща сила" на движението за Новото немско кино.
Днес Маргарета фон Трота е на 82 години и е в София като специален гост на София Филм Фест. Тя представя новия си филм "Ингерборг Бахман - пътуване в пустинята", а също така проведе мастърклас в Гьоте институт.
Филмът ѝ в момента е част от София Филм Фест и беше в съзтезателната програма на Берлинале миналата година.
Кадър от филма "Ингеборг Бахман - пътуване в пустинята" с Вики Крипс (Източник: София Филм Фест)
Той е посветен на австрийската поетеса Ингеборг Бахман, смятана за радикална и неконвенционална за своето време. Фокусът от периода на живота й във филма на фон Трота е свързан с връзката на поетесата с швейцарския есеист и драматург Макс Фриш.
Важен крайъгълен камък в кариерата на фон Трота е работата й с режисьора Райнер Вернер Фасбиндер във филмите му "Боговете на чумата" и "Пазете се от свята блудница". Заедно с него тя застава пред камерата в екранизацията на "Баал" по Бертолт Брехт на режисьора Фолкер Шльондорф. Срещата с Шльондорф има последствия. Двамата се влюбват и се женят през 1971 г. Бракът им продължава 20 години.
Тя е автор на филмите "Роза Люксембург", "Хана Арент", "Неуместният свят".
Маргарете фон Трота в специално интервю за Impressio (Снимка: Катя Костова)
Срещаме се в специално интервю с Маргарете фон Трота, в което тя говори за бунта на поколението на Новото немско кино, за силните жени в историята и все още ли е по-трудно на жените режисьорки днес.
- Г-жо фон Трота, споделяте, че сте била цензурирана в ГДР, защото сте казали, че ако не е била убита от германците, Роза Люксембург е щяла да бъде убита от Сталин. Това ли е съдбата на революционните жени в историята?
- Не знам дали това е щяло да се случи, защото тя е жена.
Тя е била също така много напредничава за своето време, изказвала е думи, които са шокирали общността. Тя е била жена, която може да казва всичко и не е избягвала неудобните теми и въпроси за обществото. Точно като Хана Арент.
И двете са били свободни мислителки. И ако има жени, които са такива мислителки като тях, те са опасни не просто за мъжете, но за цялото общество.
- Австрийската писателка Ингерборг Бахман, на която е посветен и най-новият Ви филм, също е част от тези жени, които не се съобразяват непременно със стереотипите на времето. Смятате ли, че днес жените са по-свободни от времената на Роза Люксембург, Хана Арент и Ингерборг Бахман или до голяма степен се борят със същите стереотипи?
- Времената се менят, жените имат повече свобода и повече приемственост в това да споделят собствените си истории и емоции.
Също така жените днес не са толкова ограничени в определен имидж, който да ги спира в това какво да правят или какво трябва да говорят.
Но днес като гледам много млади жени да се връщат към клишетата за красотата и това, че преди всичко трябва да бъдат красиви, се чувствам малко объркана. Те смятат, че това е най-важната ценност, а това, да ви кажа, ги превръща в обекти.
До голяма степен новите социални медии допринасят за това, защото ни карат постоянно да се оглеждаме в огледалото и да се сравняваме с другите - дали сме достатъчно красиви, дали сме като инфлуенсерите. От една страна те са свободни - показват себе си в светлина, която им харесва. Но от друга страна, единствената им цел изглежда е тази, да бъдат много атрактивни.
До голяма степен те го правят за себе си, не за мъжете, но все пак не мисля, че е нещо позитивно за образа на самите жени.
- Вие сте една от първите жени режисьорки с международен успех, печелите Златен лъв във Венеция през 1981 г. за филма "Мариане и Юлиане". Темите ви във филмите ви са феминистки, заради образите на жените, тяхната свобода, политическа радикализация и изобщо тезата, че личното е и политическо. Каква е ситуацията на жените режисьорки днес?
- Ще ви дам един пример. Когато филм спечели "Оскар", винаги в заглавията по медиите четем, че "Оскарът" или Златната палма, са спечелени от жена режисьорка.
Вместо да видим само заглавието на филма, все още е нещо изключително, че носителят на наградата е жена.
Независимо от кого е, това е филм и няма значение полът на режисьора или режисьорката. Това за мен е еманципиращото схващане, че е нормално филми да се правят и от мъже, и от жени.
- Кино индустията все още ли е изградена от мъжки свят?
- Трябва да питате продуцентката ми. Но да, тя ще ви отговори, че това е така и че парите за филми много по-лесно отиват при продуцентите мъже.
- Значи до голяма степен жените още трябва да се борим с подобни каузи като вашите от 70-те и 80-те?
- Така изглежда.
- Защо се вдъхновихте от живота на Ингеборг Бахман за новия ви филм и какъв е досегът ви с нейната личност?
- Това не беше чисто мое желание, продуцентите ми предложиха да направя филм за нея.
Попитаха ме, аз се съгласих, исках да си дам време, за да се свържа с нея повече и да усетя в себе си как и дали искам да направя този филм.
Вече познавах поезията й, но никога не съм мислила, че ще правя филм за нея. Когато започваш да правиш филм за някой, трябва да влезеш по съвсем различен начин в проучването на тази личност и да го погледнеш отвътре и отвън. Когато прочетох сценария, разбрах, че имам какво да кажа.
Това, което най-много ме впечатлява у нея е освен литературната й работа, също така и колко прогресивна за времето си е била в своята мисъл. Тя е била много по-свободна в своето мислене отколкото много жени от нейното време. Когато среща Макс Фриш, това е било 1959 г. Били са заедно между 1959 г. и 1962 г.
Екипът на филма "Ингеборг Бахман - пътуване в пустинята" на Берлинале 2023 г. (Снимка: Getty Images)
По същото време повечето жени са били женени и вкъщи. Жените не са имали право да имат дори собствена банкова сметка, не са могли да работят без позволенито на техния съпруг и в тези отношения тя е била много далеч напред. Но ето, че когато се влюбва в Макс Фриш, тя става "обикновена жена".
- Вие сте от лицата на Новото немско кино (Neuer Deutscher Film), революционна не само в техническо и кинематографично отношение, но също така и заради политическия протест на поколението ви.
- Така е, защото бяхме "образовани" политически от Париж" 68, затова цялото наше поколение беше въвлечено в този тип лозунги и послания.
- Мислите ли, че е възможно да има отново движение в киното, което да има подобно културно влияние като Новите вълни във Франция, Германия, Полша, Чехословакия?
- Това беше много особен определен момент в историята на Европа.
Ние бяхме младежи, но все пак вече осъзнати хора.
Маргарете фон Трота, Вики Крипс и Роналд Церфелт (Снимка: Getty Images)
Разкрихме вината, която носи поколението на нашите родители.
Това ни накара да бъдем много политически и много радикални. Когато аз ходих на училище, никога не учехме за нацисткото минало на Германия.
Това не беше в учебната програма на училищата ни.
Когато вече бяхме осъзнали деянията на Германия във Втората световна война, трябваше да реагираме. И нашата реакция беше много яростна.
- Повлия ли ви донякъде терапевтично този политически активизъм, имам предвид в обработването на травмата, заниманието с доста неприятни за много германци теми. Самият Фасбиндер, с когото вие сте работила, е доста недолюбван поради тази и други причини в Германия.
- Не мисля, че може да има някаква терапия за миналото, която да изличи вината на германците.
Посланието, което искахме да разпространим тогава беше, че трябва да се огледаме в това минало, да видим сами себе си, да разберем кои сме и да се приемем, че сме такива. Да, ние сме тези хора, от Втората световна война. Нашето поколение не можа да прости на родителите си, защото премълчаха този момент за нас.
Затова реакцията ни бе чрез изкуството ни.
Обикновено хората обичат родителите си, но ние тогава ги мразехме заради позициите им в миналото.
Това беше Schmerz (б.ред. болка - немски).
- Може ли киното да бъде революционно и днес?
- Важно е да знаем, че историята се повтаря. И се повтаря трагично.
- Какво си спомняте от срещите и работата с Райнер Вернер Фасбиндер? Той е мразен и обичан в Германия, "enfant terrible" на немското кино, политически некоректен и проблематичен характер.
- Не съм била много близка до него, работили сме заедно, но той имаше нещо като "семейство" - хора, приятели, близки, които бяха зависими от него.
Аз не бях от този кръг.
Не съм имала достъп до личния му живот, но наистина го харесвам много.
Фасбиндер беше много талантлив, радикален в начина, по който правеше своите филми.
Със сигурност имаше и друга страна в поведението си, която трудно можеше да контролира.
Той беше наистина екстремен, не само в правенето на филмите си, но и в начина, по който се изразява. През 60-те и 70-те в Германия неговото поведение и начин на изразяване наистина не беше приет и затова Фасбиндер си остава бунтар.
Винаги е бил такъв - и като човек, и във филмите си.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}