ЗВЕЗДИ НА СВЕТОВНОТО КИНО
Любимката на Фасбиндер - Хана Шигула: Райнер беше съдбоносен за мен!
Историята на една полякиня, която се превърна в олицетворение на германката
Автор : / 5238 Прочита 0 Коментара
Колаж: Павлин ДАСКАЛОВ
"В училище ми казваха "полякинята". Считах това за карта в моя полза, макар че културата и образованието ми са немски", казва за себе си Хана Шигула. Тя се превърна в олицетворение на германката във филмите на гениалния Райнер Вернер Фасбиндер. Снимала се е в 23 негови филма. За него актрисата казва:
"Райнер беше съдбоносен за мен, тъй като актрисата Хана Шигула нямаше да съществува без него и скритата любов между нас. И двамата усещахме, че сме определени един за друг без да имаме твърде общи неща помежду си. Вече живея два пъти по-дълго от него / б.а. Фасбиндер почина на 37 през 1982 г./, и нося по-нататък една малка част от завещанието му. Наистина е нещо хубаво, че той продължава да живее чрез мен".
Фасбиндер и Хана Шигула - един невероятен творчески тандем
Хана Шигула е родена на 25 декември 1943 г. в град Хожов, Полша. Съвсем малка се премества да живее с майка си в Мюнхен, където завършва гимназия. По време на Втората световна война баща й е военнопленник, но оцелява и доживява дълбока старост.
Хана следва в Германия германистика и романска филология и същевременно посещава часове по актьорско майсторство.
Райнер Вернер Фасбиндер я вижда за пръв път през 1967 г. в една школа за драматично изкуство с името "Театър на действията", и от този момент нататък, до смъртта си, той е неин учител, режисьор и... ментор. Техни съвременници наричат двойката "клан", в който Хана е "моторът" и вдъхновението на Фасбиндер.
Полякинята, която олицетвори германката...
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Театърът, който ги среща, е закрит по неясни причини. Формалната причина е "неспазване на техниката за противопожарна безопасност", но според други мнения причините са били политически. Част от трупата основава нов театър, под името "Антитеатър".
Творческата и духовна връзка между Хана Шигула и Райнер Фасбиндер не е гладка. Често се карат, но не могат един без друг.
Хана Шигула и Райнер Вернер Фасбиндер в сцена от филма „Katzelmacher“ /1969 г. /
"Обвързаността и подчиняването за него бяха доказателство за любов. Как може с филмите си да се бориш човек да не бъде повече потискан, а при това самият ти да потискаш?!, пита риторично актрисата, между две от поредните им скарвания, търсейки причините за тях в "непоносимия" Райнер, но след това продължава:
Вероятно всички гении са повече или по-малко непоносими".
Най-накрая, след толкова много филми създадени заедно, идва и непреодолимият конфликт между двамата. Тясното им партньорство приключва, и Хана Шигула започва да работи като актриса във филми на други режисьори.
Но през 1978 г. отново се събират - за филма "Бракът на Мария Браун", за който актрисата е наградена със "Сребърна мечка" на "Берлинале" 1979 г. Този невероятно запомнящ се филм я прави истинска световна звезда.
Филмът "Животът на Мария Браун" я направи световна звезда
Хана Шигула получава покани за работа с режисьори от европейска величина, като като Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Еторе Скола и Анджей Вайда.
След 90-те години Хана Шигула се изявява и като певица на шансони, но в представите на всички остава звездата от "Лили Марлен" и "Бракът на Мария Браун" на Фасбиндер.
Хана Шигула в кадър от филма "Лили Марлен"
Хана Шигула преживява тежко ранната смърт на своя откривател, въпреки че отношенията им никога не са били гладки, или традиционните между мъж и жена. Самата тя има странни разбирания за отношенията с противоположния пол:
"Най-важният съвет на майка ми за моя живот беше: "Не ставай никога зависима от мъж в живота си", и аз винаги се придържах към него. Обичам да съм сама!", казва в едно интервю Хана Шигула.
В друго интервю, обаче, признава, че е имала 13-годишна "еротична връзка" с Жан-Клод Кариер - сценарист на филми на Луис Бунюел, Милош Форман и Жан-Люк Годар.
"Беше любов от пръв поглед, признава Хана. Той беше мъжът на живота ми и причината да се преместя в Париж".
Не се възприема за красива, а за жена с характер
Актрисата се премества да живее във френската столица през 1981 г. - малко преди трагичния край на Фасбиндер.
След смъртта му се снима в международни продукции като "Любовта в Германия" /1983 г. / на Анджей Вайда, "Чиста лудост" /1983 г. / на Маргарет фон Трота, "Казанова" / 1987 г. / и др.
Вероятно мнозина я помнят и от филма "Отряд "Делта" с Чък Норис в главната роля, в който Хана Шигула играе в ролята на стюардеса.
На 32-рия Московски кинофестивал, в компанията на Робърт Де Ниро
Истинско удоволствие е да се четат мислите на актрисата от оскъдните й интервюта за пресата. Ето част от едно от тях:
"Винаги знаех, че блясъкът отчасти е лъжа, и че това прави човека вътрешно несигурен. Когато Мерилин Монро почина, бях на 17 години. Винаги гледах какво става с тази жена. Тя ме пленяваше. Стана ясно, че Мерилин Монро е зависима от лекарства и алкохол и в последния стадий т жвота си се мести от една нервна клиника в друга.
Тя беше една опакована в блясък катастрофа. Красотата може да бъде и проклятие. Мисълта, че колкото по-хубава е една жена, толкова тя е по-нещастна, е вярна в повечето случаи. Твърде красивите по-скоро се поставят на пиедестал и повече им се кланят и ги обожават, отколкото да ги обичат. В продължителната красота има също нещо скучно, ако то не се сменя с нещо гротескно.
Хана Шигула във филма на Фасбиндер "Животът на Мария Браун"
В стара Япония майсторите занаятчии вмъквали едно оризово зърно във вазите си. В това, че вазата не била съвсем перфектна, се изразявала нейната неповторимост. Откакто не трябва повече да се конкурирам, мога да разглеждам себе си и по този начин. Това освобождава и се отразява добре.
По-рано звездата беше супер-жена, супер-красавица, а аз не съм такава. Мога да изразявам женските качества, това - да".
Да, Хана Шигула създаде неповторими женски образи с характери във филмите на Фасбиндер. Тя бе негово откритие и неговият подарък за световното кино. Подарък, какъвто бе и той самият за света на изкуството.
Хана Шигула старее без егоцентричните страсти на голяма част от залязващите кинозвезди. На мъдростта да мисли за старостта като за нещо неизбежно, я научил самият живот - старостта на нейните родители:
"Майка ми изпадна след няколко мозъчни удара в безпомощността на старостта и в следващите осем години в известна степен се превърна в мое дете. Накрая се стигна до инвалидна количка, безмълвие и бавно изгасване.
Баща ми вече също не можеше да се оправя сам. Той почина на 96 години. Изживях двамата като начало и край на живота. Изпитвах насладата да служа на моите родители, вместо те да ми се възхищават.
Подейства ми благотворно да избягам от егоцентризма, чрез тази синовна грижа".
Райнер Вернер Фасбиндер и неговото откритие Хана Шигула
Днес Хана Шигула обича да пътува между Париж и дома си в Берлин. Съкровената й мечта не е свързана с киното, а с пожеланието да старее в движение, за да може да пътува.
Еми МАРИЯНСКА
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}