ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА В СВЕТОВНОТО КИНО
Фасбиндер си отиде едва на 37, но остави 44 шедьовъра на световното кино
Режисьорът бе един от най-големите екранни философи на съвремието ни
Автор : / 11069 Прочита 5 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев/Снимки: IMDB
Райнер Вернер Фасбиндер /Rainer Werner Fassbinder/ е театрален и филмов актьор, поет и режисьор. Теоретиците го смятат за личност от авангарда на Новото немско кино от 70-те години на миналия век. За жалост, този уникален творец и философ на екранната действителност, си отиде твърде млад - едва на 37 години.
Неговата чудовищна работоспособност и талант, обаче, ни завещаха 44 филма - истински шедьоври на киното. Сред тях са "Любовта е по-студена от смъртта", "Страх изяжда душа", "Копнежът на Вероника Фос", "Бракът на Мария Браун", "Марта", "Отчаяние", "Лола", "Берлин, Александерплац" и др. Фасбиндер почина на 10 юни 1982 г. от смъртоносна смес кокаин, сънотворно и алкохол.
"В киното искам да бъда като Шекспир за театъра, като Маркс за политиката и Фройд за психологията."
Това са думи на Райнер Вернер Фасбиндер. И той успя да реализира в огромна степен, въпреки краткия си живот, своите творчески копнежи. В Германия не са го забравили и почти ежегодно се организират филмови ретроспекции на творчеството му. През миналата година бяха показани много документи и снимки, свързани с работата му; негови ръкописи и писмени бележки.
Някои критици го наричат "романтичния анархист" на световното кино. И това определение е доста точно, отнесено към личността му като творец.
Фасбиндер е човек "извън правилата" и тривиалното мислене. Освен на 44 пълнометражни филма, той е автор на десетки театрални пиеси и сериали, на много късометражни филми.
Човек остава удивен от факта, че в период от 16 години съзнателна творческа дейност, един творец може да се сътвори толкова много творби, с такова високо художествено качество. Вероятно постоянното безпокойство на Фасбиндер като творец, е станало и причината да живее по онзи безразсъден начин, който го отнася в гроба?!?
Болезнена чувствителност! Това прозира от филмите му.
"Чувствата, които го раздират отвътре, стават видими от неговите герои", както сполучливо се изразява един кинокритик. Те са толкова раздиращи, че приличат на "спазми". Всичко у героите на Фасбиндер е болезнено - и любовта, и омразата".
Неговите герои са самотници, отчуждени по своя воля от тълпата и склонни към саморазрушение. Какъвто всъщност е и самият Фасбиндер! Кризата на личността, джендър проблематиката, сексуалната свобода и социалното неравенство, се оглеждат във филмите му по буквално хипнотизиращ начин. Така, че зрителят буквално се чувства заставен да потърси оценката на ставащото на екрана вътре в себе си, да отключи сетивата си в целия спектър на чувствата си и да "прогледне" в света на другите.
По време на снимките на "Отчаяние" (1978)
"Филмите на Фасбиндер са съпреживяване!", пише един немски критик.
Характерите на героите му са толкова уникални сами по себе си, че се запечатват трайно в съзнанието на зрителя.
Човек се пита, как един толкова млад човек, е достигнал до такава дълбочина на психологизъм, че успява да предаде дисекцията на душата, с цялата агония на едно пълно "разголване"?!?
Периодите, през които преминава режисьорът са постъпателно движение към личностна зрялост. Фасбиндер като че ли минава първо през преизподнята, чрез филмовия епос "Берлин-Александерплац" по романа на Алфред Дьоблин. Режисьорът безстрашно пристъпва изправен пред призраците на миналото и за разлика от много германци, не се страхува да погледне в очите света, през погледа на човешкото страдание по време на Втората световна война, предизвикано от нацизма в Германия.
В по-нататъшното си творчество режисьорът постоянно сменя темите за размисъл: автор е на социални и политически драми, но и на мелодрами;на гангстерски и научно-фантастични филми. И навсякъде успява да покаже живота на хората в неговата разнолика същност: с труда, любовта, страстите, престъпленията, щастията и нещастията... Самият Фасбиндер преминава през върхове и падения, познава от първо лице "алгоритмите на душата".
С Хана Шигула в "Любовта е по-студена от смъртта" (1969)
След смъртта на режисьора, с участието на неговата майка е учредена фондация на името му. Фондацията "Фасбиндер" организира пътуващи панорами на филмите му в цял свят. Традицията тръгва от началото на 90-те години и продължава и до днес.
"Страхът разяжда душата" (1973) - сценарий и режисура Райнер Вернер Фасбиндер
Според кураторите на изложбите, организирани от Фондация "Фасбиндер", интересът към режисьора не спада, защото той и днес звучи съвременно. Ето какво казва във встъпителната си реч към една от изложбите последната приятелка на режисьора и монтажист на филмите му - Юлиане Лоренц:
"Да вземем например филм като "Али: страхът изяжда душата". Това е филм, който никога не можем да ситуираме в определено време и той да остане в неговите граници. Това е филм, който представя една универсална проблематика. Тази тема и днес я изживяваме по особено болезнен начин - социалните разделения и неравенства, бежанците, бедстващите, по какъв начин социалните разделения формират хората. Това го живеем и днес. Разликата е единствено, че днес имаме мобилни телефони. Имаме повече опит, но все още не сме общество, което да бъде такова каквото трябва, да бъде с отворени граници за всеки чужденец, който е в нужда.
С Хана Шигула в "Гастарбайтер" (1969)
Фасбиндер е бил изключително прилежен, интересувал се е от всичко в света, бил е зверски отдаден на работата си, правил е само това през живота си, не е имал други занимания, освен няколко болезнени любовни връзки с мъже и жени. Но бих могла да кажа, че последните години е бил много щастлив, и въпреки това отново е имало нещо, което му носи тежест; нещо, което му е дошло в повече. Иначе нямаше да умре!..."
С Ингрид Кавен в "Сянката на ангелите" (1976)
Юлиане е една от съучредителите на Фондация "Фасбиндер". Веднъж, в отговор на въпрос на журналист, как режисьорът е направил толкова много неща само за 16 години, тя казва:
"Наричаха го "ужасното дете" на Германия, "антикомунистът, който навсякъде се определя като ляв", "антиконформистът, който мечтае за Холивуд", "антисемитът, който във филмите си искрено отразява притесненията на обикновения германец да не бъде определен като такъв", "женомразецът - женкар", "жененият два пъти хомосексуалист"... Всичко това можете да прочетете по негов адрес, но във всичко това, "между редовете" на своята амбивалентна личност, той бе наистина уникален! Личност, разположена между два полюса, които се привличат и отблъскват по неповторим начин и произвеждат ток - енергия, движеща сила напред, към дълбините на човешката душа, която отеква при всяко събитие навън, в живота!"
Фасбиндер е продуцирал 26 от 44-те си филма, играе като актьор в 21 филма на свои колеги и в 19 от собствените си...Автор е на 37 филмови сценария, и съавтор на още 13; написал е 4 радиопиеси.
Сам оправдава чудовищния си работохолизъм с думите:
"Искам дa направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм!"
И успява!...
"Райнер Вернер Фасбиндер е хулиган, ранима душа, алкохолик, наркоман, женкар и хомосексуалист, а на всичко отгоре един от най-добрите в световното кино до днес."
Това написва един немски кинокритик за Фасбиндер, и то е може би най-синтезираното определение за него, като творец и личност.
В "Американският войник" (1970)
Райнер Вернер Фасбиндер е роден през 1945 г. в Бад Вьорисхафен, Бавария. Завършва частна театрална школа и работи в мюнхенския "антитеатър", който ръководи. Не успява да постъпи в Берлинската академия за театър и кино, но в същата година снима първия си филм. Оттам насетне започва творческа дейност, която прилича на стихия - помита пуритански нрави и идеологеми, руши и гради без пощада!
На 10 юни 1982 г. , малко преди 5 сутринта, приятелката му Юлиане Лоренц, която работи като монтажистка на филмите му, се прибира в общия им дом и го намира проснат гол и по лице в леглото. Мъртъв е!
Намира на масата в пепелника 30 фаса, празни бутилки от бира и уиски. По-късно се разбира, че освен алкохола, е приел кокаин и сънотворно...
Според един от биографите на Фасбиндер, той изпитвал постоянен вътрешен страх, породен от желанието да се себевъзмогва. Именно това било причината да работи толкова много и да издевателства над тялото си, за да издържи на напрежението.
"Изпитваше потребност да "надхитри" живота и нормалните човешки сили!...", признава и приятелката му Юлиане.
Пред изследователите на творчеството на Фасбиндер винаги е стоял един мъчителен въпрос: Какво ли още щеше да направи този уникален творец, ако не си беше отишъл от живота толкова млад?!?
Колаж: Юлиян Илиев/Снимки: IMDB
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}