ФИЛМОВИ ВЕЧНОСТИ
Самотният самурай
Френският актьор Ален Делон, който почина на 88-годишна възраст, ще бъде погребан в събота, 24 август
Автор : / 6743 Прочита 0 Коментара
Колаж: Мирослава Павлова/ Dir.bg
Последната седмица се каза и изговори много за неотмиращата легенда на европейското кино и емблема на Франция Ален Делон.
Макар отишъл си на преклонната възраст от 88 години и сякаш през последните години тръпнещ в очакване на собствената си смърт, новината около загубата му даде и един положителен ефект, освен тъжния.
Отново се възродиха великите филми, в които актьорът е участвал и хората започнаха да споделят любими негови превъплъщения или моменти от живота му, които са им направили впечатление.
Смъртта на Ален Делон също така го възроди като фигура със значителен културен отпечатък върху европейската култура.
Ален Делон почина, но и се роди.
Преди няколко месеца дъщерята на актьора Анушка публикува с негово позволение снимка, последната му всъщност, която отново бе широко коментирана из медиите, но с повече тъга и съжаление към отминалата младост и величие на актьора. Думите бяха минорни, такива, каквито бяха и последните елементи в живота му.
Ален Делон в кадър от филма "Гепардът" на Лукино Висконти (Източник: MUBI)
Сега обаче Ален Делон отново стана витална и живителна фигура като той оживя именно с вечното наследство, което си припомнихме, че имаме.
Милиони хора по света го споменаха с култовите роли и харизмата, която в продължение на десетилетия е пленявала ужасно много хора на всички континенти.
Действително, макар и клиширано вече, Ален Делон е мит сам по себе си. Момче, което се е родило на правилното място в правилното време, макар и в не най-перфектната и топла семейна среда.
Той е мит най-вече заради това, че не е едноизмерен образ, а съчетава в себе си универсалния естетически идеал за красота, тотална геометрична хармония, нежност, но и бруталност, човек, който може да бъде аутсайдер на екрана и в живота едновременно, да бъде отчужден антигерой, но и уязвимо момче, разкъсано между семейството и личната саможертва, харизматичен любовник, борсов посредник в екзистенциална криза.
Прав е Ален Делон като казва "Аз не играх, аз живях".
Донякъде животът му се преплита и с ролите, в които го виждаме в киното и това създава великата митологема.
Сложният образ на човек, който трудно може да бъде описан с една дума, с една роля, с едно семейство, с една майка, с една жена.
Мнозина изразиха своето разочарование, че Ален Делон в България е коментиран единствено откъм позитивната страна на неговата фигура, а не се отделяло внимание на връзките му с мафията, реалните му контакти с гангстери, проблематичното му отношение към жените - сам е признавал, че е удрял една от своите партньорки Розали ван Бремен, както и други жени, а освен това никога не е криел близките си отношения с Жан-Мари льо Пен, крайно-десните си възгледи, придружени с хомофобия и носталгия по времето "когато мъжете са били мъже, а жените жени".
Колаж: Мирослава Павлова/ Dir.bg
Всички тези неща са част от неговата сложна и неедноизмерна персона, затова наистина не е добре да бъдат изключвани.
Но нека се запитаме - могат ли пък тези аспекти от живота му да замъглят въздействието и таланта, които той оставя в европейското кино, снимайки се във велики филми като "Роко и неговите братя" (Лукино Висконти, 1960), "Гепардът" (Лукино Висконти, 1963 г.), "Затъмнението" (Микеланджело Антониони, 1962), "Самураят" (Жан-Пиер Мелвил, 1967 г., "Басейнът" (Жак Дере, 1969 г.), "Борсалино и компания" (Жак Дере, 1970 г.) и други? Вероятно не. Хората правят своите житейски и морални грешки, правят своите съзнателни избори на кого да вярват, но талантът и геният са над всички тези човешки моменти. Защото тези качества надскачат границите на човешкото.
В интервю от 1996 г. за предаването Sottovoce по Rai 1, водещият обществен телевизионен канал в Италия, Ален Делон описва себе си като "французин по рождение, но италианец по душа".
Това е наистина много точно описание на живота, но и кариерата на Делон, която тръгва именно от италианското кино и великият Лукино Висконти, който го наема да играе в "Роко и неговите братя" - филм, който определено изважда на преден план не само очарованието на актьора, но и неговата актьорска компетентност.
В този филм той си партнира с Клаудия Кардинале, а самата история наподобява тежка и много италианска семейна ситуация, наподобяваща неореалистичния жанр, познат от Де Сика, Фелини и Пазолини, но и различаваща се от него в своята натуралистична и на моменти шокираща реалност, която може да бъде повлияна и от все по-наближаваща революционна и лява Нова вълна в киното от Франция.
В същата година излиза и филмът "Под яркото слънце" на Рене Клеман, базиран на романа от 1955 г. "Талантливият Мистър Рипли" на Патриша Хайсмит. С "Гепардът" от 1963 г. отново на Лукино Висконти, двамата затвърждават съвместното си сътрудничество, а Ален Делон вече е не просто звезда на френското кино, а звезда на италианското кино, родена във Франция.
Изпълненията му често изобразяват сложни и енигматични герои, смесвайки усещането за изолация с висока интензивност на характера. Тези роли именно го превръщат в символ на антигероя, фигурата, която действа в сивите зони на морала.
Делон работи с някои от най-уважаваните режисьори в европейското кино, включително Лукино Висконти, Жан-Пиер Мелвил и Микеланджело Антониони. Сътрудничеството му с Висконти, особено в "Гепардът", показва способността му да въплъщава аристократични и трагични фигури. Работата му с Мелвил в "Самураят" пък предефинира гангстерския жанр, смесвайки го с екзистенциализма, създавайки нов вид кинематографична естетика.
Върхът на славата: Хладнокръвният антигерой
Ален Делон и Жан-Пол Белмондо в кадър от филма "Борсалино" (Източник: MUBI)
Късните 1960-те до началото на 1970-те Ален Делон вече е достигнал до култовия си статут.
В края на 60-те и началото на 70-те години ролите на Делон стават по-дефинирани, а героите все по-хладнокръвни. Той често изобразява самотни персонажи, замесени в престъпления или шпионажи, които действат основно според собствените си морални кодекси.
Ален Делон и Жан Габен в "Двама мъже в града" (Източник: MUBI)
"Самураят" (1967) на Мелвил е може би най-емблематичната роля на Делон, където той играе Джеф Костело - убиец, който е толкова педантичен, колкото и енигматичен. Минималистичният стил на филма и стоическото изпълнение на Делон го превръщат в символ.
В "Сицилианският клан" (1969) на Арни Верньой Ален Делон играе ролята на крадец на бижута. Това е криминален трилър, с който той затвърждава статута си на водещ актьор в гангстерския жанр. Неговите герои през този период често живеят в периферията на обществото, въплъщавайки архетипа на вълка единак.
Ален Делон през 1969 г. (Снимка: Getty Images)
"Басейнът" (1969) на Жак Дере го събира отново, но само на кино, с бившата му любима Роми Шнайдер - за която през 2018 г. той признава, че е била голямата му любов и съжалява, че не се е оженил за нея. "Басейнът" е изтънчен психологически трилър, в който Делон играе мъж, оплетен в сложна мрежа от желание и ревност. Изпълнението му показва едновременно чувствена, но и опасна страна, демонстрирайки способността му да изобразява герои със скрити вътрешни дълбини и тъмни неподозирани страсти.
Джентълмен на стила
Ален Делон във Великобритания през 1972 г. (Снимка: Getty Images)
Отвъд актьорството, Ален Делон е и образ на добрия, елегантен, секси, небрежен стил. Неговите костюми, тренчкоти и слънчеви очила от "Самураят" са емблеми на уверения мъжкар, който е замесен в опасни схеми. Стилът на Делон далеч не се отнася само до облеклото му, но и до въплъщението на определен маниер - дистанциран, уверен и загадъчен.
Това го превръща в икона на стила като присъствие отвъд онова, което е върху самия него - дали ще е строгият тренчкот на Burberry и гангстерският костюм с шапка с стила на 30-те или ще е с елегантна бяла риза в Сен Тропе - няма значение.
До голяма степен представата за Ален Делон е образа на мъжествеността от 60-те и 70-те години. Както някой някъде бе казал: Ален Делон е мъжкият вариант на Бриджит Бардо.
Ален Делон е бил всичко - изоставено от биологичните си родители дете, отглеждано в приемно семейство, служил е във френската армия, като дете си е играел с децата на затворниците, сам е попадал зад решетките, бил е бунтар, хулиган, човек, борещ се с вътрешните си демони и травми... От тук до другата крайност на нежния ангел със сини очи, който е господар на сърцето на всяка жена, стига тя да успее да срещне синия му поглед (дори и на картичка).
Ален Делон и Роми Шнайдер в кадър от филма "Басейнът" на Жак Дере, 1969 г. (Снимка: Getty Images)
Всичките му противоречиви и биещи се една в друга характеристики, всъщност омагьосват масите, а това именно е и тайната на неговия комерсиален успех, освен филмите. Ален Делон е идеалът за мъж в следвоенна Европа и добавя по-различна автентична дълбочина към досегашните такива.
Любовните премеждия и завоевания на Ален Делон, също като самият него, са в сферата на митичното - много любови, много раздели и ненаситност са съпътствали славния му активен живот на актьор звезда. За една от връзките си той споделя, че е позволил да изгуби истинската любов.
Това е тази с Роми Шнайдер - силна и страстна любов, която за пет години прегаря, а с нея започва и бавното снишаване на Шнайдер към пропастта на отчаянието, трагедиите, барбитулатите и алкохола. Личният живот на Ален Делон винаги е бил обект на голямо обществено внимание, особено връзките му именно с Роми Шнайдер, с която се срещат първо във филма "Кристин" от 1958 г. и с която десет години по-късно ще изиграят ролите на любовници, но не в реалността, а след като са се разделили ("Басейнът", 1969).
Следващите му знакови отношения с известни жени са с Натали Делон, единствената, за която се жени, Мирей Дарк, с която са заедно от края на 60-те до началото на 80-те и също се снимат заедно в няколко филма, нидерландският модел Розали ван Бремен.
Ален Делон е имал краткотрайни афери и с Далида, с която изпълняват легендарната "Paroles, paroles", с певицата Нико и др. Личният му живот винаги е бил белязан от противоречия и те са плод на трудното му детство.
Ален Делон по време на снимките на сериала "Кино" през 1988 г. (Снимка: Getty Images)
Промоутър на боксови играчи
Делон също е професионален боксов промоутър. Нино Черути го запознава със световния шампион в средна категория Карлос Монсон. Най-големият мач, който рекламира, е Монсон срещу Хосе Наполес.
Проблеми със закона
На 1 октомври 1968 г. тялото на Стефан Маркович, телохранителят на Делон, е намерено в обществено сметище в Еланкур, Ивлин - село в западните покрайнини на Париж. Делон и Франсоа Маркантони, корсикански гангстер, са разследвани заради писмо от Маркович до брат му Александър, в което той пише: "Ако бъда убит, това е 100% по вина на Ален Делон и неговия кръстник Франсоа Маркантони." Маркантони е обвинен, след това обвиненията са свалени.
Излизането на "Басейнът" съвпадна с този огромен обществен скандал, който е познат като "аферата Маркович", достигнал до висшите ешелони на Франция. Сюжетът се задълбочава, когато са открити компрометиращи снимки, принадлежащи на Маркович, за които се твърди, че показват членове на френския елит, включително съпругата на кандидата за президент Жорж Помпиду в оргия.
В крайна сметка нищо не е доказано, но тясната връзка на Делон с подземния свят е вече не само в "Самураят", "Червеният кръг", "Борсалино", "Сицилианският клан", "Ченге", "Двама мъже в града", но и в реалния му живот.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}