Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бриджит Бардо на 86 - еротичната мъжкарана на Франция, за която бъдещето е изобретение на възрастните

КИНОИКОНИ

Бриджит Бардо на 86 - еротичната мъжкарана на Франция, за която бъдещето е изобретение на възрастните

Секссимвол, киноикона, защитничка на животните и Жълтите жилетки, противничка на движението #metoo

22 април 1963 - Бриджит Бардо вдига своята чаша по време на пресконференция на филма "Презрението" на френския режисьор Жан-Люк Годар. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

За Бриджит Бардо е писано толкова много, колкото за никоя друга звезда на киното. Списъкът с биографии на иконата на поствоенна Франция е толкова дълъг, колкото е дълъг списъкът с филмите й.

Между 1952 г. и 1956 г. Бардо е момиче с тъмнокестенява коса, която е изгряваща млада звезда във Франция.

28 ноември 1967 г. - френската актриса Бриджит Бардо пристига на летище Хийтроу в Лондон. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Глобалната й популярност и превръщането ѝ в истински секссимвол става, когато се появява с изрусена коса във филма на един от съпрузите й Роже Вадим "И Бог създаде жената".

Русата коса на Бардо е емблема на променящите се модни тенденции в следвоенна Франция, както и промяната в образа на кинозвездата.

Освен, че изрусената Бардо демонстрира една нова френска модерност, тя е продукт, който постига успешната естетическа амалгама от френско-американски тип звезда.

Френската актриса Бриджит Бардо в студио за танци. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Когато "И Бог създаде жената" е показан първо в кината по Шан-з-Елизе, филмът, струвал 140 милиона франка, носи приходи от гледания под 60 милиона. Постъпленията в САЩ от него обаче достигат до 4 000 000 долара. Затова, в своето забележително есе "Бриджит Бардо и синдромът Лолита", Симон дьо Бовоар пише, че "тя може да бъде считана като експортен продукт на Франция, важен толкова, колкото е важна марката автомобили "Рено".

Бриджит Бардо мие пода в сцена от филма "Бабет отива на война" (1959) (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

"Аз съм момиче от добро семейство и съм добре възпитана. Един ден обърнах гръб на тази си страна и станах бохем."

С излизането на "И Бог създаде жената" Бардо повече притеснява своите сънародници във Франция. Те я гледат по телевизията, където тя е със син пуловер, дънки, излегната на диван с китара - жените домакини завистливо подхвърлят "Всеки може да го прави. Дори не е толкова хубава!". Мъжете пък не спират да я зяпат, подсмихвайки се.

Бриджит Бардо в сцена от "И Бог създаде жената"

За еротичната мъжкарана на Франция, бъдещето е изобретение на възрастните и тя няма доверие в него.

22 февруари 1965 г. - Бардо е в момчешки костюм по време на снимките на филма "Вива Мария" на Луи Мал.(Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Докато французите се срамуват, отказват да приемат Бардо и най-вече да я харесат открито, тя става новият идол на американската младеж. Превръща се в истинска световна звезда.

Няма седмица във френските медии без статия за Бардо - за нейните настроения, любови, афери, анализи върху личността и поведението ѝ. По-голямата част от тях обаче кипят от злоба.

Бриджит Бардо и шотландският актьор Шон Конъри на премиерата на филма "Шалако" в Лондон през декември 1968 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Бриджит всеки ден получава стотици писма от фенове, от момчета, от момичета и това кара притеснени майки да пишат протестни молби до редакциите на френските издания и религиозните институции с единствената надежда да убедят обществеността колко вредна е Бардо за морала.

19 септември 1966 - оператор снима Бриджит Бардо на лондонското летище в сцена от филм. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Когато трима разглезени и неангажирани с нищо младежи убиват спящ възрастен мъж във влак за Анже, Асоциацията на родителите и учителите иска от кмета на града за престъплението да бъде обвинена именно Бриджит Бардо.

Причината е, че "И Бог създаде жената" е бил вече показан в Анже, с което въпросните младежи са възприели нейните неморални маниери и са се превърнали в перверзници, каквато, според тях, е Бардо.

Бриджит Бардо на пресконференция в Рим за премиерата на филма "Презрението" с режисьора Жан-Люк Годар и продуцента Карло Понти, 22 април 1963 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Във филма тя играе разпусната млада жена, която търси приключения с мъже. Във филма Бардо се въргаля гола и безгрижна в пясъка на Сен Тропе. Във Франция танцуването на бос крак по това време е равно на среден скандал. Съблазнителната надута блондинка обаче нарушава всички табута. Шокира цял народ.

В очите на добрата, послушна и кротка буржоазия, тя е обикновена проститутка.

Бардо и Серж Бургуньон по време на снимките на филма "Две седмици през септември" (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

С филми като "Истината", "Презрението" и "Вива Мария!" Бриджит Бардо не само влиза в историята на киното, тя променя образа на жената, на която ѝ е позволено да бъде секси, уверена и да се държи така, както тя иска и ѝ харесва.

Докато съпругът ѝ Роже Вадим снима "И Бог създаде жената" с нея, тя започва афера с филмовия си партньор Жан-Луи Трентинян.

"Аз напускам, преди да ме напуснат."

Бриджит Бардо и Роже Вадим, 12 декември 1960 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Женена е 4 пъти, правила е 4 опита за самоубийство. Има син, чието възпитание е оставила до голяма степен на неговия баща - актьорът Жак Шарие.

"По-добре е да бъдеш неверен, отколкото да бъдеш верен, без да го искаш."

В "Бриджит Бардо и синдромът Лолита" Бовоар пресича всеобщите клишета, разбирайки "другостта" на завладяващото представяне на Бардо във филма на Вадим.

20 февруари 1965 г. - Бриджит Бардо в костюм от филма "Вива Мария" (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Според нея "тя не е нито перверзна, нито бунтарка, нито аморална. Точно затова моралът няма шанс при нея."

Бриджит Бардо се превръща в pin-up girl на екзистенциализма, размахвайки ханша си за всички онези големи мозъци с дебели рогови рамки на очилата, които също смятаха, че бъдещето е измислено само, за да развали настоящето, но им липсва нейното красноречие.

Embed from Getty Images

Роже Вадим среща Бардо, когато тя е на 18. Впечатлен е от нейната невинност.

"Мислеше, че мишките снасят яйца" споделя той.

Дьо Бовоар подсказва за бъдещата мания на Бардо: "във всичките си филми тя обича животни".

Embed from Getty Images

Едва ли има звезда, която да е преследвана толкова, колкото Бриджит Бардо.

Появата ѝ съвпада с раждането на друго неудържимо явление: папараците. Фелини го откроява с натрапчивия фотограф Марчело Рубини във филма си от 1960 г. "Сладък живот". И явлението, и филмът остават важни и до  днес.

Embed from Getty Images

Ако искаме да разберем какво представлява Бриджит Бардо, не е важно да знаем каква всъщност е Бриджит Бардо. Нейните почитатели и недоброжелатели са загрижени за въображаемото същество, което виждат на екрана през собствените си фантазии.

Доколкото е била изложена на обществения поглед, нейният мит е подхранван от личния ѝ живот не по-малко, отколкото от филмовите й роли.

Бриджит Бардо във филма "И Бог създаде жената" на Роже Вадим.

Този мит съответства на един по-стар мит, който Роже Вадим се опитва да възстанови. Той изобретява решителна и модерна версия на образа на "вечната жена" и по този начин лансира нов тип еротика. Именно тази новост примамва някои хора и шокира други.

Симон дьо Бовоар допълва:

"Любовта може да устои на близостта, еротизмът не може."

Бриджит Бардо се под слънчевите лъчи в "Презрението" на Жан-Люк Годар.

Бриджит Бардо и Мишел Пиколи във филма на Жан-Люк Годар "Презрението"

Публични позиции

Освен, че Бардо се занимава със своята фондация за права на животните, тя открито заема позиции в обществено-политически дебати.

Тя например подкрепи движението на Жълтите жилетки като защити своята позиция с думите:

"Парите се харчат безсмислено за пътувания на политици в частни самолети и за шофьори, докато други нямат стотинка".

Embed from Getty Images

Embed from Getty Images

Френската актриса също така осъди движението #metoo пред вестник Paris Match.

В интервюто тя коментира, че не говори за "всички жени", а конкретно за актрисите, като смята, че подобен тип оплаквания са "лицемерни, нелепи и безинтересни".

Бриджит Бардо храни кучета в Бкурещ, Румъния през 2001 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

86-годишната актриса добавя, че така коментирана, темата отнема важни обществени дебати за истинското насилие над жените. Бардо заявява, че никога не е била обект на сексуален тормоз.

"Мислех, че е хубаво да ми казват, че съм красива или че имам малко, хубаво дупе. Този тип комплименти са хубави."

Още

Още не ви и хрумва, че аз съм Бриджит Бардо

Още не ви и хрумва, че аз съм Бриджит Бардо

Още

83-годишната Бриджит Бардо постоянно е в центъра на скандала

83-годишната Бриджит Бардо постоянно е в центъра на скандала

Още

Непознати снимки на Бриджит Бардо от една нощ с фотографа

Непознати снимки на Бриджит Бардо от една нощ с фотографа

Още

Брижит Бардо: Никога не съм виждала толкова разрушителен свят

Брижит Бардо: Никога не съм виждала толкова разрушителен свят

Още

Най-галантният мъж в живота на Бриджит Бардо се самоубива

Най-галантният мъж в живота на Бриджит Бардо се самоубива

Още

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

Коментирай 25

Календар

Препоръчваме ви

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите