КИНОИКОНИ
Бриджит Бардо на 86 - еротичната мъжкарана на Франция, за която бъдещето е изобретение на възрастните
Секссимвол, киноикона, защитничка на животните и Жълтите жилетки, противничка на движението #metoo
Автор : / 19654 Прочита 25 Коментара
22 април 1963 - Бриджит Бардо вдига своята чаша по време на пресконференция на филма "Презрението" на френския режисьор Жан-Люк Годар. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
За Бриджит Бардо е писано толкова много, колкото за никоя друга звезда на киното. Списъкът с биографии на иконата на поствоенна Франция е толкова дълъг, колкото е дълъг списъкът с филмите й.
Между 1952 г. и 1956 г. Бардо е момиче с тъмнокестенява коса, която е изгряваща млада звезда във Франция.
Глобалната й популярност и превръщането ѝ в истински секссимвол става, когато се появява с изрусена коса във филма на един от съпрузите й Роже Вадим "И Бог създаде жената".
Русата коса на Бардо е емблема на променящите се модни тенденции в следвоенна Франция, както и промяната в образа на кинозвездата.
Освен, че изрусената Бардо демонстрира една нова френска модерност, тя е продукт, който постига успешната естетическа амалгама от френско-американски тип звезда.
Френската актриса Бриджит Бардо в студио за танци. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Когато "И Бог създаде жената" е показан първо в кината по Шан-з-Елизе, филмът, струвал 140 милиона франка, носи приходи от гледания под 60 милиона. Постъпленията в САЩ от него обаче достигат до 4 000 000 долара. Затова, в своето забележително есе "Бриджит Бардо и синдромът Лолита", Симон дьо Бовоар пише, че "тя може да бъде считана като експортен продукт на Франция, важен толкова, колкото е важна марката автомобили "Рено".
"Аз съм момиче от добро семейство и съм добре възпитана. Един ден обърнах гръб на тази си страна и станах бохем."
С излизането на "И Бог създаде жената" Бардо повече притеснява своите сънародници във Франция. Те я гледат по телевизията, където тя е със син пуловер, дънки, излегната на диван с китара - жените домакини завистливо подхвърлят "Всеки може да го прави. Дори не е толкова хубава!". Мъжете пък не спират да я зяпат, подсмихвайки се.
Бриджит Бардо в сцена от "И Бог създаде жената"
За еротичната мъжкарана на Франция, бъдещето е изобретение на възрастните и тя няма доверие в него.
Докато французите се срамуват, отказват да приемат Бардо и най-вече да я харесат открито, тя става новият идол на американската младеж. Превръща се в истинска световна звезда.
Няма седмица във френските медии без статия за Бардо - за нейните настроения, любови, афери, анализи върху личността и поведението ѝ. По-голямата част от тях обаче кипят от злоба.
Бриджит всеки ден получава стотици писма от фенове, от момчета, от момичета и това кара притеснени майки да пишат протестни молби до редакциите на френските издания и религиозните институции с единствената надежда да убедят обществеността колко вредна е Бардо за морала.
Когато трима разглезени и неангажирани с нищо младежи убиват спящ възрастен мъж във влак за Анже, Асоциацията на родителите и учителите иска от кмета на града за престъплението да бъде обвинена именно Бриджит Бардо.
Причината е, че "И Бог създаде жената" е бил вече показан в Анже, с което въпросните младежи са възприели нейните неморални маниери и са се превърнали в перверзници, каквато, според тях, е Бардо.
Във филма тя играе разпусната млада жена, която търси приключения с мъже. Във филма Бардо се въргаля гола и безгрижна в пясъка на Сен Тропе. Във Франция танцуването на бос крак по това време е равно на среден скандал. Съблазнителната надута блондинка обаче нарушава всички табута. Шокира цял народ.
В очите на добрата, послушна и кротка буржоазия, тя е обикновена проститутка.
С филми като "Истината", "Презрението" и "Вива Мария!" Бриджит Бардо не само влиза в историята на киното, тя променя образа на жената, на която ѝ е позволено да бъде секси, уверена и да се държи така, както тя иска и ѝ харесва.
Докато съпругът ѝ Роже Вадим снима "И Бог създаде жената" с нея, тя започва афера с филмовия си партньор Жан-Луи Трентинян.
"Аз напускам, преди да ме напуснат."
Бриджит Бардо и Роже Вадим, 12 декември 1960 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Женена е 4 пъти, правила е 4 опита за самоубийство. Има син, чието възпитание е оставила до голяма степен на неговия баща - актьорът Жак Шарие.
"По-добре е да бъдеш неверен, отколкото да бъдеш верен, без да го искаш."
В "Бриджит Бардо и синдромът Лолита" Бовоар пресича всеобщите клишета, разбирайки "другостта" на завладяващото представяне на Бардо във филма на Вадим.
Според нея "тя не е нито перверзна, нито бунтарка, нито аморална. Точно затова моралът няма шанс при нея."
Бриджит Бардо се превръща в pin-up girl на екзистенциализма, размахвайки ханша си за всички онези големи мозъци с дебели рогови рамки на очилата, които също смятаха, че бъдещето е измислено само, за да развали настоящето, но им липсва нейното красноречие.
Роже Вадим среща Бардо, когато тя е на 18. Впечатлен е от нейната невинност.
"Мислеше, че мишките снасят яйца" споделя той.
Дьо Бовоар подсказва за бъдещата мания на Бардо: "във всичките си филми тя обича животни".
Едва ли има звезда, която да е преследвана толкова, колкото Бриджит Бардо.
Появата ѝ съвпада с раждането на друго неудържимо явление: папараците. Фелини го откроява с натрапчивия фотограф Марчело Рубини във филма си от 1960 г. "Сладък живот". И явлението, и филмът остават важни и до днес.
Ако искаме да разберем какво представлява Бриджит Бардо, не е важно да знаем каква всъщност е Бриджит Бардо. Нейните почитатели и недоброжелатели са загрижени за въображаемото същество, което виждат на екрана през собствените си фантазии.
Доколкото е била изложена на обществения поглед, нейният мит е подхранван от личния ѝ живот не по-малко, отколкото от филмовите й роли.
Бриджит Бардо във филма "И Бог създаде жената" на Роже Вадим.
Този мит съответства на един по-стар мит, който Роже Вадим се опитва да възстанови. Той изобретява решителна и модерна версия на образа на "вечната жена" и по този начин лансира нов тип еротика. Именно тази новост примамва някои хора и шокира други.
Симон дьо Бовоар допълва:
"Любовта може да устои на близостта, еротизмът не може."
Бриджит Бардо се под слънчевите лъчи в "Презрението" на Жан-Люк Годар.
Бриджит Бардо и Мишел Пиколи във филма на Жан-Люк Годар "Презрението"
Публични позиции
Освен, че Бардо се занимава със своята фондация за права на животните, тя открито заема позиции в обществено-политически дебати.
Тя например подкрепи движението на Жълтите жилетки като защити своята позиция с думите:
"Парите се харчат безсмислено за пътувания на политици в частни самолети и за шофьори, докато други нямат стотинка".
Френската актриса също така осъди движението #metoo пред вестник Paris Match.
В интервюто тя коментира, че не говори за "всички жени", а конкретно за актрисите, като смята, че подобен тип оплаквания са "лицемерни, нелепи и безинтересни".
Бриджит Бардо храни кучета в Бкурещ, Румъния през 2001 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
86-годишната актриса добавя, че така коментирана, темата отнема важни обществени дебати за истинското насилие над жените. Бардо заявява, че никога не е била обект на сексуален тормоз.
"Мислех, че е хубаво да ми казват, че съм красива или че имам малко, хубаво дупе. Този тип комплименти са хубави."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}