Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

КИНОЛЕГЕНДИ

Франсоа Трюфо влиза в клиника заради раздялата си с Катрин Деньов

Най-големият прелъстител сред режисьорите умира на 52 от тумор в мозъка

На 6 февруари 1932 година е роден френският режисьор, актьор и автор на книги Франсоа Трюфо. Ако беше жив, днес щеше да навърши 85. Критиците често го наричат "непослушното дете на френското кино".

Трюфо се изявява като бунтар още на 19 - пише статии срещу традиционализма на френското кино в авангардното списание "Кайе дьо синема", а по-късно, вече като режисьор и актьор, става един от създателите на т.нар. "нова вълна" - течение, което създава киношедьоври, белязани от тънък психологизъм, и изважда на екран едни от най-красивите и талантливи френски актриси.

Детството на малкия Франсоа е много трудно. Също като своя идол Хичкок, и Трюфо е самотно дете, недолюбвано дори от майка си. "Тя не понасяше шума или, бих казал по-скоро, тя не ме понасяше. Трябваше да се държа така, че да забрави, че съществувам", признава той като възрастен. Всъщност, Франсоа Трюфо е незаконородено дете на католичка, принадлежаща към едрата френска буржоазия. Майка му го ражда по религиознни съображения, а е отгледан от баба си. Когато баба му умира, Франсоа е едва 10-годишен.

Очакват го нови трудности - трябва да заживее под един покрив с майка си и нейния мъж, и предпочита да се затвори в стаята си. Също като Хичкок. Може би затова по-късно Трюфо ще прояви интерес към биографията на майстора на психотрилъра и ще се опита да "преведе" психологията му, като написва книгата "Киното според Хичкок". Свързва ги нерадостното детство и любовта към изкуството, като отдушник на реалността.

С Катрин Деньов по време на снимките на "Сирената от Мисисипи" (1969)

След нерадостно прекараните дни в семейство, в което не се чувства обичан, Трюфо е покосен от нов удар - един ден научава кой е всъщност - "едно копеле". Вече тийнеджър, преживява дълбоко тази драма, но тя провокира в душата му желание за мъст и агресия към всичко и всички. В него започва да рита и някакъв извратен едипов комплекс - някакво смътно желание да отмъсти на жената, която го е родила, без да го иска и дори не е пожелала да го заобича. Един ден в училище Франсоа хладнокръвно казва на един от учителите си, че не е готов с домашното си, защото майка му е...умряла. Това не е вярно, разбира се, но слага началото на серия от лъжи, в които момчето съвсем целенасочено затъва. Трюфо изпитва мазохистичното желание да бъде хванат, за да накаже фалшивите си родители. Стига дотам, че почва и да краде пари от къщи.

По-късно този период от живота си, ще екранизира в два филма, които са много лични за творчеството му - в "Четиристотинте удара" героите му са училищни хулигани, а в "Дивото дете" обръща "посоката" и играе...учител. Детският бунт е темата и на последния му проект - филмът "Веднъж да дойде неделя", който Трюфо не успява да завърши, защото на 21 октомври 1984 г. умира от тумор в мозъка. Но всъщност именно детската тема, дълбоко стаената горест от нерадостното детство в душата на Трюфо, открехва вратите му към голямото кино. Още след филма "Четиристотинте удара", създаден през 1959 г., кинокритиката започва да говори за него. Темата за оцеляването в трудни условия и запазването на романтиката и човечността, въпреки всичко, се превръща в лайтмотив на филмите му.

Още от младежките си години Франсоа Трюфо е киноманиак - половината от деня си прекарва в киносалоните. 13 пъти гледа "Гарванът" на Клузо. Почва да чете много книги за киното. Преди да започне да снима, Трюфо е вече ходеща енциклопедия на световното кино. А когато съзрява като личност, също като Хичкок намира отдушник в създаването на филми.

Негова е знаменитата фраза: "Животът, това е екранът". Проектирайки собственото си хулиганско минало, Франсоа Трюфо се освобождава от страховете си. През 1968 г. изживява нова душевна драма - открива биологичния си баща. Той е зъболекарят от еврейски произход Ролан Леви от Белфор. Трюфо никога не пожелава да се запознае с него и го вижда един-единствен път в живота си - случайно, на улицата.

Франсоа Трюфо, Катрин Деньов и Жан-Пол Белмондо

Отношението на родителите му към него, и на неговото към тях, се отразява цялостно както върху живота му, така и върху творчеството му. Липсата на обич провокира у Трюфо желание за любов и същевременно - стремеж към мъст. "Беше нежен хищник, казва за него Жан-Пол Белмондо. Влюбваше се в актрисите си, независимо дали бяха мъдри, или елементарни, брюнетки или блондинки. Той ги обожаваше и ги съблазняваше. Беше много успешен в това".

Една от първите големи любови в живота на Трюфо е легендарната Жана Моро. "Тя е най-голямата любовница във френското кино, пише Трюфо в "Кайе дьо синема", още преди да я познава лично. Тя не познава онова, което другите наричат "морал", за да живее чрез и за любовта. Господа продуценти и режисьори, дайте й истинска роля, и ще имате велик филм", пише Трюфо и се надява той да бъде този режисьор, който да извади на екрана скритото у Жана Моро. Още същата година двамата се срещат на фестивала в Кан. Той е още критик, а тя - кинозвезда от голям мащаб. Всичко между тях тръгва като приятелство - с писма, и си остава такова до голямата роля на актрисата във филма му "Младоженката беше в черно". Моро не се оказва точно жената на мечтите му. Много повече се доближава до идеала му героинята му във филма "Антоан и Колет".

Описва я така: "Тя е нито Лолита, нито хулиганка, нито малка жена, нито прекалено секси". Ролята получава Мари-Франс Пизие, в която Трюфо се влюбва от пръв поглед. По онова време е женен и чака второ дете. Въпреки това е готов да напусне семейството си заради Мари. Трюфо е един ненаситен прелюбодеец, който постоянно открива нови и нови обекти на влюбване и творческо вдъхновение. Така в живота му една след друга идват и си отиват цяла плеяда от най-големите красавици и звезди на френското кино: Лилиан Давид /"Нежна кожа"/, Франсоаз Дзорлеак, която загива при катастрофа, Клод Жад /"Откраднати целувки"/ и мн. др.

Но най-голямата, истинската любов в живота му, е Катрин Деньов. Нежно я нарича Кат. През лятото на 1969-а й предлага да заживее с нея, но не се получава. Трюфо преживява тежко раздялата с Кат и дори влиза в болница. За пръв път в живота си изпада в депресия заради жена. Спасяват го Жаклин Бисе и снимките на култовия му филм "Американска нощ" - един от най-популярните в Европа филми на Трюфо.

Жан-Пиер Лео, Жаклин Бисе и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Американска нощ"

Историята с Бисе отминава като всички по-предишни, макар и не без последствия - заради акрисата Годар нарича публично Трюфо "лъжец". Той обаче отдавна е престанал да се вълнува от противоречивите мнения за него.

С Изабел Аджани по време на снимки

В общи линии критиката е благосклонна към филмите му, а жените не му отказват. В живота на Трюфо влизат една след друга други две нови звезди - Изабел Аджани и Фани Ардан. За последната веднъж той написва следния вълнуващ текст: "Това е жената. Тя притежава жизненост, смелост, ентусиазъм, чувство за хумор, и в същото време вдъхва напрежение, с намек за някаква скрита диващина. Има нещо пламенно във всичко това!.." Животът на Трюфо прилича на екран, разпънат между две страсти - жените и киното. Но именно благодарение на това се раждат незабравимите киноленти "Жул и Джим" /1961/, "Нежна кожа"/1964/, "451 градуса по Фаренхайт" /1966/, "Американска нощ" /1973/ и др., записани в златния фонд на световното кино.

Трюфо остава една от най-силните личности от поколението "нова вълна", чието изкуство се отличава с искреност и ирония над живота. Липсата на нежност в детството му, изиграва положителна роля за творчеството му. То изследва механизмите на човешката душа и търси любовта във всичките й форми. Така на екрана Трюфо качва не просто красавици, а жени, които пресъздават пълнокръвни и незабравими женски образи. Това са актриси, които се превръщат в легенди на световното кино.

Най-влюбчивият прелъстител сред режисьорите, за какъвто минава Франсоа Трюфо в световното кино, в крайна сметка се оказва и най-разбиращият женската природа, смисъла на любовта и на живота изобщо.

Еми МАРИЯНСКА

 

Коментирай 1

1/1

С Катрин Деньов по време на снимките на "Сирената от Мисисипи" (1969)

С Изабел Аджани по време на снимки

Франсоа Трюфо, Катрин Деньов и Жан-Пол Белмондо

Жан-Пиер Лео, Жаклин Бисе и Франсоа Трюфо по време на снимките на "Американска нощ"

Календар

Препоръчваме ви

Имало едно време в Рим... Енио Мориконе

"Поп, рок, фолклор, абстрактна музика... киното съдържа всичко", казваше маестрото, който пренесе филмовата музика в Космоса

Звездата на Метрополитън опера Диана Дамрау: В София слагам корони на три кралици

"Моите домове" са Държавната опера на Бавария, Ла Скала и Метрополитън опера, изповяда оперната дива, която очакваме в новия сезон на Софийска Филхармония

Джоан Роулинг отново възмути транссексуалната общност

"Наблюдаваме нов вид терапия за конверсия на млади гей хора", написа писателката в Туитър по повод предписването на хормони на младежи, поставящи под въпрос половата си идентичност

Фенсайтове на Хари Потър оттеглиха подкрепата си за Джоан Роулинг

Реакцията дойде, след като миналия месец писателката написа обширно есе за собствените си проучвания и убеждения по транссексуални теми

Катрин Деньов е икона на френското кино в "Истината"

Това е първият филм на Хирокадзу Корееда, който той режисира извън родната си Япония

Центърът "Жорж Помпиду" отваря отново врати с експозицията "Кристо и Жан-Клод, Париж"

Един месец след кончината на твореца, тя е посветена на епопеята по опаковането на Пон Ньоф