ЕМБЛЕМИ
Джейн Бъркин: Най-емблематичната парижанка сред англичанките
Джейн Бъркин, муза на краля на френския шансон Серж Генсбур, почина в неделя на 76 години
Автор : / 4988 Прочита 5 Коментара
Джейн Бъркин в кадър от 6 април 1971 г. (Снимка: Getty Images)
Тя беше вдъхновение на цяло поколение режисьори, модни дизайнери и музиканти с класическата си красота и емблематичен стил.
Знойният еротичен хит от 1969 г. Je T"aime ... Moi Non Plus е именно онази четириминутна дестилация на френско хладнокръвие, огрубял от Gitanes без филтър глас, напоен в много алкохол в комбинация с екстатично пъшкане на млада англичанка, която пее на френски език.
Джейн Бъркин през 1971 г. (Снимка: Getty Images)
Това вероятно е най-знаковата песен за Франция след Марсилезата и песента, с която звездата на Джейн Бъркин изгрява. Също така и символът на страстния й романс с легендата Серж Генсбур.
Джейн Бъркин рекламира къса пола на британска марка, 30 януари, 1971 г. (Снимка: Getty Images)
Въпреки че Бъркин работи с някои от най-добрите режисьори като Жак Ривет и Агнес Варда, Je T"aime ... сякаш е запомнена повече от всичко останало, което е правила.
"Когато умра, това ще бъде мелодията, която ще изсвирят, докато излизам с краката напред", казва тя.
Генсбур всъщност прави песента за Бриджит Бардо. По-точно в отговор на молбата ѝ "да създаде най-романтичната песен, която може да си представи".
Серж Генсбур и Джейн Бъркин по време на фотосесия в дома им Париж (Снимка: Getty Images)
Въпреки че Генсбур записва песента с участието на Бриджит Бардо през 1967 г., актрисата я приема за твърде възмутителна и отказва да бъде пусната официално. През следващата година е записана нова версия, която е забранена за излъчване, както от BBC, така и от други радиостанции.
По това време Генсбур вече е разделен с Бардо и започва връзка с младата британска актриса Джейн Бъркин, с която се запознава на снимките на филма "Слоган".
Джейн Бъркин в кадър от 1971 г. (Снимка: Getty Images)
През ноември 1968 г. той записва няколко версии на песента с нейно участие, от които в ранната 1969 г. е издаден и първият официален запис.
Реализирана по времето на разгара на сексуалната революция, песента съдържа смисъла на противоречието между двама влюбени, които същевременно вървят по стъпките на любовта и постепенно се възнасят един друг до кулминационната точка на екстаза.
Текстът започва с чувственото стенание на Бъркин "Je t'aime" (Обичам те), на което Генсбур загадъчно отговаря "Moi non plus!" (Нито пък аз). След по-нататъшните стенания от страна на Бъркин, той отново отговаря "Je vais et je viens, entre tes reins', 'et je, me re-tiens!", което описва правенето на секс и завършването му с оргазъм.
През август 1969 година, песента достига до номер 1 в класациите на Великобритания, като успехът в подобен и в останалите европейски страни.
Еротичният привкус причинява негодувание в Италия, където е забранена за излъчване по телевизиите и радиата. По-късно е забранена за излъчване и в Швеция, Испания и Великобритания.
Песента официално е осъдена от Ватикана.
Британската актриса и певица Джейн Бъркин на 25 юни 1970 г. (Снимка: Getty Images)
В същото време сингълът е продаден в над 1 милион копия във Франция.
Емблематичният парижки стил на Бъркин й печели титлата икона и муза. С дълга небрежна права коса, напомняща характерния за времето хипи стил, къси фланелки и много похотливи дънки и разголени рокли, носеща чанта кошница, понякога с цигара и усмивка със зъби с широко разстояние.
Тя е ултимативното олицетворение на френския стил, макар че е родена в Лондон.
В средата на 80-те години, когато Бъркин пътува в самолет, сламената й чанта се отваря и на пода се разсипва цялото й съдържание, включително и дневникът й с логото на Hermès. Певицата се оплаква, че френската модна къща не е създала чанта, която да побере всичките й вещи. По случайност на съдбата до нея седи Жан-Луи Дюма, директор и главен дизайнер на Hermès.
Първите чанти Birkin са пуснати на пазара през същата година и оттогава са се превърнали в символ на висок статус. Цената им варира средно между 10 000 и 60 000 долара. Списъците с чакащи за луксозните аксесоари са огромни и желаещите могат да прекарат в очакване месеци или години. А клиентите трябва да бъдат поканени да си купят Birkin лично от търговските сътрудници на Hermès.
28 октомври 1968 г. - английската актриса и певица Джейн Бъркин (Снимка: Getty Images)
Джейн Бъркин е родена в Лондон през 1946 г. и започва кариерата си като актриса. Родена е в семейството на актрисата Джуди Кембъл и Дейвид Бъркин, лейтенант-командир в Кралския флот на Великобритания и шпионин през Втората световна война. Израснала в Челси, Западен Лондон, всички описват Бъркин като "срамежливо английско момиченце".
Тя се появява в сцена в "Swinging London" през 1960 г., след това в "The Knack ... and How to Get It" (1965). По-позната става с ролята ѝ във "Фотоувеличение" на Микеланджело Антониони (1966). По това време филмът придобива известност заради голата сцена на Бъркин, която тя по-късно казва, че е направила, защото Джон Бари (съпругът й) й е казал, че няма да има смелостта да се появи гола на снимачната площадка.
Бъркин също споделя, че в деня на прослушването си, не е имала представа кой е Антониони.
След това по-съществена роля има във филма от ерата на контракултурата "Калейдоскоп" (1966) на Джак Смайт, също така се появява като фантастичен модел в психеделичния филм "Wonderwall" (1968).
Запознава се със Серж Генсбур на снимачната площадка на филма "Slogan" и започва десетилетна лична и професионална връзка.
Серж Генсбур и Джейн Бъркин по време на фотосесия в дома им Париж (Снимка: Getty Images)
Животът на Бъркин остава неразривно свързан с неговия. Заедно са 11 години и имат дъщеря Шарлот, която също е успешна певица и актриса. Дори след като се разделят през 1980 г., той продължава да пише за нея и тя продължава да изпълнява негови песни до края на живота си.
Но Джейн Бъркин е далеч от жената-допълнение на Серж Генсбур.
Тя притежава собствен стил, интелигентност и отношение към детайла и поведението си. Нейната замислена красота е изработена от наивното, сексуалното, диаболичното. Очите едновременно по детски наивни, подстрекават към грях и говорят на езика на сластта. В комбинация с музиката ѝ, всичко това се взривява в космоса на 70-те с желанията за свобода, любов, страст и волност.
Хората на изкуството имат особено буйни характери. При Джейн и Серж това важи на 101%.
Двамата често са засичани да се карат. По време на поредна публична кавга Генсбур рита чантата ѝ, Джейн го замеря със сандвич, след което бяга от него и за капак на всичко скача в р. Сена с дрехите.
В края на вечерта двойката се прибира смирена, за да може всичко да започне отначало на следващия ден.
Гласът й също е толкова омагьосващ, колкото и лицето й: въпреки че живее само във Франция от 1969 г. нататък и говори свободно френски, тя никога не губи пронизващия си английски акцент.
Заедно с Роми Шнайдер и Ален Делон участва в психологическия трилър "Басейнът" (1969). Разбира се добре с Бриджит Бардо, защото дори участват заедно в "Дон Жуан (Или ако Дон Жуан беше жена)" (1973).
Самият Генсбур я режисира във филм от 1976 г., кръстен на техния голям хит; той я избира за ролята на момиче, приличащо малко на момче, което привлича вниманието на гей, изигран от актьора на Уорхол Джо Далесандро.
Джейн Бъркин по време на фестивала в Кан през 2021 г. (Снимка: Getty Images)
Бъркин се снима и в два звездни трилъра по Агата Кристи, "Смърт край Нил" (1978) и "Зло под слънцето" (1982).
През 1988 г. Агнес Варда я снима в документалния "Jane B For Agnès V".
Шарлот Генсбур е второто дете на Джейн Бъркин. Тя има още дъщеря от първия си много ранен брак с композитора Джон Бари, за когото се омъжва на 17 години.
През 1982 г. Бъркин ражда третото си дете, Лу Дойон, от връзката си с режисьора Жак Дойон.
"Срещата с Жак беше истинска повратна точка в моята кариера", казва Бъркин пред Vogue Франция.
На една от последните си публични изяви, на наградите "Сезар" през февруари 2023 г., Бъркин мина по червения килим заедно с дъщеря си Шарлот и внучката си Алис Атал.
Документалният филм на Шарлот Генсбур за майка ѝ "Джейн Бъркин според Шарлот Генсбур" беше номиниран за най-добър документален филм на наградите "Сезар".
Пред IndieWire, тогава Генсбур каза, че е искала да направи неин портрет, който да е от днешна гледна точка.
"Не исках никакви архиви на жената, която всички познават от 70-те, 80-те. Исках портрет със страданието, през което е преминала, но и с нейния хумор; също и портрет на Джейн, която не е засенчена от баща ми"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}