СИЛУЕТИ
Жан-Пол Белмондо: Асът на асовете
Навършват се 90 години от рождението на един от най-великите актьори на Франция
Автор : / 9450 Прочита 1 Коментара
Жан-Пол Белмондо и съпругата му Елоди на премиерата на филма "Спартак" в Париж 1961 г. (Снимка: Getty Images)
Откровено можем да кажем, че Жан-Пол Белмондо направи Френската нова вълна в киното секси.
Жан-Пол Белмондо на кинофестивала във Венеция през 2016 г. (Снимка: Getty Images)
Леко грозноват, но в същото време ужасно привлекателен, лошо момче, хулиган с цигара, винаги безупречен в стила си и определено отвъд пуританските норми в публичното си поведение.
Никога няма да забравим Белмондо с накривената шапка, кацнала под ъгъл на главата му, дебелата цигара, висяща от долната устна и изражението на галска безгрижност. И вечност.
Появява се като младия бъдещ гангстер в "До последен дъх" (1960) на Жан-Люк Годар.
Кадър от филма, който превръща Белмондо в голяма звезда - "До последен дъх" (1960) на Жан-Люк Годар
По някакъв начин, поне за международната публика, това е филмът, с който Белмондо все още е неизличимо свързан и завинаги белязан.
Той има много дълга кариера и се появява в много филми както във Франция, така и в чужбина. Работил е с много водещи режисьори, сред които Жан-Пиер Мелвил, Луи Мал и Франсоа Трюфо.
Играе с повече от емблематичните актриси на своята епоха, сред които Бриджит Бардо, Анна Карина, Ракел Уелш, Урсула Андрес и София Лорен.
7 ноември 1960 г. - Жан-Пол Белмондо и Клаудия Кардинале вдигат тост по време на пресконференция в Рим (Снимка: Getty Images)
Прави комедии, криминални трилъри, исторически драми и страхотни екшън филми. Въпреки това, когато се споменава името "Белмондо", все пак ролята му в класиката на Годар, символ на Новата вълна "До последен дъх" изпъква в съзнанието ни. Защо ли?
Тази филмова класика и революция в киното на Годар не е първият филм, в който се снима 26-годишния Белмондо, но реално е филмът, който го превръща в световна звезда.
"Човекът от Рио" (1964), реж. Филип де Брока
В "До последен дъх" Белмондо играе криминално проявено момче, което убива полицай след като е откраднал кола.
Планира да избяга в Италия със своята приятелка - американската журналистка Патриша, но тя поставя под съмнение чувствата си към него, разбирайки, че приятелят ѝ е разследван за убийство.
Белмондо се чувства толкова удобно в собственото си тяло в тази култова лента на Годар.
3 октомври, 1977 г. - Жан-Пол Белмондо с актрисата Ракел Уелч (Снимка: Getty Images)
В "До последен дъх" той притежава лекота на движенията и чувственост, с които малко други актьори биха могли да се похвалят.
Белмондо действително е от последните класически френски мачовци, но мачовщината му донякъде е смекчена с блестящия му хумор и грация. Подобно на Жан Габен, голямата френска звезда от предното поколение на Белмондо актьори, той притежава естествен авторитет, независимо от ролята, която играе.
Жан-Пол Белмондо в "Професионалистът" (1981), реж. Жорж Лотнер
Неговият съвременник, Ален Делон, също е секс символ, но притежаващ фатална, обективна красота, Делон не може да се мери с грубата автентичност на своя приятел Жан-Пол. Белмондо някога е бил и боксьор-аматьор и лицето му има точно онова привлекателно, очукано, грубовато, посечено и гангстерско излъчване.
Освен това винаги се е обличал стилно и елегантно.
Жан-Пол Белмондо пристига на летището в Ница с тогавашната му приятелка Урсула Андрес (Снимка: Getty Images)
Критиците са го оприличавали на холивудски звезди като Хъмфри Богарт и Стив Маккуин, но тези сравнения сякаш не звучат много правдиво. И на Богарт, и на Маккуин им липсва чистото joie de vivre на Белмондо. Белмондо е фантазията, на която само френското кино е способно.
Жан-Пол Белмондо е роден на 9 април 1933 в Париж. Син е на известен скулптор и пази спомени от щастливо детство.
Кадър от филма "Лудият Пиеро" на Годар, в който Белмондо си партнира с Анна Карина
5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо
Белмондо завършва специалност "Драматично изкуство" към Консерваторията в Париж. Отначало играе само в театъра, но с навлизането на "новата вълна" във френското кино е забелязан първо от Жан-Люк Годар, който му поверява главната роля в "До последен дъх" /1959/, а после и в "Лудият Пиеро". Така започва славният му път в киното.
Постепенно Белмондо се отдава на роли в динамични, приключенски сюжети, позволяващи му да демонстрира физическите си качества.
Почти винаги изпълнява сам и най-сложните каскади. Откритие на Анри Верньой във френското криминале, Белмондо е партньорът, дубльорът и "Професионалистът".
Снимка: Getty Images
След като купува парижкия театър "Вариете", актьорът все по-често се появява на сцената, отколкото на екрана до... "последния си дъх".
Когато си отиде от този свят, бяха изминали 20 години от инсулта, който парализира отчасти Белмондо и беляза донякъде продължението на кариерата му.
Макар с проблеми и заболявания, типични за един възрастен човек, името му имаше такава тежест, че той все още продължаваше да има присъствие, такова, че режисьори преработваха проектите си, за да приспособят ролята към крехкото му състояние.
Жан-Пол Белмондо бели картофи в ролята си на френски легионер във филма "Сладко и кисело" на Жак Баратие, 1963 г. (Снимка: Getty Images)
Екшън ролите, разбира се, вече не съществуваха като вариант, но той все още бе в състояние да изстиска характерната си харизма, например в "Човекът и неговото куче" (2008), римейк на класиката на неореализма "Умберто Д." на Виторио де Сика. Той играе крехък старец без пари и без дом, който има за компания домашното си куче.
Жан-Пол Белмондо на 3 април 1960 г. в Париж (Снимка: Getty Images)
Репутацията на лошо момче понякога му и пречи. Едно от неговите най-добри и най-нехарактерни изпълнения е в "Леон Морен, свещеник" (1961) на Мелвил, в който той убедително играе чувствен, идеалистичен свещеник във военна Франция. Въпреки това, всички го обичат основно заради това, че е хулиганът, Професионалистът, който изпълнява сам всички каскади, суровият идол на киното, което до голяма степен спира възможностите да се разпростре и в други превъплъщения.
Жан-Пол Белмондо с актрисите Александра Стюарт и Силва Косина, 31 януари, 1960 г. (Снимка: Getty Images)
Когато Белмондо се завърна след дълго отсъствие на фестивала в Кан през 2011 г., той получи възторжена реакция от всички. Никой вече не се интересуваше от неприличните събития в личния му живот и дръзките партита с красиви жени.
Никой не забеляза дори и физическото му влошаване.
Филмовите фенове все още го виждаха все още като онази неудържима фигура, която помнеха от "До последен дъх" и "Човекът от Рио".
Френският актьор Жан-Пол Белмондо пристига пред хотел Martinez в Париж по време на 64-ото издание на кинофестивала в Кан, 18 май, 2011 г. (Снимка: Getty Images)
Всички искат да запомнят бурните му години на абсолютно морално неподчинение и френско бохемство.
Френското кино едва ли отново може да създаде звезда, която може да се мери с неговото обаяние.
Щрихи от живота на "грозния красавец" Жан-Пол Белмондо
Жан-Люк Годар, който трансформира киното
Жан-Люк Годар: Перманентният революционер на 90
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}