IN MEMORIAM
Напусна ни звездата на Новата френска вълна Жан-Пол Белмондо
Актьорът постига международна слава в революционната класика на Новата вълна на режисьора Жан-Люк Годар "Без дъх"
Редактор : / 3521 Прочита 0 Коментара
Жан-Пол Белмондо във филма "Лудият Пиеро", на Жан-Люк Годар, където си партнира с Анна Карина
На 88 години почина легендарният френски актьор Жан-Пол Белмондо, предаде Франс прес, като се позова на неговия адвокат.
"Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно", съобщи адвокат Мишел Годест пред агенцията.
Жан-Пол Белмондо е починал днес в дома си в Париж.
Легенда на френското кино, той се е снимал в 80 филма. Незабравими ще останат ролите му във филми като "До последен дъх" и "Гиньоло", в който виси от хеликоптер над Венеция. Също така във филми като "Борсалино", "Професионалистът" и "Ас на асовете".
Жан-Пол Белмондо постига международна слава в революционната класика на Новата вълна на режисьора Жан-Люк Годар "Без дъх". Публиката му даде прозвището Bébel.
Актьорът e една от най-големите звезди на Франция през 60-те и 70-те години, а специфичното му, леко грубовато лице, винаги е било контрастът с изрядните черти на неговия вечен съперник, колега и в един момент приятел - Ален Делон.
Софи Марсо и Жан-Пол Белмондо на кинофестивала във Венеция през 2016 г. (Снимка: Getty Images)
Подобно на Делон, Белмондо е ключова фигура от изключителното поколение европейски филмови дейци от този период, като с великия Жан-Люк Годар той прави поредица от филми, превърнали се в символ на Новата вълна: "Жената си е жена" (1961), "Лудият Пиеро"...
Неговата леко мрачна игра на вечен крадец, гангстер и разбойник от ниската класа на обществото, но и фен на Хъмфри Богарт, го правят недостижим, а някои го наричат галският Джеймс Дийн.
Роден през 1933 г. в богатото парижко предградие Ньой-сюр-Сен, син на скулптора Пол Белмондо, чийто статуи красят много парижки паркове.
Белмондо посещава редица елитни частни училища, но не се справя добре с успеха. Той проявява повече интерес към спорта и започва кратка аматьорска боксова кариера като тийнейджър. След като се разболява от туберкулоза, той проявява интерес към актьорското майсторство и кандидатства в елитната Национална академия за драматични изкуства, като в крайна сметка получава място там през 1952 г.
След дипломирането си, Белмондо започва да играе в театъра. Тогава си прокарва възможност за поредица от малки филмови роли: в една от тях, комедията на Марк Алегрет от 1958 г. Un Drôle de Dimanche, той именно е забелязан от Годар, който тогава все още е филмов критик в Cahiers du Cinéma.
Белмондо в Италия, 1960 г. (Снимка: Getty Images)
Годар го взема в неговия 12-минутен късометражен филм "Шарлот и нейният приятел", смятан за "почит към Кокто". Героят на Белмондо се нахвърля върху приятелката си в хотелска стая, а Годар използва собствения си глас, тъй като Белмондо е призован в армията, за да служи в Алжир.
Белмондо започва да взема все по-ясни и очертаващи го роли: в Classe Tous Risques от 1960 г., той играе млад гангстер, който помага на въоръжен разбойник да избяга с децата си в Париж. Успехът на "До последен дъх" на Годар го поставя в светлината на прожекторите и той бързо се превръща в международна звезда, която се появява в адаптацията на Питър Брук "Модерато Кантабиле", където си партнира с Жана Моро, а в "Две жени" на италианския режисьор Виторио де Сика със София Лорен.
Белмондо и Клаудия Кардинале вдигат тост в Рим, 1960 г. (Снимка: Getty Images)
През 1967 г. се отказва от актьорството, но само за година. Връща се обратно, но не с толкова яростни темпове. Играе във филма на Франсоа Трюфо "Сирената от Мисисипи" (1969), играе при Клод Льолуш и Жак Дере.
До средата на 80-те години играе в много френски комедии, в екшън филми и криминални драми, но влиянието му започва да отслабва и той се завръща към театъра, изпълнявайки роли Сирано де Бержерак и Кийн на Жан-Пол Сартр, а най-известната му роля през 90-те в в адаптацията на Клод Льолуш по романа "Клетниците". С Делон се събира също през 1998 г. във филма Une Chance Sur Deux ("Бащи трепачи"), където се чудят кой е бащата на Ванеса Паради.
През 2001 г. той е хоспитализиран с инсулт и спира да прави филми. Чак през 2009 г. се снима в "Човека и неговото куче", където личат последиците от влошеното му здравословно състояние.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}