ДЖАЗ РЕВОЛЮЦИЯ
Триумфът и паденията на Lady Day
Били Холидей е гласът, който промени джаза завинаги
Автор : / 2403 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Били Холидей, родена като Елеонора Фейгън на 7 април 1915 г. във Филаделфия, Пенсилвания, е възприета за една от най-великите джаз и блус певици на всички времена.
Нейният емоционален глас и уникална фраза оставят незаличима следа в света на музиката, повлиявайки поколения артисти в различни жанрове.
Ранен живот и кариера
Ранният живот на Холидей е помрачен от доста трудности. Родена от родители тийнейджъри, тя прекарва голяма част от детството си в Балтимор, Мериленд, с майка си Сейди Фейгън. Баща й, Кларънс Холидей, е бил джаз китарист, който до голяма степен отсъства от живота й.
Били Холидей и Луис Армстронг (Снимка: Getty Images)
До единадесетгодишна възраст Холидей напуска училище и в ранните си тийнейджърски години работи в публичен дом - заедно с майка си.
Прекарва детството си в различни домове, местейки се, в бедност и несигурност. Докато е дете, съсед се опитва да я изнасили, после посещава поправително училище. Всички тези събития ще повлияят живота и връзките й с мъже по-късно. Детството й е изпълнено с тежък труд и експлоатация, за да може да оцелее.
По време на този бурен период тя открива музиката на Луис Армстронг и Беси Смит, които оказват голямо влияние върх музикалния й стил.
През 1929 г. Холидей се премества в Харлем, Ню Йорк, с майка си. Тя започва да пее в нощни клубове в Харлем, където отличителният й глас бързо привлича вниманието на публиката.
На 18-годишна възраст е открита от продуцента Джон Хамънд, който организира първата й сесия за запис през 1933 г. Тази сесия включва песни с Бени Гудман, отбелязвайки началото на професионалната кариера на Холидей.
Били Холидей в началото на 50-те (Снимка: Getty Images)
Трудният път към славата
През 30-те години на миналия век кариерата на Холидей процъфтява. Тя записва с изтъкнати джаз музиканти, включително с пианиста Теди Уилсън и саксофониста Лестър Йънг, който я кръщава с известния прякор "Lady Day".
Тяхното сътрудничество създава няколко хита, като "What a Little Moonlight Can Do" и "Miss Brown to You".
Способността на Холидей да предава дълбока емоция чрез гласа си я отличава от нейните съвременници.
През 1939 г. Холидей записва "Strange Fruit" ("Странен плод"), драматична песен за линчуването на афро-американци в Юга.
Песента, базирана на стихотворение на Абел Мееропол, е рязко отклонение от обичайния й репертоар.
Нейният мощен текст и трогателното му представяне от Холидей, превръщат това парче в знаков момент в нейната кариера.
Били Холидей в средата на 50-те (Снимка: Getty Images)
Странният плод Били Холидей влиза в галактиката на това нещо, наречено джаз с песен, която е колкото политическа, толкова и лична.
"Strange Fruit" се превръща в химн на движението за граждански права и затвърждава статута на Холидей като социално осъзната артистка.
През 40-те години Холидей засилва своите зависимости към опиума и после към хероина - зависимости, които оказват сериозно влияние върху кариерата и личните й преживявания.
Освен до влошаване на здравето ѝ, страстта към хероина води до финансови проблеми и чести арести за притежание на наркотици, които неминуемо се отразяват на образа й на музикантка.
Борбата с наркотиците остава до края на живота ѝ и реално е причина за ранната й смърт.
Личните отношения на Холидей често са бурни, насилствени и токсични.
Тя се омъжва за тромбониста Джими Монро през 1941 г., но бракът им е белязан от насилие и жестока злоупотреба с наркотици.
Тя има и дългогодишна връзка с тромпетиста Джо Гай - връзка, която също е толкова разрушителна поради взаимната любов към дрогата.
Тези токсични връзки задълбочават емоционалните ѝ проблеми и нестабилност.
Музикално влияние и стил
Влиянието на Били Холидей върху музиката е дълбоко и има своите следи до ден днешен.
Способността й да предава сложните емоции, трагедията, драматичността чрез гласа си е абсолютно несравнима.
Били Холидей е създавала уникална и интимна връзка с публиката. Стилът й на пеене е дълбоко личен; тя използва гласа си като инструмент, за да предаде болката, скръбта и радостта от своите житейски преживявания.
Влиянието на Холидей се простира много отвъд джаза и блуса. Нейният емоционален вокален стил е вдъхновил безброй артисти в различни жанрове, включително Франк Синатра, Нина Симон и Ейми Уайнхаус.
Синатра се е възхищавал на способността на Холидей да разказва история чрез песен, заявявайки, че е бил повлиян най-много от нея в цялата си кариера на музикант.
Лични борби и наследство
Въпреки професионалния си успех, личният живот на Холидей е изпълнен с трудности. Тя се бori със злоупотребата с опиум, който пуши с първия си съпруг, а по-късно открива и хероина. Холидей е арестувана няколко пъти за притежание на наркотици и зависимостта ѝ се отразява на връзките и финансовата й стабилност.
През 1956 г. Холидей публикува автобиографията си "Lady Sings the Blues", написана в съавторство с Уилям Дъфти.
Книгата откровено разказва за борбите ѝ с пристрастяването, расизма и токсичните връзки.
Една от добрите филмови адаптации на живота ѝ е тази с Даяна Рос в ролята на Холидей, който излиза през 1972 г.
Здравето на Холидей се влошава в края на 50-те години.
Тя е диагностицирана с цироза на черния дроб през 1959 г. и умира на 17 юли същата година на 44-годишна възраст.
Въпреки трагичния край, музикалното наследство на Холидей продължава да се развива и тя никога няма да спре да бъде муза на поколения музиканти.
Цитати на Били Холидей, които описват музиката ѝ, любовта и възгледите ѝ за живота.
"Ако ще пея като някой друг, тогава изобщо нямам нужда да пея."
"Не можете да копирате някого и да бъдете някого. Ако копирате, това означава, че работите без истински чувства."
"Никога не съм наранявала никого освен себе си и това не е ничия работа - само моя.
"Понякога е по-лошо да спечелиш дадена битка, отколкото да я загубиш."
"Да пея песни като "The Man I Love" или "Porgy" не е повече от това да седна и да ям печена патица по китайски - аз обичам печена патица."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}