МУЗИКАЛНО ОТКРОВЕНИЕ
Испанският пианист Даниел Гарсия: Джазът ми помогна да изразя себе си и другите чрез музиката
"Музиката сама по себе си няма ограничения. Тя е безкрайно огледало, което показва, понякога драматично, ограниченията на човека, но също така показва невероятните и съвършени неща, които човек е способен да създаде" споделя Даниел Гарсия
Автор : / 761 Прочита 0 Коментара
(Източник: Danielgarciadiego.com)
Даниел Гарсия е изключителен музикант и композитор от новото поколение пианисти на Испания и вече се е превърнал в един от въздействащите и оригинални гласове на европейската джаз сцена.
Последните му два албума са за престижното издателство ACT Мusic, като новият му проект "Vía de la Plata" представя триото му в неговата върховна форма, а албумът получава стотици хвалебствени ревюта и се превръща във феноменален успех.
Роден в Саламанка (Испания) през 1983 г, Даниел Гарсия се обучава в Бъркли Колидж от носителя на Грами Данило Перес, който става негов ментор и има решаващо въздействие върху оформянето му като музикант. Даниел Гарсия има също и класическо образование, което му дава невероятна техническа подготовка.
Концертът му в София е на 13 октомври в София Лайв Клуб и е организиран от Jazz Plus Concerts.
- Знаеш ли вече нещо за България, София или нашите музикални традиции?
- Не знам много, защото идвам за първи път в България. Но познавам българската вокална полифония. Имахме един диск на българските гласове вкъщи, когато бях дете и оттогава обичам тази музика. Тя е много специална. Нямам търпение да науча повече за България.
- Публиката за теб има важна роля в музикалното изпълнение - защо е така и как я възприемаш?
- Да, винаги казвам, че публиката е отговорна за половината, от онова, което се случва на сцената по време на концерт, защото ние приемаме енергията и вибрацията от хората и ги трансформираме в музика, която в същото време им въздейства и те реагират по определен начин.
Това е нещо като виртуозен кръг, в който всеки играе еднакво важна роля.
- Имаш класическа основа, помага ли това в свиренето ти днес?
- Абсолютно. Класическата музика е фундаментална в моята музика и в композиционен и изпълнителски аспект.
Тя е великолепен и огромен извор на вдъхновение за мен. Класическата музика е толкова необятна и велика сама по себе си, пълна с едни от най-красивите и смели музикални творби, които някога са писани.
Тя няма нищо общо с погрешната представа за консервативно мислене или закотвяне в миналото.
Големите композитори са били без съмнение много напредничави умове за своето време и можем много да научим за тях и техния дух от класическите произведения. Аз обичам тази музика, оставям се да ми въздейства духа на тази музика и да я смесвам с всякакви други стилове, които обичам, а те не са малко.
(Източник: Danielgarciadiego.com)
- Какво музика обичаш да слушаш и кои са ти любимите музиканти?
- Както казах обичам всякакви стилове и музика, която ме кара да вибрирам по един или друг начин. Затова списъкът с любими неща е доста дълъг и не е стилово ограничен.
Мразя да слагам определения, стилове и въобще да поставям в малка кутийка музиката и така да смалявам значението й.
Знам, че е необходимо да се подреди и да се продава, но това по същество не е музиката. Така че с това предисловие мога да кажа, че може да намерите всичко при мен от Бах до Лед Зепелин, от Хърби Хенкок до Пако де Лусия, от Скрилекс до Барток или от Мунекитос де Матансас до Българските гласове.
(Източник: Danielgarciadiego.com)
- На какво те научи Данило Перес като твой ментор и как ти помогна да оформиш стила си?
- Най-важното, на което ме научи Данило Перес, е че вече имам свой глас и само трябва да го подхранвам и развивам.
Това в известен смисъл беше и моята цел, която преследвам и до днес. Да намеря най-добрия начин да се изразя открито, искрено и ясно посредством музиката е дълго житейско пътешествие, но със сигурност е неповторимо.
- Експериментираш с музика от различни географски стилове като съчетаваш музикални елементи от Куба, Близкия Изток, включително и грегориански песнопения. Как успяваш като говориш на различни езици да постинеш едно хомогенно цяло?
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос.
Аз не съм фен на т.нар. музикален колаж или патчуърк в смисъл да взимам неща от различни източници и да ги подреждам едно след друго или едно над друго. Така че правя усилие и мисъл, за да попия влиянията, които имам в нещо, което показва мен самия, не музиката, която обичам, което е съвсем различно нещо.
(Източник: Danielgarciadiego.com)
Така че предполагам, че могат да се усетят много влияния в моята музика, но много от тях не са очевидни, защото някои от тези влияния се проявават скрито, зад завесата така да се каже.
- Защо избра джаза, какво беше за теб тази музика, когато започна да се оформяш като музикат?
- Избрах го, защото означава свобода и общуване в музиката. Аз съм доста срамежлив и интровертен човек и джазът ми помогна да мога да изразя себе си и другите чрез музиката.
Но първите ми стъпки в музиката бяха фрий изпълнения и импровизация, така че джазът за мен беше и начин да организирам и подредя идеите си и да изуча майсторството на импровизацията по силен начин. В този смисъл аз не възприемам джаза като стил, а като подход в музиката.
(Източник: Danielgarciadiego.com)
- Има ли невъзможни неща в музиката?
- Доколкото аз знам, не. Музиката сама по себе си няма ограничения. Тя е безкрайно огледало, което показва, понякога драматично, ограниченията на човека, но също така показва невероятните и съвършени неща, които човек е способен да създаде.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}