След като няколко месеца телевизионните зрители нищиха със страст и огромен интерес мистерията кой стои зад зловещите убийства в хитовия сериал "Дяволското гърло: Есента на демона", днес пред тях остана само една загадка - кой е новият им екранен любимец Тони Наумовски, изградил по брилянтен начин образа на мистичния Библиотекар. Dir.bg се зае с това "разследване" и "проведе разпит" на любимия злодей на българската публика.

Ексклузивно пред Dir.bg и Impressio екранният Кърджиев направи "пълни самопризнания" за живота си, който се оказа по-интересен дори от сериала по Нова.

Само няколко щриха: с корени от Битоля, роден в Австралия, прекарал детството си в Македония, завършил софийския НАТФИЗ, за да стигне до Ню Йорк, където играе както на театрална сцена, така и в кино- и телевизионни продукции, излъчвани по най-големите световни компании като Netflix, HBO, CBS, NBC, Warner и др. Член е на Sreen Actors Guild и Actors' Equity в САЩ.

Талантът му не остава незабелязан и зад Океана, където през 2018 г. е номиниран за Best Supporting Actor и Best Romantic Comedy, печели и наградите Audience Choice Award и Best Actor Honorable Mention. През 2013-а е награден и на Midtown International Theater Festival за Joseph Stalin/Final Analysis, а през 2007 взима приз от NYC Fringe Festival Best Ensemble.

В кариерата си дотук има над 200 роли, като от тях 5 главни в игрални филми, много спектакли на нюйоркска сцена и на тези на македонския Народен театър и в софийски театри, както и в Австралия.

Едва на 47 години, космополитът с балканска кръв говори перфектно 6 езика, владее няколко спорта, пее и свири на барабани. Сред останалите умения в CV-то му четем още: артистичен директор, каскадьор, преводач, продуцент.

"Опитвах се да намеря целия спектър от човечност в него", казва Тони за Библиотекаря

Днес екранния Демон, в който всички зрители се влюбиха, споделя ексклузивно пред Dir.bg още подробности за своя "живот като на кино":

- Разкажете на нашите читатели и на телевизионните зрители, чиито нов любимец станахте с ролята си на Библиотекаря в сериала "Есента на демона", малко повече за себе си? Как животът и съдбата "пренесоха" един македонец в Сидни, Австралия, през Битоля, после в столицата на България, та чак до Ню Йорк в САЩ?

Роден съм в Сидни, Австралия. Майка ми и баща ми са македонци от Битоля. Като деца се върнахме в Македония. Там съм израснал с музика, песни и танци. Още като дете се научих да пея и да свиря на барабани, но някак си танците си останаха предизвикателство за мен и до днес. Когато дойде време да реша дали да продължа с музиката или с актьорското майсторство, избрах да стана актьор. След консултация с една великолепна актриса от националния театър в Битоля, леля Олга Наумовска, съдбата ме отведе в София. Завърших в класа на Мастера (Стефан Данаилов), Илия Добрев и Ивайло Христов.

След това почувствах нужда от повече опит, както актьорски, така и житейски, и затова реших да отида в Сидни. Получих стипендия за магистратура и след две години обучение станах магистър по театрални сценични изкуства в Университета на Нов Южен Уелс.

Тони в театъра в Сидни

Сидни отвори много врати, но все пак не ми беше достатъчно като предизвикателство. Затова реших да пътувам, за да изпълня мечтата на живота си, наречена Ню Йорк. След поредица от много чудесни обстоятелства получих стипендия от Анна Страсбърг чрез Нюйоркския университет за специализация по актьорско майсторство в Института за театър и кино "Лий Страсбърг" в Ню Йорк. След специализацията веднага започнах работа и така останах в САЩ.

- От биографията Ви става ясно, че имате и множество други таланти в областта на спорта, музиката и владеенето на езици. Как, кога и защо избрахте да станете актьор?

Произхождам от семейство на артисти и някак си култивирах актьорската си дарба без да го осъзнавам. През годините участвах в някакви имитации, скечове, маскаради, но тогава не свързвах тези неща с актьорството, докато не ме поканиха да изпълня една съвсем "малка и незначителна" роля в аматьорска трупа Талия в пиесата "Хоук", режисирана от Мая Димитрова, която значително промени живота ми. Въпреки че причината да бъда част от пиесата беше да не ходя на уроци по математика или нещо подобно, но

в този момент актьорството избра мен

Дотогава си мислех и мечтаех за джаз музикант. Да свиря на барабани в Ню Йорк и да уча в "Бъркли". Музиката все още е много важна за мен и играе огромна роля в начина, по който творя. Също така и спортът. И до днес съм много активен в карането на ски, колоездене, плуване и бойни изкуства. Спортът и музиката естествено станаха неразделна част от мен и моето актьорско майсторство.

В ролята на Сталин в пиесата Final Analysis

- Как попаднахте в софийския НАТФИЗ и какво си спомняте от тези времена? Поддържате ли още връзка и приятелство с някои от бившите си състуденти?

НАТФИЗ е уникален, един в света. Имам само най-прекрасните спомени. Чувствам се почетен, щастлив и привилегирован, че имах възможността да уча в една от най-престижните театрални и филмови академии в света, от големи майстори като Стефан Данаилов, Илия Добрев, Ивайло Христов, Иван Налбантов, Емил Метрополитски, Сияна Търколева и Сия Савинова. Това е просто вълшебна приказка. Една сбъдната мечта. Разбира се, и останалите легендарни преподаватели по другите предмети от нашето образование.

Между другото, първо започнах в Нов български университет за кратко с един фантастичен актьор Георги Кадурин, но след това се прехвърлих при Мастера.

От колегите си поддържам връзка с Антон Угринов, Биби и Веси Казакови, Ана Пападопулу, Владимир Димитров, Весела Димитрова, Антоанета Добрева-Нети и, разбира се, с Ивайло Христов - човека, когото обичам и уважавам безкрайно и който според мен е един от най-блестящите актьори в света. Когато разказвам на колеги тук, в Америка, какво обучение съм минал и какво влиза в образователната подготовка на един актьор в НАТФИЗ, те просто не могат да повярват. Често им казвам да си представят че, примерно, класът ти се води от трима майстори, които са легенди като Ал Пачино, Де Ниро и Мерил Стрийп, и това, което говорят и преподават, можете да видите на практика, било то на сцената, в киното или по телевизията, което много рядко се случва с преподавателите в Америка.

- С какво винаги ще помните Вашия Мастер Стефан Данаилов?

Втори баща

Мога да говоря за Мастера със суперлативи за много неща, но го помня преди всичко като велик човек. Ще го запомня с неговата човечност и велика душа. И с това че "На сцената се бърза бавно".

- Какво ви липсва от София и от България?

Мастера. НАТФИЗ и хората, с които сме учили заедно. Не само от моя клас, но и от всички класове, с които бяхме приятели. Това качество на енергията, онези безгрижни студентски дни, изпълнени с много любов, надежди, мечти и топлина.Театърът. Представленията на Коко Азарян, Леон Даниел, Теди Москов, Стоян Камбарев, Сашо Морфов, Маргарита Младенова, Иван Добчев. Домът на киното. Кино Одеон. "Тропс къща". "Суингин Хол". Храната. Пролетта...

- Вие почти мигновено се превърнахте в любимец на българската публика. Как ви кара да се чувствате това?

Дано да е така. Чувството е прекрасно, но донякъде и опасно, защото отговорността е още по-голяма. Отделеното от публиката време, внимание и любов е най-голямата награда за нас. Безкрайно съм благодарен за прекрасните думи и подкрепа, които получих от зрителите и феновете на сериала.

Заснемането на финалните сцени в "Есента на демона"

- Как получихте ролята в "Есента на демона"?

Нина Боянова, изключителен кастинг режисьор, ми даде възможност да запиша кастинга, докато бях в Ню Йорк, за което съм й безкрайно благодарен. Веднага се влюбих в героя и усетих нещо специално в сцената, с която кандидатствах. Изпратих кастинга и след няколко дни ми се обадиха от продукцията - "Дрийм тийм", да ми кажат, че съм получил ролята. Бях безумно щастлив. Останалото знаете.

- В сериала изграждате по впечатляващ начин един доста сложен образ. Как се подготвихте за ролята на Кърджиев? Как "влязохте в обувките му"?

Тук ще ни трябва много повече пространство, за да преминем през всичкиелементи, аспекти и, естествено, начина на подготовката за ролята. Ще трябвада се напише есе. Но, накратко, от обаждането на продуцентите до снимките

бях "обсебен" от ролята

Започнах да развивам вътрешна музика за мен като герой, след това линията на емоционалния характер и физиката на героя, както и духовния свят. Изграждане на мисълта, избор на тона, на речта, динамиката, темпото и мелодията на речта. Вътрешният му монолог. Неговото въображение. Тайните на характера. Светът на любимата Филотея. И много други събития, за които се говори, но не се виждат. Всичко трябваше да се изследва и играе задълбочено. Да намеря мярката на мълчанието и мярката и начина на изразяване и говорене. За изясняване на всички неясни думи и изрази в буквален и преносен смисъл. Особено когато говоря на латински и старобългарски.

След това експериментирах как една сцена може да се разиграе по поне на седем различни начина - нещо, което практикувам от дълго време. Така създавам по-голям диапазон на/от изразни средства. Разбиране и задълбочено четене на взаимоотношенията с другите герои. Чрез импровизации и активен анализ на текста, събитията и активно наблюдение на себе си в търсене на истината и идентичността на героя. Също изпях целия текст в три различни стила на пеене и ритъм, танцувах текста, за да видя какви нови моменти и качества ще се появят.

Безсънни нощи до последния снимачен ден

Опитвах се да намеря целия спектър от човечност в него.

С Владо Карамазов на снимачната площадка

- Казвате за тази роля "Има защо да я изиграя точно в този момент". Какво имахте предвид?

Зрялост и мъдрост. Житейски опит. Такива роли се случват много рядко. Дано да греша. Вярвам, че всичко се случва с причина и само когато наистина сме готови за това да ни се случи, или поне за предизвикателството от него.

Харесвам дълбоки герои, герои, които провокират и просветляват, а не просто забавляват. Ужасно ми липсва. Това промени живота ми и мисля, че ще продължи да го променя. Кърджиев е тъмният гений, който бавно се унищожава от обществото, което толкова много обича.

В партньорство с Куин Латифа в The Equalizer

- Кое беше най-голямото ви предизвикателство в сериала? Най-трудната сцена?

Фактът, че съм в инвалидна количка. Така че трябва да се намери мярката да не се компенсира неподвижността на долната част на тялото с прекомерни жестове с ръце или в изражението на лицето, както и неестествена реч и емоции. Всяка сцена носеше своето предизвикателство, но особено трудни бяха сцените в последния епизод с Владо, Теди и Асен. Супер сложни. Много уязвими, дълбоко трогателни и емоционални.

- Ще Ви видим ли в друга българска продукция - била тя театрална, телевизионна или на голям екран? С кой наш актьор бихте си партнирали с удоволствие?

Дай, Боже! Много бих искал. Списъкът с имена е дълъг и би било неблагодарно да изтъквам някои от колегите си, но по разбираеми причини първо ще поставя Ивайло Христов. Това ми е мечта.

В тв-сериала Madam Secretary по CBS

- Имате много награди и роли в театъра, киното и телевизията - кои от тях са ви най-ценни и обичани и защо?

Чувствам се благодарен, щастлив и привилегирован че съм изиграл над 200 роли. Всяка роля носи своя чар, трудност и предизвикателство. Всяка роля ме е изваяла като артист. Това, което съм днес, е резултат от всички изиграни роли. Това определя моята идентичност като актьор и като личност. Всяка една роля е част от моята индивидуална и колективна памет. Това е като верига, където всеки един елемент е необходим. Моята отдаденост на ролите не е по-различна.

Независимо дали имам пет или петстотин думи, играя сякаш са ми последни. На живот и смърт.

Като Бъгси в пиесата Something Cloudy Something Clear

- Казвате в едно интервю "В Ню Йорк не ходиш, тук летиш, предпочитам да умра, летейки, вместо релаксирайки". Това ли е Вашето място и там ли планирате да прекарате живота си?

Това е вярно. Никога не се знае. Отворен съм нещата да поемат естествения си ход и посока точно както при започване на работа по роля. Като празен лист хартия. Всичко започва отначало и прекрасното е, че колкото повече отговори намираме на въпросите, толкова повече въпроси излизат. И няма край, но това е красотата. Ние непрекъснато търсим истината и разследваме, и с всяко ново откритиe има още много нови мистерии - и така е до момента, в който напуснем тази планета, си тръгваме с въпроси.

Отговорите и сигурността са смърт за изкуството

Само активното живеене с дълбоките съществени въпроси ни прави динамични, активни, дълбоки, човешки, естествени и уязвими. Аз съм винаги там, където трябва да бъда.

В главната роля във филма "Лена и Владимир"

- Какъв е Тони Наумовски зад камерата и отвъд театралната сцена? Открехнете за нашите любопитни читатели завесата и на личния си живот?

За личния си живот не говоря - иначе нямаше да е личен, а публичен. Но съм дисциплиниран. Отговорен. Най-големият критик на себе си. Неуморен за нови преживявания и знания. Не пуша, не пия, не употребявам наркотици, никога не съм го правил. Не пия кафе, не пия газирани напитки, спортувам активно. Обичам да пътувам и да срещам нови прекрасни хора по целия свят. Постоянно се стремя да надграждам себе си

и да бъда по-добър във всеки един смисъл от вчера

 - За какво мечтаете?

За свободата. Истинската духовна свобода.

Интервю на Аделина ТОМОВА

"Чувствам се благодарен, щастлив и привилегирован че съм изиграл над 200 роли"

Ако искате да следите отблизо кариерата на Тони Наумовски, ето линкове към неговите страници в интернет:

www.tonynaumovski.com

https://www.facebook.com/TonyNaumovskiRotino/

https://www.instagram.com/naumovskitony/?hl=en 

https://www.linkedin.com/in/tony-naumovski-36a08932/