СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Илиана Коджабашева за ролята си на Маргарита Симонян: Реших да се фокусирам върху силните ѝ черти и да я заобичам по някакъв начин
Две АСКЕЕР номинации и други няколко причини да гледате "Хага"
Автор: / 3700 Прочита 14 Коментара
Илиана Коджабашева като Маргарита Симонян в спектакъла "Хага", режисьор Галин Стоев (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
Представяме ви Илиана Коджабашева, една от двете актриси с номинация АСКЕЕР 2024 в представлението "Хага" на Народния театър "Иван Вазов".
Номинацията на Коджабашева е за поддържаща женска роля за ролята на Маргарита Симонян, а актрисата Радена Вълканова е номинирана за водеща женска роля за ролята на Путин в в същата постановка. Само тези две причини са достатъчни абсолютно задължително да гледате "Хага", макар че списъкът е дълъг. Спектакълът се играе на 25 и 31 май, както и на 23 и 29 юни от 19:00 часа на Голяма сцена на Народен театър "Иван Вазов".
Илиана Коджабашева (Снимка: Личен архив)
Друга основателна причина да гледате "Хага" е, че режисьор на постановката е Галин Стоев, артистичен директор от началото на 2018 г. на Националния театър в Тулуза, Франция. Той години наред получава покани от български театри, но в случая сам избира текста на украинската авторка Саша Денисова.
Дългогодишен и успешен драматург в Москва, тя е принудена да напусне Русия, след като всичките й представления там са забранени. Заминава за Полша, където работи с украински бежанци и където миналата година написва и поставя "Хага".
Излизайки от нейното представление в Познан, Галин Стоев е убеден, че трябва да направи този текст в България. Една година по-късно пиесата се играе у нас пореден месец с голям успех (от септември 2023 г.). Преводът на текста също е на режисьора, той е с отличен руски. В Тулуза той наскоро постави "Вуйчо Ваньо" на А.П. Чехов. И със сигурност Галин Стоев няма против руския език и култура, но е противник на агресията на Путин и придворните му медии.
"Хага" е смел акт на Народния театър и ясен хуманен театрален знак на чия страна е цивилизованото човечество. България е една от страните в света, в които пиесата има премиера. Америка и Полша са другите две, у нас обаче е на сцената на държавен театър.
Пиесата е политическа фантасмагория по действителен случай. Във въображението на едно дете, на което войната отнема всички близки, виновните са изправени на съд за деянията си.
А героинята на Илиана Коджабашева е една от тях - руската журналистка Маргарита Симонян.
Това не е първата номинация АСКЕЕР за актрисата, получава и за главна женска роля от 2019 г. за ролята на Леа Фелт в "Спускане от връх Морган" от Артър Милър на режисьора Николай Ламбрев-Мигайловски. Завършва актьорско майсторство в класа на Стефан Данаилов.
Освен в "Хага", може да я гледате във "Вуйчо Ваньо", "Наблюдателите", "Едни момичета", "Дивата патица" ,"Русалка", "Виновният" и "Бележки под линията". Някои вероятно вече са я гледали и като Люба от тв сериала "Пътят на честта:
- Илиана, поздравления за номинацията, коя е Маргарита Симонян?
- Тя е главен редактор на държавната телевизия РТ и на новинарската агенция "Россия Сегодня". Международният ѝ клон "Russia Today " е отскоро забранен за излъчване в целия ЕС.
Накратко - основно и любимо лице на руската пропаганда.
Известна е със своята агресивна реторика и способността си да манипулира информация в полза на правителството и е пример за абсолютен успех в централизирането на медийната власт и съответно върху контрола на общественото мнение.
- Изненадана ли сте от тази номинация и точно за Маргарита Симонян?
- Изненада ме, доста приятно, но още повече ме изненада радостта на толкова хора, от които получих поздравления.
Истината е, че не съм чула от нито един зрител да отличи една конкретна актьорска игра в спектакъла. По-скоро обратното. И е факт, че "Хага" е едно от представленията, в които може много ярко да се усети мощния общ заряд на трупата, доброто партньорство без да се губи индивидуалността на всеки характер. Това е много трудно, но понякога се получава.
Така че приемам това внимание като номинация за всички "поддържащи" този театрален вихър. Много се радвам и за номинацията на Радена Вълканова за главна женска роля! Отдавна чаках възможност да си партнираме отново на сцената.
- Как Галин Стоев Ви избра за ролята?
- Трябваше да се явя на кастинг. Не мисля, че се справих чак толкова добре, но мисля, че донякъде визуалната прилика със Симонян беше в моя полза.
- Лесно ли се сработихте с режисьора?
- Страхотен е Галин Стоев. Да работиш с него е песен, дори когато темата е тежка.
Светла личност. Дано поставя по-често в България.
- Как подходихте към образа, изучвахте ли Симонян?
- Почти всяка нейна медийна изява е незабравима. Ако вземем няколко нейни интервюта на произволен принцип, те моментално се превръщат в добра основа за пиеса, в която главната героиня е еманация на цинизма, безумна амбиция и ведра арогантност.
По принцип актьорът се радва, когато му се падне да изиграе толкова противоречив образ, но в моя случай, признавам, наистина ми беше трудно. Хората, които знаеха повече за нейния професионален път, се изразяваха меко казано грубо за нея. Струва ми се, че често и режисьорът не успяваше да скрие неприязънта си към нея... а пък аз признавам, отдавна исках да работя с Галин Стоев и да му стана симпатична.
Няма да забравя, един ден след репетиция срещнах театрал, който уважавам, и който много се вълнуваше как вървят репетициите. И като разбра кого ще играя, изсипа такива цветуща присъда върху героинята, че на мен ми призля. И тогава реших да спра да гледам нейни медийни изяви и да се фокусираме върху силните ѝ черти. Просто трябваше да я заобичам по някакъв начин..
Образована е, смела е, силно мотивирана-работи като журналист още от 18 годишна, а на 25 става главен редактор на национална телевизия! Междувременно ражда три деца и е вярваща. Да, да, активно манифестира нуждата от трета световна война и атомни бомби, но вярва в Бог.. и не се страхува.
Всъщност, това, което най-много ме впечатли, е позитивната страст във всяко нейно изказване и категоричното обожествяване на нейните покровители и на майка Русия. И в един момент разбрах, че трудността е не да влезеш в обувките на някакъв злодей, а да се превъплътиш в истински руснак, при това с арменски корени.
Още
Авторката на пиесата "Хага" Саша Денисова пристига за постановката на Галин Стоев в Народния театър
- Имате ли приятели руснаци, те гледаха ли Ви?
- Нямам близки приятели, но малкото ми живи контакти с руснаци, определено винаги са предизвиквали възхищение от самоувереността, която излъчват.
Едно такова древно самочувствие, граничещо с надменност, което все пак по-скоро удивлява. За щастие аз прекарвам много време в Бургас, а там има сериозна руска общност и предвид репетициите бях по-смела в наблюденията и общуването с тях.
А и те бяха по-различни, по-общителни миналото лято. Независимо от възрастта или социалния статус, аз усещах онази тъга и смирена надежда, че този кошмар на войната ще свърши. Може би просто аз привлякох такива хора, защото доста мои съграждани не са на същото мнение.
- Лятото ли научихте руски, в спектакъла говорите доста добре?
- Не, не разбирам руски, защото е много сложен. Но в един момент в пиесата моята героиня до такава степен освирепява, че започва да крещи вулгарности върху едно дете.
Дълго време този момент не се получаваше на репетиции и един ден реших да го опитам на руски. А руският определено звучи красиво, дори вулгарностите.
Режисьорът ме подкрепи и постепенно го развих до степен, че започнах да използвам този момент като мой личен протест срещу война в 21-ви век. И вече спрях да сипя огън и жупел след всяка новинарска емисия, просто започнах да се моля по-усърдно войната да свърши. Изкуството е терапия.
- Как реагира публиката на представлението?
- Всички бяхме подготвени да има и негативни реакции предвид характера на проекта, но изненадващо те не дойдоха, или поне до мен не са достигнали.
Всички зрители, с които съм имала обратна връзка, независимо от политическата си нагласа, бяха силно впечатлени, особено от режисурата на Галин Стоев.
Хага" се оказа един вълнуващ и успешен опит за политически театър и съм благодарна, че съм част от него.
- Защо трябва да гледаме Хага?
- Защото това е изключително рядък шанс да гледаш театър, с герои, които са реални съвременни политически личностии чието съществуване всеки ден е под въпрос.
Пиесата със сигурност ще търпи промени, както направи авторката две седмици преди премиерата предвид смъртта на Пригожин.
А и зрителят доста ще се изненада да види тези хора не в комфортния им облик, както ни ги представят медиите, а доста оголени, самоизяждащи се и наистина воюващи. Този път за собствения си живот. Аз не бих пропуснала такова събитие.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}