Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Галин Стоев в He's the Man: Още се уча да бъда свободен

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Галин Стоев в He's the Man: Още се уча да бъда свободен

"Искам да предам усещане за свобода на хората и ако то, дори в обстоятелствата на пълен погром на безнадеждност и страх, успее да се съхрани и развие, значи човешкото същество има надежда за бъдещето", вярва режисьорът

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимка: Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски

Още

He`s The Man 2023: Тяхната кауза е да дават на другите

He`s The Man 2023: Тяхната кауза е да дават на другите

В петото издание на He`s The MAN 2023 ви срещаме с онези мъже, които сякаш вече владеят бъдещето, научили уроците на миналото и взели най-ценните поуки по пътя си, за да ги предадат на всички онези, които искат да открият и разберат как животът ни се превръща от неизписан бял лист в творчески заряд, добра воля, но и критично мислене - генераторите на висшия смисъл за всеки от нас, или поне надеждата да го открием в днешния свят.

"Днес, както в нашето общество, така и в целия свят, маските падат със страшна сила, злодеите се манифестират без да се притесняват. Мисля, че трябва да се консолидираме около една много проста идея.

Злодеят много се страхува от смеха. Тиранът, диктаторът, много се страхуват от това да не бъдат осмени, да не би да не бъдат взети насериозно.

Затова приканвам всички да наградим всички тирани, всички користни хора, работещи за целите на друга държава, за идеята за пълното потъпкване на свободата и демокрацията - да ги наградим с оглушителен смях от наша страна! Защото, уверявам Ви, от това те се страхуват най-много!," призовава големият режисьор.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

С Галин Стоев разговаряме за предизвикателството да правиш политически театър, за оцеляването на човешкото достойнство в ситуация на мрак, страх и хаос, за свободата и надеждата за бъдещето.

- Спомням си Вашите думи за безсилието и гнева, които сте изпитали, когато започва войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 година. И след като сте прочели пиесата на Саша Денисова "Хага", сте си казали, че на всяка цена трябва да я поставите в България, взели сте си отпуск от театъра в Тулуза и сте се върнали. В крайна сметка представлението е налице и се срещна с публиката. Овладяхте ли безсилието и гнева си поне малко, господин Стоев?
- Безсилието и гневът по принцип са нормални човешки реакции. Въпросът е какво избираме да правим с тях. Дали се оставяме да ни унищожат или се опитваме да ги превърнем в гориво, което да произведе някакъв смисъл.

С работата си върху "Хага" аз това се опитвам да направя, но то не е едноразово упражнение, това е нещо, което се разполага дълго във времето.

Да, опитвам се да правя позитивни стъпки в тая посока.

- Кое беше първото нещо, което направихте по пътя си към случването на този спектакъл?
- Още преди да дойда в София проведох доста телефонни разговори с евентуални партньори за осъществяването на "Хага". При пристигането ми текстът вече беше преведен, започнах да организирам работния процес, да работя върху разпределението, да се срещам с актьори, които не познавам или не съм гледал достатъчно, да събирам творческия си екип - сценограф, костюмограф, художник осветление, художник костюми, хореограф и т. н. Един обичаен процес при подготовката на всяко театрално представление. В нашия случай всичко ставаше на забързани обороти, просто защото ситуацията беше такава.

От една страна чисто в политически план развитието на тази война, позиционирането на различни играчи в нашето общество спрямо случващото се в Украйна, налагаше представлението да бъде направено бързо, защото, когато говорим за политически театър, това винаги е свързано с конкретния политически контекст.

Това налагаше да работим на по-бързи обороти. Но всъщност всичко, което минах като етапи в много забързана версия, беше това, което минавам като етапи, подготвяйки всеки свой театрален проект.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

- Как избрахте актьорите, направихте ли кастинг?
- Някои от актьорите ги избрах без кастинг просто защото ги познавам и съм работил с тях и бих работил с тях отново. Но поради самия факт, че не съм в България от доста дълго време и не участвам активно в театралния процес в България, има поколения по-млади актьори, които не познавах, и с тях отделно се срещах, провеждах разговори, четохме част от текста и т. н. Но всичките актьори, които са в представлението, са от състава на Народния театър, освен Кремена, която играе момиченцето, и която е студентка в НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова, с нея също направихме няколко работни сесии...

- Като събрахте актьорите, които ще работят в спектакъла, защото това е по особен спектакъл, става въпрос за реални действия, за реално случващи се неща, какъв беше Вашият подход на режисьор към актьори? Имаше ли значение дали са Ваши съмишленици, срещнахте ли някакви трудности в това отношение?
- Трудности не бих казал, нямах особени идеологически проблеми. Разговори в този смисъл не се случваха толкова често.

Режисьорът Галин Стоев, драматургът Мира Тодорова, сценографът Борис Далчев и актьорите Юлиан Вергов, Велислав Павлов, Дарин Ангелов, Христо Петков и Пламен Димов - част от състава на спектакъла "Хага" в дискусия със зрителите по време на "Нощ на театрите" 2023 (Източник: Народен театър)

Още

Стефан Командарев в He's the Man: Уроците на един никога доволен от себе си мъж

Стефан Командарев в He's the Man: Уроците на един никога доволен от себе си мъж

Това, което успях да идентифицирам като огромна разлика в самото начало, беше, че аз може би понеже от началото на войната следях всякакъв тип информации, проследявах как руската страна изгражда наратива, как украинската страна изгражда наратива, как всъщност в чисто идеологически план се случва сблъсъкът - това беше чисто антропологичен интерес, аз бях много по "напред с материала" от самите актьори.

С две думи - аз познавах или имах много повече информация за отделните играчи, отколкото самите актьори. Актьорите имаха, в по-голямата си част, бегли или повърхностни впечатления от случващото се. Затова в началото трябваше да им давам в много сбит вариант информация, най-вече за ги накарам да започнат самите те да търсят и сами да следят Телеграм канали, Ютуб канали и всякакъв друг тип подкаст изявления. Това беше материал, с който всеки един от тях трябваше да се захранва, изграждайки реално съществуващи лица.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Но всъщност не бива да забравяме, че все пак това е художествен текст, това е театрална пиеса и като всяка друга театрална пиеса, тя се анализира и се разглежда по чисто професионални правила, които ние всички сме усвоили, занимавайки се с тази работа. Правехме анализи, занимавахме се с героите, с проблематичните ситуации във всяка сцена, ползвахме чисто театрален инструментариум, но през цялото време не изпускахме от поглед и това, че работим с реално съществуващи лица и събития.

- Това съчетание на документалното - точните цитати от въпросните лица около Путин с фантазното, защото действието се развива "в главата" на едно дете, което все едно си играе с куклите си... Трудна ли беше една подобна симбиоза в представлението?
- Не, не бих казал, защото то като съчетание вече съществуваше в самия текст, за мен беше важно да му намеря достатъчно експресивна форма, видима форма във видимия свят, да бъде достатъчно комуникативно и разбираемо в представлението.

Забавлявахме се много, много се смеехме по време на репетициите, независимо, че материалът в по-голямата си част е ужасяващ. Но това е най-вече защото ние работихме този текст, както която и да е било друга драматургична творба, но през цялото време знаехме, че това са истински лица, че те продължават да вършат това, което вършат, и това вдигаше нивото на опасност или нивото на риск в менталното ни поле, на всички.

Още

Стефан Цанев в He's the Man 2023: Помнете, апатията е по-страшна от всяка цензура

Стефан Цанев в He's the Man 2023: Помнете, апатията е по-страшна от всяка цензура

Малко по малко, приближавайки се до премиерата, особено няколко дена преди нея, усетихме как тези две абсолютно несъвместими неща - от една страна театрална игра и художествена измислица, и от друга страна - реално случващи се събития, заради които умират огромно количество хора - реално тук и сега - тези два елемента трябваше да се вкарат в един кадър. Не знам дали има технология за правене на това, но ние се оказахме на този кръстопът, в тази пресечна точка между тези два елемента и мисля, че всеки от участниците съзнаваше отговорността и изключителността на ситуацията.

Защото в творческата биография на един режисьор, на един актьор, много рядко се случват такива моменти, бих ги нарекъл подаръци, които са по-големи от теб и които очакват от теб да се вдигнеш, до колкото можеш, на тяхната височина и на височината на техните изисквания.

Та в този смисъл за мен беше много важно да доведа докрай тази работа и тя да бъде достатъчно мощна и достатъчно комуникативна, за да произведе ефект. Мисля, че всички участници го усещаха по един или друг начин, защото в чисто човешки план ангажираността на участниците беше малко по-различна, отколкото в едно класическо представление например.

- Къде се раждаше хуморът в представлението Ви?
- Когато работиш с този текст и когато работиш документални изказвания на някой от героите в контекста на пиесата, не можеш да не усетиш огромното разминаване, огромния когнитивен дисонанс, от който е пропит съответният герой. И това как всеки един от тези герои се опитва този когнитивен дисонанс да го мултиплицира и да зарази цялата аудитория.

Всъщност, ако реално погледнем текста, той се занимава основно с кремълската или Путинската гледна точка. Колкото и да се опитват да го изкарат пропаганден материал, всъщност той през цялото време анализира, разглобява и разглежда отделните части на тази гледна точка именно за да открием механиката на това чудовищно изместване на елементарната базисна човешка логика в полето на митологичното зло. Когато това приплъзване от нормално към абсолютно изкривено се случва, то обикновено в пиесата става през изключително ежедневни ситуации. Например, когато Валентина Мосиенко в рамките на 7 минути ни разказва колко великолепен е бил социализмът, как сме живели бедно, но затова пък дружно и весело, всичко това се превръща в извор на хумор...

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Важното тук беше най-вече от чисто актьорска гледна точка да се намери лекотата и тая абсолютна ненормална нормалност, с която чудовищни неща могат да бъдат представени като най-логичните. В това приплъзване основно се изненадахме един друг и търсихме най-естествения и от друга страна най-наглия вариант за представянето на тази подмяна на смисъла.

- Как обяснявате избора жена да влезе в ролята на Путин.
- Изборът е кодиран в самата пиеса от авторката. В полското представление на Саша Денисова също жена играе тази роля. Аз дълго с Радена Вълканова съм говорил за това защо жена играе Путин, какво означава това? Трябва ли да крием факта, че това е жена, която се прави на мъж, или пък напротив - чисто да го извадим и да го представим. Но всъщност за мен отговорът най-близък до истината е - Радена не играе Путин, Радена играе представата за Путин в главата на едно дете.

В последната сцена този същият Путин, който това дете си представя, казва: "Русия, това съм аз."

Цялото това приплъзване от един конкретен исторически персонаж към един много по-голям и метафизичен образ, който прескача идеята за пол, прескача идеята за човек и прескача идеята за държава, и всъщност се превръща в някаква непонятна магма, която идва, взривява, опустошава и поглъща всичко.

Още

Д-р Николай Михайлов: Политиката не раздава щастие и не решава екзистенциални въпроси

Д-р Николай Михайлов: Политиката не раздава щастие и не решава екзистенциални въпроси

Тук ветрилото от възможности за интерпретация се отваря изключително широко. В този смисъл траверсията, която е стар театрален ход, използван и по времето на Шекспир и преди това и след това, тоест подмяната на идентичността с друга, за да се постигне комичен ефект, в нашия случай звучи много по-многопластово, просто, защото историческата ситуация е такава.

Спомнете си колко време обсъждахме умрял ли е Путин или не е умрял? Този, който виждаме, неговият двойник ли е или не? Цялата тая мистификация около Путин и липсата на елементарна логика в политическите избори на Руската федерация, които приличат на огромна художествена измислица, но са действителност, от която зависят по някакъв начин животите на всички нас.

Тук театралната игра всъщност се конкурира с безумието, което се случва в реалността, с чисто митологичното безумие, което представлява и този персонаж, и неговото управление, и това, в което той превърна държавата си и тази ужасна война, която започна срещу Украйна.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

- Реалността е дори по-фантазна от художественото произведение в случая...
- Да, това са много трудни моменти за театъра, защото театърът винаги е имал самочувствието така да надскача реалността до степен, че реалността да му завижда и да се опитва да го имитира. Тук перспективата е обърната, мисля, че ние влязохме в една спирала от събития, които засега говорят само, че реалността дотолкова се е отделила от елементарната логика, че може да бъде разгледана единствено и само с митологични категории.

- Всичко е в съзнанието на малкото момиче, което облекчава малко работата. Защото едно дете може да си фантазира всичко, нали? И възможността за интерпретации е неограничена...
- Путин в пиесата започва ударно с истински цитат от самия Путин, това е неговата реч, когато обявява така наречената "специална военна операция" срещу Украйна. След това в тази история ние виждаме Путин много често в неофициална, интимна среда. Доста забавна е сцената в столовата, в която Путин и цялата му клика, вече затворени в Хага, всъщност продължават или се опитват да функционират като политбюро, но понеже са изцяло лишени от власт, просто дискутират дали условията са добри, дали имат достъп до интернет.

От там насетне цялото разрушаване на този "колективен Путин" започва по линия на това, че един по един най-близките му хора започват да се отдръпват и за да "спасят кожата си" започват да го предават или да се предават един друг. Всъщност това е една доста изкривена огледална версия на библейския сюжет за учителя и неговите ученици, от които един ще го предаде, други ще се разпръснат, а някои дори ще се отрекат от него.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Общо взето в един фарсов вариант се разиграва цялата тази история на разпада на едно сдружение, на една корпорация, каквото е политбюро около Путин, но накрая това придобива и чисто метафизични измерения. Защото с разпадането на Путин всъщност се разпада цялата политическа система, която го е държала толкова десетилетия, която го е направила възможен в рамките Руската федерация. От тук насетне може би самата Руска федерация ще започне да се клати и да се разпада или така или иначе да се среща с огромни предизвикателства.

Накрая този Путин се появява и прилича малко на злата кралица от "Алиса в страната на чудесата".

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Но така или иначе идеята за пътуване, каквато е тази пиеса, т. е. за преместване от ситуация в ситуация и от място на място на това момиченце през разказа, е един от класическите сюжети. Алиса, която всъщност трябва да попадне от другата страна на реалността, трябва да влезе, следвайки заека, в черния тунел и там да започнат да й се случват страшни, интересни и невероятни неща - тук принципът е абсолютно същият.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Интересно е, че фантасмагоричните неща са заменени с документален материал, а страшното е, че този документален материал понякога звучи доста по-фантасмагорично и плашещо, отколкото самите измислици на Луис Карол.

- Имаше ли смисъл? Чувствате ли се разбран, когато гледате заедно с публиката спектакъла "Хага"?
- За мен беше изключително интересно да присъствам на представленията, защото аз нямах никаква конкретна представа каква реакция ще предизвикам, и за мен опитът, антропологичният, беше в това не толкова да изрепетирам и да създам това представление, колкото веднъж създадено, да го консултирам с политическата и културна среда в България.

Аз съм изключително доволен и много горд от това, което видях и много щастлив. Но за мен то е крайно недостатъчно, защото все пак става дума за представления, които се гледат от софийска публика. За мен следващата стъпка би била това представление да тръгне да пътува из България. Из България преди всичко.

- Представлението ще бъде показано в Тулуза през януари догодина, нали?
- Да, януари то ще бъде в Тулуза. И това също е много неочаквано, защото във Франция, както и в България всъщност, такъв тип турнета се уговарят година и половина - две по-рано. Просто технологично е необходимо това време, за да може да се случи цялото турне както трябва, но тук ситуацията беше друга. Просто част от моя екип от Тулуза дойде, гледа едно от премиерните представления, следващия ден седнахме и направихме брейнсторминг.

Още

Андрей Марков в He's the Man: Една кауза, фургон №3 и мъжът, който реанимира болната система

Андрей Марков в He's the Man: Една кауза, фургон №3 и мъжът, който реанимира болната система

Те ми казаха: "Галин, няма смисъл да чакаме година и половина, за да го покажем във Франция, трябва да го направим максимално бързо!" Отговорих им, че съм убеден, че така трябва да се направи, но познавайки системата във Франция, се чудя как може да стане - нашият сезон е вече обявен, брошурата, програма всичко това е публикувано, пуснати са абонаментните кампании и т н, как си представяте, че ще го направим?

Те седнаха, навиха си ръкавите и за една седмица измислиха план и всъщност това, което ще направим във Франция, ще бъдат представления, за които не е необходимо да си купиш билет, но е необходимо да се запишеш, за да си сигурен, че имаш място. Ще поискаме помощ и от града, и от метрополията, и в крайна сметка да организираме турнето.

Но за мен, всъщност, е много важно това турне да тръгне и в България.

Това би било наистина интересен ход, то да се срещне с публика, която не е обичайната софийска публика от центъра на града. Мисля, че тогава и самото представление би получило втори живот и така би се пласирало в един контекст, заради което е направено. Много се надявам това да може да се случи.

- Променя ли се представлението от премиерата насам?
- Разлика винаги има, защото става дума за живо изкуство, така че много зависи какви са зрителите в салона, в каква кондиция са актьорите от друга страна, дали са имали време да се съберат предварително и да минат някои от сцените, поне текста да минат да се усетят един друг и т.н. Така че разлика има, но тези разлики варират в рамките на допустимото.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Представлението има доста сериозна и доста твърда структура и всички, които участват в него са изключително мотивирани, така че тази комбинация всъщност е гарант представлението да не пада под очакваното ниво, което държи. Аз вярвам в актьорите, всички те са изключително мотивирани и участват с радост в това представление и съм изключително горд да ги гледам, защото виждам как се създава усещане за трупа. Никой от тях не играе солово или пък не се състезава с другите, напротив всеки води своята партитура. Но това беше обявено от самото начало.

Аз им казах: "Вижте, ние не правим "Карл Лир", ние правим хорова творба, тя така е написала, тук няма малки и големи роли, а всеки има сравнително еднакво присъствие и текст на сцената и от тук насетне има един баланс между всички, има и енергия, която циркулира и създава именно усещането за трупа.

- Възприемахте ли в някакъв момент представлението като екзорсизъм, като гонене на дявола?
- Да, разбира се. И това беше екзорсизъм на моите собствени бесове, с който трябваше да се сблъсквам от началото на тази война. Фактът, че аз говоря руски, аз съм учил руски, аз познавам тази култура, познавам я много много по-добре от голяма част от официалните им русофили, които ходят напред назад по медиите и разпръскват прокремълски позиции. Моето лично противоречие е свързано с познаването на тази изключително огромна и богата култура и в същото време ужасът, в който държавата репрезентира тази култура и въобще начинът, по който започна тази абсолютно необосновани война, също така без да има никакъв потенциал да може да я управлява, без да си дава сметка и да има някаква представа до какво може да доведе това в световен мащаб...

С всички тези бури трябваше първо сам да се справя, преди да започна да говоря на други хора за проблема. Така че и в личен план това беше вид екзорсизъм.

Самото представление е вид екзорсизъм, защото хората седят в салона и гледат представление - някаква безумна история за някакъв безумен тиранин, който започва някаква безумна война, но всичките референции са им познати и това ги връща към техния личния им избор и лична позиция.

И най вече към въпроса за идентитета ни, това с какво се идентифицираме ние. От какво сме направени ние, от какво сме зависими, на кого се кланяме, и кои сме ние всъщност в днешния свят. И докато не си отговорим на всички тия много дълбоки въпроси, ние ще продължим да вдигаме пушилка и да си мислим, че правим политика, а всъщност да затъваме повече и повече в един когнитивен дисонанс, който е на път да се превърне в официално статукво, едва ли не.

- Ние българите, имате предвид?
- Да, да, българите, точно така. Аз съм българче и като такова се позиционирам. За мен връщането в България и правенето на "Хага" в Народния театър, беше свързано с това, че независимо, че вече толкова дълго време не живея в България и не съм активна част от театралния процес, аз говоря този език, аз се чувствам отговорен за тая държава, независимо къде се намирам. Така, че това също беше силен елемент в избора ми.

Още

Авторката на пиесата "Хага" - украинката Саша Денисова, ще присъства на премиерата на спектакъла тази вечер

Авторката на пиесата "Хага" - украинката Саша Денисова, ще присъства на премиерата на спектакъла тази вечер

- Не смятате ли, че голяма част от българите не могат да направят разлика между любовта си към руската култура, писатели, театър и т. н от това, което е Путин? И се казва "тези са русофили, другите не са", а става въпрос просто за путинофили. Това не е ли драмата на българина?
- Да, ако така формулираме - това е пълна, тотална и безпросветна необразованост! Ако не можеш да направиш разликата между Достоевски, Чехов от една страна, и политическите избори на Путин и бръщолевенето му за "руский мир" от друга, това значи, че не познаваш нито руската литература, нито руската култура наистина, защото няма как да ги объркаш, ако ги познаваш, това значи, че не познаваш и актуалната руска действителност - как живеят в момента хората там, до какъв чудовищен Гулаг се е докарала цялата тази държава, защото в момента тази държава функционира като Гулаг и всъщност, ако наистина някой успява да съхрани ценното в руската култура, по която всичките т. нар. русофили плачат в момента, тази руска култура, същинската руска култура, е пазена от хората, които напуснаха Русия, от хората, които бяха преследвани, тровени, от хората, някои от които се опитаха да убият. Всички тези хора продължават да съществуват, те са в голямата си част извън Русия, другите, които нямат шанс да заминат заради лични причини, заради финансовата си ситуация, заради болни родители или деца и т. н. са потънали във вътрешна дълбока емиграция. Това е огромно страдание, което се акумулира и което в един момент ще избие.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Истинската руска култура, това, което я прави ценна за цялото човечество, е тази култура.  Да се опитваш да брандираш фашистка идеология като "руский мир" и да я продаваш като руска култура е чисто и просто фалшификация посред бял ден, пред очите на всички.

И тези, които не могат да направят разликата между фалшификация и истински продукт, истинска стойност, трябва да се върнат в първи клас и да започнат всичко от начало. Или да започне едно поголовно и масово просвещение. Проблемът е, че просвещението изисква десетилетия, бих казал столетия. Ние нямаме това време да спасим нито нас, нито нашата планетата, нито света.

Трябва да се действа много по-радикално и тук ще ни трябват личности с размах, в политически план - също. Личности, които могат да мислят ситуацията малко по-далече от собствения си нос. Трябват ни визионери, а такива много рядко се появяват и трябва цялото общество да е нашрек, защото когато се появи такъв, това е отваряне на прозорец на възможности и обществото не бива да го изпуска. В момента нашата политическа класа е населена от политически актьори, които, на който и да било кастинг биха отпаднали на първи кръг, като говорим за театър.

- А на вас лично какво Ви казват зрителите след представленията, какви лични впечатления споделят?
- При мен обичайно идват хора, на които им е харесало и са се развълнували. Това, което всъщност най-много ме изненада и учуди наистина, то е комплимент, но мен малко ме уплаши. Това е изречението: "Това, което правите, е много смело, за това се изисква кураж!"

Ако през 2023-та година се смята за смело това, че някой има гражданска позиция или човешка позиция и я озвучава през средствата на собствената си професия, и това се счита за изключителна смелост, това е лоша новина за обществото ни!

Сцена от репетициите на постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

В това не виждам нищо смело, това е като да си миеш зъбите сутрин и вечер! (смее се)

- Авторката на пиесата Саша Денисова "Хага" сподели, че дори да е създала образите, й се е случвало да плаче, когато гледа дадени сцени. При Вас има ли такива моменти, да бъдете връхлетян от емоции по време на представление?
- При мен имаше такива моменти по време на репетиции. Това са емоции, които те връхлитат, без да те предупредят.

Някои хора смятат, че сцената, в която детето запява украинския химн, е малко в повече. Едва ли не фактът, че от сцената на Народния театър едно дете пее химна на Украйна, звучи едва ли не като пропаганден ход.

Това е една от сцените, която мен успява да ме разтърси. И то идва от факта, че всъщност това са разкази на украински деца, които са насила отведени в Русия, на руска територия и осиновени там и са минавали всякакъв тип упражнения, курсове, натиск, за това да започнат да говорят на руски, да усвоят руската култура и да станат представители на руския народ.

Едно от децата е претърпяло огромен тормоз, психически и физически, и е разказвало на авторката, че единственият начин да не полудее или да не се самоубие, когато го затваряли на тъмно, защото отказало да говори на руски, е било, че тихичко си е пеело украинския химн, затворено само в едно мазе.

Режисьорът Галин Стоев, драматургът Мира Тодорова, сценографът Борис Далчев и актьорите Юлиан Вергов, Велислав Павлов, Дарин Ангелов, Христо Петков и Пламен Димов - част от състава на спектакъла "Хага" в дискусия със зрителите по време на "Нощ на театрите" 2023 (Източник: Народен театър)

Този образ мен не ме напуска. Аз не виждам нищо нито героично, нито романтично в тази история, аз виждам просто човешкия инстинкт на едно дете, на едно малко същество, абсолютно само, подложено на изключителен тормоз да успее да се запази в своята цялост.

Мен това продължава да ме разсипва. Другият силен момент, на който трудно устоявам, е, когато малко преди финала на представлението майката на младата героиня казва: "Нашият театър какво лошо беше направил на Путин?!"

И ние веднага разбираме, че става дума за театъра в Мариупол, който беше разрушен. Това е огромен травматичен образ за всички нас и най-вече за хората, работещи в театъра. Защото в този момент всички или почти всички изпълнители в това представление са на сцената с пуснати ръце, прави, гледащи публиката в упор. Тогава азбираме, че говорим за точно такъв театър като нашия. Точно такъв тип сцена - кутия, точно такъв тип италианска сцена, златни гирлянди и ангелчета, стар класически театър, в който сме свикнали да гледаме хубави или не толкова хубави представления, в които сме свикнали да водим децата си, за които знаем, че е гарант за запазване на култура и духовност.

Театър със същата архитектура, може би същите параметри, който е имал същата трупа от актьори. Това е театър, с който ние можем да се идентифицираме напълно, и сега въпросът е, можем ли да се идентифицираме с идеята, че Народният театър утре може да го няма, защото някой е решил да го бомбардира.

И когато се случи тази среща, този тип идентификация, тогава се отварят и коридорите на емпатия, разбирането тече без абсолютно никакви филтри и прегради от една същност към друга, от един човек към друг, и тогава дори интелектуалните конструкти на мисленето не работят вече, защото тук минаваме в чиста емоция и разбираме, че между нас няма разлика, няма никаква разлика. И така като тях са ги унищожили, така могат и нас да унищожат, така могат всеки да унищожат, и от тук въпросът е готови ли сме да стоим и да гледаме това унищожение отстрани или все пак ще се намесим и позиционираме.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

- Това ли е разковничето? През емпатия, човешко съчувствие, през поставяне на мястото на другия да разбереш случващото се...
- Това е единственият шанс да разбереш за какво става дума, да разбереш, че театърът е едно от малките човешки знания на тази планета днес, които ни дават пряк достъп към тези емпатични коридори. Затова смятам, че е много важно театърът да продължава да бъде подкрепян и развиван и да продължава да съществува. Именно защото той носи за човешкото същество плюсове, които никоя друга човешка дейност не може да му предложи.

- Смятате ли, че спасявате души с тази човешка дейност?
- Не смятам, че достигам дори малък процент от това, което би ми се искало. На вечер ти можеш да изиграеш представлението пред 750-800 души, ако е пълен до горе салонът, както, Слава Богу, засега е. Но това на фона на общата пропагандистка зараза, която е завладяла и изяжда умовете и душите на хората, това е крайно недостатъчно. За мен дори е важна не толкова бройката хора, които са видели постановката. Аз не правя представление, което да учи някой на нещо или да му казва кое е истината и кое е лъжата.

Сцена от постановката "Хага", реж. Галин Стоев (Източник: Народен театър)

Аз правя представление, което да отвори пространство за размисъл и чувстване. И в това пространство всеки да може да чуе гласа на собствената си същност. И да си избере къде да се позиционира. За мен това е важното и затова смятам, че това представление трябва се гледа от максимално много хора, но пространството, което то може да отвори, може да бъде подкрепяно, развивано и увеличавано и от други дейности - журналисти, културни дейци, учители, лекари, работници, от всички, които имат достъп до други хора.

Мисля, че така в колективното съзнание ще започнат да се пренареждат нещата. И ако всички работят за изчистване на това пространство, в което да може всеки да чуе най-дълбоката си същност и да направи своя избор, мисля, че това е някаква стъпка към позитивното.

- Какво бихте отговорили на тези, които упрекват Вас в пропаганда?
- Пропагандата е част от целия информационен фон, от цялото информационно поле, в което живеем и функционираме днес, по простата причина, че се води война, и то не една - водят се няколко войни, включително и в България. Но тук тя е ментална и се надявам да остане такава. В този смисъл съобщения и атаки и от двете страни се случват, защото се води война за умовете и за сърцата на хората преди всичко и тук е много важно да се върнем към човешкия инструментариум, който ни позволява да познаваме, да анализираме, и да разкриваме реалността около нас, а също така и да упражняваме влияние срещу нея.

В цялото е много трудно да се отдели това, което ще наречем пропаганда, от това, което ще наречем мнение или нещо друго. Полето за спекулации е много голямо. Аз не мисля, че се занимавам с пропаганда, аз мисля, че се занимавам с изкуство. Мога да ви кажа кое според мен е пропаганда и кой се занимава с пропаганда. 

Ако се работи за това човешкото същество да се освободи от всякакви напластявания, да се изправи, да разтвори раменете си, да се усети свободно и творческо човешко същество, ако за това трябва пропаганда, да, аз съм готов да пропагандирам за това. Ако трябва да се прави пропаганда за други, користни цели, там не ме търсете, там има други хора, които вършат тази работа много по-добре.

- Като говорихме за смеха в представлението Ви, си спомних за "Великият диктатор" и за Хитлер, който е полудявал от това, че Чаплин го е осмивал...
- Днес, както в нашето общество, така и в целия свят, маските падат със страшна сила, злодеите се манифестират, без да се притесняват. Мисля, че трябва да се консолидираме около една много проста идея. Злодеят много се страхува от смеха. Тиранът, диктаторът, много се страхуват от това да не бъдат осмени, да не би да не бъдат взети насериозно.

Затова приканвам всички да наградим всички тирани, всички користни хора, работещи за целите на друга държава, за идеята за пълното потъпкване на свободата и демокрацията - с оглушителен смях от наша страна! Защото, уверявам Ви, от това те се страхуват най-много!

Още

Галин Стоев: "Хага" е въображаем процес срещу военните престъпленията срещу човечеството

Галин Стоев: "Хага" е въображаем процес срещу военните престъпленията срещу човечеството

 

- Какъв е Вашият личен стремеж, мечтата Ви?
- Уча се да бъда свободен и ако успея да кача поне с няколко процента усещането си за вътрешна свобода и да предам това усещане за свобода на хората, с които работя, на които представям своята работа, на хората, на които изпращам сигнали през своята работа, ако това усещане за свобода, творчество и радост, дори в обстоятелствата на пълен погром на безнадеждност и страх, ако това усещане успее да се съхрани и развие, това значи, че човешкото същество има надежда за бъдещето - дори и да не може да я види в момента, тя някъде трябва да е скрита, но трябва да я открием и обгрижваме, така че тя да порасне и да даде своите плодове.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимка: Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на "Илюзията" по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър "Българска армия", Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия.

През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел - Fingerprint, където поставя "Кислород" от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с "Комеди Франсез", театър "Ла Колин" в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът "Безкрайната градина" е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата "Приятнострашно" на Яна Борисова, която заедно с "Малка пиеса за детска стая" и "Хората от Оз" е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.

От януари 2018 г. е директор на театъра в Тулуза, Франция

През март 2018 г. печели награда "Икар" за най-добра режисура" за работата му върху постановката на пиесатата "Танцът Делхи" на Иван Вирипаев в Народния театър "Иван Вазов".

Още

Галин Стоев поставя пиесата "Хага" на украинската авторка Саша Денисова в Народния театър

Галин Стоев поставя пиесата "Хага" на украинската авторка Саша Денисова в Народния театър

През 2019 г. става Кавалер на ордена за изкуство и литература на Франция.

Последната му режисьорска работа е пиесата "Хага" на украинската авторка Саша Денисова в Народния театър "Иван Вазов".

He`s The MAN! се провежда за пета поредна година след старта си през 2019-а. В първото издание на поредицата от срещи под мотото "Ум, дух и тяло" се включиха д-р Станимир Сираков, Светослав Иванов, Юлиян Вергов, Ники Станоев, Филип Захариев, Станислав Трифонов-Насимо, Стойчо Младенов, Teoдосий Теодосиев, Денислав Коджабашев и Иво Христов.

През 2020 година, въпреки световната здравна криза, Dir.bg продължи традицията със серията "Време за мъже", в която влязоха проф. Иво Петров, Графа, Михаил Билалов, Лазар Ангелов и Велизар Величков.

През 2021 година He`s The MAN! събра на тайна галавечеря Лазар Радков, Пламен Русев, Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев в селекцията "В обувките на успеха!".

През 2022 година He` The MAN представи правилата на успеха на проф. Мартин Вечев, проф. Атанас Щерев, Найден Тодоров, Георги Господинов, Малин Кръстев и Димитър Бербатов.

Ежегодното специално събитие He`s The MAN! може да следите и на платформата тук>>>

*He`s The Man! се осъществява с подкрепата на Филип Морис България, Дейзи Тех АД, HONOR, Chivas Regal, Katarzyna Estate, Devin, Subaru.

Още

"Честито чудо на езика": Георги Господинов за наградата "Букър"

"Честито чудо на езика": Георги Господинов за наградата "Букър"

Още

Малин Кръстев: Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам

Малин Кръстев: Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам

Още

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Още

Проф. Атанас Щерев: Когато са обединени, българите правят героизъм, но днес това го няма

Проф. Атанас Щерев: Когато са обединени, българите правят героизъм, но днес това го няма

Още

He's the Man: Необикновеният Михаил Билалов

He's the Man: Необикновеният Михаил Билалов

Още

Димитър Бербатов: Инатът, впрегнат в правилната посока, може да те заведе далеч

Димитър Бербатов: Инатът, впрегнат в правилната посока, може да те заведе далеч

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас

Министърът на културата пред Dir.bg: С моя екип направихме първите, но много важни стъпки

Кръстю Кръстев разкрива направеното през мандата му като културен министър и назовава дългосрочните цели на министерството

Режисьорът Никола Бошнаков: "Моят чичо Любен" е доказателство, че за духа окови няма!

"Любо винаги се обличаше в дрехи, така че да е част от експозицията, канеше клошари за по една-две бири, които да са живата част от изложбата заедно с инсталациите с триизмерни фигури и картините", разказва режисьорът за финисажите на художника Любен Стоев