Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Малин Кръстев: Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам

He's The Man

Малин Кръстев: Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам

"Че след нас нищо няма да остане - няма. Сигурно няколко кадри от някой филм, някоя друга статия, ако някой има сили да я прочете - толкова. Но важно е поколението след нас - как се грижим и как го възпитаваме", смята актьорът

"Никога не съм доволен от себе си. Аз съм невероятен максималист в това отношение. Много рядко мога да харесам нещо. По-скоро обикновено харесвам продукт, в който участвам, но не и самия себе си. Но не ми остава време да седна да си правя кардинални самооценки.

Да, понякога човек се замисля, но то е или за конкретен образ защо не върви, или се опитваш в детайли да вникнеш в персонажа, който трябва да изградиш.

По-скоро, честно, през годините не съм имал ситуация, в която животът да ме докара до там, така да ме стресне, че аз да си кажа: "Чакай, бе, идиот, какво правиш? Някъде грешиш, нещо трябва да промениш!"

...

Един ден някой ще каже, може би, кой знае: "Да бе, имало е там един кльощав артист, играеше тук по софийските театри. Може би беше добър...", изповяда актьорът.

Малин Кръстев е в елитната селекция в четвъртото издание на специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!".

За поредна година Dir.bg покани шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, защото знаем, че ще ни отведат далеч. Техните успехи са променили историята и дават пример, който вдъхновява малки и големи. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са достатъчно ценни, за да ги помолим да ги предадат на нас.

С Малин Кръстев разговаряме за удоволствието да играеш в "малък театрален "Реал Мадрид", за новата му роля в "Червено и черно", за глупавите компромиси, които го ядосват, за смисъла на живота, за унижението на държавата и ... за това що е то смелост днес.

- Преди 4 години ми казахте, че ставате на 48, но се чувствате на 16... Сега как се чувствате? Удържате ли положението?
- Явно не искам да пораствам, защото и на 52 години пак се чувствам на 16. Нищо не се е променило откъм усещането ми за живеене, желанието за работа... Така или иначе, не може човек да избяга от онова, което е, и годините, които го преследват. Но не знам, дано да си остана винаги едно малко дете.

Непораснало дете...

"В четвърти клас ме откри Михаил Ганев, братът на Домна Ганева, един прекрасен актьор от Централния куклен театър, който скоро имаше рожден ден. В класната стая влезе един огромен човек и попита: "Кой иска да се занимава с театър?" Веднага вдигнах ръка, за да избягам от едно контролно по български език. Но после той видя в мен нещо и започнахме да работим. На много ранна възраст усетих, че трябва да стана актьор и си казах: "Да, това е. Не искам друго."

После един прекрасен актьор, който вече не е между живите, Явор Перфанов, създаде театрална студия. От него за пръв път чух за Лий Страсбърг, за Йежи Гротовски, за неща, които дори по-късно в Академията беше трудно да се намерят. След това е срещата ми с Елена Баева, моята професорка и Атанас Атанасов, който за пръв път дойде като асистент в нашия клас след като го поканихме..."

В "Еквус", Младежки театър " Николай Бинев"

- В какво се изразява това непорастване?
- Работата ни е такава, че много бързо помъдряваме и остаряваме покрай театъра. Срещата с големи автори, с големи личности, по някакъв начин те държат в особена кондиция. Много е странно, да, ти физически старееш, визуално старееш, но при подобен сблъсък на вселени, сблъсък на биохимии, няма начин да не ти се отрази... Актьорите, които сме по-често действащи в театъра и в киното, живеем в някакъв паралелен свят, който ни съхранява нас самите. Дава ни някаква особена енергия и може би оттам идва всичко.

В "Иванов", реж. Стефан Мавродиев, Младежки театър "Николай "Бинев" (Снимка: Гергана Дамянова)

- През последните години какво ново натрупахте, какво ново се случи за Вас в Малък градски театър "Зад Канала"?
- Попаднах в един прекрасен театър, не че Младежкият театър беше лош. Но тук срещата ми с Бина Харалампиева, с режисьорите, които дойдоха, работата ми с Теди Москов и... да не ги изброявам всичките, но най-вече с прекрасните колеги в театъра ми се случиха доста любопитни и стойностни неща. И като ангажименти и като провокация от страна на режисьори...

- Разкажете за ролите, които изиграхте там?
- Влязох с ролята на Дани Милър в "Зимата на нашето недоволство". След това веднага започнах работа с Теди Москов в "Аз обичам, ти обичаш, тя обича" по филма на Еторе Скола "Обичахме се толкова много".

Направихме "Кой се бои от Вирджиния Улф" със Стоян Радев и прекрасната Ирини (Жамбонас) до "Една испанска пиеса" на Бина Харалампиева - миналата година взехме доста награди.

С Асен Блатечки в "Зимата на нашето недоволство", реж. Бина Харалампиева

В "Аз обичам, ти обичиш, тя обича", реж. Теди Москов (Източник: Малък градски театър "Зад канала")

Малин Кръстев и Ирини Жамбонас в "Кой се бои от Вирджиния Улф", режисьор Стоян Радев (Снимка: Стефан Н. Щерев/Малък градски театър "Зад канала")

За тези 4 години имам няколко номинации, два "Аскер"-а донесох на театъра с ролите си на Дани Милър в "Зимата на нашето недоволство" и с ролята на Мариано в "Една испанска пиеса".

С "Аскеера" за Мариано в "Една испанска пиеса", реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад Канала"

С "Аскеера" за Мариано в "Една испанска пиеса", реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад Канала"

Провокациите са на ниво. В момента репетираме "Червено и черно" на Стендал. (Разговорът е преди премиерата).

- Разкажете за "Червено и черно"?
- Това е една доста плътна компилация под перото на Юрий Дачев. С Бина от години мислят този проект. На нея й е мечта от много много години да реализира този текст на сцена. Имаме едно младо момче в театъра, Богдан Бухалов, дебютът му беше в "Лято и дим" на Тенеси Уилямс, и сега тук играе Жулиен Сорел. Емблематична роля на Жерар Филип и надяваме се нашият да е по-добър...(усмихва се)

По време на репетиция на "Червено и черно", реж. Бина Харалампиева, Малък Градски театър "Зад канала"

- Вие какво играете в "Червено и черно"?
- Маркиз дьо Мол. Това е маркизът, който Жулиен Сорел наема за свой секретар, когато отива в Париж. Там неговата дъщеря се влюбва в Жулиен.

Мисля, че и съставът е много любопитен. Участва прекрасният Леонид Йовчев, който вече също е щатен актьор на Малък градски театър "Зад канала", а в ролята на голямата любов на Жулиен Сорел зрителите ще могат да видят Диана Димитрова.

По време на репетиция на "Червено и черно", реж. Бина Харалампиева, Малък Градски театър "Зад канала"

Много пищен спектакъл. Свила Величкова е сценограф. Сега са най-тежките репетиции, в които се наслагват звук, осветление, синхронизация с целия прекрасен декор на Свила и костюмите. Зрителите ще
могат да видят една наистина прекрасна феерия от цветове и дрехи.

- Кога по принцип разбирате, че ролята Ви, че целият спектакъл се е получил?
- Когато влезе зрителят. Даже има постановки, които се случват след 10-то представление. Самият Леон Даниел обичаше след премиерата да гледа 12-то представление.

Още

Малин Кръстев, Асен Блатечки и Димитър Бакалов разсмиват до сълзи в "Заложи на сигурно"

Малин Кръстев, Асен Блатечки и Димитър Бакалов разсмиват до сълзи в "Заложи на сигурно"

Много странно беше това - за да има време при срещата с публиката актьорите да могат да овладеят добре самия спектакъл като темпоритъм, звук, осветление да се напаснат...

Има постановки, които от раз стават. Примерно стилът на работа на Теди Москов, който винаги дава възможност всяко едно представление да е уникално, да надгражда и да "полита във въздуха". Така че за всяко представление е много различно, но винаги публиката е най-големият критерий дали е станало.

А и актьорите обикновено сме в една шизофренна среда, в която след спектакъл си мислиш, че си играл много хубаво днес, а се оказва, че не е така. А друг път, докато си на сцената си казваш: "Господи, това никога няма да свърши!"

А гледаш навън хората плачат: "Какво направихте тая вечер?! Бяхте гениални!"

- Определено "бисер" в короната на театъра е "Кой се бои от Вирджиния Улф"?..
- Поддържаме го, има го всеки месец. Доста трудоемко представление, и за мен, и за Ирини, както и за прекрасните Владко Зомбори и Катя Старейшинска. Може би сега, понатрупаната програма като свърши, ще го има по два пъти на месец.

Малин Кръстев и Ирини Жамбонас в "Кой се бои от Вирджиния Улф", режисьор Стоян Радев (Снимка: Стефан Н. Щерев/Малък градски театър "Зад канала")

Малък градски театър "Зад канала" държи ниво, пък и салончето ни не е от най-големите и този малък бутиков театър винаги е пълен. Не сме имали катастрофални представления, които да играем за 20 или 30 души. Дори в момента, в тоя стрес, в който живеят хората, салоните са натъпкани догоре.

Малин Кръстев и Ирини Жамбонас в "Кой се бои от Вирджиния Улф", режисьор Стоян Радев (Снимка: Стефан Н. Щерев/Малък градски театър "Зад канала")

- Оприличавате театъра на "малък "Реал Мадрид" ...
- Да, да... Бина във времето успя да събере много особена палитра актьори и продължава специално да си подбира актьорите за този театър и да ги сработва. Както се казва във футбола -

резервната ни скамейка също е от топ играчи. (смее се)

Аз се радвам, че съм в този колектив. Човек само да отвори сайта на театъра и да види кои актьори играят, наистина е богатство... Срещата с тези хора първо те прави по-отговорен, да ставаш все по-добър актьор, а другото е удоволствието да си партнираш с тях, спокойствието на сцената, че можеш да правиш от всеки един текст "джаз", както е в "Една испанска пиеса", например...

- Снимате в сериала "С река на сърцето"...
- За мен беше удоволствие да бъда поканен от Марто Макариев и Жоро Тенев. И там кастът също е много добър.

С Луиза Григорова - Макариев в кадър от сериала "С река на сърцето", реж. Мартин Макариев

Отдавна не бях виждал Видин толкова прекрасен и чист. Млади хора по улиците, заведенията работят, магазините работят. Един жив град. Защото имам спомен от преди десетина години, когато снимах един италиански филм, няколко пъти съм бил в този район за снимки на филми, беше страшна мизерия и сега ми е много приятно, че градът е различен. Чистичък, подреден и хората се отнасят с много любов към нас, към целия сериал.

В кадър от сериала "С река на сърцето", реж. Мартин Макариев

Очакваме втори сезон. Сега завършваме последните ключови серии и снимаме. Трябва да видим как да заключим определени персонажи. В смисъл да затворим линиите им за да може да има още по-голямо любопитство във втори сезон и нещата да тръгнат доста по-хард, да речем - тази красива българска дума "хард"...

- Кога разбрахте, че сте успешен актьор. Кога го усетихте за пръв път?
- Аз не знам какъв актьор съм и никога не си давам оценка. Оценката я оставям на зрителите, на театроведите. А и има години, в които са ти се случили емблематични роли, след това имаш един сезон "дупка", или пък са те разпределили в някоя глупост...

Така че важно е да имаш актьорска хигиена, и както винаги казвам: "Тази професия не се работи. Тя се живее." Номерът е умно да остарееш с нея. Сега влизам в една възраст, в която започвам да играя маркизи, бащи, утре - дядовци. Така че аз трябва да подготвя тялото си, целия инструментариум за следващото предизвикателство...

На Апостол Карамитев един ден преди да почине, бай Петко Атанасов му казва:"Айде, направи следващата десета роля пък тогава ще си говорим, мойто момче!" Защото Апостол все е чакал някой да му каже, че е талантлив, че става за определена роля. И има една пауза в интервюто, което сме пускали на студентите, в която се чува как Карамитев плаче и казва:"На следващата десета роля бай Петко Атанасов вече го няма. Но аз чувам все още чувам гласа му, който ми казва:

"Айде, направи следващата десета роля, пък един ден, може би, кой знае..."

Снимка: Благой Момчилов/Dir.bg

Наистина един ден някой ще каже може би, кой знае: "Да бе, имало е там един кльощав артист, играеше тук по софийските театри. Може би беше добър."

Забранявал съм и на студентите ми да се оценяват. Влезе ли в оценъчен режим актьорът, това значи, че се самонаблюдава. Оставил съм този живот и тази професия да ми се случат. А не да ги режисирам. Достатъчно се режисирам, така че нямам право на оценка. Имам право да търся предизвикателства, да развивам себе си, но не и да се оценявам.

Да, имам страшно много награди - 4 "Аскер"-а, 3 "Икар"-а, актьор на Европа за 2006 година с "Лазарица". Какви ли не други награди и така нататък и така нататък.

Още

Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро правят стриптийз покер в МГТ "Зад канала"

Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро правят стриптийз покер в МГТ "Зад канала"

В момента чакам премиерата на "Добрият шофьор" с режисьор Томислав Христов. Това е финландско-българска копродукция. Филм, изцяло финансиран от Финландия, на който януари или февруари трябва да е премиерата в Хелзинки, а след това март месец трябва да тръгне по фестивалите.

Играя главната роля. Добрият шофьор. Един много любопитен проект. В Хелзинки снимахме с прекрасната актриса Алма Пьоюсти. Въпросната актриса, която играе главната роля във филма "Туве" за Туве Янсон. Във финландския филм пък играе моята съпруга.

Във филма съм в компанията и на моя най-добър приятел Герасим Георгиев - Геро. И мисля, че с ролите, които правим с Геро, ще учудим доста хората, защото те ни познават като някакви евтини комици. Както винаги съм казвал, Геро е страховит актьор. Просто някой трябва да му даде шанс. Така че в този филм очаквайте изненади и от Геро като роля и персонаж.

Снимка: Благой Момчилов/Dir.bg

- И все пак, когато човек остане насаме със себе си, му минават някакви мисли през главата на самооценка. Ако може там да ни допуснете - какво правите в такива самотни мигове?
- Самотни мигове... Тя професията ни по принцип е изпълнена с много самота, защото след 12 часа работа и по цял ден вербално общуване, имаш нужда да спреш да говориш и да ти е тихо.

Обичам да си слушам музика и да пиша. Все още имам да си довършвам текстове.

- Какво пишете в момента?
- Опитвам се да довърша една моя пиеса, нарича се "Кататония".

- Та, какво Ви минава през главата в такива часове? Мислите ли нещо от сорта: "Какво стана, ей, аз какво направих? Докъде я докарах? Доволен ли съм от себе си?"
- Никога не съм доволен от себе си. Аз съм невероятен максималист в това отношение. Много рядко мога да харесам нещо. По-скоро обикновено харесвам продукт, в който участвам, но не и самия себе си. Но не ми остава време да седна чак такива кардинални самооценки да си правя.

Да, понякога човек се замисля, но то е или за конкретен образ защо не върви, или се опитваш в детайли да вникнеш в персонажа, който трябва да изградиш.

В "Една испанска пиеса", реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад Канала"

По-скоро, честно, през годините не съм имал ситуация, в която животът да ме докара до там, така да ме стресне, че аз да си кажа:

"Чакай, бе, идиот, какво правиш? Някъде грешиш, нещо трябва да промениш!"

- А обратното - мислили ли сте си тайничко: "Леле, колко добре ми се получи!"
- Никога. Винаги знам, че може и повече, може и още. И това е важното. Може би съм някаква проекция на онези хора, които са инвестирали в мен във времето. По-скоро така се усещам, като човек, като някаква ДНК-клетка, която трябва да предаде информация нататък на другото поколение и съм проекция на любовта на Коко Азарян, на Леон Даниел, на големите режисьори, които съм срещал, и на тези, с които сега работя. Защото е много важно това, което правим да го предадем на другото поколение по правилен начин. Така се усещам.

"Човекът, който съм чувствал най-близък до себе си, наистина като свой баща, е бил Азарян. От "Лазарица", през "Дванайста нощ", "Три сестри"... Въобще, общуването ми с този човек, с този велик мъдрец, са ми дали изключително много. Казвал съм го и друг път и наистина е така - аз спрях да се смея и да се шегувам след като Азарян си отиде."

С Крикор Азарян (Снимка: Личен Архив)

- Ако можехте сега да се върнете назад, ако имахме тая способност, какво бихте променили? Нещо бихте ли променили?
- Не, от нищо не се срамувам, за нищо не съжалявам. Напротив, мисля, че се опитвам достойно и честно да живея живота си. Дотук това, което съм извървял, може би е трябвало да ми се случи. Не съжалявам за моментите, когато ми е било трудно, напротив, напротив - трудностите са ме изграждали.

Мразя да ми е лесно. Само глупавият актьор иска да му е лесно.

Ами, да, не обичам да ми е уютно.

"Всяка роля е едно малко дете. То прохожда, проглежда, прочува, тръгва по сцената, обличаш го в костюм и след това минават години. Имам спектакли, които се играят 12 години, "Лазарица" - 15 години н Народния театър, единственият останал жив спектакъл на проф. Азарян. Това, което много мразя са роли - "юрганчета", дето казват "тази роля му е като ръкавица"... Да се завиеш там, да ти е уютничко, да си кажеш текста... Напротив - винаги търся нещо крайно, някаква провокация, нещо, което да е извън мен, дори чисто физически, това много помага.."

- Значи обичате да излизате от зоната си на комфорт?
- Естествено, то винаги привлича актьора. Само глупавият актьор се наслаждава на себе си. Зоната ти на комфорт и залагането на битовото в тоя живот са най-пагубни. Както и отдаването на славата е най-близко до творческата смърт. Много талантливи актьори, замаяни от славата и малко медийна изява унищожиха кариерите си.

- Отказвате ли роли често?
- Когато не съм могъл да се срещна с идеите на режисьор или на определен продуцент, отказвал съм.

- Ако можете сега да срещнете малкото момче Малин, какво бихте му казали?
- Чисто егоистично ще се опитам да му подскажа, или да му спестя разни болки и унижения, но най-важното, което бих му казал е да не се страхува.

"Дишай, момче." Бих му казал: "Дишай."

Снимка: Благой Момчилов/Dir.bg

- Има ли, все пак, нещо досега, което смятате за своя грешка?
- Няма безгрешен човек. По-скоро съм правил глупави компромиси. Голяма грешка надали съм направил чак такава. По-скоро ме хваща яд, когато съм се доверявал на хора, които не са заслужили доверието ми. Когато съм направил глупав компромис, тогава ме е яд!

Но най-вече ме е яд на оная битка, която вече водим толкова години и продължаваме. И в момента е битка и на младите хора, които се занимават с култура. С унижението на тази държава. Те не припознават в нас авторитети. Дотам се стигна, че дори разделиха културата и образованието. Цинизмът, с който присъства политическата ни класа.

Унижението на българската култура - това ме втрещява и битката е затова.

Да спасим поне някаква част от младите хора и да им създадем усещане за авторитети и за българска принадлежност. Защото, колкото и да е, нашата отговорност е огромна в глобален смисъл. Ние проповядваме български език, българска книжнина и култура по всякакъв начин.

Не видях идея на нито едно политическо представителство, която да е свързана с българската култура. Не видях въобще идея за нас. Това е интелектуален геноцид - това ме ужасно! И тая битка продължава.

Навремето много ми хареса, когато Борис Христов заряза всичко: "Абе, вижте, не ви ща ордените, не ви ща нищо!" И човекът си отиде в едно родопско село и отсече: "Абе, гледайте си работата. Оставете ме на мира!". Наистина, достойна позиция -

"След като искате да съм в ъгъла на тоя живот , оставете ме там! Не се занимавайте с мен. Това ме дразни!"

"Една испанска пиеса", реж. Бина Харалампиева, Малък градски театър "Зад Канала"

- Какво значи да си смел днес? Ситуацията в страната, и в целия свят е изключително трудна. Финансово, морално. Преминахме през пандемия, на километри е война. Какво значи да си смел в подобна обстановка?
- Смелостта също е нещо много индивидуално при всеки човек. И смелостта, и свободата, българинът ги разбира по особен начин. Индивидуално е за всеки... Един е смел за глупости, друг е горд с новата си кола. Трети разбира пандемията по един начин, свободата по друг. Така че не знам какво е да си смел...

Аз знам, че имам нужда да работя. Това е единственият начин, по който мога да покажа някаква смелост. Ако може тая дума смелост да бъде използвана в случая...

Не знам какво е да си смел... Да имаш гражданска доблест, може би. Да наричаш нещата с истинските им имена. Защото светът в момента, и медийно, и
информационно, и всякак, излъчва само и единствено агресия, жлъч, обида, хейт.

Да си смел е и да правиш такива текстове като "Червено и черно", "Кой се бои от Вирджиния Улф", достойно да преследваш професията си и не поради, а въпреки всичко, каквото се случва в тази държава. А за това се иска огромна смелост, вярвайте!

- Какво променихте или се помъчихте да промените досега в света около себе си?
- Опитвал съм се да имам позиция и съм се опитвал, докато все още имам възможност да преподавам на млади хора, да им давам вярна ценностна система и да ги срещам с големите ценности и големите автори и най-вече с чудото "театър".

Ако това нещо съм постигнал... Вече има доста деца, които са минали пред студията, и наши студенти, които вече успешно влизат в професията, с които безкрайно се гордея.

Че след нас нищо няма да остане - няма. Сигурно няколко кадри от някой филм, някоя друга статия, ако някой има сили да я прочете - толкова. Но важно е поколението след нас - как се грижим и как го възпитаваме.

В "Зимата на нашето недоволство", реж. Бина Харалампиева

Още

Студентите на Малин Кръстев от Театрален колеж "Любен Гройс" - на сцената на Народния

Студентите на Малин Кръстев от Театрален колеж "Любен Гройс" - на сцената на Народния

- Синът Ви също е актьор. Какво изпитвате, когато го гледате на сцената?
- Аз много се гордея, че той е страшно самостоятелен и успя и сам да си кандидатства в Академията, сам да изживее пътя си 4 години. Той си търси сам пътя и е много ревнив към своите неща, за което страшно много се гордея. Когато неговата пиеса спечели в конкурса в Театър 199 той ми я даде да я прочета след като разбрах, че е спечелил.

Сега е в Пловдивския театър, където в момента е една много прекрасна трупа.

Радвам се, че пътят му тръгна там. Яви се на кастинг и го спечели. Спокоен съм, че е смислен човек и има верните критерии и дано Господ да го провокира с различни режисьори, роли и да му е интересен пътят.

- За какво си мечтаете днес?
- От много време казвам на колегите си, че мечтата ми е да си купя един кемпер, обичам много да пътувам, и като свърши сезонът, до началото на другия да си обикалям Европа, да си ходя по най-прекрасните места, където мога цяло лято да го изкарам върху колелата на един кемпер.

Е, за това си мечтая, ама "не би" както се казва.

Снимка: Благой Момчилов/Dir.bg

- А в актьорството - има ли роля, за която си мечтаете в момента?
- Играя в 7 пиеси само в "Зад канала", мисля, че достатъчно. В един период бях стигнал 14 пиеси и шизофренията беше тотална. По-скоро си мечтая за провокативни текстове, не за роля. За готини провокативни режисьори, които да дойдат с нестандартна и парадоксална гледна точка, към даден текст. Мечтая си за прекрасни актьори и за хубаво дубльорство, но то така или иначе ми се случва, така че не бих могъл да кажа, че мечтая за това.

А някаква роля, сакън да я изиграя - Ричард III или, де да знам - Квазимодо.. (смее се) 

- Казвали са Ви, че сте целунат от Господ?

"Има една история, но за мен това е пълна тъпотия. Още Юрий Яковлев беше жив и снимахме един италиански филм, в който имаше 500 души циганска масовка. Една възрастна жена гледаше на ръка. Аз въобще не й обърнах внимание - някаква стара циганка на 90 години... Доста колеги отидоха и викат: "Бре, много познава, много познава, хайде, малкия, иди да ти гледа!" Ами, добре, отидох. А тя ми извика: "Не ме пипай!" "Защо, бе, какво има?" - "Не, не ме пипай!" Аз се заинтиргувах: "Абе, кажи ми, ако е нещо лошо - кажи ми!"

Циганката обаче - категорична: "Бягай, бе, момче, ти като си се раждал, са били камбани! Тебе те пазят!" Аз пак я гледам неразбиращо. А тя: "Погледни се, имаш кръстове и на двете си ръце! ТОЙ така си изписва името!" Да, наистина имам някакви по-очертани кръстове, но си е пълна глупост! Вярно, че съм роден на Великден..."

- Има го, сигурен съм. Господ го има и дали той, дали някой друг отгоре ме пазят, провокират ме. Изпитвам само любов и преклонение към това нещо. Не знам какво е, един ден ще се видим, може би. Доста приятели са Горе, и с тях имам да се виждам тепърва...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Малин Кръстев завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 1995 г. в класа на проф. Елена Баева и проф. Атанас Атанасов. В същата година започва работа в Младежкия театър.

Освен в Младежки театър играе в Народния театър, Театър 199, Театрална работилница "Сфумато", както и в много театри в страната.

Част от неговите роли са: Хенрик в "Сарабанда" от Бергман, реж. Иван Урумов - Театър 199, Авгий в "Херкулес и авгиевите обори" от Дюренмат, реж. Ивайло Христов - НТ "Иван Вазов", Валийн в "Самотният запад" от М. Макдона, реж. Владимир Люцканов - Театър 199, Англичанина в "Завръщане във Витенберг" от Г. Тенев и Ив. Добчев, реж. Иван Добчев - "Сфумато", Акордеониста в "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" от Г. Господинов, реж. М. Младенова - МГТ "Зад канала".

В "Лазарица" с Валентин Танев, реж. Крикор Азарян, Народен театър

Така също Уокър и Нед в "Три дъждовни дни" от Грийнбърг, реж. В. Люцканов - Театър 199, "Старицата от Калкута" от Х. Левин, реж Явор Гърдев - Театър 199, "Веселите разплюеви дни" от С. Кобилин, реж. Младен Киселов - Театър 199, Мъжът в "Другият човек" от П. Гладилин, реж. Ст. Петров - Театър 199, Кучето в "Лазарица" от Йордан Радичков, реж. К. Азарян - НТ "Иван Вазов".

Малин Кръстев е носител на наградите: "Икар 2016" за драматургичен текст "Семеен албум", "Аскеер 2015" за Съвременна българска драматургия за "Семеен албум", "Любимец 13" - 2014 за актьорско майсторство за Валийн в "Самотният запад" от Мартин Макдона, реж. Владимир Люцканов (Театър 199), Награда за поддържаща мъжка роля за Вершинин, в "Три сестри" от А. П. Чехов, реж. К. Азарян (Младежки театър) на международния фестивал в Ниш-Сърбия 2012 и др.

Получава награда за най-добър актьор на Пловдивския фестивал за Уокър за ролята му в спектакъла "Три дъждовни дни" - 2009, Награда "Икар 2006" за Поддържаща мъжка роля за всички персонажи във "Веселите Разплюеви дни", "Актьор на Европа" за Кучето в "Лазарица" - 2006, "Златно перо" 2005 за принос към българската култура, "Аскеер 2005" за Поддържаща мъжка роля за Кучето в "Лазарица", реж. К. Азарян - НТ "Иван Вазов".

Участва във филмите: "Stonehearts Asylum", "Досието Петров", "Мисия Лондон", "Прима Примавера", "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа", "Моето мъничко нищо", "Пазачът на мъртвите", "Чифликът на чучулигите", "Sacco & Vanzetti, "I am David", "Hidden Children", "Печалбата", "Изток - Запад".

Участва и в телевизионни сериали: "7 часа разлика", "Врабчетата през октомври", "Огледалото на дявола", "Магна Аура", "Патриархат", "Леден сън", "Хиндемит", "Ярост", "Хайка за вълци", "Сомбреро Блус", "С река на сърцето".

В "Господари на ефира"

Автор е на пиесите "Семеен албум", "Зимна нощ", "Кеван", "Защото е студено".

Режисьор е на спектаклите "Семеен албум" и "10 в Лондон".

Ръководил е дълги години Студията по актьорско майсторство към Младежки театър "Николай Бинев".

От февруари 2018 година е в трупата на Малък градски театър "Зад канала". Получава Аскеер - 2018 за поддържаща мъжка роля за Дани Тейлър в "Зимата на нашето недоволство" под режисурата на Бина Харалампиева, награда Аскеер 2022 за ролята на Мариано в "Една испанска пиеса" също на Бина Харалампиева.

Ежегодното специално събитие He`s The MAN! може да следите и на платформата - ТУК

*He`s The Man! се осъществява с подкрепата на Johnnie Walker, Devin Минерална, Subaru и Revalid®

Още

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

Още

Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

Още

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

Още

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Коментирай 0

1/1

Още ВИДЕО

Георги Господинов: Разказването на истории прогонва страховете

"Писането е самотно занимание, писателят стои сам, ден след ден, намираш се в убежището на една книга. Когато излезеш от това убежище след това, чувството е много особено, то е странно приятно, защото ти е липсвало през дните, в които си писал"

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

"Това, което човек вижда, това го спохожда. Свикнал съм да виждам хубавото по света, в повечето случаи и в хората. Понякога ми се натрапват и другите неща. Онова, нехубавото, е много по-малко, но е много по-шумно...", сподели пред гостите на He's the Man директорът на Софийската филхармония

"Нашата професия не се работи, а се живее": Той е Човекът - Малин Кръстев

"Защо бедуините правят чести почивки в пустинята? Не само, за да си починат камилите , а и за да позволят на душата им да ги настигне... От време на време искам да седна в себе си и да изчакам моята душица да ме настигне...", разкри актьорът

"Сестра" на Светла Цоцоркова тръгва по кината

Филмът на режисьорката разказва историята за нерадостната съдба на майка и двете ѝ дъщери в малък град в България

Дълго цензурираната картина с голо тяло от Артемизия Джентилески ще бъде реставрирана

Воали и драперии са добавени към оригиналната творба "Алегория на склонността" около 70 години след като през 1616 г. художничката рисува женското голо тяло, за което се смята, че е автопортрет

Актьорите от "Петък вечер" с премиера на авторска песен и видео към нея

Павел Иванов, Стоян Дойчев, Филип Буков и Христо Пъдев разказват с музика за онази вечер от седмицата, която обикновено чакаме с нетърпение

Виж всички

Календар