Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

He's The Man

Найден Тодоров - музикалният магьосник с вълшебна пръчица

"Класическата музика е малко като храната за малките деца. Те не искат да ядат, но в момента, в който почнат разбират, че им се услажда", казва директорът на Софийска филхармония

Трудно бихме побрали творческата биография на маестро Найден Тодоров в няколко изречения. Той е музикалният вдъхновител, който отново поема директорския пост на Софийска филхармония.

Найден Тодоров не само реализира успешна диригентска кариера в симфоничния и музикално-сценичния  жанр, но през целия си артистичен път се доказва с ярки идеи и активно професионално ръководство. Изявява се на сцените в Австрия, Германия, Италия,  Испания, Португалия, Великобритания, Румъния, Сърбия, Македония, Косово, Полша, Чехия, Словакия, Турция, Русия, Израел, Египет, Китай, Южна Корея, САЩ. Участва и в международни кросоувър проекти.

Найден Тодоров е водещ на предаването за класическа музика на Българската национална телевизия - "На концерт с БНТ 2".

Обичаният диригент се включва в четвъртото издание на специалния проект на Dir.bg "He`s The Man!".

За поредна година Dir.bg покани шестима забележителни мъже, по чиито стъпки всички бихме тръгнали, защото знаем, че ще ни отведат далеч. Техните успехи са променили историята и дават пример, който вдъхновява малки и големи. Те имат неписани правила, а уроците, научени по пътя, са достатъчно ценни, за да ги помолим да ги предадат на нас.

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

- Музикант, диригент, творец. Събирате около себе си силна положителна енергия, множество последователи и възхищение, което си е възхитително трудно. Има ли тайна Найден Тодоров?
- Аз самият не знам как да определя себе си и това е много трудно.

От малък съм знаел, че искам да бъда диригент. Възпротивявал съм се страшно срещу всеки, който е смятал обратното. В същото време, обаче, аз си имам и други закачки в живота. Много обичам да пиша. Преди обичах да рисувам. Обичам да композирам, навремето обичах много и да свиря.

Изключително ми е трудно да определя себе си. В крайна сметка, в един момент човек се замисля, кое е най-силното. Очевидно това, което преобладава в мен е диригентът. Не ме радва, когато ми кажат - ти си мениджър, защото от малък съм се възприемал като човек на изкуството, а мениджърът, въпреки че се занимава и с изкуството, е човек по-скоро управленски и икономически насочен. И въпреки че аз имам, благодарение на образованието си, необходимите познания в тази посока, онова, което живее в мен е изкуството.

И ако с една дума трябва да съм - диригент съм! (смее се)

- А трудна ли е мениджърската, административната работа?
- Не бих казал, че е трудно.

Трудно е, по-скоро, лошото влияние на административната работа върху диригентското изкуство, защото двете определено се бият. Да, и в двата случая човек е ръководител. Но в единия е творец, а в другия трябва да има абсолютно хладен мозък и за всяко нещо да разсъждава - кое е най-доброто, а не кое е най-хубавото. Това е разликата между администрацията и изкуството.

В изкуството търсим най-красивото, в администрацията търсим най-доброто. Тук мениджърът и диригентът понякога се бият един с друг. (усмихва се)

- Изморява ли ви тази борба и кога си почивате?
- Трудна е и много често се боря вътре в себе си, особено, когато трябва да се вземе решение, което да надделее и после наистина се чувствам изтощен. И казвам си - ще се откажа накрая, ще приключа. Но всичко това е до момента, в който отново се изправя на сцената.

Имам чувството, че докато като мениджър хабя енергия, за да се случват нещата, като диригент я получавам обратно.

Аз си почивам като дирижирам. Може и странно да звучи, но за мен дирижирането, тоест професията ми е моята почивка. Това е интересен момент, защото съм забелязал, че много от хората в България в един момент се предават в работата си. Започват да я вършат рутинно и оттам нататък нищо не върви наистина, защото липсва лично отношение.

При мен обаче в момента, в който настъпи такава умора, така се е устроил животът ми, че обикновено имам концерт в друга страна, с непознат оркестър, с непознати музиканти и това ме зарежда обратно.

Връщам се тук, от една страна отпочинал от проблемите, а от друга зареден с енергия от онова, което съм видял там. Връщам се много често и с идеи, които искам да приложа в София.

Снимка: Dir.bg

- И мисля, че се получава, виждайки пълната зала "България" и интереса в последните години.
- Действително има някакво усещaне за нов възход. Пандемията наистина ни удари, публиката намаля, а сега отново я връщаме и виждам бавното й възстановяване. Но точно преди пандемията се бяха случили дълга поредица от концерти, които бяха разпродадени и нямаше места.

Очевидно има възход и аз го отдавам на много причини.

Започнаха да се случват, нови, различни неща, идват и множество гостуващи световни музиканти, които оставят нещо след себе си и това пък мотивира нашите музиканти. В това има едно много здравословно усещане, то не е конкуренция, а когато видиш нещо изключително добро пред себе си, искаш да бъдеш поне толкова добър. Мисля, че точно това мотивира хората при нас, и това се забелязва и от публиката.

- Тук обаче веднага идва неприятното и вече станало клиширано заключение, че не сме достатъчно грижовни към хората на изкуството в България?
- Това е абсолютно вярно!

Заплатите на хората на изкуството са като социални помощи! Мога да твърдя, че имам поглед върху цяла България, но ще говоря за Софийска филхармония, защото с нея работя най-много, и това което те правят във всяка друга част на света би ги поставило в най-високата част на обществото като заплащане.

Заплатите в Софийска филхармония са по-ниски от средната заплата в София. И как се живее с такава заплата? Човек е принуден да ходи да свири на други места, да извършва други дейности, за да успява да си покрива нуждите за живот.

Това е нещо типично точно за България - докато си на работа да мислиш откъде да изкараш пари, за да можеш да живееш. То е трагикомично! Още повече, че нивото, което представят музикантите у нас, с нищо не отстъпва на нивото на скъпоплатените музиканти навън.

Тук говорим за едно цялостно отношение на обществото, на държавата към хората на изкуството. И докато отношението в обществото може да се промени, ако се промени отношението на медиите, то при управляващите нещата стоят по-трудно, защото те виждат хората на изкуството като разход. Като някакъв пасив.

Причината е, че днешните управляващи, и това важи за целия свят, не само у нас, са различни от тези преди години. Мисленето им е различно и те не могат да осъзнаят, че вложените средства в изкуството не са разход, а са инвестиция в обществото. Защото хората на изкуството го променят, хората на културата създават съвсем нов облик на един град и това се вижда по лицата им - те са различни. Хората, които ходят на концерти, опера, театър, изложби, в музея имат различно излъчване, дори само като вървят по улицата.

Това управляващите не могат да разберат. Инвестирайки в изкуството, инвестирайки в културата, те всъщност помагат на цялото общество.

Може би, когато нашите управляващи разберат това и отреагират подобаващо, много от проблемите, които имаме в обществото, като агресивна комуникация и т.н., ще изчезнат от самосебе си. Ние търсим как да лекуваме едни симптоми в обществото, без да лекуваме самата болест. А болестта е на друго място и там, където е болестта един от проблемите е занемарената култура.

Снимка: Dir.bg

- Замисляли ли сте се, ако вие сте министър на културата, какво бихте направили първо?
- Бих избягал! (смее се)

Аз изключително много съжалявам министрите на културата. Ако се замислим, те се явяват в ролята на високопоставения ПРОСЯК. Защото те трябва непрекъснато да ходят при министъра на финансите и да му обясняват защо трябват пари за културата. Обикновено министърът на финансите не може да прояви разбиране в това, защото в неговата глава са съвършено други неща.

Аз нямам толкова лош опит с министрите на културата, аз имам лош опит с отношението на финансовите министри към министрите на културата! (смее се)

Преди време ме попитаха, кой ще е най-успешният министър на културата и отговорът ми беше: Този, който е в добри отношения с финансовия министър. (смее се)

- Имахте много силно лято - за първи път ни гостува Виенският симфоничен оркестър, да не говорим за всички останали световни музиканти през годината. Как успявате и колко е трудно да се организира един такъв гастрол?
- Всъщност не е лесно, защото колкото и те да намаляват своите цени, пак са по-скъпи от това, което обикновено можем да си позволим. В същото време се вижда как се промени тяхното отношение към България. Получава се един домино ефект в положителен смисъл. Колкото повече идват, толкова повече останалите искат да дойдат. Готови са на по-големи финансови компромиси, за да дойдат да работят с нашите музиканти.

Спомням си преди години, когато София по някакъв начин се бе заключила и големите събития от световен план се случваха много по-рядко, говорейки с агенти в чужбина те казваха: "Моля ти се, София е черна дупка на картата". Днес поне това никой не го казва!

Днес те виждат нещо в София и в България и са готови да идват. Както Виенският симфоничен оркестър, който дойде да свири в Пловдив. Защо? Ами първо дойде техният мениджър, видя Античния театър и се влюби в него. Който дойде всеки харесва Амфитеатъра. Думите му бяха: "Защо ние досега не сме знаели за това?"

Историята е същата с хората, които идват в зала "България". Между другото тя отвън изглежда потресаващо, ремонти около нея и дългогодишни строителни работи, улицата е малка, няма имидж като да излезеш на площада и да видиш красивата сграда на Народния театър. Но в следващия момент, когато влезеш вътре в нея виждаш за какво бижу става дума и всеки един от големите музиканти, които идват тук ми казва: "В момента, в който вляза в зала "България" разбирам, че отново ще дойда".

Снимка: Dir.bg

- Как се почувствахте, заставайки пред Виенския симфоничен оркестър?
- Заставайки пред Виенския симфоничен оркестър за мен бе една огромна емоция. В същото време поради всичко, което се случва в живота ми, нямаше този стрес, от който се тревожех. Все пак работейки толкова години със Софийска филхармония, която в България сме свикнали да подценяваме, заставайки пред големите оркестри по света, аз установявам, че този оркестър тук всъщност им е равен.

И това е нещо изключително!

Тази година дирижирах Виенския симфоничен оркестър, дирижирах Филхармонията на Токио, оркестъра на Барселона, оркестъра на Сицилия и още много предстоят, но каквито и оркестри да дирижирам, когато се прибирам в София и застана пред нашия си казвам: Усещането е същото.

Едни изключителни музиканти, които дават най-доброто от себе си и те карат да летиш в своите мечти.

- Има една особена магия между диригента и оркестъра.
- Без магия не се получава. Затова и го наричаме магия, защото никой не може да го обясни. Понякога заставаш пред някакъв оркестър, работиш, всичко е изрядно, твоите изисквания са верните, те ги изпълняват и нищо не се получава. Нотите са изсвирени вярно, слушайки всичко е перфектно, но нещо липсва. Друг път се случва да кликне нещо и отношенията от първия ден веднага се променят. Оркестърът реагира на най-малкия жест и това се усеща.

Това е, може би, едно от най-интересните неща на моята професия - ние не можем предварително да изчислим какво ще се случи. Ние заставаме отпред с някакво притеснение: Ще се получи ли и този път? Винаги е така! (смее се).

- Случвало ли се е, особено с големите музиканти, да не се получи тази синергия?
- И това винаги може да се случи. Аз съм имал такива неща в живота ми, много далеч в миналото, но няма никаква гаранция, че няма да ми се случи отново. И тук не става дума за професионализъм на една от страните. Наистина понякога човек дава всичко от себе си, то се приема и въпреки това не се получава.

Това е, може би, разликата между изкуството и науката. В изкуството няма никакво значение колко прави две и две. В изкуството е важно накрая, когато всичко свърши, ти да си друг човек, да си променен човек. Докато в математиката, колкото и пъти да пресмятаме две и две, то винаги ще бъде четири.

- Ще ни разкажете ли за някои от акцентите в програмата през този сезон?
- Ние се опитваме със Софийската филхармония, въпреки тежките икономически и социални трудности, които се случват не само в България, но и по света, да продължим тази линия да представяме най-доброто на нашата публика. Тя го заслужава. И да го представяме по най-добрия начин. Това го правим не само с изпълненията ни, но и с изпълнителите, които каним.

Тази есен ни гостуват невероятни изпълнители. Изпълнители, които за мен са били мечта от детските ми години, просто да се докосна до тях, да ги погледна в залата, да ги чуя само.

Елизабет Леонская, Иво Погорелич, Даниел Хоуп, Даниел Мюлер-Шот, Роландо Вийязон - имена, които те карат да настръхнеш само като ги чуеш. Аз съм толкова щастлив, че няма да ги гледам по телевизията, а ще бъдам в залата заедно, само на няколко метра от тях. Усещането е изключително!

Хубаво е че идват такива хора. Хубаво е, че това ще продължи и през пролетта, защото тези хора - Юлиан Рахлин, Николай Лугански... те ни карат с присъствието си като музиканти на сцената, да успеем не просто да забравим проблемите, които имаме в живота, което не се забравя, но те ни дават силата да успеем да се справим с тях. Това е цялата роля на изкуството.

- Имахте изключителен гастрол тази година в Златната зала на Муизкферайн във Виена.
- Тази година има голяма годишнина на един от най-прекрасните български композитори Веселин Стоянов и ние решихме да я отбележим не само с концерти в София, но и с изпълняването на неговата музика в музикалната столица на света - Виена.

Получи се много интересно, защото ние изпълнихме едни от най-големите шедьоври на класическата музика, но публиката полудя точно на музиката на Веселин Стоянов. И сякаш това не беше достатъчно, ами месеци по-късно отивайки в Музикферайн, хората от екипа на залата ми казаха, как хората продължават да коментират "Бай Ганьо" на Веселин Стоянов. Концертът беше в средата на май, а за последен път бях там в средата на септември и хората от Муизкферайн ми обясняваха: "Този концерт още се помни, още се говори за него. Трябва да има повече такава музика!"

Изключително е усещането да разбереш, че българската музика се възприема по подобен начин там, където хората могат да слушат всичко, което поискат. Голяма гордост!

Ще имаме такъв концерт в Загреб, където ще изпълняваме музика на Менделсон, но на 12 декември в Берлин ще изпълним Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Той е живял там в ранните си години и е бил често изпълняван в Берлин преди Втората световна война. Дори и от Берлинската филхармония.

Но във времето всичко това е забравено логично, защото трябва да правим много повече за нашата собствена музика, а сякаш се срамуваме от нея. Не мога да си го обясня. И въпреки това, съм страшно щастлив да покажем на берлинчани музиката на Панчо Владигеров. От сега съм убеден в успеха на този концерт. (усмихва се)

Снимка: Dir.bg

- Класическата музика често е считана за елитарна. Има ли според вас разделение между високо и ниско изкуство?
- Нека да приемем това - хората на изкуството живеем с някаква форма на шизофрения.

От една страна се занимаваме с изкуство създадено преди десетки, стотици години, от друга страна обаче ние живеем в 21 век. Затова веднъж се обличаме с фракове, папионки и т.н. и изглеждаме на сцената като хора отпреди три века, в същия момент на улицата сме хората с тениските и дънките. И напоследък се случва все по често, музикантите да казват: Защо мен ще ме възприемат като нещо отделено от света, като нещо елитарно, което го няма никъде в живота и решават да излязат с екстравагантно облекло на сцената. Това не е за друго, а за да покажат, че ние живеем и творим в 21 век. И това, което го правим, го правим за хората на 21 век.

Ние не изпълняваме тази музика за хора живели преди 200 години. Ние я изпълняваме за днешните хора и тя е не по-малко актуална и днес.

Преди време от Филхармонията правихме анкета сред млади хора - знаят ли къде е зала "България"? Естествено повечето не знаеха. "Биха ли слушали или защо не биха слушали симфоничен концерт?" Най-честият отговор беше: Едни стари хора, свирят за други стари хора. (смее се)

Но в един момент, когато тези хора влязат в залата и установяват, че на сцената се намират други хора на тяхната възраст. Те се усмихват като тях, говорят като тях с техния речник, но които застават на сцената и се радват на музиката, но не като тях. И тогава зрителите след като са го видяли и чули установяват, че всъщност им харесва.

Класическата музика е малко като храната за малките деца. Те не искат да ядат, но в момента, в който почнат разбират, че им се услажда.

Разбира се, има различни видове класическа музика и е важно кой откъде ще започне. Ако стовариш на някой, който не е слушал класика, направо Малер, вероятно втори път няма да влезе в концертната зала. Много е важно как ще започнеш. Аз съм имал нещастието за първи път да вляза в оперна зала като дете и да слушам нещо, което не е било за мен. В резултат на което, въпреки че съм музикант, 12 години избягвах да вляза в оперна зала. Наложи се след време да чуя нещо друго, за да разбера, че операта е нещо красиво.

Много по-драстично е така и със симфоничната музика. Тя може да бъде нещо невероятно красиво. Обикновено си представяме Хайдн, Моцарт и Бетовен, които са страхотни композитори, въпросът е как ще ги изпълнят по начин, който ние да ги разберем. В същото време често забравяме, че музиката на Джон Уилямс от "Междузвездни войни", музиката от "Хари Потър", "Супермен", "Джурасик парк" също е симфонична музика. И няма нищо чудно да влезем в концертната зала, без да знаем къде влизаме, очаквайки да чуем Хайдн, а да се окаже че слушаме "Междузвездни войни".

Идеята е: Не бягайте от класическата музика! Просто внимавайте какво искате да чуете. Ще го намерите! (смее се)

Снимка: Dir.bg

- А каква музика слуша Найден Тодоров извън концертната зала?
- Слушам всичко.

Имах един много интересен случай в живота си. Преди няколко години в Германия ми казаха да акомпанирам на една поп певица. Съгласих се без проблем. Дадоха ми партитурите и виждам изключително красива музика. Научихме го с оркестъра, дойде поп певицата, тя започна, аз започнах, погледнах я... и Анастейша. (смее се). Така че, аз съм луд за музиката на Анастейша.

Имам си болка в живота от малък, затова независимо дали съм тъжен или весел винаги слушам Queen. Това не е точно съвременна музика, защото Queen вече са класика, от друга страна не е и класическа музика, но Queen е моята музика.

Аз съм влюбен и във филмовата музика.

Всеки може да намери своята музика извън класическата и вътре в нея. Онова, което трябва за разберем всъщност е, че музиката се дели на два вида - хубава музика и не толкова хубава. Всяко останало деление е изкуствено направено от хората.

- А коя определяте като не толкова хубава?
- Аз по естетически причини не харесвам чалгата. Знам, че има хора които я харесват, но изкуството е нещо субективно. Но за мен посланията на тази музика не са това, което аз търся.

С удоволствие слушам джаз, поп, рок, аз съм част от класическата музика. Всяка музика, която по някакъв начин би могла да ми импонира е хубава за мен.

- Има ли нещо с което не бихте направили компромис?
- Имам един много голям проблем и не мога да се преборя с него. Аз правя компромиси!

Не мога да направя компромис с това да заменя нещо красиво с нещо грозно. Но правя компромиси и това е част от характера ми, не знам дали е хубаво, с моето собствено мнение. Не го променям, но мога да го задържа за себе си, ако това би помогнало на някой друг. Когато работя с музиканти, аз съм наясно още преди първата репетиция какво търся. Обаче, ако някой музикант ми покаже нещо красиво, нещо негово, аз съм готов да направя компромис, за да може да покаже тази красота, за която бленува.

В живота също ми се случва да правя компромиси.

Смятам, че безкомпромисните хора могат да бъдат велики, но не могат да бъдат част от едно общество.

Хората сме социални същества, но всеки един от нас е различен и ако искаш да живееш с други хора, ти си длъжен да правиш компромиси. Въпросът е, къде е границата на тези компромиси. Къде започваш да губиш себе си и ставаш вреден и за теб, и за другите. Това е границата, която не бива да бъде минавана.

- Какъв баща сте?
- Влюбен в дъщеря си! (смее се)

Естествено моята дъщеря е всичко най... Щастлив съм, че по толкова много неща прилича на майка си. Страшно съм горд, когато е до мен и същевременно много се притеснявам, защото живеем във време, което не е толкова лесно за младите хора. Нейният живот ще бъде крайно различен от моя и на майка ѝ. Но аз винаги съм мечтал тя да тръгне по път, който да я прави щастлива.

Единственото, което искам за нея е това - да бъде щастлива!

- Като за финал, какво обича Найден Тодоров?
- Аз съм човек, който обича красивото. Обичам красивата книга, красивия филм, красивата архитектура. Много ме дразни в България, че повечето от градовете имат прекрасен център, но когото отидеш в кварталите, разбираш, защо хората са толкова агресивни.

Как няма да си агресивен, след като излезеш и срещу теб е цялата грозота на света. Каквото и да правим красотата ще спаси хората, ще спаси нашата цивилизация. Ако унищожим красотата, нашата цивилизация си е отишла. Затова харесвам всичко красиво и всичко онова, което събужда красиви емоции у нас.

Още

Диригентът Найден Тодоров влиза в амплоа на разказвач със сборника "Полъх от ангели"

Диригентът Найден Тодоров влиза в амплоа на разказвач със сборника "Полъх от ангели"

- Ще пишете ли още книги?
- Надявам се. Аз не съм спрял да пиша. Пиша разкази, написах за дъщеря ми цял роман, пиша спомени, въпреки че е много рано, но човек трябва да се подготвя. Пиша пътеписи.

Повечето от тях не ги показвам на много хора. Много от нещата ги пиша и за себе си, с времето ще ги изменя и може да станат публични. Това е така, защото се уча от живота, от хората около мен и така ги описвам. Но не всеки би се зарадвал да види себе си описан, включително и аз. (смее се)

- Мечтата, как изглежда?
- Аз получавам всички мои мечти. Чувствам се като човек, целунат от Бога, защото когато мечтая за нещо, рано или късно то се случва. Понякога искам нещо, но то не става, и в момента, в който съм готов да се разочаровам, получавам нещо дава пъти по-хубаво.

Може би, това е заради начина по който виждам света. Не съм сигурен, но е факт, че нещата за които съм мечтал и са били важни за мен са се случили, а на мястото на онези неслучилите се съм получавал нещо много, много по-хубаво.

Интервю на Тина Философова

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Ежегодното специално събитие He`s The MAN! може да следите и на платформата - ТУК

*He`s The Man! се осъществява с подкрепата на Johnnie Walker, Devin Минерална, Subaru и Revalid®

Найден Тодоров (1974) учи оркестрово дирижиране при Урош Лайовиц и Карл Йостррайхер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. През 1995 г. започва работа като диригент на оркестрите във Враца и Видин, от 1996 г. е поканен от израелската фондация "Ленард Бърнстейн" в Академията Рубин в Йерусалим, където специализира при Менди Родан. През 1997 създава в Пловдив фестивала "Тракийско лято". Година по-късно получава първия си постоянен международен ангажимент - в Хайфа, Израел, със Северноизраелския симфоничен оркестър, където е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на оркестъра. В следващите години Найден Тодоров гостува на сцените на редица от най-големите културни центрове в Европа, Азия, Африка и Америка.

Още

Найден Тодоров дирижира Виенския симфоничен оркестър, солист е Марио Хосен

Найден Тодоров дирижира Виенския симфоничен оркестър, солист е Марио Хосен

Преминава през длъжностите главен диригент на Пловдивската опера и филхармония. Дебютира в Софийската опера през 2002 г. с Вердиевата "Травиата" (с Дарина Такова като Виолета), а месеци по-късно пак там е и неговият балетен дебют с "Ромео и Жулиета" от Сергей Прокофиев. Със Софийската опера Найден Тодоров записва за фирмата Naxos балета "Дон Кихот" на Лудвиг Минкус, както и оперите на Рахманинов "Алеко", "Рицарят- Скъперник" и "Франческа да Римини". В периода 2003 - 2005 е художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество - Бургас, след което и на хор "Дунавски звуци" в Русе.

В периода 2005 - 2017 Найден Тодоров е директор на Държавната опера в Русе, с която участва в множество престижни форуми в различни страни в цяла Европа. Със Симфоничния оркестър на Русе записва няколко компактдиска, последният от които е с произведения на Панчо Владигеров за фирмата Naxos. Емблематична остава оперната постановка на "Катерина Измайлова" от Дмитрий Шостакович под режисурата на Вера Немирова, която е отразена в специално предаване по австрийската телевизия, както и от голямото списание "Die Opernwelt".

Още

Найден Тодоров дирижира Соня Йончева в дебюта й в Япония

Найден Тодоров дирижира Соня Йончева в дебюта й в Япония

С Русенската опера осъществява множество спектакли в Австрия, Швейцария, Германия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург с различни български и чужди певци. За работата си с Русенската опера Найден Тодоров получава няколко награди "Кристална лира", "Златна книга", "Емил Чакъров", "Музикант на годината", а през 2016 г. е удостен със званието "Почетен гражданин" на град Русе. През 2006 г. дебютира с Берлинския симфоничен оркестър и дирижира концертите от турнето му в най-големите градове в Япония. Следват дебюти в зала "Чайковски" в Москва и във Виенската Volksoper.

Със Софийската филхармония го свързва дълъг и интензивен творчески път. Дебютира през 2001 г. Впоследствие е главен гост-диригент, а от началото на 2017 е избран за неин директор. През 2005 Найден Тодоров получава своята първа "Кристална лира" за изпълнението със софийските филхармоници на Втора симфония от Густав Малер. За популяризирането на българската музика получава наградата на Съюза на българските композитори "Златно петолиние", по-късно и наградите "Златна книга", Плакет на Президента на Република България и др. Заедно със Софийската филхармония дебютира в залата на Юнеско в Париж и в залата на Болшой театър - Москва. В началото на 2018 той дирижира Софийската филхармония и на концерта, откриващ Българското председателство на Европейския съвет в световноизвестната зала БОЗАР.

Още

Как да разпознаем ангелите

Как да разпознаем ангелите

През 2019 Disney организира първото голямо концертно представяне на "Междузвездни войни" ("Star Wars in a Concert") в най-големите градове в Китай с участието на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров. През същата година отново със Софийската филхармония прави дебюта си в Златната зала на Музикферайн - Виена.

Работи с някои от най-изявените по света певци и инструменталисти като Райна Кабаиванска, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Веселина Кацарова, Паул Бадура-Скода, Юрий Башмет, Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Вадим Репин, Юлиан Рахлин, Mарта Аргерич, Мидори, Иво Погорелич, Пласидо Доминго, Джошуа Бел и много други.

От 2018, като част от образователната политика на Софийската филхармония, Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската национална телевизия - "На концерт с БНТ 2".

През 2019 за концертите си със Софийската филхармония Найден Тодоров е избран от слушателите на Българското национално радио за втори път за "Музикант на годината".

През 2021 г. издава първата си книга с разкази "Полъх от ангели".

През 2022 г. получава специалната награда "София" (на журито) за високи постижения в областта на културата.

Още

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

He's The Man! Професорът по пътя на революцията

Още

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

Проф. Атанас Щерев: Най-големият ми успех са моите деца, а провалът - вярата в комунизма

 

 

Коментирай 1

1/1

Още ВИДЕО

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

"Това, което човек вижда, това го спохожда. Свикнал съм да виждам хубавото по света, в повечето случаи и в хората. Понякога ми се натрапват и другите неща. Онова, нехубавото, е много по-малко, но е много по-шумно...", сподели пред гостите на He's the Man директорът на Софийската филхармония

"Нашата професия не се работи, а се живее": Той е Човекът - Малин Кръстев

"Защо бедуините правят чести почивки в пустинята? Не само, за да си починат камилите , а и за да позволят на душата им да ги настигне... От време на време искам да седна в себе си и да изчакам моята душица да ме настигне...", разкри актьорът

"Сестра" на Светла Цоцоркова тръгва по кината

Филмът на режисьорката разказва историята за нерадостната съдба на майка и двете ѝ дъщери в малък град в България

Дълго цензурираната картина с голо тяло от Артемизия Джентилески ще бъде реставрирана

Воали и драперии са добавени към оригиналната творба "Алегория на склонността" около 70 години след като през 1616 г. художничката рисува женското голо тяло, за което се смята, че е автопортрет

Актьорите от "Петък вечер" с премиера на авторска песен и видео към нея

Павел Иванов, Стоян Дойчев, Филип Буков и Христо Пъдев разказват с музика за онази вечер от седмицата, която обикновено чакаме с нетърпение

Екоактивисти се залепиха за картина на Уорхол в Канбера

Видео, публикувано от организацията "Спрете субсидиите за изкопаемите горива", показва две жени, които залепват ръцете си към картината на Анди Уорхол "Супата Кембъл I", изложена в Националната художествена галерия в Канбера

Виж всички

Календар