ЛИТЕРАТУРНИ ИЗНЕНАДИ
Как да разпознаем ангелите
"Дарбата му на разказвач всъщност не е тайна", пише Виолета Тончева за първата книга на маестро Найден Тодоров "Полъх от ангели", с която той дописва музиката, но със средствата на друго изкуство
Автор: / 4260 Прочита 1 Коментара
Коледна наздравица с маестро Найден Тодоров и Варненска опера (Снимка: Росен Донев/Държавна опера Варна)
Една от литературните изненади в края на 2021 година е сборникът с разкази "Полъх от ангели", първата книга на Найден Тодоров, публикувана от издателство "Колибри".
Непознатият досега автор се оказва добре познатият маестро Найден Тодоров, директор и главен диригент на Софийската филхармония, преди това на Русенската опера, Пловдивската филхармония и т.н.
Дарбата му на разказвач всъщност не е тайна, тя проличава в концертите му, особено коледните, тези дни във Варна, също в предаванията му "На опера с БНТ 2", във фейсбук профила му, както и при гостуването му в различни медии. В едно от последните издания на "Панорама" по БНТ 1 известният маестро посъветва новоизбраните парламентаристи да действат като симфоничен оркестър, в който звучат различни инструменти с различни тембри, но те заедно създават хармония.
По-нататък, в блога "Гласове" на Явор Дачков може да прочетем великолепното есе "Защо се прехласвам по Виена". Виена, световната столица на музиката, където Найден Тодоров е получил блестящото си музикално образование, проправило му път към големите сцени в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Да вметнем, че във Виена, в прочутата "Златна зала" на Musikverein, мечтата на всеки диригент, маестро Тодоров дирижира Софийската филхармония през декември 2019. Същото трябваше да се случи и през този декември, но заради ковид пандемията концертът се отложи за май догодина.
Отпадането на това събитие не повлия особено върху винаги плътната програма на маестрото, който през последните месеци изнесе редица концерти, сред тях - в София със звездния баритон Томас Хемсън и в Москва с оперната дива Соня Йончева.
Тъкмо в този музикален контекст се появи литературният "Полъх от ангели" - едно интригуващо заглавие, което дори да не знаеш точно за какви ангели става дума, предразполага и приляга на атмосферата преди Коледа и Нова година.
Книгата впечатлява най-напред с богатото си въображение, което се вдъхновява от безпределните хоризонти на научната фантастика и фентъзи тематиката. Отдавайки се на този свой любим свят по време на многобройните полети между различни дестинации и професионални ангажименти, маестрото - вместо да изучава познатите вече партитури, пише разкази. И наистина, в безвремието на полета, там някъде горе, небесните висини са идеалното място да усетиш "Полъх от ангели" или да срещнеш може би Небесния пешеходец Люк Скайуокър.
Героят от вечната космическа сага "Междузвездни войни" на Джордж Лукас, който е изправен пред дилемата да убие Дарт Вейдър и да спаси Галактиката от силите на злото или да не убие баща си (същия този Дарт Вейдър) и да остави всички под влиянието на безмилостната Империя.
Пресъздавайки епичната история за сблъсъка между доброто и злото, между джедаите и ситите, между светлата и тъмната страна на Силата, "Междузвездни войни" е всъщност продължение на Големия разказ, основния разказ за човека и смисъла на живота. Разказан за пръв път от Библията и непрекъснато преразказван оттогава до днес, той живее във всички епохи, във всички стилове и жанрове, със средствата на всички изкуства.
В този смисъл Найден Тодоров, един от милионите почитатели на "Междузвездни войни", също притежател на всички книги от емблематичната поредица "Галактика" на някогашното варненско издателство "Георги Бакалов, поднася с "Полъх от ангели" своята лична интерпретация за космическата борба между доброто и злото.
13-те разказа в сборника се заявяват с едносрични заглавия, които сами по себе си създават интересна драматургия, насочваща към библейски прочит - от "Пробуждане", "Интелект" и "Специална" до "Наследство", "Изкупление", "Присъда" и "Проклятие". Особено място заемат двата красиви разказа за цигулката със собствено име "Франческа" и "Палката", разбира се, диригентската, като последното място е отредено на "Вирус", преди него има и "Серум".
Не очаквайте обаче непременно апокалиптични картини за края на света. Напротив. "Полъх от ангели" е книга, пропита с емпатия, с разбиране и любов към героите. Тяхната обща съдба е белязана от едно особено явление - трансформацията, на която те подлежат. Етапът, на който се намира човешкото развитие и външни, по-висшестоящи сили, налагат героите да станат различни, "а различното плаши хората". Авторът изследва със страст процеса на промяна и възприятие на промяната, поднасяйки на читателя различни гледни точки към странното преживяване/предоляване/извисяване.
Трансформацията винаги е травматична в началото, но в края изглежда другояче. В "Пробуждане" Крея изпитва ужас от физическата промяна и очаква да се превърне в чудовище, но се оказва, че е красива, има златисти коси и прозрачна кожа, "а зад нея в синхрон с дишането й, се движат две яркобели крила".
В "Интелект" Матея (алюзия за "Евангелието от Матея") е изкуствено създаден интелект, наречен от Професора с името на дъщеря му. "Твоето съзнание е моето творение", признава той на Матея, в която е вложил различна програма от тази на другите роботи. И вероятно точно заради тази различност героинята успява да намера достъп до всички оръжейни системи и да стартира програмата за тяхното самоунищожение.
Всички персонажи в "Полъх от ангели" са особени, понякога дори обсебени, повечето чуват гласове, може би демони, може би ангели, които ги изправят пред сложни избори, но винаги всеотдайно и последователно ги напътстват в осъществяване на специалното им предназначение. Тези общи характеристики превръщат героите в своеобразна космическа фаланга, натоварена сякаш с изпитателна визионерска мисия за бъдещето на човечеството.
За това, което му предстои да преживее, ако иска да оцелее. Ана от разказа "Специална" притежава странната способност да коригира реалността, която предварително вижда в сънищата си и затова, заедно с други, също надарени със специални дарби като нея, се включва в Ордена на пазителите, призван да създаде по-добър свят.
Темата е надградена в "Серумът", благодарение на който трябвало да се предугаждат действията на противника и това да гарантира победа. Но серумът не само не предугаждал мислите, а отключвал неподозирани чувства на съпричастие, така че инжектирани сякаш с непоносимата болка на цялата вселена, хората посягали на живота си. "Опитах се да бъда Спасител, но не успях, не ми стигна времето", констатира Професорът. Книгата е населена и с други професори, асистенти и учени, които са впрегнати в решаването на висши цивилизационни задачи, един от тях дори е решен да докаже, че връзката с Бог е възможна не чрез религията, а чрез науката.
Не по-малко провокативно въздейства "Вирусът", в който лесно разпознаваме много от битуващите днес теории за ковид ваксините. Забавното тук е, че авторът е написал този разказ преди да избухне ковид заразата. Още едно потвърждение на идеята, че ако предсказаното някога, от Жул Верн примерно, се е сбъднало векове по-късно, в XXI век времето между предсказанието и сбъдването все повече се скъсява.
Библейските аналогии, втъкани навсякъде в "Полъх от ангели", са интерпретирани със средствата на научната фантастика и фентъзи жанра, като балансират умело между реалността и фикцията. Не липсват и взривове, бомбени атентати, ожесточени преследвания - задължителният екшън, в който герои и антигерои най-добре доказват себе си.
Във фентъзи стил и все със същата убедителност Найден Тодоров разхожда читателя из света на египетската митология и на музиката. В историята на вълшебната цигулка "Франческа", която има чудодейното свойство да лекува и да прави щастливи хората, несъмнено е закодиран висшият смисъл на музиката.
Катарина, пленена веднъж завинаги от "Франческа", се отказва заради нея дори от любимия. Вече прочута цигуларка, приела художествения псевдоним Катарина Франческа-Мария, на нея й предстои да изнесе концерт, естествено с Виенската филхармония.
Епилогът отвежда назад във времето до 1737 г., за да научим, че става дума за един от уникалните инструменти на ненадминатия лютиер Антонио Страдивари. Справката с Wikipedia пък сочи, че първата съпруга на Страдивари, загинала в чумната епидемия, наистина се е казвала Франческа, а втората му съпруга била Мария.
Емоционалната кулминация на "Полъх от ангели" ни отвежда към "Палката", апотеозен разказ и съкровена изповед, едно красиво признание в любов към диригентската професия.
"Диригентската палка изразходва времето на твоя живот, за да живее", разказва на малкото момче възрастният маестро, който му подарява своята палка, просто защото тя сама вече е избрала бъдещия си господар. "Когато я използваш, трябва да насочваш вниманието си не към движенията на хората в оркестъра, а към звука и неговия източник.
Трябва да погледнеш директно в душите на музикантите. Да чуеш пулсацията на сърцата им и да станеш част от нея. След това те ще те последват и ще можеш да рисуваш с помощта им всякакви картини от звуци. Докато имаш достъп до душите на музикантите, всяка тяхна болка ще се превръща в твоя. И не е казано колко дълго ще издържи сърцето ти на тази болка..."
Откровения, които съдържат житейския опит и артикулират професионалното кредо на маестро Найден Тодоров. В тях авторът е пределно искрен, спестявайки на читателя само предисторията за истинската палка, подарена му от един от неговите учители, големия диригент Карл Остерайхер.
Колко близо до действителността може да бъде един фантастичен или фентъзи разказ и как едното се преплита с другото. Животът, който поражда изкуство и изкуството, което въздига живота, в това взаимно случване животът и изкуството не могат един без друг. "Полъх от ангели" го доказва. Книгата грабва както с интересните си истории, така и с разсъжденията си за хода на времето и качеството на живота. Тя гледа към човека от позицията на бъдещето, за да установи неговия, донякъде закърнял, инстинкт за самосъхранение. Но "Полъх от ангели" е много повече от това предупреждение.
"Полъх от ангели" е романтична и оптимистична книга, която развихря фантазията, отключва мечтите и желанието за добро. С "Полъх от ангели" маестро Найден Тодоров дописва музиката със средствата на друго изкуство. За нас остава трудността да разпознаем ангелите около себе си.
Виолета ТОНЧЕВА
Заповядайте на 23 декември от 19.00 часа на празничния Коледен концерт на Маестро Найден Тодоров" заедно с Държавна Опера Варна
Солисти: Мария Павлова (сопран), Жана Костова (сопран), Свилен Николов (баритон). С участието на оркестър на Държавна опера Варна. Концертмайстор - Анна Фурнаджиева
В програмата:
1. Имре Калман - Увертюра от оперетата "Царицата на чардаша"
2. Джакомо Пучини - Ария на Мюзета от операта "Бохеми", изп. Мария Павлова
3. Йохан Щраус - Увертюра от оперетата "Прилепът"
4. Джери Бок - Ария на Тевие от мюзикъла "Цигулар на покрива", изп. Свилен Николов
5. Арам Хачатурян - Валс Маскарад
6. Имре Калман - Ария на Марица от оперетата "Графиня Марица", изп. Жана Костова
7. Йоханес Брамс - Унгарски танц №1
8. В.А. Моцарт - Дует на Сузана и Графинята от операта "Сватбата на Фигаро", изп. Мария Павлова и Жана Костова
9. Йохан Щраус - Анен полка (Полка Ана)
10. Йохан Щраус - Перпетуум мобиле, полка
11. Имре Калман - Терцет от II действие на оперетата "Графиня Марица" -"Щом унгарка затанцува...", изп. Мария Павлова, Жана Костова и Свилен Николов
12. Йохан Щраус - Кайзер валс
13. Жорж Бизе - Въведение към IV действие на операта "Кармен"
14. Джузепе Верди - "Наздравица" от операта "Травиата"
Найден Тодоров е един от най-талантливите съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове.
Tромпетист, пианист, композитор и диригент, още като ученик в СМУ "Добрин Петков" - Пловдив, създава Младежки оркестър "Пловдив", a на 16 години прави диригентския си дебют. От 1993 г. учи оркестрово дирижиране при проф. Урош Лайовиц, хорово дирижиране при проф. Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при проф. Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. По време на своето следване той е стипендиант на Фондация "Борджезе", Фондация "Св. св. Кирил и Методи", Ротари клуб - Виена, Ротари клуб - Йерусалим и швейцарската фондация "Джордж Уохтер". През 1996/1997 е поканен от фондация "Ленард Бърнстейн" (Йерусалим) на специализация в Израел, където работи с Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. От 1997 г. е музикален директор на международния фестивал "Тракийско лято". През 1998-1999 е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.
През 2000 година, само на 26 години, е поканен за Музикален директор на Пловдивската опера и филхармония, като се оказва най-младият диригент в България на такава позиция. Там дебютира с "Тоска" от Пучини.
През 2001 дебютира със Софийската филхармония, от сезон 2004/2005 става неин постоянен гост-диригент. В периода 2003-2005 е художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество Бургас. От 2005 до 2017г. е директор на Държавна опера - Русе, а от началото на 2017 Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.
Работи с различни оркестри в България и зад граница, участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Избран от слушателите на Българското национално радио за "Музикант на годината" за 2012 и за 2019 година.
Талантливият диригент е носител на множество отличия - няколко пъти получава "Кристална лира", наградата "Емил Чакъров" през 2014, през 2016 му е присъдено званието "Почетен гражданин" на град Русе. Удостоен е и с награди от Словашкия музикален фонд, "Ротари клуб" - Виена, фондация "Борджезе", наградата "София" за постановката на операта "Фауст" в Националната опера и балет, "Златно петолиние" за популяризирането на българската музика, "Златна книга" за принос в развитието на българската култура, Плакет на Президента на Република България, наградата на фондация "Джордж Уохтер" - Швейцария и др.
Мария Павлова е родена във Велико Търново. През 2012 завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София. Участва в майсторските класове на Ана Томова-Синтова, Емил Иванов, Лариса Гергиева, Фиоренца Косото, Стефка Евстатиева и др.
От 2013 се изявява активно в специалната програма на Софийска опера и балет "Опера за деца" в постановките: "Хензел и Гретел" (в ролята на Гретел), "Дългата Коледна вечеря", "Детето и вълшебствата" на Равел; в трите мюзикъла на Ал. Владигеров - "Червената шапчица", "Вълкът и седемте козлета", "Бременските музиканти" и др. През 2014 дебютира като Тебалдо от оп. "Дон Карлос". През 2016 отново на сцената на Софийска опера и балет дебютира в ролята на Амал от оп. "Амал и нощните посетители" на Меноти. Следват дебютите й като Арсена ("Цигански барон"), Валансиен ("Веселата вдовица"), Щаси ("Царицата на чардаша"), Лиза ("Графиня Марица") и други на сцената на МДТ "Константин Кисимов" (Велико Търново).
През 2017 Мария Павлова става щатен солист на Държавна oпера Варна, на чиято сцена дебютира в главни роли като Лучия ("Лучия ди Ламермур"), Джилда ("Риголето"), Розина ("Севилският бръснар"), Клоринда ("Пепеляшка"), Мюзета ("Бохеми"), Лиза ("Графиня Марица") и др. През 2017 дебютира в ролята на Адина в Teatro Isabel la Catolica (Гранада) в състава на операта от Кишинев. През 2019 следва дебютът й в ролята на Оскар ("Бал с маски") в Софийска опера и балет. Мария Павлова се изявява успешно в главните роли от премиерните мюзикъли на Държавна опера Варна "Котки", "Зоро", "Уестсайдска история", "Любовта никога не умира", "Чаплин", "Човекът от Ла Манча" и др. От 2021 г. в репертоара й влиза и ролята на Лиу от "Туандот" на Пучини. Печели аплдосменти и като солистка в оперни гала концерти.
Жана Славолюб Костова е родена в гр. София. Завършва класическо пеене през 2017 г. в класа на проф. Мила Дюлгерова и Майсторски класове на Красимира Стоянова и на Ана-Томова Синтова. Има участия в Музикален театър (София) - "Вълшебната флейта" (В.А.Моцарт) в ролята на Памина, в Държавна опера Стара Загора - "Дон Паскуале" (Г.Доницети) в ролята на Норина, в Държавна опера Стара Загора - "Любовен еликсир" (Г.Доницети) в ролята на Адина, в Държавна опера Пловдив - "Така правят всички" (В.А.Моцарт) в ролята на Фиордилиджи и други. Лауереат е на Втора и Трета (2021 г.) награда в Международен конкурс "Франц Шуберт" (гр.Русе), Втора награда в Международен конкурс "Звезди на изкуството" (гр.Варна), Първа награда в Национален конкурс "Светослав Обретенов" (гр. Провадия). Пяла е на сцените на оперните театри в София, Пловдив, Русе и Стара Загора. От месец май 2020 г. е в състава на Държавна опера Варна и се изявява в оперни гала концерти и в роли като Графиня Чепрано в "Риголето", Тебалдо в "Дон Карлос", Джанета в "Любовен еликсир", Флора в "Травиата", Първа дама във "Вълшебната флейта".
Свилен Николов (баритон) завършва НУИ "Добри Христов" с две специалности - цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта" на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства. Лауреат е на VII Международен конкурс "Надежди, дарования, майстори" в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова. Финалист е и на Международния конкурс "Монсерат Кабайе" в Сарагоса, Испания.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон ("Травиата"), Маркиз Поза ("Дон Карлос"), Форд ("Фалстаф), Белкоре ("Любовен еликсир"), Доктор Малатеста ("Дон Паскуале"), Енрико ("Лучия ди Ламермур"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел ("Бохеми"), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини ("Пепеляшка"), Граф Алмавива ("Сватбата на Фигаро"), Цар Ирод ("Исус Христос Суперзвезда"), Великият жрец ("Самсон и Далила"), Гунтер ("Залезът на боговете" от тетралогията "Пръстенът на нибелунга"), Княз Игор от едноименната опера на Ал. Бородин, Набуко в едноименната опера на Верди и много други.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}