Христо Мутафчиев: Ние не сме свободни, ние сме слободни

Какво е да си Христо Мутафчиев и защо харесва клишето, че за успеха на един човек не трябва да съдим по това докъде е стигнал, а колко високо е отскочил, като е стигнал дъното?

Още

He`s The Man 2021: В обувките на Петимата

Днес влизаме в обувките на председателя на Съюза на артистите в България с един откровен разговор по мъжки в ежегодното специално събитие на Dir.bg He's the Man. За известността, авторитетите, шамарите и поуките.

Деян Веселинов ще бъде гид в нашата житейската и професионална видеоразходка, осъществена с подкрепата на Johnnie Walker, Vivacom и "Дейзи Тех" АД.

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Да си щастлив и да си успял са две много различни неща.

Винаги усмихнат, твърдящ, че е най-добре от всички, известният актьор споделя, че неговата диагноза за успех е проста:

"За да се нарече един човек успял, той трябва да е стигнал до статуса, в който семейството му да е ОК, децата му да учат в хубави училища, да са добре облечени всички вкъщи, да има какво да сложиш на масата, когато събираш приятели вечер. И най-важното - да не мислиш, че утре може да останеш без работа. Това не се постига лесно, защото в това време няма сигурност, да не говорим за пандемията.

Приключи моментът, когато един млад актьор влизаше в един театър и оставаше там до пенсия - това е почти невъзможно да се случи в България, защото и театърът ни се развива. От тази гледна точка да си успял става все по-трудно.

Скоро си говорихме с приятели, че всъщност на нас, в България, на т.нар. по-известни актьори ни е 10-15 пъти по-трудно от световните звезди. Тях по цял има кой да ги снима, да ги качва в интернет, а ние реално се борим с рекламата на целия свят. Правя например едно представление, тръгвам да го рекламирам в интернет и в един момент се оказва, че е много по-важно какво е ял Брад Пит предишната вечер или къде е ходил Мел Гибсън, отколкото това, че аз съм изкарал нов спектакъл. От тази гледна точка, казвам, че ни е по-трудно."

Въпреки всичко, казва че се чувства наистина щастлив, че е постигнал този житейски статус, да няма трусове в семейството му и всичко да му е както трябва.

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Може ли да сложи равенство между успеха и финансовото благополучие?

"Никога не е имало такъв момент. Напротив, когато бях млад си мислих, че съм успял защото са ме дали по телевизията. Тогава така ми е разсъждавала тиквата. Важна е била популярността. Смятал съм, че като съм участвал в един сериал и хората са ме разпознали по улицата, аз вече съм успял. Глупости! Това не е вярно.

Казвам го за назидание на младото поколение, което смята че иска да бъде известно, защото по този начин успяват."

"Желанието за известност е болест", категоричен е актьорът и смята, че "младите искат бърза слава, но не разбират, че това им носи само отрицателни емоции."

Счита, че неговото лекарство е силният му характер и неумението да залита по такива неща.

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Велики истории с Камен Донев

Дълго може да разказва за съвместното си съжителство с Камен Донев в Студентски град, но с благодарност си спомня как той го е смъквал бързо на земята и с уважение го нарича свой ментор:

"По това време аз имах един много силен пример за професионализъм и наистина за упоритост в работата, особено докато учихме в НАТФИЗ. Той за мен наистина беше пример, защото Камен забиваше главата си в четене на книги, в търсене на откъси на етюди, които да направим заедно. В интерпретации на съответния текст. Тогава хвърчах някъде и си мислех, че след като са ме приели в Академията, аз вече съм актьор. Глупости! Няма нищо такова! Камен ме смъкна много бързо на земята. Но ние с него сме братчета и си живеехме заедно и всичко, което ни се случваше се случваше и на двамата."

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Авторитетите

Човек, според мен, и развитието му, много зависи от хората, които среща по пътя си, разсъждава актьорът:

"Аз съм срещнал много качествени хора. Да не говорим за моята професорка Надежда Сейкова, която ме прие в Академията. Да не говорим за срещите ми с проф. Крикор Азарян, с проф. Гриша Островски, след това срещите ми с Наум Шопов, да не говоря за срещата с Александър Морфов, с който имам удоволствието да съм работил в три спектакъла под негова режисура. Хора, към които наистина съм гледал като нещо ярко пред мен и са ми давали светлина в пътя.

Авторитетите по всяко време са готови да дадат своите знания и да научат поколенията напред на това, което те са разбрали, научили, поели от живота. Въпросът е как ще го поискаш от тях и как съвременното поколение ще пожелае да приеме всички тези знания.

Наблюдавам като поведенчески синдром, колкото по-остарява човек, толкова по-мъдър става и това е факт, заради житейските натрупвания, които има зад гърба си, заради раничката, която пълни непрекъснато с багаж. И когато един човек стане на възрастта, на която без да се усети се превърне в мъдрец, ти трябва да имаш елегантния начин, по който да го поканиш той да предаде знанията си.

Казвам го неслучайно, защото навремето имаше един проблем. Проф. Крикор Азарян беше почти изгонен от Националната академия, защото бил вече в пенсия и трябвало млади хора да поемат нови класове. Страшна простотия направиха тогава, защото в цял свят хора мъдреци като него, а той е Йода, със сигурност, хората ги канят в големите университети да преподават с метани, дори и да е за няколко часа. Само, за да си предадат знанията. Затова казвам - той е Мастер Йода за мен!

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Спартанско възпитание

Роден и израснал в Карлово, Христо Мутафчиев се връща във времето, когато излизал сутринта с колелото, само с един пешкир и един калъп сапун право към Карловския водопад, където се мятал от 11-метрови скали - огромно удоволствие, за което майка му никога не е знаела и Слава Богу!

"Редовно ме е шамарила. Майка ми работеше в месокомбината, в който правиха истинската карловска луканка и бяха едни дълги щафетки. Един ден донесе за празник 3-4 такива и аз ги изядох и четирите. Бях на 11. Нямаше много време да ме бие, защото легнах директно в болницата със салмонела.

Друг път като ученик бях си направил некролози и ги бях разлепил пред къщи. Няма как да не бъда пребит след това! Това не беше бунт, просто исках да видя какво ще стане. Какво стана, пребиха ме от бой! Майка ми ме смля!"

Още истории от детството на Христо Мутафчиев, ще чуете във видеото, но в крайна сметка актьорът заключава, че се дразни и полудява колко много лигавим и глезим децата си днес. "Винаги имам пререкания с дъщеря ми и с малкия ми син, но най-вече с жена ми, защото тя ги защитава непрекъснато."

Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

"Торпедо" (Карлово)

Обича спорта и е тренирал плуване, гребане и какво ли още не. Дори е играл и футбол в "Торпедо" (Карлово), а най-хубавите мачове били с "Металик" (Сопот):

"И тук много бой съм ял, счупен нос, след мачове, разбира се.

Спортът ми е дал здрав характер и безотказна дисциплина. Като се каже 9 часа, аз трябва в 8 и 15 да съм там. Майка ми казваше: По-добре три часа по-рано, отколкото 3 минути закъснение и това го помня цял живот. Спортът изгражда много характера, но за съжаление децата в днешно време и това не правят."

Убеден е, че спортът освен характер, създава и социализация, йерархия и уважение.

"Йерархията е много важна, особено днес, защото за съжаление и въпреки че не обичам да обобщавам, но го наблюдавам като тенденция - съвременното поколение няма никакъв респект към авторитетите. Унищожава ги, както им попадне. Това го създаде тази лай..на социална мрежа, която дава възможност на всеки да се изказва срещу всеки без да носи отговорност за това. Това, че нямаме никакво съвременно отношение към авторитетите води след себе си и тази ситуация с пандемията."

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Младото поколение

Казва, че не е притеснен, а по-скоро ядосан на повечето от младите хора днес, но въпреки всичко открива и много различни и оптимистични изключения:

"Например аз работя с едно момче в Съюза на артистите, което е много добре възпитано и което има много специално отношение към авторитетите и личностите - Илко Ганев се казва. В момента снима един документален филм за актьори - ветерани, които вече не са в театъра и не работят на сцената. Направихме и един клуб в Съюза на артистите, казва се "Артисти със сребро в косите" - там са Иван Налбантов, Стефан Илиев (Светла им памет!), Емилия Радева, Гинка Станчева, Краси Демирева, Стефан Германов и други - все хора, от които аз съм се учил и сега е моментът да им подам ръка и да им дам възможността отново да се почувстват на сцена.

Към младите хора допълва и това:

"Разочарованията страшно много възпитават! Когато стаята ти не е оправена и смърди на гълъби, в момента, в който доведеш девойка и миризмата я отблъсне и си тръгне, на другия ден ти просто ще изчистиш. Толкова е простичко."

Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Реалният и виртуалният живот

Категоричен е, че за силното разделение и за дистанцията между хората са виновни социалните мрежи днес:

"Аз смятам, че социалните мрежи са Адът. Адът, който по някакъв начин ни приобщава към себе си и след това ни смила и ни претапя. Дъщеря ми фейсбук не ползва, иначе ще й счупя и телефона и всичко, което съм й купил."

"Ако трябва по принцип да обобщя, ще кажа на младото поколение:

Престанете да човъркате, там където не ви е мястото, говоря за социалните мрежи. Излезте навън, живейте го тоя живот, недейте да оставяте някаква интернет платформа да ви определя начина на мислене и начина на живеене. Животът тече, много бързо свършва, той е ей толкова кратък! Докато се ровите в социалните мрежи, животът ви е свършил."

Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

"Случката"

"Аз съм на 12 години в момента" - толкова са годините, които разделят живота на Христо Мутафчиев на две, след като получава инсулт. Научил ли си е урока и как се изправяш след такъв житейски шамар:

"Ще ти кажа едно клише, което прочетох след като излязох от болницата, когато се случи моята случка. Сядам да пия кафе и имаше късметче, прочетох го и много ми хареса. За успеха на един човек, не съдим по това докъде е стигнал, а колко високо е отскочил като е стигнал дъното. Е, аз тогова бях на дъното и реших, че ще скачам все по-високо и по-високо. Това е мое вътрешно решение и никой не може да ме откаже от него. Затова казвам, че е въпрос само на характер.

Като мислене не ме промени изобщо. Промени ми начина на живот малко или много. Няма да си призная, че е изцяло, защото не позволявам някой да ме променя. Но със сигурност промени някои неща. Станах по-бавен, в смисъл забавих темпото леко. Но започнах да виждам едни много хубави неща. Преди, като карах с 200 по магистралата, не виждам цвете, не виждам дърво. Сега, когато се движа бавно виждам и цветето и красивото лице, и дървото как разцъфва. Това ми доставя удоволствие!

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Свършиха мъжете, Христо!

Актьорът подхожда с чувство за хумор към въпроса изглежда ли все по-често объркан съвременният "млад мъж" в отношенията си с жените и защо напоследък се набляга на разменените роли между мъжа и жената:

"Това е защото няма мъже вече, както казва Мариус Куркински: Свършиха мъжете, Христо!

И допълва за промяната в тази динамика:

"С еманципацията на жената през годините, тя изведнъж си повярва, че трябва да покаже на т.нар. силен пол (защото не съм убеден, че той е много силен), че и тя може да работи, да изкарва пари и да се грижи за семейството, не по-зле от един мъж, биещ се в гърдите, че е мъжкар и че храни семейство. Това удря и по главата, и по егото на мъжете и в един момент мъжът се загубва някъде. Казва си: като иска да ходи да работи, аз пък ще си лежа вкъщи и ще гледам мъжко порно, че е по-интересно. Аз се шегувам с тези неща, но фактът е, че много се промениха ролите.

Забелязвам и друга тенденция - жените започват да се усещат, че някъде са сбъркали и започват да стават все по-женствени и на мен това ми харесва.

Христо Мутафчиев (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

1989 г.

Спомените на актьора от бурните години в началото на 90-те и началото на нашата крехка демокрация са смели и романтични, но той е убеден, че в момента живеем в много по-бурни времена и намира парадокс между вчера и днес:

"Бях в Академията, в НАТФИЗ и първо бяхме много активни, и второ - имаше революционна среда, която ние използвахме. Да не говорим, че на "Раковска", където беше офисът на Карамански, непрекъснато се стреляха някакви хора. Избиваха се тук-таме. Четяхме кой е застрелян, кой пребит. Беше много динамично от гледна точка на времето, каквото то беше тогава. Сега е много по-динамична, вярвай ми! Сега преминаваме през нещата, без въобще да ги знаем. Прочитаме за случването им след един-два дни.

Виждам голям парадокс, първо от гледна точка на това, че крещяхме като лумпени пред "Александър Невски": Демокрация и свобода! - ние сме си представяли нещо съвсем различно. В един момент заживяхме в това време, в което обърнаха фокуса от свобода към слободия и никой не реагира, и никой не я контролира тая слободия. Всъщност ние не сме свободни в момента. Ние сме слободни. Разпасани. Това е и темата на моя последен моноспектакъл, който направих по текст на Стефан Цанев. Казва се "Плач на ангел" и го играя в Камерна зала на Народния театър. Темата за свободата, темата за демокрацията, това ли е свободата, която желаехме, това ли е демокрацията, която искахме?

Замисляме се за това, обаче, чак когато минем през изкуството, а иначе като стоим вкъщи и лющим ракия, салати и пържоли, не си мислим за това.

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Скромността и един "Плач на ангел"

Като конкретна причина да не е правил преди "Плач на ангел" друг моноспектакъл, Христо Мутафчиев споделя, че е "наблюдавал много моноспектакли на едни от най-големите български актьори. Наистина най-големите по моите разбирания. Велко Кънев, Наум Шопов, Камен Донев, Мариус Куркински не на последно място - това са големи, големи, големи български актьори."

Искам да кажа, че никога не съм се чувствал толкова добър актьор, че да застана на сцената сам и да държа публиката час и половина. Никога не съм имал такова самочувствие. Никога не съм предполагал, че мога да си позволя този лукс.

И не на последно място, когато се появи текстът на Стефан Цанев аз го разпознах като нещо мое и разбрах, че това е верният текст, който искам да направя точно сега. Затова се получи и хомогенна смес, много добър моноспектакъл, в който хората стоят, гледат и аз се забавлявам като ги пращам през плач към смях, през смях към размисъл и после пак към плач. А аз започвам да се забавлявам, че ги водя. Тоест, добих смелостта, че мога да бъда и добър актьор в крайна сметка.

А дали му отива скромността казва:

"За мен скромността е най-краткият път на човека към неизвестността. И поради тази причина аз винаги съм бил известен, никога не съм бил скромен."

Поуките

Поуките се в приказките. В живота няма поука. Както казвам в моята втора книга - животът е черно и бяло. Няма сиво, няма пимбяно и т.н. Правиш А, после правиш Б... толкоз. Затова живея и лесно.

Христо Мутафчиев и водещият на He's the Man - Деян Веселинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Какво е да си Христо Мутафчиев

"За Христо Мутафчиев какво ли не са писали, та знаеш ли колко ми дреме за Христо Мутафчиев какво ще пишат?! Въпросът е какво аз правя вечер на сцената, дали се прибирам след представление вкъщи или сядам да пия в някоя кръчма, плачейки, че ми е малка заплатата или имам отношение към семейството си и държа на него. Това за мен е далеч по-важно. Затова какво са писали и какво ще пишат, това е проблем единствено на някакви драскачи, които си изкарват 50 лв. с мен.

Но...

"Все по-отговорно става. Дори и в този разговор си позволявам да бъда неглиже, а нямам право! Но знаеш ли, Христо Мутафчиев вече е марка. Както Мариус Куркински е марка, както Камен Донев. Аз нямам право да възпитавам съвременното поколение в лош вкус. Аз трябва да бъда пример.

Няма да ви разказваме повече, защото този директен разговор от душата можете да изгледате до края в нашето видео:

Водещ на ежегодното събитие He's The Man на Dir.bg е Деян Веселинов, а в разговорите с пикантен завършек, които се проведоха с любезното съдействие на R34Bar, ще чуете и видите още Лазар Радков, Йордан Йовчев, Пламен Русев и Стефан Вълдобрев.

Петимата ще разкажат невероятните си, поучителни истории във видеоинтервюта, които може да намерите в портала Dir.bg и социалните ни мрежи от 22 до 26 ноември 2021 г.

Нашата разходка из опита и мислите на успешните мъже в историята на България не би била възможна без подкрепата и съдействието на Johnnie Walker, Vivacom и "Дейзи Тех" АД.

Домакин на гала вечерята He's The Man бе "Къщата с часовника".

Още

Пламен Русев: Даването е човешкият начин да предизвикаш щастието

Още

He's the Man 2021: Лазар Радков, който запали цяла България да събира капачки