ПОГЛЕД
Сръбският хореограф Игор Коруга: Танцът е средство за преобръщане на доминиращата култура
"Неустойчиви другари" изследва нови начини за борба с капитализма, чрез идеите за флуидната идентичност - онази, която се мени във времето, в една или друга посока на представите ни за половете и сексуалността
Автор : / 1098 Прочита 1 Коментара
Игор Коруга е артист на свободна практика, който работи в сферата на съвременния танц и хореографията (Снимка: Антистатик)
Можете да гледате "Неустойчиви другари" утре на 21 май в зала 2 на Топлоцентрала - представлението е част от Международния фестивал за съвременен танц "Антистатик".
"Неустойчиви другари" изследва нови начини за борба с капитализма, чрез идеите за флуидната идентичност - онази, която се мени във времето, в една или друга посока на представите ни за половете и сексуалността.
То се впуска в наследството на куиър еманципацията, чрез постоянен процес на конституиране и изкривяване на съпротивата, повлияна от западните "либерални" общества и социалистическите ценности за по-справедливо общество.
Чрез сравнителен анализ на историческите пресечни точки на куиър културата, изкуството и марксистката идеология в социалистическите, комунистическите и капиталистическите общества (Югославия, Румъния, Русия, САЩ, Великобритания), методологията на пърформанса търси примери за артистични практики, насочени срещу социалния и държавния догматизъм, хегемония, авторитаризма и деполитизацията, включително примери като критически реализъм и партизански танц в междувоенна Югославия, пънк контракултурата в Социалистическа федеративна република Югославия, югославско ново концептуално изкуство, куиър артистична опозиция в комунистическа Румъния, куиър ядрото на американската нова левица, протестите в Стоунуол и др.
Игор Коруга е артист на свободна практика, който работи в сферата на съвременния танц и хореографията. Образованието му по антропологията (Белградски университет) и по танц (UdK/HZT Берлин, DAS Трети Амстердам) му позволява да прилага хореографията като средство за интерпретиране на социо-антропологични феномени, с инструментариума на театъра, музея и мултимедииите.
Гостуването на представлението е съфинансирано по програма "Творческа Европа" на Европейския съюз, Национален фонд "Култура", програма "Целева подкрепа "Творческа Европа", и Календар на културните събития на Столична община за 2024г.
Impressio разговаря с Игор Коруга за границите на капитализма, куиър културата и танцът като възможност за антисистемен акт.
- Игор, откъде идва идеята за танца и движението на тялото като политически?
- Тази идея произхожда от осъзнаването на това, че нашето тялото не е нещо неутрално, а е дълбоко вплетено в социалния, културния и политическия ни контекст.
Разбирането за тялото и неговото движение само като естетическо или предназначено за забавление, пренебрегва неговия политически, критичен, технически, психоаналитичен, етичен, феминистки и куйр потенциал като форма на изразяване.
Затова от 90-те години насам (но всъщност и още от 50-те и 60-те), настъпва промяна в начина на мислене за танца, осмислянето му като концептуален, като средство да изразяване на идея, вярвания, ценности и опит.
Хореографите започват да поставят под въпрос и да деконструират основните схващани на практиката от преди и така разширяват разбиранията за това какво е хореография с идеи от различни дисциплини като език, теория, история, кино, музика, визуални и дигитални изкуства, популярна култура.
Това ново, по-богато разбиране за хореографията кани публиката да взаимодейства с танца на друго, по-дълбоко ниво, да води диалог с него, да разсъждава и да мисли критично.
Насърчава зрителите да са съзнателни за взаимодействието между техния собствен опит и концептуалната рамка на самата творба и да изследват своето място в по-широкия контекст на пърформанса и неговите водещи идеи.
Редом с това, танцът има способността и да говори за властовите отношения в обществото ни: как телата ни биват дисциплинирани, контролирани или им се дава свобода въз основа на социалните йерархии, базирани върху пола, расата, сексуалността и класата ни.
Танцът често се ползва и като форма на съпротива и протест срещу различни опресии - граждански митинги, LGBTQ+ праидовете и протестите срещу различни политически режими често използват танцът като израз на своето недоволство.
- В представленията си служите в критическа теория, как може да се прилага тя в танца?
- За мен, критическата теория ни дава една богат рамка, чрез която можем да поставяме под въпрос социополитическите измерения на танца и да го виждаме като пространство за съпротива, критика и промяна. Тя също така насърчава изпълнителите и хореографите да осмислят властовите отношения по между им, в собствената им артистична практика.
Това означава да се питат кой държи властта в света на танца, как тази власт се разпределя между различните участници - хореографи, изпълнители, продуценти, публика - и как дисбалансите в тези властови отношения могат да се преодолея чрез движението и пърформанса.
Критическата теория също ни насърчава да мислим и за институционалните структури в танца и начина, по който те предопределят създаването на танцови представления, тяхното разпространение и възприемането им от публиката. Това включва изучаване на различните модели на финансиране, кураторските практики, демографията на публиките, и йерархията на танцовите институции.
Поставяйки под въпрос всички тези структури, артистите могат да настояват за една по-достъпна, равноправна и включваща всички форма на танцова практика и представяне.
Международният фестивал "Антистатик" показва част от най-добрите български танцови представления
- С вашето представление "Непокорни другари" насочвате вниманието към темата за догматизма, хегемонията и отношението към куир хората през социализма и капитализма. Намирате ли, че има общи черти между тези два социални модела и ако да, то какви са те?
- Да, въпреки, че капитализмът и социализмът представляват различни социоикономически системи с различни идеологически очертания, между тях действително има структурни прилики по отношение на централизацията, бюрокрацията, социалното разделение, идеологическия контрол и ограниченията пред личната свобода.
И двете системи често са организирани около централизирана власт, при която решенията се взимат от тесен кръг хора или отделни организации. През социализма това става чрез държавния монопол върху индустриите и централизираното планиране, докато през капитализма то се осъществява през корпоративния контрол върху благата и политическото влияние.
И двете системи си служат с бюрократичен подход при управлението на ресурсите и преразпределянето на стоките и услугите и налагат регулации, които водят до недостиг, корупция и много трудности при взимането на решения.
После идват и въпросите за неравенството и социалното разделение. При капитализма то произтича от разликата в доходите, натрупването на богатство и достъпа до възможности.
През социализма то идва от привилегиите на партията, бюрократичната йерархия и привилегированото отношение към определени групи. И двете системи разчитат на идеологизирани наративи и пропаганда, за да контролират хората и да пазят легитимността си.
И докато през социализма се пропагандират ценности като колектива, социализма и развитието на държавата, то през капитализма те са заменени от индивидуализма, консумеризма и свободния пазар. Въпреки разликата в риториката и двете системи налагат ограничения върху личната свобода и автономността.
Именно поради това, докато правех предварителното си проучване за представлението "Нестабилни другари", за мен беше много вълнуващо да проследя, сравня и разбера как куир културата се развива в рамката на различни социоикономически условия и къде, и в каква степен тя успява да предизвика, разбие или промени наложените догми.
- Какво открихте - при капитализма или при социализма другарите се оказват по-стабилни?
- Ще ви отговоря, оставайки на терена на куир общността. Най-споделената ѝ характеристика е борбата за права, свобода на изразяването и признание на многообразието в джендър идентичностите и сексуалните ориентации. Куир движението по цял свят непрестанно се бори с дисриминацията, репресиите и стереотипите.
В западния контекст (САЩ, Великобритания), основната му цел е била да преобърне традиционните разбирания на белите мъже-християни от средната класа, като разчупи хетеронормативните разбирания за семейството, сексуалността, половете, мъжествеността, свободата на изразяване и правата.
The queer movement worldwide has battled discrimination, repression, and stereotypes.
През социализма и комунизма (Източна Европа, бивша Югославия, Куба), куир движението често се сблъсква с потъпкване от страна на официалните власти и налагането на общи социални норми, произлизащи от патриархалните разбирания на социалистическото и комунистическото управление. Но също така и се полагат усилия за развитие на едно прогресивно общество, ценящо равноправието и солидарността между всичките му членове чрез демократичен плурализъм.
Борейки се с наследството на държавната репресия и социалните предразсъдъци, наред с фундаменталните социалистически ценности, източноевропейските и други (пост)социалистически куиър движения и култури се развиват в нови политически и икономически пейзажи, белязани от разнообразни форми на активизъм, ярки прояви и солидарност.
В противовес на това, в капиталистическите общества куиър движението се сблъсква с различни предизвикателства, включително комерсиализацията и политизирането на LGBTQ+ идентичностите, както и с икономическите различия, които често водят до маргинализация на членовете на LGBTQ+ общността. Тези динамики днес оказват много силно влияние върху обществата от т.нар. Втори и Трети свят.
Всичко това доказва, че всички разговори за идентичността на една (куир) общност трябва винаги да взимат под внимание както вътрешните динамики като свързаността, създаването на култура и повишаване на осведомеността, така и външните фактори, като социален контрол, държавно регулиране и международни политически влияния.
Затова, когато се прави изследване за формирането на дадени идентичности е от решаващо значение да се проучи чии материални и политически интереси се представят и реализират на тези нива. Източноевропейските и други (пост)социалистически държави имат свой уникален исторически, културен и политически контекст, който формира куиър идентичностите и движенията в тях. По този начин куиър културата не е продукт само на западните, по-либерални общества, а и на други общества, борещи се с класовото наравенство.
- Как бихте завършили изречението "за мен танцът е..."
- Танцът е дейност, позволяваща да се подложи под въпрос на пресечната точка между властта, привилегиите и неравенствата, залегнали в съвременното общество.
Танцът е средство за преобръщане на доминиращата култура, икономика, политически наративи, ценности и представителство, поддържани от управляващите елити.
Танцът е уникално измерение за телесна съпротива, критика и проява на устойчивост отвъд логиката на вербалния език.
Танцът е измерение, даващо сила на общностите, подкрепа, интердисциплинарно взаимодействие, съчувствие и изграждане на солидарност.
Танцът е измислянето и въплъщаването на алтернативното бъдеще чрез утопични визии, спекулативна хореография и експерименти.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}