Филмът на Илкер Чатак, който беше номиниран за "Оскар" за чуждоезичен филм "Учителската стая", спечели наградата LUX на Европейския парламент, а публиката на София Филм Фест имаше възможност да го види само преди месец в програмата на фестивала. 

Сценаристът на "Учителската стая" Йоханес Дункер при награждаването в Европейския парламент (Снимка: Юлия Владимирова)

Още

Алма Пьойсти пред Dir.bg: Във Финландия сме шокирани, че сме най-щастливата страна в света

Току-що завършила колеж, Клара започва работа в немска гимназия. Скоро тя става любимка на учениците и се гордее с работата си, но не и с полския си произход, който крие от колегите си. Училището има проблем - появява се крадец, което предизвиква подозрения сред учениците и персонала.

След като става жертва на злосторника и след като неин ученик от турски произход е несправедливо обвинен в престъплението, Клара е въвлечена в заговор за залавянето на крадеца. С помощта на своя лаптоп тя успява да притисне в ъгъла Фридерике, която работи като секретарка в училището и чийто умен син Оскар е в класа на Клара.

Йоханес Дункер на пресконференция на 73-ото издание на Берлинале в хотел Хаят (Снимка: Getty Images)

Плъзват слухове и не без участието на училищния вестник, Клара се оказва в центъра на вниманието, но нито Фридерике, нито Оскар, който започва да разпространява лъжи заради уволнението на майка си, ще се откажат без бой.

Филмът разглежда много сериозни теми като контрола и наблюдението в училищата, предрасъдъците към хората с мигрантски произход, както и училището като мини макет на властови отношения, в които социалната динамика ескалира и може да излезе извън контрол. 

Звездата на германското кино Леони Бенеш е в главната роля на учителката с полски произход Карла.  

Срещаме се със сценариста на "Учителската стая" Йоханес Дункер в Брюксел, непосредствено преди да разберем, че именно неговият филм ще спечели финално наградата LUX на публиката в Европейския парламент.

Разговаряме за важните теми в историята и кои са въпросите, които тя провокира, не на последно място и как те отекват в днешна Германия, в която Алтернатива за Германия набира все по-голяма популярност. 

Актрисата Леони Бенеш, режисьорът Илкер Чатак и Йоханес Дункер на премиерата на "Учителската стая" в Мюнхен (Снимка: Getty Images)

Още

Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

- Как намерихте тази история?
- Всъщност това е истински случай, от който се вдъхнових през сестра ми, която също е учителка по математика. В нейното училище се беше случила подобна като във филма случка, в която имаше заподозрени и определено напрежение.

Говорих с Илкер, с когото сме учили заедно в едно училище и имаме общо отношение към тази тема, той отделно ми напомни на някои случки, които са ни се случвали пък на нас в училище.

Наистина ни бяха интересните динамиките на властта в училище и начинът, по който се създава такава атмосфера, в която има подозрения и улики. Основните базови герои на сценария бяха учителката Клара, ученикът и майка му.

Леони Бенеш в ролята на учителката Карла във филма "Учителската стая" (Източник: София Филм Фест)

Още

Германският филм "Учителската стая" спечели наградата LUX за 2024

- За мен филмът ви беше нещо като микро свят на властта. Сетих се за пространствата на наказание и дисциплина по Мишел Фуко, училището е едно от тях. Всъщност случващото се в училището огледало на обществото ли е?
- Определено, на нас ни отне доста време, за да се спрем на това решение.

Първата ни гледна точка беше, че всеки намира и търси своето място в училището. Това бе първия знак, че може да се реферира и към обществото. Учителите имат властта, могат да наказват учениците, да дават добра оценка или лоша такава. Впоследствие, покрай процеса на работа, установихме, че това е модел за обществото.

Илкер Чатак и Йоханес Дункер получават наградата за най-добър сценарий на филм по време на 73-ите награди Лола за постижения в германското кино (Снимка: Getty Images)

Още

Номинираните за Наградата LUX филми в програмата на София Филм Фест

- Във филма ви има и друг особено важен момент. По-сериозните подозрения първо отиват към децата с мигрантски произход. Какъв дебат би предизвикало това в страна като Германия, в която Алтернатива за Германия набира все повече популярност? Самият Илкер Чатак се оплака, че макар "Учителската стая" да беше селектиран за "Оскар" за чуждоезичен филм, в Германия много малко медии са отразили успехите на филма, цитирайки го "заради структурния расизъм", пред който е изправена страната.
- Така е, до голяма степен той беше фрустриран, защото филмът е с малък бюджет, но имаше номинация за "Оскар", а в един момент пресата пишеше само за Сандра Хюлер и Вим Вендерс, и двамата страхотни артисти, но без името на Илкер из тези акценти.

Филмът "Учителската стая" на Илкер Чатак спечели наградата LUX на Европейския парламент (Източник: София Филм Фест)

Това можеше да бъде много вдъхновяваща история, как дядото на Илкер е дошъл в Германия, за да работи, но никой не пожела да я напише. Но в сценария на филма ни е освен историята на Али, така и мигрантския профил на учителката Карла, която понякога се срамува да говори полски в училище, иска да скрие това, че не е германка, защото вероятно има лош опит.

Още

Грузинската режисьорка Тинатин Кайришвили: Опитваме се да запазим добрите отношения с руснаците

Тя говори прекрасно немски, никой не би познал, че може да е чужденка, но всичко това, което тя преживява се основава на страха.

Страхът е от това, че ще бъде възприета за Другата. И затова мисля, че именно за този вид страх не се говори достатъчно.

Така че този филм за нас е начин да обърнем внимание на тези проблеми и да накараме хората да ги усетят, а това пък да доведе до разговор.

Още

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

- Вярвате ли, че може да се промени този дискурс в Германия?
- За жалост мисля, че няма причина да бъдем супер позитивни и оптимистични за това точно сега, но преди месеци в Германия имаше хиляди хора по улиците на различни градове, които показаха, че позициите на Алтернатива за Германия не са техните позиции.

В момента това е малцинство, голямо малцинство, но все пак малцинство.

Също така мисля, че това е много късоглед начин да се гледа света. Голяма част от хората възприемат Другия за застрашител, защото до голяма степен нямат опит с него. Киното е малка част от тази важна тема, но и то малко по малко може да съдейства за нормализирането на тези отношения.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА 

Още

Новата директорка на "Берлинале" няма да толерира проява на омраза

Още

Мати Диоп - първата френска режисьорка със "Златна мечка" от "Берлинале"

Още

Анатомия на един победител

Още

Легендата на унгарското кино Бела Тар пред Dir.bg: Ако преди цензурата беше политическа, то днес тя е пазарна

Още

В "Извън времето" режисьорът Оливие Асаяс излиза от уединението си на "Берлинале"

Още

"Кухнята" от конкурсната програма на "Берлинале" - история за любовта и самотата в нюйоркска кухня