НА ФОКУС
Сценаристът на "Учителската стая" пред Dir.bg: Германия е изправена пред страхове
Йоханес Дункер е сценарист на германския кандидат за "Оскар" "Учителската стая", който наскоро спечели и наградата LUX на Европейския парламент
Автор : / 5446 Прочита 11 Коментара
![](https://static.dir.bg/uploads/images/2024/05/13/2671041/768x432.jpg?_=1715591240)
Филмът на Илкер Чатак, който беше номиниран за "Оскар" за чуждоезичен филм "Учителската стая", спечели наградата LUX на Европейския парламент, а публиката на София Филм Фест имаше възможност да го види само преди месец в програмата на фестивала.
Току-що завършила колеж, Клара започва работа в немска гимназия. Скоро тя става любимка на учениците и се гордее с работата си, но не и с полския си произход, който крие от колегите си. Училището има проблем - появява се крадец, което предизвиква подозрения сред учениците и персонала.
След като става жертва на злосторника и след като неин ученик от турски произход е несправедливо обвинен в престъплението, Клара е въвлечена в заговор за залавянето на крадеца. С помощта на своя лаптоп тя успява да притисне в ъгъла Фридерике, която работи като секретарка в училището и чийто умен син Оскар е в класа на Клара.
Йоханес Дункер на пресконференция на 73-ото издание на Берлинале в хотел Хаят (Снимка: Getty Images)
Плъзват слухове и не без участието на училищния вестник, Клара се оказва в центъра на вниманието, но нито Фридерике, нито Оскар, който започва да разпространява лъжи заради уволнението на майка си, ще се откажат без бой.
Филмът разглежда много сериозни теми като контрола и наблюдението в училищата, предрасъдъците към хората с мигрантски произход, както и училището като мини макет на властови отношения, в които социалната динамика ескалира и може да излезе извън контрол.
Звездата на германското кино Леони Бенеш е в главната роля на учителката с полски произход Карла.
Срещаме се със сценариста на "Учителската стая" Йоханес Дункер в Брюксел, непосредствено преди да разберем, че именно неговият филм ще спечели финално наградата LUX на публиката в Европейския парламент.
Разговаряме за важните теми в историята и кои са въпросите, които тя провокира, не на последно място и как те отекват в днешна Германия, в която Алтернатива за Германия набира все по-голяма популярност.
- Как намерихте тази история?
- Всъщност това е истински случай, от който се вдъхнових през сестра ми, която също е учителка по математика. В нейното училище се беше случила подобна като във филма случка, в която имаше заподозрени и определено напрежение.
Говорих с Илкер, с когото сме учили заедно в едно училище и имаме общо отношение към тази тема, той отделно ми напомни на някои случки, които са ни се случвали пък на нас в училище.
Наистина ни бяха интересните динамиките на властта в училище и начинът, по който се създава такава атмосфера, в която има подозрения и улики. Основните базови герои на сценария бяха учителката Клара, ученикът и майка му.
Леони Бенеш в ролята на учителката Карла във филма "Учителската стая" (Източник: София Филм Фест)
- За мен филмът ви беше нещо като микро свят на властта. Сетих се за пространствата на наказание и дисциплина по Мишел Фуко, училището е едно от тях. Всъщност случващото се в училището огледало на обществото ли е?
- Определено, на нас ни отне доста време, за да се спрем на това решение.
Първата ни гледна точка беше, че всеки намира и търси своето място в училището. Това бе първия знак, че може да се реферира и към обществото. Учителите имат властта, могат да наказват учениците, да дават добра оценка или лоша такава. Впоследствие, покрай процеса на работа, установихме, че това е модел за обществото.
- Във филма ви има и друг особено важен момент. По-сериозните подозрения първо отиват към децата с мигрантски произход. Какъв дебат би предизвикало това в страна като Германия, в която Алтернатива за Германия набира все повече популярност? Самият Илкер Чатак се оплака, че макар "Учителската стая" да беше селектиран за "Оскар" за чуждоезичен филм, в Германия много малко медии са отразили успехите на филма, цитирайки го "заради структурния расизъм", пред който е изправена страната.
- Така е, до голяма степен той беше фрустриран, защото филмът е с малък бюджет, но имаше номинация за "Оскар", а в един момент пресата пишеше само за Сандра Хюлер и Вим Вендерс, и двамата страхотни артисти, но без името на Илкер из тези акценти.
Това можеше да бъде много вдъхновяваща история, как дядото на Илкер е дошъл в Германия, за да работи, но никой не пожела да я напише. Но в сценария на филма ни е освен историята на Али, така и мигрантския профил на учителката Карла, която понякога се срамува да говори полски в училище, иска да скрие това, че не е германка, защото вероятно има лош опит.
Тя говори прекрасно немски, никой не би познал, че може да е чужденка, но всичко това, което тя преживява се основава на страха.
Страхът е от това, че ще бъде възприета за Другата. И затова мисля, че именно за този вид страх не се говори достатъчно.
Така че този филм за нас е начин да обърнем внимание на тези проблеми и да накараме хората да ги усетят, а това пък да доведе до разговор.
- Вярвате ли, че може да се промени този дискурс в Германия?
- За жалост мисля, че няма причина да бъдем супер позитивни и оптимистични за това точно сега, но преди месеци в Германия имаше хиляди хора по улиците на различни градове, които показаха, че позициите на Алтернатива за Германия не са техните позиции.
В момента това е малцинство, голямо малцинство, но все пак малцинство.
Също така мисля, че това е много късоглед начин да се гледа света. Голяма част от хората възприемат Другия за застрашител, защото до голяма степен нямат опит с него. Киното е малка част от тази важна тема, но и то малко по малко може да съдейства за нормализирането на тези отношения.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА