ЛИЧНОСТИ
Здравка Евтимова на 65: Пишещият човек може да живее 1000 години
Според писателката, талантът е да умееш да правиш нещо, защото така си се родил
Автор: / 2649 Прочита 6 Коментара
Здравка Евтимова (Снимка: Минко Чернев / БТА)
Аз смятам, че талантът е нещо като болката. Когато ви боли нещо, не е нужно някой да ви каже: "боли те", вие усещате.
Това каза пред БТА писателката Здравка Евтимова. Днес тя отбелязва 65-ата си годишнина.
ТАЛАНТЪТ Е ДА УМЕЕШ ДА ПРАВИШ НЕЩО, ЗАЩОТО ТАКА СИ СЕ РОДИЛ
Според авторката на "Луничави разкази" талантът е да умееш са правиш нещо, защото така си се родил. "Човек усеща таланта си, но толкова много задачи имаме да изпълняваме в ежедневието, толкова много посоки ни дърпат в различни сфери, че дори тази болка, която е нашият талант, някак си се притъпява", смята Евтимова. По думите ѝ въпреки че всеки може да открие сам таланта си, е хубаво този талант да бъде подчертан и от човек с опит.
"Например, когато един по-опитен писател прочете произведение на млад човек и това произведение му хареса, той може да го спомене в интервю, може да го насочи към издател, литературно издание, запознанство с редактор", посочи писателката. Според нея когато се пише критическа бележка за дадено произведение обаче, то не трябва нито да се "прехвалва", нито да се подминава с думите "не става".
"Когато правиш критически отзив и кажеш: "Това е прекрасно, това е велико, това е извънредно", ти всъщност, вредиш на човека. Създаваш му погрешно усещане не само за стойността на това, което е написано, но и за това, че всичко става толкова лесно. А то не става. Трябва да бъдеш много честен към него", казва Евтимова.
ПИШЕЩИЯТ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ 1000 ГОДИНИ
Здравка Евтимова преподава творческо писане на студенти в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като отбелязва, че нейните срещи с работата им й дава основание да вярва във възможностите им.
"Убедена съм, че когато се живее в обстоятелства, наситени с трудности, наситени с предизвикателства и неизвестност, тогава талантът на хората избуява с огромна сила. По някакъв начин трудността стимулира таланта. Въпросът е хората с по голям опит да го видят навреме и да споделят с младия човек, с пишещия човек: "Това, което създава, има висока стойност. Ти едва ли ще забогатееш от написаното от теб, по-скоро няма да забогатееш никога. Но ще имаш много приятели и никога няма да бъдеш сам", посочи писателката.
По думите ѝ пишещият човек в никакъв случай не е самотен, защото той живее със съдбите на хората, които описва. Пишещият човек може да живее 1000 години, защото преживява всичко, което се е случило с неговите герои и съм убедена, че младостта днес живее хиляди години с това, което създава, отбеляза тя.
ОНЗИ, КОЙТО НЕ ПИШЕ С ДУМИ, ПИШЕ С ДЕЛАТА СИ
"Писателят пише с думи. А онзи, който не пише с думи, пише с делата си. И ме интересуват именно написаните с дела истории на моите съвременници и как тези истории се свързват с онова, което сме преживели, с миналото на нашата страна", каза Здравка Евтимова.
Писателката вярва, че думите имат сила, която е равнозначна на усещането за човешки пулс. "Когато човек е тревожен, пулсът му звучи по определен начин, когато е нещастен - също. Големият писател, големият поет, талантливият поет успява да стори това с думите - подреждайки ги, ги превръща в пулс - или на щастлив, или на на тъжен, на тревожен човек", отбеляза тя.
Евтимова разказа, че се правят опити, свързани с четенето на откъси от литературни произведения на малки деца, които са на възраст около осем-девет месеца. "Аз съм правила такъв опит. Когато се прочете, например, откъс от "Песента на колелетата" на Йовков, дори да е разтревожено детенцето, то се успокоява.
Обратно - когато сте прочете откъси, особено последните два абзаца от романа на Хемингуей "Сбогом на оръжията", където детенцето се ражда мъртво и прилича на одран заек, дори детето, на което се чете, да е щастливо, то започва да плаче", разказа тя.
ЗДРАВЕТО РАЖДА ОБИЧ И РАЗБИРАТЕЛСТВО
По повод рождения си ден днес Здравка Евтимова каза: "Най-много радост ми носи съзнанието, че хората, които обичам, са здрави, в семейството има здраве, а здравето ражда обич и разбирателство". Тя допълни, че много се радва още, когато светът се опитва да поеме път към по-добро, към разрешаване на конфликтите, така че да няма страдащи и убивани, да няма хора, които са тъжни, защото любимите им не могат да се върнат при тях.
Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г. Завършила е английска филология в университета "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново. Интересът ѝ към разказването на истории се появява още в детска възраст. Първоначално започва да си измисля приказки гледайки животните в градината, а по-късно разказвала истории на други деца.
"Като станах по-голяма започнах да играя с ромчетата и оттам имам голяма обич към тия хора. Разбирам и езика отчасти, вече съм го позабравила, но тогава го разбирах добре. Те усетиха, че мога да разказвам истории, разказвах им, а те ми правеха от глина фигурки и ми ги подаряваха за хубавите истории. Често не ми подаряваха, щото не им харесваха. Но ми подаряваха, като им харесат", разказва в интервю пред изданието "Българска армия" писателката.
Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и пише на български, английски, френски, немски и руски език.
През 2015 г. разказът й "Кръв от къртица" е включен в учебниците по английски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 г. същият разказ е включен в учебник за преподаване знания по литература за прогимназиите в САЩ. Разказът й Seldom ("Рядко") е включен в антологията "Best European Fiction 2015" ("Най-добра европейска проза 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, САЩ (2015). "Твоят ред е" е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема "Утопия 2005" в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията "Утопия 2005 - десет писатели от цял свят". "Васил" е един от десетте разказа, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио Би Би Си, Лондон (2005), сочи справка в архивите на БТА.
Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български, както и произведения на български писатели на английски език. ""Художественият превод е океан, през който художественият преводач плува. Да го преплува означава да запази духа, красотата, тъгата и щастието на героите, които живеят в книгите на автора", коментира Здравка Евтимова.
Била е редактор на българската секция на списание Muse Apprentice Guild (Сан Диего, САЩ) и редактор за България на списание Literature of the Avanteguard за кратка проза (Великобритания).
През 2015 г. Здравка Евтимова печели националната награда "Блага Димитрова" за произведение на морално-етична тема, писано от жена. През 2016 г. нейната книга "Една и съща река" печели наградата на фонд "13 века България" за роман, публикуван през 2015 г. в България,. Тя е лауреат и на наградата "Запков" за сборника "Юлски разкази". През 2019 г. печели наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската духовност.
Здравка Евтимова е първият носител на новоучредената награда за фантастика "Доктор Т. О"Конър Слоун" ("Dr. T. O"Connor Sloane") в САЩ - 2023 г., за романа "Той носи моето мълчание" - издаден от Starship Sloane Publishing. През 2023 и 2024 г. тя печели и грамоти от американската платформа Critters.
През 2023 г. дипломът е за най-добър разказ с научнофантастични елементи - за "На Димитър - поет". През тази година получава три грамоти - грамота за най-добър автор, най-добър за научно-фантастичен и фентъзи роман и за най-добър роман с елементи на магически реализъм. Дипломите се връчват след традиционно гласуване в общността на читатели и писатели на научнофантастична литература.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}