НОВА КНИГА
Здравка Евтимова представя "Луничави разкази"
Събитието е на 8 февруари в книжния център "Гринуич" в София
Редактор : / 918 Прочита 1 Коментара
Книгата си "Луничави разкази" ще представи Здравка Евтимова в книжния център "Гринуич" в столицата на 8 февруари. Събитието е с участието проф. Амелия Личева, съобщават организаторите, цитирани от БТА.
Сборникът съдържа 20 истории, които са писани през последните три години. Някои от тях разсмиват, други натъжават, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на книгата, а защо не и на живота ни извън нея, посочват издателите от "Жанет 45".
Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в Перник. Носителка е на литературни награди, сред които "Златен ланец", "Чудомир", "Блага Димитрова", "Балканика", "Роман на годината" за 2015 г. на националния дарителски фонд "13 века България".
През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена националната литературна награда "Христо Г. Данов" - за цялостен принос към българската духовност, а през октомври 2021 г. зрителите на Българската национална телевизия я избират за своя любим български автор.
Последният ѝ роман "Резерват за хора и вълци" бе отличен с Цветето на Хеликон като най-продаваната книга в книжарската верига през 2022 г.
Романи и сборници с разкази на Здравка Евтимова са публикувани не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Гърция, Канада, Израел, Италия, Китай, Франция, Сърбия, Северна Македония, Словения.
От разказа "МИЛЕНА КАВГАТА":
Целият им род е крив - от бебето до най-дъртия, умът - тел, дето не се превива, нито се чупи, само ръждясва. Това са те. Дядо ѝ се казва Андон, все начумерен, като че някой е запалил купчина тор в
главата му и наоколо пуши, та се не търпи. И като се родило детето, как да го кръстят? Не Антонина, не Антония, ами Анда. То хубаво Анда, но семенцето под името не струва.
Напънала се госпожица Анда, та сварила сапун - сама го къкрила, сама го рязала на калъпи. То не сапун, ами злост - сложила го в една щайга и на всеки калъп издълбала букви, та написала "Бившият".
Помислете какво ще си миете с вашия бивш, дами.
Нагла, та горчива Анда - и като минава край нашата къща, моля ти се, пита:
- Милена, как е Калоян? Ще му предадеш ли, че съм го търсила?
Калоян е моят син - фокусирам вниманието върху този факт, за да лъсне категорично що за крив корен е тя.
- Защо - казвам - си го търсила?
- За да му дам този сапун - подарък от мене - и тя ми подава един калъп, на който е изкопала с печатни букви "Бившият". - Нали се сещаш какво мръсно пране можеш да избелиш с това? - намеквами Анда.
Добре че съм възпитана жена, та не ѝ казвам в прав текст: "Я се виж колко си дебела".
- Значи Калоян вече ти е бивш? - заключавам тънко.
- Да, точно така - потвърждава тя.
- А ти си дебела! - лая аз.
Тогава тя млъкна, а да млъкне някой от Андоновия род, е все едно от червей да издоиш мляко - тоест никога. Очите ми са малко слаби, та може и да съм се заблудила - сълза ли лъсна по клепките на
Анда? Колкото ще се просълзи котлонът, на който варя боб, толкова ще се просълзи тя.
- Да - казах аз. - Дебела.
Тя се завъртя, обърна ми гръб - честно, едричка беше, но те от техния род са такива - месо им дал господ, и гърла. Баща ѝ Дачо например, като пийне и викне, се чува от Перник направо на Централната гара в София; ако е замръзнала Струма, ледът се раз- пуква. Ако дядо ѝ Андо се напие и зине да пее - това аз с очите си видях, защото вишната е в моя двор - разцъфна пустата вишна, от песента на тоя пияница цветчетата ѝ се разтвориха до едно.
- Тогава - досети се Анда - дай ми сапуна обратно. Синът ти няма да ми е бивш.
Тук е точното място да кажа, че макар и мой единствен син, Калоян е глупаво момче, щом накланя ума си към Анда. Вярно е, пътува повече от моряците - днес е в Радомир, утре е в Търново, а вдругиден - в Ивайловград.
Още книги на Здравка Евтимова можете да откриете - ТУК