"Радой държеше, че на човек не му трябват 800 тенджери - той може да изяде само една чиния, да спи на едно легло, да използва една възглавница. Именно във въздържателството беше неговата сила. Той не пиеше алкохол и не пушеше цигари.

Ходеше облечен много неглиже. Нямаше домашен телефон, а ходеше да звъни от телефонната кабина в пощата и пред кино "Изток". Никога не е имал кола.", разказва синът на легендарния сатирик.

Стефан Стоянов е малкият син на Радой Ралин. Следен от ДС под псевдонима "Прилеп". Участник в младежки, неформални музикални групи с Бойко - Бийтълса, Радо -Пчеларя и Десо. Изявява се като художник и е съавтор на книгата "Радой - смутителя на реда и тоягата на властта" (2013 година, Изток-Запад).

От 5 години живее в Нидерландия.

Стефан Стоянов (Снимка Личен Архив)

Разговаряме със Стефан Стоянов за начина, по който е творил Радой, на което малкото момче е свидетел, за общуването му с неговите съвременници, за съветите, които му е давал именитият му баща, за заветите, които му е оставил...

Стефан Стоянов (Снимка Личен Архив)

- За тези 20 години без Радой Ралин какво се сбъдна от неговите надежди и опасения?

- Радой ненавиждаше плутокрацията. Плутокрация означава власт на богатите, но Радой влагаше в тази дума значението на "власт на забогателите от властта". Той беше за плурализъм - да могат хората да живеят в свобода и да има разнообразие на мненията. Да могат кадърните хора да се развиват и да цари добрият вкус. В днешнa България може да се каже, че има прояви на плурализъм. Посегателствата върху личността вече ги няма.

Но виждаме и как прогресира едно от неговите опасения. В разговор с литературния критик Божидар Кунчев, Радой казва: "Дочакахме такова време, че човек не знае дали изпълнява някаква роля на робот или мисли самостоятелно." И наистина в наше време пречките пред самостоятелното мислене са много, а изкуственият интелект с охота изземва и тази човешка дейност.

Радой Ралин (Снимка Личен Архив)

- А от кои негови завети все още имаме нужда?
- Понятието, което Радой най-пламенно отстояваше е "човешката пропорция". В стихотворението "Гъливер" той обрисува мегаломанията, несъвместима с човешката пропорция:

"Ти просто не желаеш
да се намираш в плен на лилипутите,

макар че те
ще те хранят богато
ще спиш върху 600 дебели дюшека,

ще се грижат 600 лакеи за теб,
ако само воюваш за тях,"

ако само си здрава опора на краля.
За какво да разчиташ на краля
и лакеите,

ако можеш да минеш без тях?"

Радой държеше, че на човек не му трябват 800 тенджери - той може да изяде само една чиния, да спи на едно легло, да използва една възглавница. Именно във въздържателството беше неговата сила. Той не пиеше алкохол и не пушеше цигари. Ходеше облечен много неглиже. Нямаше домашен телефон, а ходеше да звъни от телефонната кабина в пощата и пред кино "Изток". Никога не е имал кола.

Това поведение може да бъде алтернатива на хората, атакувани през интернет, хипнотизирани да купуват вещ след вещ. Той бе усетил тази тенденция в един от афоризмите си:

"Душата на търговията е рекламата

а душата на рекламата - измамата."

Радой с двамата си сина Кин и Стефан (Снимка Личен Архив)

- Как твореше Радой?
- Радой пишеше стихотворенията на тетрадка легнал в неговата стая. От този ракурс той беше видял снега пред жълтите лампи на булеварда, които описва в стихотворението "Събитие":

Едно ликуващо безсъние от сняг!
Добре, че съм си легнал без пердета:
луминесцентните тела - лицето ми замерват

с пламтящи снежни топки.
И милиардното нашествие на сняг.

И всякоя една снежинка
видима и различима,

и теб ти е игриво, детско, влюбено, пияно,
хазартно, любопитно, облекчено, фантастично.

Сутрин някой път ме викаше: "Стефо, Стефо, ела да ти прочета какво написах" и изпитваше изключителна сладост да си прочете стихотворенията на глас.

Четеше ги сякаш в тях е открил някакви химични формули, или все едно е намерил нещо, което го прави много щастлив. А аз някой път му казвах: "Татко, тук за тази дума може да потърсиш синоним, да не излиза в друг смисъл" и той се съгласяваше.

След това прехвърляше бележките си на неговата пишеща машина "Ерика". А за "Недупкоспособните думи" си беше направил тетрадка-речник и като успееше да отпечата някоя я задраскваше в тетрадката.

Семейна снимка - Радой със Стефан и Кин (Снимка Личен Архив)

- Четеше ли статиите за него по вестниците?
- Разбира се, той имаше много подробен архив, в който събираше неговите излезли в периодичния печат творби. Събираше и статии и отзиви за него.

Архивът му беше като аптека.

Таня Стоянова и Стефан Стоянов (Снимка: Личен архив)

- Какви бащини съвети ви даваше?
- Казваше ми никога да не рисувам по снимка! И наистина като гледам сега в Интернет е пълно с филмчета, показващи как художници рисуват облаци като ги разтриват с гъба или с музиканти, които правят сложни сола. Но един ден, докато се разхождах из Венрай и гледах небето, изпълнено много хубави облаци и се зачудих как нито един от тези художници не седна да рисува от натура. Защото когато веднъж нарисуваш облаците от натура, после можеш да кажеш: "Ето, аз тези облаци съм ги видял".

А ако просто размазваш боя с гъба се получава химическо и изкуствено. Или вместо музиканта да каже: "това соло съм го направил, защото съм влюбен в еди-кое си момиче...", той само натиска клавишите, да се покаже колко бързо може да свири.. Няма я тази ответственост.

Внучката на Радой, София Стоянова - Донева - дъщеря на Таня и Стефан (Снимка Личен Архив)

Самият той пишеше всичко от натура. Той ни водеше на море с брат ми Кин, където отсядахме в 100-годишната къща на графиня Ана Батиньоти и много се възхищаваше от фладерите по дървените греди по стените. Атмосфера, много добре отразена в стихотворението му "Созопол":

Преди заспиване са часовете сладки:
щурците шият златните обувки на съня.

Морето чак до миглите достига.
И примирило свойте схватки,

изтрива земната пушилка на деня.

Радой с двамата си сина Кин и Стефан (Снимка Личен Архив)

- Радой е знаменит със сатирата си...
- Той подигра тоталитарната власт в лицето, а когато една власт стане на подбив, тя се десакрализира. И вече не може да внася такъв страх, въпреки че репресиите си остават. Но към символа на тази власт веднага се прилепват епиграмите на Радой и тя вече няма същия авторитет. Хората започват мислено и те да я подиграват, да откриват нови ситуации за осмиване извън епиграмите. А когато човек придобие смелостта да критикува, той променя съвремието си.

Стефан Стоянов (Снимка Личен Архив)

Освен да изобличава върхушката, той осмива и човешките пороци:

"Не пожелавай жената на ближния, когато е пред развод"

"Човек за човека е брат. Разбра ли, бе, гад?"

- В своите есета Георги Марков многократно настоява, че Радой Ралин е най-популярният български поет през 70-те години...
- Факт е, че той беше изключително популярен човек, защото си позволяваше да казва неща, които са в разрез с идеологическите догми. Той имаше много атрактивна външност с тази разчорлена коса и с орлов нос като един оракул. И като се движеше по софийските улици беше като поп звезда - хората постоянно се спираха да си говорят с него.

Но от друга страна той беше скромен и не възприемаше това като повод за тщеславие. Веднъж едно дете много му се радваше в тролея, те седяха на четворните седалки един срещу друг. И то му правеше знаци с ръце и пулещи се физиономии и той също му отвръщаше. И аз после му казах "Това дете сигурно те позна?", но той отговори: "Не, сигурно ме мисли за поп."

Имаше много ясен и гръмогласен глас, който може да се чуе от много далече. Успяваше да прави сеир на хората и да приковава вниманието им чрез своите акции.

Внуците на Радой Мария и Стефан, деца на Таня и Стефан Стоянови (Снимка Личен Архив)

Хората освен от вестниците и книгите, го познаваха и лично и той познаваше тях. Когато ни водеше на море с брат ми Кин, пътувахме с влак. През това време той се заговаряше с хората в купето като ги питаше "Какво работи баща ви, какво работи дядо ви?".

И така за най-голямо мое учудване, той намираше допирни точки с най-различни хора, които се качваха от различните гари - Сливен, Стара Загора, Карлово, Пловдив и др. И ми правеше впечатление, че когато той говори с напълно непознати хора, в един момент се оказва че сякаш ги познава.

Водеше и огромна кореспонденция с хора от цяла България.

Един месец след смъртта на Радой, той стана първият българин, на когото британският вестник "Таймс" отделя цяла страница.

- Кои издания на други автори той е организирал, съставял и подпомагал?
- Той участва в реабилитиране на името на осъдения от Народния съд Райко Алексиев чрез съставянето на книгата "Гуньо Гъсков" издадена през 1995 година. Книгата е композирана по публикации на Алексиев във в."Щурец" от 1932 г. до 1944 г. По инициатива на Радой ул. "Тодор Павлов" в ж.к. Изток е прекръстена на "Райко Алексиев".

Отново по негова инициатива пред дома на карикатуриста е поставена негова паметна плоча и на негово име е кръстена галерия, намираща се на ул. "Раковска". Дълги години след това преименуване, озлобени хора замазваха табелите с блажна боя.

Една страница от тетрадката речник с "Недупкоспособни думи"

Направил е издание и на големия свой приятел Атанас Далчев - "Стихотворения; Фрагмети" (1974 г.)

През 1987 година под съставителството на Радой излиза стихосбирката "Трепети" на Кирил Христов. Поезията е обединена в пет цикъла: Природа, Любов, Родина, Свят, Той. В предговорът към книгата, съратникът на Радой Димитър Аврамов очертава целия живот и творчество на Христов и прави откровен и нещадящ анализ на личността му. Според Радой Кирил Христов е най-ярката звезда от плеядата на българската поезия.

Заедно с Аврамов съставят и книгата на Трифон Кунев "Ситни дребни като камилчета" (1993) По този начин началото на 90-те бележат един ренесанс в издаването на инкриминирани книги.

Радой съставя и стихосбирката "Влюбени булеварди" (1993), чийто автор е живеещия на същия булевард Лъчезар Станчев.

Помагаше много и на млади поети и поетеси. Те идваха на върволица в нашия дом и той искрено се възхищаваше на успехите им. Помагаше и на редица свои съвременници, включително и за издаване на техните книги, за което свидетелстват благодарностите в техните посвещения.

- Коя негова творба според вас се отнася най-точно към нашето съвремие?
- Книгата "Ескимоски плаж" (1993) и стихотворението "Мотивация", което е включено в нея.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Личен архив

Мотивация

Би ли успял Бенедето Кроче
в онези години
на Мусолини
път да посочи?

И кой философ
би бил готов
Хитлера да убеди
в човешките права и свободи?

Данте, ако скочеше от рая,
би ли могъл Франко да разкае?

Затова не искам
и не мога
да надценявам диалога.

Диалог се води
със зверове и природи,
но не и с простак!

Няма как? ...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА