СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
София Стоянова, внучка на Радой Ралин: "Късно Откритие" излиза точно навреме
През 1955 г. Радой променя фамилията си от Димитров на Стоянов и рождената си дата от 23 април 1922 г. на 22 април 1923., така че може да се каже, че тази година пак е негова 100-годишнина, разкрива София
Автор : / 6148 Прочита 6 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Личен архив
"Радой Ралин посвещава най-проникновената любовна лирика на италианката Лаура Симончини, с която се запознава на Младежкия фестивал в Букурещ през 1953 г.
Смешно е, че на този фестивал Радой е бил с дефектен панталон и е бил много засрамен от този факт.
Въпреки ниското му самочувствие по това време, тя предпочита да си говори именно с него.
Чувствата между двамата се зараждат веднага. Когато се връща в България, започват да разговарят редовно по телефона, въпреки че е било подозрително в тогавашните условия.
Разменят си и писма. Валери Петров е помагал превода на някои от тях, а дядо ми започва уроци по италиански", разказва София, внучка на Радой.
Радой Ралин (Източник: Държавна Агенция "Архиви", фонд "Радой Ралин")
На 27 Април 2023 от 18:00 ч. в изложбената зала на Фонд 13 века България (адрес: кв. "Лозенец", пл. "Проф. Васил Геров" №1) ще се състои представянето на книгата "Късно Откритие". Това е първата книга, която излиза под съставителството на София Стоянова-Донева.
Съдържа 94 поетични творби на Радой Ралин, от които 5 не са издавани до този момент.
Послесловът е от малкия син на Радой Ралин - Стефан Стоянов, баща на София, а корицата е дело на Роман Кисьов.
София Стоянова в едно специално интервю за Impressio за задочния диалог със знаменития й дядо.
- София, какво беше чувството да съставиш книга от творби на своя дядо Радой Ралин?
- За мен е възвисяващо преживяване да се докосна до тези изящни текстове и да ги изследвам подробно. Възможността да ги подбера според моя вкус и да ги подредя според моята преценка, ме научи на ценни неща.
Като съставител имам задължението да представя автора в най-добра светлина, но и да подпомогна творчеството му да бъде достъпно и интересно за публиката. Дали съм успяла да изпълня тази задача тепърва ще разберем от отзивите за книгата и отношението на читателите.
- Пред какви предизвикателствата се изправи, работейки над книгата?
- В живота ми има много ситуации, в които ми е било трудно да взема решение, а в процеса на съшиване - изборите, които трябваше да се направят, бяха много. Във встъпителната си идея за "Късно Откритие" визирах около 30 творби. Те бяха избрани от стихосбирките, които до онзи момент ми бяха най-познати: "Хляб и портокали", "Есенни къпини" и "Последен понеделник".
Но знаех, че за да може подборът да е достатъчно подробен, фокусът трябва да бъде върху цялостното творчество.
С времето видях, че това е нелека задача.
Радой Ралин (Източник: Държавна агенция "Архиви", Фонд "Радой Ралин")
Четирите групи, на които бях разделила произведенията при започването, ми се сториха наивни и несъществени. Пред мен се разкри многоликото творчество на Радой Ралин и виртуозните му постижения в света на лириката. И така, адаптирах първоначалната идея спрямо творбите, които намерих впоследствие.
Друга мъчнотия, свързана с процеса, беше отсяването на самите стихотворения. По мое мнение всичките са много хубави и направо се чувствах все едно обиждам стихотворението, ако реша да не го сложа. (смее се)
Искам да отправя специална благодарност към доц. Росица Димчева, която със загриженост и ентусиазъм ми показа нейното виждане за мисловната лирика на Радой Ралин. Тя ми даде своите научни текстове, които е писала върху творчеството му и ми показа на какви групи тя би разделила поезията. Разгледа обстойно моят подбор, показа ми добрите му качества и възможностите за подобрение.
София Стоянова в Национална художествена галерия "Двореца" (Снимка: Личен архив)
- Книгата е съставена по повод 100 години от рождението на Радой, но излиза точно навреме за 101-годишнината...
- През 1955 г. Радой променя фамилията си от Димитров на Стоянов и рождената си дата от 23 април 1922 г. на 22 април 1923. Датата 22 април 1923 фигурира във всички по-нататъшни негови документи и в документите от ДС, където е споменат. Въпреки това, неговото ЕГН остава 220423.
През годините след 1955 г., той е празнувал рождения си ден на 22 април и юбилеите си спрямо 1923 година.
Ако се водим от този факт, може да се каже, че тази година пак е негова 100-годишнина. (смее се)
Малко известено е, че по случай 60-годишнината на Радой през 1983 г., не са издадени полагащите му се юбилейни издания. Двата юбилейни тома със събрано творчество - "Поезия" и "Проза" са дадени за печат чак на 10.08.1984 и излизат по книжарниците на 29.12.1984.
В отчетните доклади на ДС се изтъква, че умишлено са ограничили разпространението им. На 18.04.1983 г. Радой сключва договора за издаването на "Кадровикът Теофраст", но тя е издадена през 1987 г. "Златното руно" също е одобрено и платено през този период, но е издадено чак през 1990 г.
В светлината на тези факти мога да кажа че "Късно Откритие" излиза точно навреме.
- Съставяйки книгата, какво научи за любовните музи на дядо ти?
- Той посвещава най-проникновената любовна лирика на италианката Лаура Симончини, с която се запознава на Младежкия фестивал в Букурещ през 1953 г..
Смешно е, че на този фестивал Радой е бил с дефектен панталон и е бил много засрамен от този факт.
Въпреки ниското му самочувствие по това време, тя предпочита да си говори именно с него. Чувствата между двамата се зараждат веднага. Когато се връща в България, започват да разговарят редовно по телефона, въпреки че е било подозрително в тогавашните условия. Разменят си и писма. Валери Петров е помагал превода на някои от тях, а Радой започва уроци по италиански.
Радой Ралин (Източник: Държавна агенция "Архиви", Фонд "Радой Ралин")
През 1983 г. Радой публикува писмата й в литературно-художествения алманах "Море". В архива си той пази всички платени от него бележки за безбройните телефонни разговори между двамата през годините. Несломимата дългогодишна любов между двамата, той обобщава през 1987 г. в стихотворението "Равносметка":
Аз нищо не можах да осъществя
освен една трийсетгодишна
раздяла с момиче,
което и в своята старост обичам.
Но образът на любовта в поезията на Радой не се изявява само в чувствата между двама души. Той обича хората, обича българската литература, обича изкуството, обича свободата.
Стихотворението, което подредих на първо място в подбора, се казва "Измерение на сърцето" и завършва със следните строфи:
Тайната, с която ще придвижиш
време, обстоятелства, привички.
Тайната да вярваш, да се грижиш...
Да обичаш повече от всички.
- От него ли научи за Яна Язова, Ян Палах и другите личности, които са представени в подбора?
- Включих стихотворенията "Балада за Яна Язова" и "Реквием "69" за Ян Палах по предложение на баща ми Стефан. Те са част от не отпечатваните до този момент творби, които сме намерили в неговия архив. Те бяха напечатани на машина и подписани, както се оформят за предаване в редакции. Но както други негови лирични и сатирични произведения, те не са били приети.
След изгарянето на "Люти чушки" през 1968 година, той изпада в немилост. След това за период от 8 години творчеството му е отлагано, отказвано, спирано и заглушавано. В книгата на родителите ми Таня и Стефан Стоянови "Радой - смутителя на реда и тоягата на властта" (в момента налична в Сторител) е описана подробно историята на "цензурната завеса", спусната върху творчеството на Радой Ралин).
Тези стихотворения са отлежавали в архива му 50 години. Въпреки това тяхното въздействие остава все толкова силно и се надявам да бъдат оценени от читателите.
- Кои свои съвременници е уважавал Радой Ралин, а кои е критикувал?
- Не би било коректно да говоря за конкретните лица, които не е уважавал, но мога свободно да разкажа за характерите, които е критикувал. В сатиричните му творби, той ясно заявява, че не харесва подлизурковците, подмазвачите, плагиатите, връзкарите. Той безмилостно осмива пороците на обществото и лошите навици, насърчавани от системата.
Бездарните поетични опити осмива с една от любимите ми епиграми:
Напразно ти в свободен стих
си своите поеми писал.
В тях търсих, ала не открих
нито една свободна мисъл.
Шуробаджанащината в средите на изкуството осмива със следната епиграма:
Тези трите -
даровити.
Всички други
са съпруги.
Радой Ралин в кабинета си (Източник: Държавна Агенция "Архиви", фонд "Радой Ралин")
Измисля чисто нови думи за да осмее различни пороци в обществото:
За хората, които се изхранват от това да набеждават останалите: Бедител
За подкупните чиновници: Бюрокрад
За алчните: Великогушие
За продаващите себе си за власт: Властитутка
За тези, които си променят мнението според обстановката: Езиколеблив
Други по-интересни думи, с които представя някои хорски характери са:
Жлъчезарен, злостолюдие, изгодописец, изнудист, интригангстер, клюкартечница, кретенциозен, самодоносник, събременник, човекояздец, чревомислец и др.
- И не се е страхувал, че може да нарани някого с острото си слово...
- Моето мото е, че най-страшните ситуации изискват от теб да проявиш най-голяма смелост. В опасните и несигурни времена на социализма, Радой не се е страхувал да изкаже своето мнение. Той е писал "страхотворения" и неговата сатира е правила най-точната дисекция на обществото.
24 май 2012 г. Откриване на паметника на Радой Ралин (Снимка: Личен архив)
След като е ударен за "Люти чушки" и епиграмата "Сит търбух за наука глух" той става популярен из цяла България. Епиграмите от книжката започват да се носят от уста на уста като фолклор. Той използва тази платформа, за да продължи да критикува режима. Радой пише, за да бъде свободен, а не да бъде угоден.
А какво получава в замяна най-добре описва в епиграмата си "Доходите на сатирика":
Що ти сбере задница,
туй ще ти е надница....
- Разкажи интересен факт при създаването на книгата "Късно Откритие"?
- Чисто техническата част от съставянето е любопитна. В началото бях планирала да съставям книгата изцяло дигитално и започнах да преписвам творбите от книгите на лаптопа ми. Но когато стана време да започна да ги подреждам, се почувствах объркана и загубена в този огромен Word файл, който се получи. И довърших процеса аналогово.
Принтирах всяка творба на отделен лист и ги организирах в една папка с джобове. По този начин с леснота визуализирах бъдещата книга и усещах въздействието, което се получава, когато прелиствам от една творба към друга. Това ми помогна да ги съчетая по смисъл и да създам диалог и приемственост между тях. Този метод ще използвам и в бъдещите си съставителски начинания.
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Личен архив
- Какво планираш оттук нататък?
- Следващият подбор, над който работя в момента, е антология с лирика на различни български поети. Започвайки от възрожденските творци като Ботев, Стамболов, Раковски и др., преминавайки през творците от Третото Българско Царство като Кирил Христов, Вазов, Мара Белчева, Змей Горянин и др. и стигайки до поетите от втората половина на 20-ти век и началото на нашия век, искам да покажа индивидуалния им поглед върху света.
Другият ми творчески проект е автобиографичният роман "Две Лица", който вече е изпратен в издателство. Но е рано да говоря подробно за него.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fsofiya-stoyanova-vnuchka-na-radoy-ralin-kasno-otkritie-izliza-tochno-navreme&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F04%2F21%2F2556277%2F768x432.jpg%3F_%3D1682079807&description=София Стоянова, внучка на Радой Ралин: "Късно Откритие" излиза точно навреме', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}