100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАДОЙ РАЛИН
София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Дядо ми е бил гласът на истината по столичните улици
"Домът ни беше като една неформална "софийска чайна", където са се събирали творци, интелектуалци и политици", разкрива младата писателка
Автор : / 11351 Прочита 42 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Личен архив
Макар и само 26-годишна, София Стоянова (1995) вече подготвя автобиографичната си книга "Две лица". Съставител е на книгата с избрано творчество на Радой Ралин "Късно откритие" и е създател на сайта https://sophiastoyanova.com/.
Открива интереса към творенето в много ранна възраст. Според нея, наследява любовта към писането и работохолизма от дядо си.
Представяме ви София в едно специално интервю за Impressio за родовите корени, за преоткриването на себе си, за любовта към литературата и родината, наследена от Радой и рода им, потомък на сливенския Таньо войвода, участвал в подготовката на Априлското въстание.
"Гордея се с дядо ми за това, че не се е страхувал да каже какво мисли, дори и в най-смутните времена. При него никога не е имало втори план - всичко, което е мислил, го е казвал.
Радой Ралин (Източник: Държавна агенция "Архиви", Фонд "Радой Ралин")
Гордея се, че е отишъл като доброволец във Втората световна война.
Гордея се с всичко, което e направил - в литературата, киното, музиката.
Гордея се с неговите "Люти чушки", които е издал без да му мигне окото, въпреки, че след това е преследван от властта, а тиражът е бил изгорен.
Гордея се, че отказа онази кола, която Слави Трифонов искаше да му подари - вместо да я приеме, каза че я дарява за линейка.
Гордея се, че е "непоклатим, като опорна точка", изповяда внучката на големия Радой, по повод 100-годишнината от рождението му.
София Стоянова (Снимка: Личен архив)
- Кога разбра кой всъщност е дядо ти, София?
- Започнах да осъзнавам общественото значение на личността на дядо ми в периода 2003 -2005 година. През 2003-та у нас идваше екипът на Илко Дундаков да снима документалния филм "Радой Ралин и времето". Аз по това време бях на 7 години и със семейството ми живеехме заедно с Радой в дома му до хотел "Плиска".
На 21-ви юли 2004 г., когато той почина, аз бях на 8. Вече знаех, че е бил значим човек, и че се е занимавал с литература. През август 2004 - един месец след смъртта му, написах детска приказка, в която се разказва за извънземна зоологическа градина. Тогава реших да стана писателка като него. (смее се)
През лятото на 2005-та година отбелязвахме една година от кончината му и имаше прожекция на филма "Радой Ралин и времето" в Дома на киното. Салонът беше пълен. Баща ми много беше харесал един ред от мое стихотворение:
"Всеки всички трябва да обича,
за да може той на Господ да прилича."
и го беше отпечатал на някои от анонсите за прожекцията. Бях много горда с това и за пръв път почувствах какво означава хората да прочетат нещо, написано от мен.
С началото на моето тийнейджърство, аз започнах да се занимавам с личността на Радой като дисидент, да изучавам биографията му. Започнах да чета огромното му творчество, което се разпростира в 60 години труд и няколко различни жанра и форми.
Имах честта и да се запозная с част от неговите приятели като Милчо Левиев, Джони Пенков, Йордан Василев и др.
- Какво още са ти разказвали майка ти и баща ти за Радой?
- Всичко, което знам за Радой, е от майка ми, баща ми, баба ми и всички негови приятели, с които съм разговаряла. Книгите, които са ориентир за мен са: "Хора и срещи по моя път" на Вълчан Хаджи-Вълчанов (негов биологичен брат), в която той разказва подробно фактите около осиновяването на дядо ми. Другата е литературните анкети с Радой Ралин "Просто живях", събрани от Вихрен Чернокожев. Много ценна за мен книга е "Радой - смутителят на реда и тоягата на властта", написана от родителите ми Таня и Стефан. В тези три книги най-подробно са описани факти от биографията на дядо ми.
Синът на Радой, Стефан, и снахата Таня, родителите на София (Снимка: Личен архив)
Баща ми винаги е гледал на Радой с голяма обич, уважение и страхопочитание. Той е бил негов духовен учител. Наричаше го "фадъра".
До ден днешен знае неговите епиграми наизуст. Може веднага да разпознае стиховете, които не са написани от Радой, а само са му приписвани ("Ванка с танка", "Безглаголното стихотворение" и др.).
Баща ми е гледал на Радой от детския си хоризонт. Разказвал ми е как той се е превръщал в магнит за хората по улиците на София.
Радой е бил като една "улична медия", привличал е цялото внимание в градския транспорт - говорил е на висок глас нещата, които никоя медия по това време не би посмяла да напише и "изрече".
Майка ми като млада снаха е сервирала чай на приятелите на Радой в хола на нашия дом. Идвали са и канени, и неканени - всякакви хора.
Понякога гостите са чакали Радой да си дойде с часове и в това време тя е разговаряла с тях. Домът ни е бил като една неформална "софийска чайна", където са се събирали творци, интелектуалци и дори политици: Атанас Далчев, Александър Геров, Валери Петров, Борис Априлов, Генко Генков, Никола Фурнаджиев, Димитър Аврамов, Николай Генчев, Джони Пенков, Блага Димитрова, Борис Христов, Желю Желев, Петър Стоянов и много други.
И до ден днешен, живеейки в този дом, аз усещам тяхната енергия и обожавам да каня гости.
- Животът на баща ти Стефан е бил доста тежък...
- Баща ми е много сърцат човек - състрадателен милосърден и добър. Има таланта да бъде художник, но по времето на социализма, не са го допуснали да учи. Освен това е бил следен от ДС под псевдонима "Прилеп" и агентите около него са му погаждали всякакви номера.
В момента работи в Нидерландия, работи какво ли не, но винаги с достойнство и гордо вдигната глава. Той ми е показал, че няма срамна работа, независимо потомък на чий род си.
Баща ми ми разкри колко важен е природосъобразният живот. Това му помага да се справя с всичко.
- Сега вече с какво се гордееш с дядо ти?
- Гордея се с него за това, че не се е страхувал да каже какво мисли, дори и в най-смутните времена. При него никога не е имало втори план - всичко, което е мислил, го е казвал.
Гордея се, че е отишъл като доброволец във Втората световна война.
Гордея се с всичко, което e направил - в литературата, киното, музиката.
Гордея се с неговите "Люти чушки", които е издал без да му мигне окото, въпреки, че след това е преследван от властта, а тиражът е бил изгорен.
Гордея се, че отказа онази кола, която Слави Трифонов се искаше да му подари - вместо да я приеме, каза че я дарява за линейка.
Гордея се, че е "непоклатим, като опорна точка."
- Какво ти се иска да кажеш на дядо ти днес?
- Бих му благодарила за паметта, която ни е оставил! Бих му благодарила, че е спрял родителите ми да емигрират като млади, Защото е искал с брат ми и сестра ми да се родим в България и да опознаем българската литература. И аз днес никога не бих напуснала България, защото споделям любовта на дядо ми към родината. Все пак нашият род е наследник на сливенския Таньо войвода, който е участвал в подготовката на Априлското въстание.
София Стоянова (Снимка: Личен архив)
- Какво би попитала дядо си?
- Радой щеше да е първият човек, на когото щях да покажа ръкописа на автобиографичната ми книга "Две лица" и да поискам професионален съвет. В днешно време черпя творчески съвети само от книгите му. Като например:
"Писателю, бъди чевръст дух!
Къде ти подтекст в тая глъч.
Бъди достъпен като въздух,
бъди директен като лъч!"
- Как се роди идеята за книгата ти "Късно откритие"?
- Това беше през далечната 2011-та година, когато бях на 16 години. Една вечер за пръв път зачетох Tом Първи от изданието на "Български писател" - "Радой Ралин - избрани творби в два тома". Този том с поезия е отпечатан през 1984 и съдържа всички поетични стихосбирки на Радой до този момент.
Това издание така ме грабна, че до сутринта го изчетох цялото. По това време имах навика да си записвам в една тетрадка цитати, които са ми допаднали. Същото направих и през тази вечер. Записаните цитати знам наизуст и до ден днешен. Ето част от тях:
"Дневният живот не стига вече.
А нощта поетите откриха.
Хубаво че я откриха."
"Свойството да се разочароваш,
то е твоето освобождение -
вятър, който саждите изтласква"
"А щастието за това е хубаво,
защото никога не те преследва"
Тези стихотворения и цитати ме съпровождаха в живота дълго време след това и съм си ги повтаряла много пъти в различни ситуации.
През 2018-та година, 100-годишнината от рождението на милия ми дядо, вече беше в обозримо бъдеще. По този повод тогава реших да събера любимите ми негови стихотворения в книга. Това е моят начин да почета юбилея му. Работата по книгата ми отне 3 години и през ноември 2021 готовият подбор беше изпратен към издателство "Модерно изкуство".
- А защо "Късно откритие"?
- Това е заглавието на едно стихотворение на Радой, което заема основно място в подборката ми:
"Светът променят мислите и думите,
но не шумът."
Смятам, че това е особено актуално в нашето време. В този век на излишни "шумове", младото поколение има нужда да преоткрие Радой и неговите послания.
- Какво още включва твоят подбор от творчеството на Радой?
- Радой Ралин вярва в безсмъртието на човешкия дух и в постоянното преоткриване на себе си. Идеите му се дообясняват помежду си в различните творби.
Подредих стихотворенията, съответстващо с биографията на Радой.
Подборът "Късно откритие" започва с ранните му, младежки стихотворения. Преминава през военните, от периода, когато е бил доброволец - военен кореспондент по времето на Втората световна войнa.
15 години след войната, Радой създава семейство и пише много прочувствени бащински стихотворения. Част от тях съм включила.
Следват философските стихотворения, които разкриват дълбочината и ерудицията на поета.
Радой Ралин (Източник: Държавна агенция "Архиви", Фонд "Радой Ралин")
В края на 60-те години комунистическият режим много загрубява и Радой не остава мълчалив към това. През 1969 година изгарят целия тираж на "Люти чушки" в пещите на Полиграфическия комбинат. Причината е карикатурата на Борис Димовски - прасе, чиято опашка удивително прилича на подписа на Тодор Живков, нарисувана като илюстрация към епиграмата "Сит търбух за наука глух".
А през януари 1969 г. Ян Палах се самозапалва в Прага в знак протест срещу нашествието на войски на СССР в Чехословакия. Този героичен акт е вдъхновение за стихотворението на Радой "Реквием'69". Включила съм това стихотворение, както и други, които описват борбата срещу режима като "Стена на умрелия плач", "Антитеория на свободата" "Балада за Яна Язова", "Гладна стачка" и др.
Тези стихотворения са срещу злокобния режим, който смачква хората и след него остава само пепел и разрушение. Подобна ситуация като в момента в Украйна.
Включила съм и стихотворения, посветени на приятелите на Радой, както и такива, с които се прекланя пред велики български и световни творци: Кирил Христов, Николай Лилиев, Аристофан, Джонатан Суифт, Петрарка, Мигел Де Сервантес. Не пропуснах и поредицата, написана за задочната любов на Радой и Лаура - неговата муза от Италия.
Работейки по книгата установих, че в късните си стихотворения Радой става виртуоз на езика, а символите, които използва, достигат върховете на българската поезия.
- Освен с "Късно откритие", как ще отбележите 100-годишния юбилей от рождението на Радой Ралин?
- Първата книга, която излезе по този повод беше "Просто живях".
Вече на пазара е юбилейният том, озаглавен "Събрано", от издателство "Милениум".
На 27 април от 19:30 ще се състои спектакъл, посветен на Радой, в Сатиричния театър - "Една красива грешка".
На 29 април в Столичната библиотека ще има литературна конференция, организирана от професор Божидар Кунчев.
След 23 април на всяка лампа на алея "Яворов" в Борисовата градина, ще има залепено по едно стихотворение или епиграма на Радой. Нарекла съм този пърформанс - "Поетична разходка с Радой Ралин".
Освен това точно в навечерието на 100-годишнината, създадох сайта radoyralin.com, който ще бъде администриран от семейството.
А една от целите ми за 110-годишнината е да инициирам създаването на филм по сценария на Радой Ралин "Аз съм Левски".
Тази година предстои да излезе още една книга с подбор на лирика на Радой - съставена от Божидар Кунчев.
Моят подбор навярно няма да е толкова професионално изпипан, колкото другите два, но е направен от сърце и с уважение и любов към великия ми дядо...
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}