Помните ли "Лавината" на Блага Димитрова? Един цитат ни връща към спомена за нея не само като автор, но като личност: "Лице с лице с лавината. Ето какво е лавината. Чист, невинен, натрупан сняг. Спи и сънува най-белите сънища. Кротък. Пази се от кротките!"

1975 г. Зад пищещата машина

Блага Димитрова бе едновременно поетеса - достатъчно еманципирана, за да говори свободно за любовта; и истински бунтар-философ в прозата си - смелост, на която не дръзваше всеки.

Днес можем да тълкуваме думите й в нови философски ракурси, с някакъв "нов" прочит. Да вземем това: "Прераснем ли в НИЕ, отговорността се разпределя и ни олеква. Поемаме си дъх."

Нашето НИЕ в постдемократичното време "разпредели" по такъв начин тази отговорност, че тя се превърна в някаква своя пълна противоположност. Като политик Блага Димитрова усети, че нещо в обединението на нацията ни "куцаше" още от самото начало на Прехода.

"В търсене на смисъла обезсмисляме живота си. А тревата, без да знае за какво - пробива камъка", казваше Блага Димитрова, като по-късно добави в едно свое интервю откровен намек на разочарованието си от факта, че "най-устойчивата "трева" са бурените"?!?

10 февруари 1922 г. Блага - бебе на месец и половина в Бяла Слатина, където е родена

На 2 януари се навършват 96 години от рождението на голямата българска поетеса, писателка, литературен критик, дисидент и политик на България Блага Димитрова.

1946 г. Аспирантка в Москва

Родена е в Бяла Слатина, но израства във Велико Търново, в семейството на учителка и юрист. В авторската й библиография има творби, които с право се нареждат в родната литературна класика: романите "Пътуване към себе си", "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забраненият по време на тоталитарния режим роман "Лице". Романът ѝ "Лавина" е екранизиран през 1981 г. и до днес е един от най-запомнящите се български филми. Смелостта на Блага Димитрова да разкрива язвите на обществения живот й костват забраната да публикува произведенията си от 1987 г. до Промяната.

1952 г.

Още

Носителят на "Пулицър" Джон Ъпдайк: Най-живи сме, когато сме влюбени

Много литературни критици забелязаха един специален контекст в "Лавината" - една равносметка на собствения живот на авторката. "Ах, и той е бил млад! Бил е буен, клокочещ поток. Разбивал е бентове и ледове. Бил е разпенен водопад. Бил е смръщен, гръмовит облак. Бил е разбушуван океан. Бил е някога! Наистина ли е бил? И руква стремглаво надолу, раздира въздуха с грохот, спомняйки си бурните младини. Сега в един миг иска да повтори едновременно битието си на поток, водопад, облак, океан. И ни пресова в студена прегръдка, за да заспим на място и ние с белия, безпаметен сън на снега. Стъпки да няма. Вик да няма. Спомен да няма. Нийде да няма будни!"

1959 г. С Елисавета Багряна на биенале на поезията в Кнок льо Зуд, Белгия. Зад тях се вижда и Веселин Ханчев

Но нея "снегът" не я приспа в "зимен сън". Блага Димитрова бе от малкото хора, които помнеха "потока" и жадуваха за живителната му сила; които останаха будни срещу "лавината" - спящата заплаха на "белия сняг". Алегориите й бяха повече от ясни и разбираеми за будните хора в България.

1969 г. С Константин Павлов на неговата вила в Бояна

Разочарована ли остана от битката си срещу лицемерието на "кротките"? - Вероятно, да. Не че вътрешно не е била подготвена за него с мъдростта на човек, преглъщал разочарованията си неведнъж. Има горчива самоирония в думите й: "Има ли по-лошо от това да натрапваш някому своята доброта?"

1966 г. Във Виетнам при езерото Ханой

Грубостта я е плашела отвътре, и все пак тя е била готова да я опрости като човешка слабост. Усеща се самокритичност в думите, с които илюстрира голямата отговорност на хората в отношенията им един с друг; както и отговорността на пишещите хора, които познават силата на словото: "Без да желаеш, убиваш някого някъде. Без да подозираш, отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът, или поглед. Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?"

"Да разбереш, че си ограничен - от там започва твоята безграничност."

969 г. Със съпруга си Йордан Василев и сина им Ивайло

Блага Димитрова бе надарена със сетивата на поет и мисълта на философ. Тя откривателстваше с пълни шепи в жизнената философия, проникваше в най-дълбоките кътчета на човешката душа и я пипаше меко в поезията и остро в прозата, за да помъдрява читателите с болката на съпреживяното "в огън и лед". Тези две "агрегатни състояния" са най-жизнено силните усещания в нашия живот, и Блага Димитрова ги бе изпитала и преживяла, носейки кръста си: "Диря остава, когато се върви по неотъпкано.", казваше тя.

1969 г. С виетнамската си приемна дъщеря Хани

"Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света."

1968 г. С децата си Ивайло и Хани в Драгалевци

Тази твърда жена бе съчетала в себе си амбивалентна сила - от една страна силен характер, а от друга - мека женственост, готова на всичко за Любовта:

"Ако е любов - да е без предел, единствена, първа и последна. Ако е риск - да е смъртен. Ако е вярност - да е до заслепение." /Из "Лице"/

Йордан Василев и Блага Димитрова

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: "Албум: Блага Димитрова - Биография в снимки", съставител Йордан Василев