Големият американски писател Джон Ъпдайк пристига в България през 60-те години по покана на Съюза на българските писатели. Съдбата го среща с поетесата Блага Димитрова. Тя толкова впечатлява душата на американеца, че той написва нежен разказ за нея. Заглавието му е "Българската поетеса". В него главният герой (самият Ъпдайк) е Хенри Бек, а Блага Димитрова се крие под името Вера Главанакова.

Влюбеният Ъпдайк е много поетичен, когато разказва за първата си среща с Блага:

"Вратата се отвори. Влезе в розовото ухание на току-що окъпана жена една дребна, задъхана, забързана, гологлава жена със светло палто и светла коса, Вера Главанакова... Той бе обичал, за кратко или по-задълго, с или без консумация, поне дузина жени и всички те, просветна в ума му, неизменно бяха представлявали подобия на някакъв отсъстващ прототип. Но изненадата, която го обзе, не се дължеше на факта, че тя, тази точно такава, каквато трябва да бъде жена, най-сетне се появява - той бе очаквал този момент открай време. Нещото, което не бе очаквал, беше тя да се появи тук, в тази далечна и онеправдана страна... Тя се представи пред него самодостатъчна, завършена, уравновесена, удовлетворена, успяла."

Поетесата Блага Димитрова
Според сюжета двамата литератори се усамотяват за кратък разговор. Следва диалог между Хенри (Джон) и Вера (Блага) за Натали Сарот и Самюел Бекет, коментират българско кимане за "да" и "не" в обратна на очакваната посока и ... разказът свършва. Американският писател пише на българката върху първата страница на своята книга: "На Вера Главанакова - съжалявам отдън душа, че вие и аз трябва да живеем на двата противоположни края на света."

Един разказ, за който у нас се знае, без да е познат,

подчертава преводачът Йордан Костурков. Публикацията е с 37-годишно закъснение - в брой 3, 2007 г. на сп. "Панорама".

Писателят със семейството си през 1966 г.
Ако беше жив, световният майстор Джон Ъпдайк на 18 март щеше да навърши 85 години. Роден е през 1932 година в Шилингтън, квартал на град Рединг в Пенсилвания, в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно учи в Харвардския университет, а след това - в школата за живопис и изящни изкуства "Ръскин" - в Оксфорд (Англия).

В периода 1954 г. - 1959 г. авторът написва над 100 разказа, есета, статии и поеми за "Нюйоркър". Сред известните произведения на Ъпдайк са романите "Кентавърът" (1963 г.), "Двойки"(1968г.) и "Вещиците от Истуик" (1984г.), който е филмиран в Холивуд през 1987 г., с участието на Джак Никълсън, Сюзън Сърандън, Шер и Мишел Пфайфър. През 2008 г. на пазара се появява "Вдовиците от Истуик" - продължение на книгата от 1984 г.

Романът му "Заеко, бягай" е обявен за един от 100-те най-добри романи на всички времена, а неговият автор е носител на многобройни отличия, сред които и наградата "Пулицър".

Поредицата с главен герой Заека включва романите "Заека се завръща", "Заека богат" и "Заека се укроти", публикувани в четири различни десетилетия. Тя разкрива в детайли живота на обикновения човек на фона на различните икономически, социални и културни условия в тези периоди. Серията се превръща в панорама на втората половина на XX век. Самият Ъпдайк казва "Това е хроника на съдбата на моя герой и нашата страна." Трите продължения на "Заеко, бягай" са публикувани в интервал от около 10 години. "Заека се завръща" разказва за културното развитие на Америка през 60-те години. "Заека богат" представя петролната криза и инфлацията през 70-те години. "Заека се укроти" позиционира главния герой Хари в периода на управлението на Роналд Рейгън, когато се появява епидемията от СПИН, САЩ обявяват търговска война на Япония и самолетът на "Пан Ам" е взривен от терористи над Локърби, Шотландия.

Писателят печели две награди "Пулицър" за "Заека богат" и "Заека се укроти", освен това е носител на Националната награда на дружеството на литературните критици и на Националната литературна награда. "Моята тема е американската протестантска средна класа. Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието", казва Ъпдайк пред Джейн Хауърд в интервю за сп. "Лайф" през 1966 година.

В романа си "Терористът" (2006 г.) Ъпдайк разказва за американски мюсюлманин, който попада в мрежите на фундаменталистки имам. "Исках да представя терорист, роден в западна страна, да опиша някои страни от личността му, за да обясня кое го тласка към решението да се превърне в човешка бомба", разказва авторът по телевизионния канал "Ей Би Си".

Ъпдайк има два брака, четири деца, трима доведени синове и седем внуци.

Умира на 28 януари в хоспис в Данверс, щата Масачузетс. Според официалното изявление на неговата издателска къща "Алфред А. Кнопф" причина за смъртта му е рак на белите дробове.

Валерия КАЛЧЕВА

Големият майстор на перото Джон Ъпдайк

Вечни мисли, които писателят ни остави

"Това, което предлага изкуството, е пространство - глътка въздух за духа"

"Лидер е този, който от лудост и доброта, доброволно се заема да решава проблемите на другите. Малко са хората, които са толкова глупави, за да използват това свое непостоянно качество"

"Най-живи сме, когато сме влюбени"

"Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния"

"Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре"

"Никое действие не е толкова тайно, че да не търси аплодисменти"

"Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме"

"Ако хората не говорят с децата, те спират да бъдат хора, а само машини за ядене и печелене на пари"

"Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик"

"Както за мъжете, така и за жените, телата на противоположния пол са сигнали за това какво трябва да правим, това са знаци за нашите необходимости"

Джон Ъпдайк

"Огромна част от американския живот е да караш до някъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си отишъл"

"Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност"

"До ХХ век, се е предполагало, че писателите казват това, което искат да кажат, в своите творби"