СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Режисьорът Леван Когуашвили: Да говориш за тъжни неща с жизнерадост и ирония, това е грузинското кино
Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора
Автор : / 1130 Прочита 2 Коментара
Снимка: Иван Григоров
Филмът "Брайтън 4" е приказка за Ню Йорк. Но не такава, в каквато бихте очаквали да видите града. Приказката е в натуралистична форма и с неореалистична магия, благодарение на майсторската камера на небезизветният в Холивуд Федон Папамайкъл. Тя ни въвежда в ежедневието на грузински емигранти, които се борят да оцелеят, търсейки по-добър живот, търсейки надежда и упование в сурови условия, далеч от познатата земя.
Това е история за връзката между баща и син, в която намираме утеха, че чувствителността все още съществува, но и че достойнството никога не бива да изчезва, дори в опити да бъде удавено край плажът Брайтън в Бруклин, в търсене на вечната американска мечта. По-добър лие животтът на тези хора от родните места из Кавказ, които са напуснали? Главният герой Каки е бивш шампион от СССР по борба, но сега се бори върху мрачния тепих на Брайтън Бийч за живота на сина си.
В главните роли са Леван Тадиашвили (двукратен олимпийски и петкратен световен шампион по свободна борба), Гиорги Табидзе и Надежда Михалкова.
"Брайтън 4" е третият пълнометражен игрален филм на Леван Когуашвили след "Улични дни" и международния фестивален хит "Срещи на сляпо" с над 20 награди от фестивали по целия свят, 3 от които на София Филм Фест. Световната му премиера бе в международния конкурс на 20-ия фестивал в Трайбека, Ню Йорк, където триумфира с наградите за най-добър международен игрален филм, сценарий и актьор.
Филмът е копродукция между Грузия, Русия, България и САЩ с подкрепата на ИА "Национален филмов център". Продуцент от българска страна е Арт Фест (Стефан Китанов и Мира Сталева).
Разговор с Леван Когуашвили за търсенето на истории в киното, колко е важен истинския опит на режисьора в разказването им и магическите пространства на грузинското кино.
- Г-н Когуашвили, на какво отдавате големия международен успех, който има новият Ви филм "Брайтън 4" и който имахме удоволствието да представите тук в София?
- Това е универсална история между баща и син и тя може да въздейства на всяка публика, независимо от коя държава е. Нещо в този филм е проработило така, че е успял да докосне зрителите. Основният герой е изключително интересен и мисля, че носи много енергия. Всъщност всички актьори са много добри.
Работата с оператора Федон Папамайкъл за мен също беше много важна. С неговия невероятен стил, той успя да създаде един изключителен кинематографичен свят. Така че успехът на филма е резултат от много различни елементи.
- Разкажете ми малко за това как открихте тази история? Знам, че тя е истинска, но как така решихте да я направите във филм?
- Следвах кино в Нюйоркския университет и докато бях студент там, открих много истории на емигранти. Започнах да се интересувам от тях, започнах да ги проучвам, особено нелегалните емигранти в Ню Йорк. И една от историите, на които попаднах беше историята на баща, който беше дошъл да помогне на сина си. Синът не беше пристрастен към хазарта, както е във филма ми, а беше наркоман.
Срещнах се с двамата и те ми разказаха подробно всичко това. Така реших, че филмът, който искам да направя в Ню Йорк е история за баща и син. Казах го на моя преподавател по режисура, той написа сценария. След като завърших, продължихме да работим заедно.
След това се върнах в Грузия, където направих първите си филми. Сценарият обаче беше написан за Ню Йорк и намерихме някак продуценти за този проект и така стана възможно да снимаме филма там.
- Защо историите за невидимите, забравените хора, такива, каквито има във Вашите филми, работят толкова силно като образи в киното?
- Мисля, че самият сюжет и неговата линия помага много. Много е интересно да видиш как баща идва от Грузия в Ню Йорк, за да спаси своя потънал в дългове син. Това всъщност е една много проста история. И оттам нататък много зависи как е направена. Зависи от режисура, от кастинг, как се снима, какви са локациите...
Аз познавах Ню Йорк, защото бях прекарал там студентските си години. Знаех всичките тези места, на които снимахме, пансионите за бедни, в които всички живеят заедно. Вече бях проучил всички тези места. Вярвам, че когато правиш нещо, което познаваш добре, то може да бъде автентично и така да проработи. Винаги трябва да се уповаваме на собствения си опит.
Ню Йорк на социалното напрежение Ви е развълнувал повече отколкото бляскавата му, богата страна и комерсиална част.
Да, разбира се, аз търся конфликт и драма. За мен тези неща са неизменна част от града. Блясъкът и богатството имат друга драма и има много режисьори, които се занимават с тази тема и го правят добре.
- Чувствал ли сте се някога раздвоен между Тбилиси и Ню Йорк в професионален план?
- Знаете ли, в един момент имах избор дали да се върна в Грузия или да остана в Ню Йорк. Изборът ми беше дали да направя в Ню Йорк "Брайтън 4" или да се върна в Грузия и да направя моя дебютен филм "Улични дни". Тогава реших да се върна в Грузия и да направя "Улични дни". Но това никак не беше лесен избор.
От сегашна гледна точка не съжалявам за решението си. Просто имах късмет, че десет години по-късно имах шанса отново да работя по "Брайтън 4" и да го завърша.
- Може би не е добре изкуството да се поставя в ограничителни жанрови рамки, но Вашите филми ми напомнят на киното на неореализма.
- Неореализмът е мой любим жанр. Мисля, че в киното не е правенo нещо по-добро от неореализма.
- Мислите ли, че историите за емигранти от бившия Източен блок са възприемани еднакво от западната публика и от публиката на самите тези страни?
- Нямам идея, затова ми е интересно да видя как българската публика ще реагира на филма ми. Досега сме имали само две прожекции - едната на Трайбека в Ню Йорк и другата в Карлови Вари. В Карлови Вари беше много успешна, усетих атмосферата там и беше наистина вълнуващо. Затова ми е интересно каква би била реакцията в Бъглария.
- Защо използвате професионални и непрофесионални актьори? С това натуралистичното усещане във филма се усилва още повече.
- Просто търся интересни хора на екрана. Понякога тези хора са сред актьорите, друг път не са актьори. Мисля, че това не е проблем, ако бъдат използвани адекватно и ги съчетаеш както трябва. Винаги съм правил това и в предишните си филми, защото не ме интересува дали някой е професионален актьор или не. Интересуват ме интересните лица, интересните герои и техните енергии.
- Вие сте следвал кино в Ню Йорк и този град очевидно Ви е оказал влияние. Въпреки това, не сте излезли от традициите на грузинското кино. Вие сте повлиян от тях и сте част от тях.
- Определено. За мен да остана в традициите на грузинското кино беше артистичен избор. Мисля, че е много важно да познаваш добре почвата, да имаш емоционална връзка с нея, за да можеш да се изразиш. Когато това изразяване показва опит и връзка с културата, тогава се получава и филмът.
Единствената култура, към която винаги съм чувствал, че принадлежа силно е грузинската култура. Намирам тези истории в Ню Йорк и ги правя на кино, това е единственият начин, по който мога да работя като режисьор.
- Кое според Вас е онова, което създава най-вече магията на грузинското кино?
- Мисля, че самите творци, които го правят са много добри.
Киното на Грузия има силна чувствителност, философско използване на хумора, който нито е прекалено депресиращ, нито прекалено жизнерадостен. Да говориш за тъжни неща с лека жизнерадост и ирония - това е грузинското кино.
Това са нещата, които аз обичам в него. А поезията идва от самата гледна точка към живота. Харесвам реалистични филми, но в ежедневния живот на хората може да се намери много поезия. Това не идва само от грузинското кино. Мисля, че то е повлияно и от нидерландските майстори в изкуството, където една жена, стояща до прозореца може да ти разкаже толкова много неща за живота. Нещо просто, но в същото време толкова дълбоко.
- Каква според Вас е рецептата за добър филм? Какво бихте казали на хора, които искат или тепърва започват да се занимават с кино?
- Да живееш интересен живот само по себе си е достатъчно. Самият живот е достатъчно вдъхновение за киното. Киното е комбинация от много неща. Човек трябва да има опит в живота в различни сфери, не говоря само за киното, а и за човека, който работи в мина, във фабрика.
Най-добрият опит идва от самия живот. Но също така трябва да си задълбочен и да разбираш този опит от живота, също така да четеш сериозни книги, да гледаш добро кино и да слушаш наистина хубава музика, не само класическа. Човек трябва да се впусне в по-дълбоки размисли, да има багаж, който да може да използва.
Писането също е много важно. Куросава е казвал на младите режисьори "писането е евтино". Трябва винаги да пишете колкото можете повече и това ще ви помогне да разберете повече какво бихте искали да снимате.
- Киното повече реалност ли е или повече фикция?
- Комбинация между двете. Разбира се, намирам импулсите в истинския живот, но ги пресъздавам наново в нещо по-голямо от самия живот.
Киното е това: да използваш елементи от живота, за да направиш нещо повече от него. То преувеличава живота. Като да стилизираш живота по най-интересния начин, да намериш най-интересната история в него.
- Какъв е новият филм, по който работите в момента, можете ли да ми кажете повече за сюжета, в Грузия ли се развива действието?
- Да, имаме сценарий, който направихме миналата година. В момента търсим финансиране. Сюжетът се развива в малък грузински град през 90-те години, едни много сложни и луди години за Грузия, малко след разпаднето на Съветския съюз. Много се надявам да продължим добрата си колаборация през годините със Стефан Китанов и Мира Сталева и да намерим финансиране за него и така той да стане грузинско-българска копродукция.
- Успех и дано се случи!
- Благодаря!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}