Калин Врачански: Лесното те прави по-слаб

Вече над 25 години Dir.bg е медията, която представя по най-вдъхновяващия и красноречив начин, но и с креативен почерк онези, които създават, проправят брод и изграждат картата на бъдещето в обществения ни живот, политиката, бизнеса, изкуството, науката, иновациите - онези мъже и жени, чиито опит и път са не просто стимул, но трансформират света ни, отваряйки прозорец към различното, революционното дори.

Сега дръзваме да създадем капсула на времето с поредицата ни "Истории от бъдещето", в която повече от 20 изключителни мъже и жени ще разкрият пред Dir.bg личния, професионалния си, творчески път.

Истории, които прозират в бъдещето и така променят настоящето с всяко свое действие. Прекрачете с нас в пътешествието, което разкрива смисъл, дава надежда и ражда бъдеще.

В този епизод от "Истории от бъдещето" ни гостува един много добър актьор и разкошен човек - достоен, успял, прекрасен пример за обществото и модел за подражание.

Представяме ви Калин Врачански пред състудента му Явор Ралинов:

Калин Врачански (вдясно) и Явор Ралинов (Снимка: Тед Георгиев/Dir.bg)

Огромна е палитрата от уменията му, но как се запалва по актьорството? Какъв път е изминал и колко опит е натрупал?

"Не знам доколко е опит, по-скоро спомен, но наистина съм бил много малък, когато за първи път стъпих на сцена и трябваше да говоря някакви думички. Това са годините от детската градина и училище, но си спомням, че първата пиеса играх в пети клас, в родния Роман, където имахме Център за деца в читалището. Имахме различни активности, като народни танци например, но в един момент започнахме да правим и детски театър.

Когато завършихме училище, всеки трябваше да тръгне нанякъде, а аз по това време даже не знаех за съществуването на ВИТИЗ. Не предполагах, че има място, където едни хора учат и получават знания и умения за професионални актьори.

През 2016 г. Калин Врачански (в средата) спечели музикалното шоу "Като две капки вода" (Снимка: BulFoto)

Казаха ми. Поинтересувах се. Разбрах. Подготвих се. Запознахме се. Кандидатствах ме. Приеха ни. И така се стартира пътят ни.

Първото ми стъпване на професионална сцена беше още в първи семестър на първи курс. От там нататък така се завъртя колелото, че започнах да играя наистина. Първоначално с малки роли - борче, храстче и т.н., но после вече и роли с текст. И след като завърших, имах възможността да продължа тоя път. А, както знаеш, не всички колеги успяваха тогава, защото знаем, че тази работа изобщо не е лека.

"Така е, защото, когато завършихме 2002 г., нямаше нищо. То беше такава бомба. Докато си във ВИТИЗ е страхотно, но след това завършваш и какво правим?". 

Ти си четвъртият курс, с който стояхме пред самата Академия и се чудихме: А сега накъде?

После влязох в казарма, защото тогава беше задължителна."

Калин Врачански в главната роля в "Съмнение" от Джон Патрик Шанли на сцената Драматичния театър в Благоевград (Снимка: Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград)

Смята ли се за успешен и на какво се дължи това - на талант, характер, упоритост, воля?

"Всички тези неща са фактор да успяваш с това, което се занимаваш, но не трябва да забравяме самия характер, който трябва да устоява на трудностите и късмета.

Има много, много талантливи актьори, които по една или друга причина не са успели да продължат пътя си. И понякога може да е от това, че късметът не им се е усмихнал в определен момент.

Трябва характер и да си постоянен в това, което правиш. Трябва да се развиваш, което означава, че трябва да отделяш повече време от някои други, може би.

Аз съм на мнение, че успехът идва тогава, когато си подготвен! И Успехът се крие в предварителната подготовка."

Калин Врачански в мюзикъла "Баща ми бояджията" (Снимка: Софийска опера и балет)

Какво би казал на младите хора, които днес искат да се занимават с изкуство, но се колебаят?

"Със сигурност да опитат! Защото навремето, дори в моето малко градче например, фелдшерката в училище се оказа, че като ме приеха, и тя е искала, но не е посмяла. Изплашила се е от това, което я очаква.

Днес виждам, че младите хора, с които се сблъскам по снимки и в театър, са много, много по-различно нещо от това, което ние бяхме тогава. Тях не ги е страх да опитват и да грешат, което е чудесно.

Ние искахме всичко да ни е наред, страхувахме се от някакъв провал, но в провала е начинът да разбереш какво следващия път да не правиш.

Провалът може да бъде градивен и така трябва да го мислиш! А опитът ще ти покаже кои са ти слабите страни и на кои да обърнеш внимание. Чудесно би било да бъдеш подготвен, но има и моменти, в които се изненадваш.

Младежите са смели днес, но какво мислиш за това, че имат прекалено много избор, всичко им се предоставя, имат много възможности... почват едно, отказват, започват второ, трето...

"Това е търсене! Изборът е нещо, което преди нямахме толкова много. Информацията не беше толкова разпространена, както сега. Информацията е навсякъде и хубавото е, че можеш да я проверяваш. Тъжно е, когато някой взема дадено мнение или изказване за чиста монета.

Днес има много провокации и неверни информации, които се разпространяват наляво-надясно. Но хубавото е, че в момента всичко можеш да го провериш, докато преди не беше така."

На премиерата на филма "Бензин" през 2017 г. (Снимка: BulFoto)

Заобиколени сме от много информация, която вече е достъпна, но това е свързано и с новите технологии, изкуствен интелект, Chat GPT. Те ще променят ли и как ще повлияят на театъра, киното, възприятието на публиката, на артистите?

"Театърът, поне в близките години, не мисля, че би могъл да се промени, защото той е живо изкуство. Енергията, която актьорите разпръскваме към зрителите и съответно я получаваме от тях, тогава се получава синергия и се получава истинско представление.

Ние сме хора с душа, сърце, от плът и кръв, и ако за в бъдеще има някакви роботизирани хуманоиди, които да са на сцената, тази жива връзка артист-публика ще стане полужива.

В киното може и да помогнат в някакви моменти, както е "Гладиатор" с Ръсел Кроу. Но в много случаи, например Chat GPT, може да направи хората мързеливи, защото те ще разчитат на него, а не на себе си.

Много е лесно с него, но има опасност да закърнеем! Лесното те прави по-слаб! Защото не си се потрудил, не си вложил усилията си, да отидеш, да разбереш, да се поровиш, да направиш... Представи си с едно хапче да направиш супер тяло и няма проблем да не ходиш до фитнеса, а всички тези активности ти стимулират мозъка."

Калин Врачански и Симона Халачевa в спектакъла "Парижката Света Богородица", режисьор Лилия Абаджиева (Снимка: Театър "София")

Каква е ролята на театъра, киното, изкуството в тези размирни времена?

"Глобално, ако се замислиш, каквото и да се случва, после оставя едно наследство. Изкуството е вид наследство и ако не се грижим за него, за какво съществуваме тогава.

Важно е да има изкуство, защото първо то провокира. То те кара да мечтаеш, да фантазираш. А това пък вече изгражда самия човек. Кара го да отваря хоризонтите си. Кара го да бъде изискващ. Да търси!

Ако, както у нас в България, изкуството е оставено на заден план, ще заприличаме на древен Рим - хляб и зрелища! И си задоволен!

Обаче, когато изкуството те кара да фантазираш, те изгражда. Тогава започваш да задаваш въпроси и да искаш отговори. Важно е, защото се развиваш ти, развива се и този то теб, развива се и цялата нация. Ставаме общество от изискващи хора.

Когато обаче го приземиш, даваш първите нужди на хората и няма развитие на нацията..."

С Янина Кашева в "Щастливеца", постановка проф. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (Снимка: Елена Ненкова)

Как вижда развитието на българското кино и театър, има ли светлина в тунела?

"Виждам, че се снима доста повече. Единственият проблем е, че няма достатъчно финансиране, а вече услугите са много скъпи. Дори на пръв поглед да чуеш една голяма сума за бюджет на филм, когато започнеш да я разпределяш по различните сектори по изграждането му, разбираш, че ти оставаш с една малка сума, която ти остава да вложиш в продукта, във филма, който правиш.

А знаем, че всяко нещо в направата на филма струва прави, дори и някой де се откаже от хонорарите си.

Хубавото е, че се снима, защото ако се стигне до 30 филма на година, което за България е много, може би 5 от тези филми ще са много добри. Това е световна тенденция и я виждаме и в Холивуд, където се снима страшно много. Има само 5 филма, които са добри и които са отличени за "Оскар", а не 20, и това са само най-добрите, независимо колко е обективно и задкулисно е оценяването им. Качеството идва от опита.

Виждаме го и със сериалите у нас. Някои обаче започнаха да спекулират обаче, че с малко пари може да се направи нещо и да се бърза. Виждаме, че резултатът невинаги е добър. Личи си, защото в бързането се правят грешки!"

Калин Врачански и Диана Димитров в постановката "Тютюн", режисьор Бина Харалампиева (Снимка: Държавен театър Варна)

Къде можем да го гледаме в театъра сега и има ли си слабост към някоя роля?

"Честно да си кажа, в годините имах лукса да започна да избирам това, което да работя, и си харесвам всички роли, в които участвам!

От доста години играя в Театър 199 представлението "Госпожица Юлия", което много харесвам. Класика, която не вярвах, че ще устои с годините, но хората продължават да идват и да се забавляват въпреки сериозността на пиесата.

Изненадан съм също, че хората не търсят представления, в които само да се забавляват, а някои от тях идват и гледат българската класика "Тютюн" и все още продължаваме да пълним залата. Бина Харалампиева направи един много хубав спектакъл, който комуникира много хубаво с публиката и те виждат неща, които са им интересни."

С Йоана Буковска в сцен от постановката "Госпожица Юлия", режисьор Йосиф Сърчаджиев (Снимка: Театър 199)

Играя също в "Граф Монте Кристо" на Младежкия театър, "Комедия за тенори" - много забавно представление на Благоевградския театър. Много е хубаво също "Съмнение" на Джон Патрик Шанли под режисурата на Стайко Мурджев. Една много интересна, криминална драма и хората много се вълнуват.

Също "Пиесата, която се обърка" - едно комедийно представление, което се играе и на Бродуей, и на Уест Енд в Лондон от много години, за моя радост успяхме да го направим и в България.

С Рая Пеева в сцена от постановката "Граф Монте Кристо", режисьор Бина Харалампиева (Снимка: Иван Дончев/Младежки театър "Николай Бинев")

Публиката

"Публиката си има своите критерии и силно се дразня, когато някой каже "ами публиката това иска". Ами не, ти как знаеш какво иска публиката. В годините тя е развила своите вкусове и има предпочитания. Ти предлагаш и тя си избира.

Някои телевизии казват "не това е нашата публика, тя си харесва тези жанрове". Моля! Откъде накъде? Вече има толкова много платформи и различни жанрове, че тя си избира, да не говоря че има жанрове, които нашите телевизии не предлагат.

За да има интерес, трябва да има разнообразие. Тогава ще намериш и своето, към какво да се насочиш. Това е въпрос за изграждането на вкусовете ни. Ако възпитаваш само един вкус в изкуството - няма да има развитие. Страхотното на нашето време е, че ти можеш да вземеш и да видиш всичко, което става в цял свят, и ние имаме тази възможност благодарение на интернет."

Една от страстте му са моторите (Снимка: BulFoto)(Снимка: BulFoto)

За финал

Въпреки че всичко е толкова объркано и въпреки цялата ситуация, която е около нас, пак ще намеря за кого да гласувам, защото трябва да се гласува.

Тук имам възможността да ви призова, въпреки това, което се случва на политическата сцена, на която се намираме, намерете кандидатите, за които бихте дали глас, защото е важно да имаме мнение, какво и кой управлява нашата страна!

А какво е бъдещето на киното и театъра в България, вижте в нашия видео-разговор, воден от неговия колега Явор Ралинов, с когото приятелството им датира от 1998 г, когато кандидатстват заедно във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ).

Какво се случва от тогава със скромното, дългокосо, русо момче и как ще се чувства след 10 години, гледайте тук: