СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Калин Врачански пред Impressio: Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.
Най-големият ми страх е да не стане така, че да не мога да си върша работата, изповяда любимецът на зрителите
Автор : Валерия Калчева / 3 април 2017 / 18:00 5018 Прочита 0 Коментара
Култовият български актьор Калин Врачански е роден на 9 юни 1981 г. в Червен бряг. В гимназията в Роман завършва специалност "Банково дело", а след това - актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков (2002). След завършване на висшето си образование служи в армията 6 месеца, а след това 5 години е куклен актьор в Кърджали.
През 2008 г. е поканен в Театър "София" за ролята на Марио в "Уморените коне ги убиват, нали?" по Хорас Маккой и остава в трупата. По-известни постановки с участието на Калин Врачански са: "Ревизор", "Електра или свалянето на маските", "Златният телец", "Принцеса Турандот", "Гарванът", "Тримата мускетари", "За мишките и хората", "Коварство и любов", "Смях в залата", "Парижката Света Богородица", "Малко комедия", "Емигранти" и др.
Става изключително известен с ролята си на Камен Касабов в българския сериал "Стъклен дом".
Участва и в сериалите "Забранена любов" (2009) - Боян, "Дървото на живота" (2013) - (24 серии) - Франц Винербергер (геолог), във филма "Вила Роза" (2013) - Васил Кирилов.
Няколко години е гласът на Fox Life от стартирането му в България през 2005 г., а от 2012 г. е гласът на Fox.
През пролетта на 2016 г. убедително побеждава в шоуто "Като две капки вода" по Нова ТВ.
През май по екраните излиза филмът "Бензин" на Асен Блатечки, в който Калин играе една от двете главни мъжки роли.
Многобройни са уменията на актьора - владее TAEKWO-DO, пеене, танци, стрелба, езда, плуване. Моторите са негова страст.
Калин Врачански е в ролята на Алеко Константинов в постановката на проф. Здравко Митков "Щастливеца", с която Държавният сатиричен театър със същото име ще отбележи своята 60-годишнина на 7 април и дава ексклузивно интервю за Impressio дни преди премиерата.
- Сатиричният театър "Алеко Константинов" става на 60 г. Отбелязвате го с постановката "Щастливеца", реж. проф. Здравко Митков, премиерата на която ще бъде на 5 и 7 април. Руси Божанов пише "Щастливецът иде" през 1978 година. Какво казвате днес в 20-те години на 21 век на зрителя?
- Нищо не се е променило оттогава, за съжаление. Алеко Константинов казва в пиесата: "Променят се къщите, колите, облеклата... Но хората, самите хора, дали сме станали по-добри?.." Май не.
- И по тази причина е горещо актуален и конфликтът между Алеко Константинов и неговия герой Бай Ганьо?
- Този конфликт е много силен в пиесата. Самият бай Ганьо задава въпрос на Алеко: "Защо ме написа такъв, защо ме създаде такъв?!" А Алеко му казва: "Създадох те такъв, за да си огледало, за да се виждаме в теб и да се оправяме, да не сме като тебе." Самият Алеко е песимист и се пита: "Дали ще изтръгнем някога байганьовщината от нас, не е ясно."
- Как се подготви за ролята, за да можеш да влезеш в "кожата" на Алеко?
- Доста четох, но и самият режисьор - проф. Здравко Митков много ми помогна, защото той е много запознат с материала, който прави. Така че с общи усилия изграждаме това, което публиката на 5 и 7 април ще види.
- Прословутата усмивка на Алеко Константинов, вече хората ще свързват и с твоя образ...
- Притеснявам се не толкова, дали хората ще ме възприемат визуално. Това е една реална личност, много се знае за нея и се вълнувам дали ще защитя самата идеология на героя. Силно се надявам да го направим.
Със Светломир Радев в ролята на бай Ганьо в "Щастливеца", постановка проф. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (Снимка: Елена Ненкова)
"Щастливеца" от Руси Божанов, постановка проф. Здравко Митков (Снимка: Елена Ненкова)
- Получава ли се?
- Докато не излезе, все още има неща да се изпипват. Постоянно работим за това да се получи. Текстът е изключително интересен и смятам, че ще бъде много вълнуващ за хората, които гледат, както е бил, когато е поставян и през 1978 година.
- Кой текст от пиесата те развълнува най-силно?
- Текстът, който направо ме втрещява не е мой, а на Майката, в ролята на която е Янина Кашева. Тя казва, че трябва да изтръгнем байганьовщината от себе си, защото ще стане така, че ще има държава, ще има народ, но няма да бъдем ние - ще бъдем нещо многоглаво, многоръко, с много лакти, ще бъде нещо страшно. А самият Алеко казва: "Много ми се иска да видя България и българите след 100 години. Не какви дрехи ще носят, а какви ще бъдат обноските им, в какво ще вярват, на какво ще учат децата си..."
- Спектакълът се появява точно след изборите, когато продължават да се вземат решения как да продължим напред?
- На мен ми се искаше да се беше появила преди изборите. В пиесата се казват много истини - и те се "хвърлят" откровено от сцената, без да се завоалират по някакъв начин.
- Добре ли работиш с партньорите си?
- С актьора, който играе бай Ганьо, Светломир Радев, сме колеги от ВИТИЗ, той също е от класа на проф. Здравко Митков, и ми е кеф, че работим заедно. Той е много готин актьор и страхотен партньор. Работим лесно, няма нужда да се търсим, да се откриваме кой какъв е, познаваме се достатъчно, защото сме много добри приятели. Хубаво е да играеш с колегите, с които си учил, понякога това не се случва изобщо.
С Янина Кашева в "Щастливеца", постановка проф. Здравко Митков, Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (Снимка: Елена Ненкова)
С Александра Сърчаджиева в "Щастливеца", постановка проф. Здравко Митков, Държавен сатиречен театър "Алеко константинов" (Снимка: Елена Ненкова)
- През май излиза по екраните и един филм с твое участие - "Бензин" с режисьор Асен Блатечки, който се очаква с голям интерес от зрителите. Открехни завесата пред твоя герой - той бил кофти копеле, доколкото знам?
- Тъпото копеле, да. Той е противоположния на образа на Асен /Блатечки - б. а./, който е кофтия човек в цялата история. Трябва да има и един такъв... В началото той е млад човек, който има много възможности благодарение на баща си, наследява бизнеса му и взема само лошите черти от него. Явно си ги е носил в себе си. Не му се е налагало да се справя сам, всичко е получавал наготово и е преминавал през живота отгоре-отгоре, мислил си е, че животът се дава само за него.
- Не ти ли беше трудно да го изиграеш с това излъчване на добро момче...
- Благодаря за комплимента... /смее се/ Асен е много добър режисьор и знае какво да ми каже така, че да обърна нещата.
Калин Врачански във филма "Бензин" (Снимка: Христо Дачев )
- Интересно ми е как те възприемат хората в живота. Чувала съм, че си темерут, вглъбен, а така също - много шумен и комуникативен. Кой си всъщност ти?
- Всичко това е истина, което изброи. Веднъж съм такъв, веднъж съм такъв. И то е нормално. Всеки човек изпада в своите настроения. И аз все пак съм човек, нали?.. И аз имам своите недобри моменти, в които искам да си остана сам, да не бъда притесняван, и други - в които се забавлявам, искам да общувам с много хора.
Предполагам, че при всички актьори е така - когато наближи премиера, малко се събират в себе си, гледат да си изпипат до последно нещата. Тогава не са много комуникативни, не са приказливи, сприхави са. Така и аз.
- Как ти се отразява славата на един от най-успешните млади актьори, вземаш ли се насериозно, както се казва?
- Проф. Румен Рачев от Академията, с когото съм работил, той е куклен режисьор и актьор, казва, че винаги трябва да има едно намигване. Той говори за работата при куклите. Това много ми допада и го възприех като своя идеология - колкото и сериозно да е, колкото и драматично да е, когато има лека доза ирония и комедия е по-добре.
- Кога си работил с него? Ти не си куклен актьор...
- 5 години съм се занимавал и с кукли. След завършването ми на ВИТИЗ и бях в казармата, отидох в театъра в Кърджали и там именно се занимавах с кукли. Румен Рачев тогава беше сформирал трупа от млади актьори - искаше да възобнови Кукления театър в Кърджали и ме покани. Тогава му казах, че все пак аз съм драматичен актьор и нямам представа за какво иде реч. А той ми отговори: "Ако искаш, ще те научим." Аз естествено исках да се развивам. Та, научиха ме. И възприех много неща от него, много ми хареса неговия светоглед.
- На кого първо би благодарил, че се захвана с актьорската професия?
- На Евгения Миковска, моята учителка по български език и литература в училище. Тя откри навремето, че мога да ходя адекватно по сцената и да говоря и ми даде посоката. След това на всички режисьори, актьори, на всички хора, които са ми дали възможност да се развивам в киното и в театъра.
С Елена Петрова в сериала "Стъклен дом"
- А сериалът "Стъклен дом" пък те направи много известен...
- Да, телевизията дава възможност на човек да влезе в домовете на много хора. Радвам се, че съм се справил така, че те да харесат това, което съм направил.
- С Асен Блатечки си партнирате за първи път в "Стъклен дом". Оттам последваха общите проекти...
- След това той ме покани да се включа в неговата постановка "За мишките и хората" и стана много добро представление. Оказа се, че както сме работили леко по време на снимките, така работим и на сцената в театъра. И се започна...
- На 12 април заминавате на турне в Америка с "Емигранти" на Славомир Мрожек, която е негова постановка.
- Това е един много интересен текст. И се радвам, че Асен го избра. Смятам, че ще бъде много любопитен за българите там, тъй като темите биха ги засегнали много. Предстои ни да обиколим много градове и да се срещнем с много хора. Първото ни представление е на 13 април в Ню Йорк.
Асен Блатечки и Калин Врачански в "Емигранти"
- Имаш много работа, което е хубаво, но не ти остава време за себе си - пътуваш постоянно, не си доспиваш. Не ти е лесно?
- Няма начин да се занимаваш с тази професия толкова активно и да не отдаваш много на нея. Когато в месеца имаш от 25 представления нагоре, е нормално, че ще е така. Пътува се доста, изморяваш се, но това са условията - или ги приемаш или не.
Щастлив съм, когато работя. Когато ми остане време за дълга почивка от 1 месец, се чудя какво да правя. Защото, когато си свикнал на един ритъм, като ти остане свободно време малко изпадаш в една ситуация - и какво става сега?! /смее се/
- Известен си с това, че се раздаваш за приятелите си. Обичаш да ги изненадваш с подаръци. Това теб ли те прави щастлив?
- Обичам приятелите си, имам много готини приятели. Смятам, че това, което правя за тях, и те го правят за мен. Обичам да ги изненадвам. Не е нужно подаръкът да е много скъп, важна е идеята. Това ме забавлява, за всеки да е конкретно нещо, да го зарадва.
Страстта му са моторите (Снимка: BulFoto)
- Ако някой на теб ти прави подарък към тоя момент, какво би искал да получиш?
- А-а-а, не искам да знам! Нали трябва да е изненада... /смее се/ Може би в момента искам да имам малко повече време да се наспя. Ама, го нямам. Може би това искам да получа - един или два дена, в които да нямам сутрин репетиции и да не се налага да ставам много рано.
- А нещо материално?
- Материалното сам си го постигам. Ако не сега, утре.
- В какво предпочиташ да влагаш пари?
- Ако може да се пътува - там. Обичам да пътувам, да видя много неща, защото сега бих могъл да ги видя и да ги оценя. Като стана по-възрастен, може да не ми се иска вече...
- Имаш ли собствен дом?
- За момента - не. Живея на квартира. Моята идеология е да не робувам на тези неща - всеки един момент да си свободен да тръгнеш. Откъде да знам, може да се окаже, че няма да живея тук, дори не в България. Може да се наложи заради работата да отида на някое друго място.
- За какво си мечтаеш?
- Да ми излезат премиерите и да бъдат успешни. Това ми е най-скорошната мечта. Когато наближат премиери, никога не си сигурен дали ще бъдат успешни. Аз се притеснявам за това, не ми е все едно какво ще излезе. Вълнувам се как ще се възприеме, дали аз ще си свърша работата. Това са страховете ми. Предполагам, това е валидно за всеки мой колега.
- Кои са партньорите в театъра и в киното, с които се чувстваш най-сигурен, че ще се справиш с тези страхове?
- Асен Блатечки, Васил Банов, Краси Ранков, Стефан Данаилов, Светльо Радев, когото вече споменах, играе бай Ганьо в "Щастливеца", Теодора Духовникова е една страхотна актриса - знам, че когато работя с нея всичко се получава...
- А в житейски план кой е най-големият ти страх?
- Да не стане така, че да не мога да си върша работата.
- Най-голямото щастие кое е за теб?
- Семейството ми да е здраво.
- А кое е най-романтичното, което си правил за любима жена?
- Писал съм приказка. Но това беше отдавна. /смее се/
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Видео: Павлин Даскалов
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}