СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Васил Василев: Театърът е изкуство, което трябва да следва пулса на живота
Печелим световни режисьори с професионализъм, страхотни актьори и добра атмосфера, конкуренцията между творците повишава качеството на продукта
Автор: / 2903 Прочита 7 Коментара
Снимки: Народен театър "Иван Вазов"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Васил Василев е завършил Немска гимназия в родния си град Ловеч, ученик е на големия режисьор Христо Христов, завършва неговия клас по театрална режисура в НАТФИЗ. От 2006 до 2013 г. е директор на театъра в Ловеч, а през 2016 г. оглавява театъра в Плевен.
През двата си мандата там доказва, че съвременният театър е възможен и в малкия град. Стига се дори до това публиката от София да пътува до Плевен, за да гледа конкретно представление.
Начело е на Народния театър "Иван Вазов" от април 2022 г. Година по-късно театърът удвоява зрителите си, а също и приходите от продажба на билети, два пъти повече са и зрителите. По-голям е и броят на представленията.
Играят се и по 3 представления на ден с почивка понякога само в понеделник. Новите заглавия са 15, от които 6 на голяма сцена - "Орфей", "Нора", "Хага", "Коварство и любов", "Моби Дик" и "Венецианският търговец".
За кратък период Василев постави Народния театър на световната театрална карта, така че Европа да започне да обръща поглед към театралния живот у нас.
Как се постига това? С какво ново ще ни изненада Народен театър "Иван Вазов"? И какви предизвикателства се случват по пътя на трансформацията на театъра в съвременна европейска сцена? Защо директорът на най-престижната ни сцена напоследък казва, че "Изкуството не може да бъде антихуманно, а само в полза на човечеството"?
Разговаряме по тези и още актуални въпроси с Васил Василев в навечерието на годишнината от рождението на патрона на "първата ни сцена" Иван Вазов, 9 юли:
Директорът на Народния театър - Васил Василев в кабинета си (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
- Г-н Василев, разкажете ни какво предстои в Народен театър "Иван Вазов", тази година отбелязвате 120 години от основаването му?
- В чест на годишнината се разгръщаме още по-мащабно.
В момента репетираме 4 нови заглавия - през септември започваме с "Бебе на борда" на режисьора Василена Радева, "Куклен дом, втора част" на Лукас Найт под режисурата на Ясен Пеянков, актьор от легендарния театър "Steppenwolf" и преподавател по актьорско майсторство в Чикаго.
Именно от "Steppenwolf" започва кариерата и на Джон Малкович като актьор и режисьор. Пиесата, избрана от Ясен Пеянков, е продължение на "Нора" на Ибсен - няколко години по-късно тя се връща вкъщи и зрителите ще видят какво се случва.
Следва премиера на "Съзвездия" от Ник Пейн с режисьор Елица Йовчева, второто заглавие, осъществено в следствие на нашата отворена покана за проектни предложения за сцена "Апостол Карамитев" в театъра.
И, разбира се, "Медея" под режисурата на британската театрална легенда Деклан Донелан с премиера в началото на октомври. Това е изключително събитие за България - "Медея" ще бъде първият спектакъл на режисьора, реализиран с български екип.
Ако този сезон беше сезонът на българското поколение режисьори и то изключително различни - Галин Стоев с "Хага", Асен Шопов с "Коварство и любов", Диана Добрева с "Моби Дик" и Явор Гърдев с "Венецианският търговец", то в следващия сезон ще има повече чуждестранни имена.
Непосредствено след Джон Малкович Тимофей Кулябин започва репетиции на своя втори спектакъл по Ибсен с трупата на театъра, изключително мащабен проект. Разбира се, няма да липсват и български режисьори. Ще е многопластово.
- Как се работи с чуждестранни режисьори от подобен ранг?
- Щастлив съм, че актьорите, влизайки при един-втори-трети режисьор от различни театрални световни школи, получават по-различен мироглед, друго ниво на професионализъм и самочувствие. Това помага много и за израстването на техническия ни екип.
Всеки един от тези режисьори носи нови похвати, по нов начин започваме да осмисляме сценографията, осветлението. Конкуренцията между творците работи в полза на качеството на продукта. Това е и театралната действителност - един актьор трябва да се явява на кастинг, да се усъвършенства непрекъснато вместо да лежи на стари лаври.
Като в живота, който е толкова динамичен и налага всеки ден да имаш рефлекс към него. Ако едно представление е било хит в онова време и е произвело събитие, то към днешна дата същото може да стои архаично и бутафорно.
Театърът е изкуство, което се прави тук и сега и което трябва да следва пулса на живота. За да си актуален, ти трябва да предвиждаш напред, да търсиш въпросите, които вълнуват хората днес и да предизвикваш размисъл. Да провокираш публиката да мисли за посланията дълго, след като е излязла от салона.
- Ще продължи ли българинът да има интерес към по-скъпите постановки - видяхме как билетите за представлението на Тимофей Кулябин с Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте се изкупиха за часове, но това тенденция ли е?
- Българинът е готов да гледа мащабни събития и не обича да го подценяват. Нашата публика заслужава достъп до примерите от световната сцена. Когато има начин да го получи на родна почва, не липсват хора, които да платят по-висока цена за това преживяване.
Разбира се, нашето желание е всеки, който има интерес да види тези постановки. Но започваме от това първо да поканим и доведем това изкуство на нашата сцена. Що се отнася до спектакъла "В самотата на памуковите полета" това беше събитие, защото всички те пристигнаха за първи път изобщо на българска сцена. И за да се докоснат до тяхното изкуство, всички бяха готови да платят без да смятат цената.
А цената можеше да бъде по-ниска за хората, но за съжаление тогава се оказахме в окото на умишлено създадена буря, заради която имахме отлив на спонсори, които бяха готови да финансират проекта и билетите да са по-достъпни.
- Но това пък беше огромна реклама!
- Тук в салона влязоха меценати, които първо подкрепиха спектакъла и второ подкрепиха и другите зрители, които нямаха възможност да си платят билетите. Защото ако бяхме направили така, че средната цена на билетите да бъде 250 лв., щеше да има едни хора, които имат възможности и едни други, които нямат възможности и никога нямаше да влязат в театъра.
Цените на билетите варираха от 50 до 400 лв. и това даде възможност на повече хора с различни финансови възможности да гледат представлението. Разбира се, местата бяха различни, но беше дадена тази възможност.
- Как се привличат световни имена, на които хонорарите в чужбина са други? Винаги стои въпросът дали ще успеете да продадете дадено представление, а и винаги има риск? Но все пак как се съгласяват да дойдат?
- Истината е една и тя трябва да се знае - Народен театър "Иван Вазов" е най-бедният национален театър в цяла Европа със средства колкото на един градски театър в Германия, а и в съседна Румъния.
За да е национален, трябва да умножим бюджета му по четири и тогава можем да се равняваме с другите национални театри като финансови възможности.
Това трябва да се има предвид и когато се спекулира, че тези гостуващи режисьори идват тук, за да получават милиони-милиарди левове, евро и т.н.
Истината е, че никой от тях не идва в Народен театър "Иван Вазов", за да печели и да изкарва пари, защото театърът просто няма такива възможности. Това са творци, които не можеш да излъжеш с пари. Творецът идва, за да разгърне идеята си. Причината да се отзовават на нашите покани е, че тук можем да им предоставим добра работна среда и че имаме прекрасна актьорска трупа на много високо световно ниво.
Тук има творческа атмосфера. Това беше и една от първостепенните ми задачи - да докажа, че на това място са се събрали едни от най-добрите актьорски имена в цяла Европа.
И всеки един от тези режисьори има възможността, когато поставя пиеса, да избира между един и друг състав. Те сами водят кастингите си и често влизат в затруднение, защото тук имат много голям избор.
Ние в момента сме в ситуация, в която отказваме на наистина световни режисьори, които искат да поставят тук и ние не можем да ги приемем, защото нямаме времеви период, когато да дойдат.
Едно от тези имена е Робърт Уилсън, който след успешното първо турне на спектакъла "Бурята" на Шекспировия фестивал в Крайова през май, на което присъства и той самият, препотвърди желанието си отново да работи с трупата на театъра.
Постепенно започваме да работим с множество европейски театри. В първите месеци от встъпването на екипа ни в театъра той стана член на международната мрежа на водещи европейски театри - Европейска театрална конвенция, която обединява 60 ключови театрални институции от 31 страни в Европа.
Паралелно с това вече си партнираме с театъра в Тулуза, с Онасис център в Атина като други бъдещи партньорства са в процес на преговори.
- Изпълнихте ли целта си да сложите край на оскъдните заплати?
- Спрямо предходния период и това, което направихме, има огромна разлика.
Актьорите имаха обидно ниски заплати, а някои от тях играеха всяка вечер. В рамките на една седмица влизаха в кожата на 5-6 различни персонажа и в същото време репетираха. Което е психическо и емоционално изтощение, което наистина се случваше срещу невъзможно ниско възнаграждение.
Въведох механизъм, че колкото по-ангажиран е един актьор, толкова по-добро е финансовото изражение на тази заетост и това е, което намирам за справедливо. Заплатите се повишиха, но смятам че все още не е достатъчно - това са национални актьори в Народния театър, лицето на българския театър и на българската култура.
Заплатите им трябва да са поне двойни на сегашните и тук не говоря само за актьорите, а за целия състав на театъра, който се отличава с изключителен професионализъм.
Васил Василев със световноизвестния режисьор Деклан Донелан (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
- Защо се наложи да правите нов превод на "Медея", по която репетирате със световноизвестния театрален режисьор Деклан Донелан?
- За всеки един спектакъл ние се готвим предварително и се готвим много добре. Понякога се налага да правим нови преводи, когато режисьорът прецени. За "Венецианският търговец" на Явор Гърдев също направихме изцяло нов превод. Съвременното звучене винаги е по-различно, от това, което е преведено преди.
Съвременният преводач има по-добър рефлекс за адаптирането на текста, кара го да звучи по-близко до съвременния зрител. За "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу работим върху два превода, но може да се наложи да прибегнем и до трети.
При Явор Гърдев например периодът на подготовка отне една година и повече, за да може да изгради прочита си, за да влезе в Шекспировия проблем. Същото е с "Медея" и с "Оръжията и човекът".
- Като говорим за "Оръжията и човекът", която Джон Малкович поставя - защо тази пиеса провокира изказвания, че е антибългарска?
- Вие четохте ли я? Подозирам, че огромна част от хората, които я охулиха и казаха какво трябва да видим в тази пиеса, не са.
Всеки трябва да отговаря според своята позиция, своите знания и в своята област - когато в България започнем всички да работим със своята компетентност, нещата много бързо ще се променят в положителна посока. Който прочете "Оръжията и човекът", ще разбере, че това всъщност е не антибългарска, а антивоенна пиеса, писана преди 130 години.
Интересното е, че самият Бърнард Шоу споделя, че никога не е идвал в България, той не описва България, а англичаните. Това е пиеса, първоначално написана без конкретика за място.
По съвет на приятелите си литератори да разположи действието в контекста на реална война от онзи момент и благодарение на приятелството си с един руски генерал, живял в Русе, Шоу решава да се позове на Сръбско-българската война, която току-що е приключила. И той разполага действието в една хипотетична България, опозната през чужди разкази.
Пиесата вече е поставяна у нас от Николай Поляков и успешно е играна във Враца и Русе и дори още през 1920 г. - от един самодеен състав в Петрич. Самата пиеса е издадена от СУ "Свети Климент Охридски" през 2018 г., което напълно изключва приписваното й антибългарско съдържание.
Джон Малкович е поставил за първи път това заглавие през 1985 г. и това е първата му режисьорска работа. И когато той поиска да постави тази пиеса, искаше да възобнови точно тази своя работа, тук, в България. Ако погледнем на какво се обиждат противниците й, ще видим че грешат по отношение на почти всичко, което изтъкват.
Например - в пиесата пишело, че българите не четат. Но същата пиеса казва, че ние четем Байрон и Пушкин и че гледаме опера в Букурещ. Има и други несъответствия и откровени внушения. Мисля, че публиката е най-добрият съдник на това, което предстои да направим с тази пиеса.
Както вече казах, изкуството трябва да бъде актуално и да дава храна за размисъл на публиката си. Антивоенното послание е било актуално тогава, актуално е и днес.
- Беше смел ход да възложите на режисьора Галин Стоев да постави "Хага" в Народния театър?
- Недопустимо е през 2022 г. да тръгнеш да воюваш срещу суверенна държава. Всички четем историята и всички тези действия от страна на руската пропаганда са едни и същи през годините. Те са същите, за които Гьобелс (бел. ред - министър на пропагандата в Германия) говори.
Историята се повтаря и ние като творци трябва да подчертаваме, да казваме, какъв е проблемът със своите изразни средства.
Откровено казано - страх ме е за бъдещето на децата ми. Поколения назад не знаем какво е война, човек срещу човек, които стрелят един срещу друг. Но, ако се огледаме около нас на Балканите, ще разберем, че този късмет сме имали само ние и трябва всячески да се борим.
Ние не съдим никого в "Хага", колкото и да се опитват да ни обвиняват.
Изкуството не убива, то никога няма да убие никого. Изкуството никога не е било антихуманно, то е лъч светлина и може да бъде само в полза на човечеството.
А относно "Хага" всеки може да дойде да гледа, да вникне и да си отговори на въпросите.
- Като говорим за конфликт - не мога да не Ви попитам защо се стигна до скандала с Александър Морфов - управленски или творчески различия възникнаха помежду ви?
- Аз никога не съм имал конфликт с Александър Морфов и фактите сами говорят за това. Върнах го от Русия, създадох му условия да твори в два театъра, на които последователно бях директор.
В Народния театър той възстанови своите спектакли "Хъшове" и "Животът е прекрасен" и те се върнаха в афиша на театъра.
По този начин за една година, след дългото си отсъствие от България, той изведнъж имаше два спектакъла в Народен театър "Иван Вазов" и един в Драматично-куклен театър "Иван Радоев"- Плевен, като за последния получи и Аскеер.
За съжаление се оказа, че г-н Морфов има други приоритети и пътищата ни се разделиха.
- Заведохте дело за клевета срещу него, нямаше ли как с разговор да стигнете до някакво разбиране?
- Аз съм на мнение, че човек трябва да застава зад думите и действията си и да може да понесе последствията от тях, а не да се отрича от извършеното или изразената позиция.
Срамно е да се прочете в протоколите от съдебните заседания как същият този човек твърди, че силно огласените в пресата и представени като "протестни" негови действия, израз на уж аргументирана позиция, никога не се били случвали.
Директорът на Народния театър - Васил Василев (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")
- Все още ли сте "най-наблюдаваният режисьор в държавата", както писа немското издание "Тагесшпигел"?
- Думите ми бяха преведени неправилно от немски. Въпросът на немската журналистка беше: "Не Ви ли е страх като директор, позволил пиесата "Хага" да бъде поставена на сцената на Народния театър на България?"
И аз й отговорих: "Аз съм най-проверяваният директор в момента и изобщо в историята на българския театър". Иначе, радвам се, че най-авторитетните международни издания в областта на театъра започнаха да отразяват и да оценяват високо усилията, които полагаме за достойното вписване на националния театър на България сред останалите представителни европейски театри.
Освен в "Тагесшпигел", преди месеци излезе статия в престижното британско издание за театър "The Stage", а буквално преди дни международната платформа critical-stages.org публикува пространна статия за настоящите постижения на театъра.
От осемнайсетгодишния си ръководен опит знам, че когато въвеждаш промени в един репертоарен театър, отнема години усилия, но успехите си заслужават.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Още
Авторката на пиесата "Хага" Саша Денисова пристига за постановката на Галин Стоев в Народния театър
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}