ЛЕГЕНДИ НА КИНОТО
Легендата на унгарското кино Бела Тар пред Dir.bg: Ако преди цензурата беше политическа, то днес тя е пазарна
Унгарският режисьор е символ на радикалността и е лице на авангарда в киното
Автор : / 2872 Прочита 0 Коментара
Бела Тар получи почетната награда на Европейските филмови награди (Снимка: Getty Images)
За света на истинските кинофили, името Бела Тар не се нуждае от пояснения. Наричан последният велик, революционер, майстор на киното, сърцето на унгарския авангард във време на най-сурова цензура, Бела Тар сякаш сам постави край на своята кинематографична епоха с решението си да се оттегли от киното с последния си филм "Торинският кон" от 2011 г.
Бела Тар е жива легенда на авторското кино и един от последните, които могат да говорят за киното като изкуство преди пазара и парите.
Автор е на оставилите ярка следа в киното филми като "Веркмайстерски хармонии", "Сатанинско танго", "Проклятие" и др.
Срещаме се с Бела Тар в хотел The Westin Grand в Берлин, часове преди да му бъде връчена почетната награда на Европейските филмови награди.
Не изглежда твърде обнадежден за съвременното кино, но в същото време преподава на млади кинорежисьори, които иска да научи най-вече на смелост и сила да отстояват идеите си и собствената си идентичност. Сякаш най-трудните неща за един творец днес.
Кадър от последния пълнометражен филм на Бела Тар "Торинският кон", с който той се отказва от киното
- Г-н Тар, как се чувствате с тази награда? Какво означава тя за вас?
- Не знам. Наградата е от вашите колеги и всички тези, които са решили да ми я дадат, така че питайте ги тях.
- Не обичате големи заглавия, не обичате да ви наричат революционер, майстор и т.н.
- Аз съм просто обикновен човек. Понякога нещо ме докосва и го изразявам.
- Почетната награда, която получавате е до голяма степен награда за влиянието ви в киното върху поколения артисти и значението на вашите филми в историята на киното изобщо.
- Отново трябва да попитате колегите ви защо ми я дават. Но при всички положения, ние всички сме различни. И това е хубаво. Ако имаше едни същи влияния в киното, щеше да ви е досадно със сигурност.
Важно е как всеки един от нас вижда човекът. Това е основното.
Бела Тар получи почетната награда на Европейските филмови награди (Снимка: Getty Images)
- Казвате, че в началото сте искали да бъдете философ, а не режисьор. Има ли философи, които четете днес?
- Обичах философията и като бях на 18 исках да съм философ. Сега вече на 69 - не искам да съм философ.
- Вярвате ли в радикалността на киното и на изкуството изобщо. Вие сте част от авангарда в киното. Възможно ли е днес радикалното кино?
- Всичко е възможно. Можеш да направиш филм с телефона си. Не си зависим. Не ми харесва, когато младите режисьори се оплакват, че нямат пари, нямат това, нямат онова.
Имат това, от което се нуждаят, за да направят филм. Има много моменти от живота, които те докосват, просто ги снимаш, за да ги споделиш с другите.
Ако виждаш една ситуация по определен начин, той може да бъде радикален, ако не е конформистки спрямо филмовата индустрия. Израснах с комунистическа цензура в Унгария, имахме много стриктна и феодална система.
Ако тогава това беше политическа цензура, то днес имаме цензурата на пазара.
Това е доста тежко. Затова казвам на всички режисьори: снимайте, снимайте, снимайте!
Бела Тар получи почетната награда на Европейските филмови награди (Снимка: Getty Images)
- Следите ли съвременното кино? Гледате ли филми?
- Понякога. Бих искал да гледам филми с публика наоколо, защото моя опит показва, че когато зрителите плачат, аз се смея, а когато те се смеят, аз плача.
- Говорите за необходимостта да направиш филм, това, което назрява вътре в теб и трябва да го споделиш, защото те е докоснало. Вие обаче спряхте окончателно с пълнометражните филми през 2011 година, не ви ли липсва правенето на кино?
- Не, защото започнах да се интересувам повече от, както го наричат германците, Gesamtkunstwerk.
За мен пълнометражният филм вече означава все по-малко. Не искам да разказвам истории, а да отида по-близо до тоталността на дадено произведение. Затова направих този документален филм "Липсващи хора".
Това беше филм, поръчан специално от Wiener Festwochen, за аутсайдерите на обществото, онези, които често не знаем, че съществуват.
- Знам, че искахте да правите и "Кармен" в операта. Какво става с този проект?
- Голям проблем има с този проект. "Кармен" е най-успешната опера на всички времена. Никоя опера не желае тя да се промени. Разбира се, аз не харесвам либретото на Бизе, не харесвам музиката на Бизе - бих направил доста промени по "Кармен". Това щеше да е по-скоро опера без пеене.
- Винаги съм смятала, че филмите ви са повече тотални произведения отколкото филми. Но как се заражда идеята за филм при вас? Как назрява?
- Различно е. Нуждаеш се от нещо, което да те докосне силно. В "Торинския кон" идеята дойде от 1985 г. с един кратък текст и от тогава до направата на филма се чудех какво ще стане с този кон.
Кадър от "Веркмайстерски хармонии" на Бела Тар
- Как виждате развитието на политиката в Европа през последните години?
- Крайно дясното за жалост става все по-силно и това разбира се много ме притеснява. Все още смятам, че всяко човешко същество е различно и трябва да уважаваме достойнството на всеки един. Днес никой не уважава другия и това наистина е много притеснително.
- Какво мислите за Унгария днес?
- Не мисля, че е нещо по-различно от времето на комунизма, защото тогава властта също не беше от комунисти, а от феодалисти. Днес пак е така.
Това се случва отново днес, други лица, същата история.
Ако хората нямат информация, те лесно се подават на пропаганда. В селата например хората нямат интернет, имат само телевизор и вестници, които прилагат пропаганда, заради което тези хора са в плен. В големите градове е различно.
- Възможно ли е киното да се противопостави на това, на пропагандата, на насаждащите страхове?
- Наистина не знам, не искам и да съдя никого. През живота си съм виждал много млади момчета конформисти, те трябва да плащат сметките си, имат деца, семейства. Как да ги съдя? Не мога.
- Каква роля има киното в живота ви днес?
- Основно работя с млади режисьори в различни държави. Преподавам им. Например сега идвам от Прага, където работя с академия. Въпросът е дали те са достатъчно смели, дали смело могат да видят фантазиите си и да ги реализират във филми. Не можем да кажем какво е киното просто ей така. То зависи от самите хора, които го правят.
Кадър от филма "Сатанинско танго" на Бела Тар
- Какво им казвате на младите филмови режисьори?
- Казвам им "Бъдете себе си!". Нищо повече. Всеки трябва да се бори за собствената си идентичност и да бъде смел, независимо какво говорят другите за тях.
- Казахте, че основната цензура днес идва от пазара и съм напълно съгласна с вас. Как киното може да преодолее цензурата на пазара и може ли изобщо?
- Всяка страна е различна и се работи по различен начин.
- Има много силна социална чувствителност във вашите филми. Възприемате ли се като политически режисьор?
- Мисля че всеки филм е политически. Ако не говорите за политика - то вие сте политик.
- Помните ли първия ви контакт с киното и момента, когато решихте да станете режисьор?
- Никога не съм искал да ставам режисьор, просто бях на 16, бях много радикален, бях много млад и направих първия си филм, защото исках да променя света.
Мислех си, че камерата е добър начин да промениш света. Постепенно разбрах, че с филмите няма как да променя света, но пък по някакъв начин промених езика на киното.
- Какво предстои?
- Заминавам отново за Прага и там продължавам обучението с млади режисьори.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}