"Последно танго в Париж" на Бертолучи бе наказан с 5-годишна цензура

Светът загуби Бернардо Бертолучи - един от "последните императори" на Новата вълна в италианското кино. Той бе част от онзи киноелит на 60-те години на миналия век, който прослави италианското кино по света с шедьоври на филмовото изкуство. Едва ли някога ще се събере такава велика компания от талантливи творци и съмишленици като тази, която сформираха Бертолучи Микеланджело Антониони, Федерико Фелини и Пиер-Паоло Пазолини.

Бертолучи бе ключова фигура в т.нар. Нова вълна в италианското кино. Неговият принос се състои и в още нещо много важно - той направи респектиращ пробив в Холивуд. Филмът му "Последният император" /1987/ му донесе девет награди "Оскар" в различни категории, включително и за най-добър филм и най-добър режисьор.

През 2013 г. режисьорът бе удостоен със звезда на Холивудската алея на славата. Освен "Оскар"-ите приживе Бертолучи бе отличен с още много други награди: "Златна палма", "Сезар", "Златна камера", "БАФТА", "Европейски филмови награди", "Златен глобус" и пр. Режисьорът бе истинска легенда на световното кино.

Сред богатата му филмография е достатъчно да споменем дори само няколко заглавия, за да си дадем сметка колко голям бе приносът му в световното киноизкуство: "Последно танго в Париж", "Последният император", "Малкият Буда", "Двадесети век", "Чай в пустинята", "Открадната красота", "Мечтатели", "Аз и ти" - последният му филм и мн. др.

Последните години от живота си Бертолучи прекара в инвалидна количка, и въпреки това продължи да работи.

Роден е в Парма през 1940 г. Военно време, в което домът на малкия Бернардо е като духовен оазис - там се събират интелектуалци като Пиер-Паоло Пазолини - близък приятел на баща му Атилио Бертолучи, поет. По онова време и Пазолини е писател и поет - дебютът му в киното е през 1961 г. с филма "Безделник", когато Бернардо Бертолучи е едва на 20.

От приятелски чувства към семейството му, Пазолини го взима за свой асистент. По време на съвместната им работа се запалва страстта на Бертолучи по киното. Година по-късно, когато написва сценарий за филм /"Сухата кумица"/, именно Пазолини му помага да го реализира като режисьор. Така започва славната история на Бернардо Бертолучи в киното.

Режисьорът, като млад (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Като дете на поет и учителка, още от момче литературата му се отдава. През целия си живот Бертолучи ще пише сценарии и ще се вълнува от въпроса как героите му да получат живот на екрана.

Темите са най-различни - от много сериозни, до развлекателни. Малцина знаят, че именно младият Бертолучи е автор на сценария на филма на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад" /1968/, в който участват световни знаменитости като Хенри Фонда, Клаудия Кардинале и Чарлс Бронсън.

Кадър от филма "Последно танго в Париж" с участието на Марлон Брандо и Мария Шнайдер (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Бертолучи прави първия си филм едва 22-годишен. С типичния за младостта емоционален порив, той търси себе си като личност, на фона на съвремието си. В унисон с "будните 60", и младият режисьор е повлиян от левите идеи.

Вълнуват го герои-бунтари, като студента-марксист във филма му "Преди революцията", след който развива радикалните си възгледи за промяна на световния ред във филма "Конформистът". Самият Бертолучи признава в едно по-късно интервю, че по онова време "сънувал комунизъм".

По-късно филмите му ще добавят нови щрихи от характера на неговата пламенна натура, като увлечението му по еротиката. Филмът му "Последно танго в Париж" запали истински скандал, чиято забрана, всъщност, изигра ролята на реклама и предизвика нечуван фурор.

На няколко етапа филмът припомняше за себе си и за своя режисьор по различни поводи, но това само засилваше зрителския интерес към него и филмът все повече затвърждаваше своето място сред вечните шедьоври на световното кино.

"Последно танго в Париж" постигна истински триумф.

В началото на кариерата си (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Години след създаването на филма и много преди да почине през 2011-а година, актрисата Мария Шнайдер извади нелицеприятни факти от задкулисието на снимките, по време на които се била почувствала засегната от една сексуална сцена във филма.

Тогава Бертолучи направи изявление в типично негов стил - на горещ италианец, като каза, че Шнайдер е била предупредена за въпросната сцена и макар тогава да е била само на 19, е била способна да изрази несъгласие с нея. Нещо, което тя не е направила?!?

Леко сприхав, но честен - истински италианец. Снимка: Getty Images

Отривистият характер на Бертолучи му помагаше да респектира само с няколко думи опонентите си. "Честността, въпреки понякога избухливия му характер, правеше да го заобичаш за цял живот", казва за Бертолучи в едно свое интервю Пиер Паоло Пазолини.

Бернардо Бертолучи и Жерар Депардийо, Рим, 2011 г. Снимка: Getty Images

Филмът "Последно танго в Париж" е създаден в най-трудния период за световното кино - всъщност, за цялата култура - 70-те години на миналия век - времето на Голямата депресия. След първата прожекция на филма в Ню Йорк, той е цензуриран в Щатите, а едновременно с това и в Италия.

В продължение на пет години лентата е под цензура, но това само засилва зрителския интерес към филма, както и популярността на режисьора.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер, в скандалния филм "Последно танго в Париж". Снимка: Getty Images

Филмът е заснет от оператора Виторио Стораро, с когото Бертолучи за пръв път работи по филма "Конформистът", и това е началото на един неразривен творчески тандем между режисьор и оператор.

Двамата със Стораро обсъждали с часове визуалната естетика на екрана. В резултат на тези детайлни по съдържанието си разговори, двамата ще създадат инстински шедьоври на екрана, като "Последно танго в Париж", "Двадесети век", Стратегията на паяка" и др.

С почетната грамота от звездата си в Холивудската алея на славата. Снимка: Getty Images

Във филмите на Бертолучи са участвали най-големите звезди от края на миналия и началото на новия век: Марлон Брандо, Робърт де Ниро, Жерар Депардийо, Бърт Ланкастър, Джеръми Айрънс, Лив Тайлър, Джон Малкович, Дебра Уингър и мн. др.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

От Милениума нататък, заради тежка операция, която довежда Бертолучи до обездвижване и инвалидна количка, той изпада в почти 10-годишно творческо мълчание. През 2012-а, обаче, излиза на екран филмът му "Аз и ти".

В него режисьорът сякаш проецира собствената си интровертност от "мълчаливия" период чрез героя си - 14-годишен тийнейджър. Сюжетът се разгръща основно в едно мазе, в което в продължение на седмица младежът и наркозависимата му сестра се преборват със страховете си, споделяйки най-болезнените си чувства.

В последните години се появяваше на световните фестивали в инвалидната си количка (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Какъв бе Бертолучи в личния си живот? - Той се жени доста късно - на 38, за британската сценаристка и режисьор Клеър Пелоу. Двамата нямат деца, но връзката им остава здрава в духовно отношение, за което вероятно са спомагали общите им интереси в областта на литературата и киното.

Така или иначе, обаче, големият режисьор няма наследници. За сметка на това 77-годишният Бернардо Бертолучи е личност, издигната в култ от своите сънародници. И ще остане такава не само за италианците, но за много хора в целия цивилизован свят.

Италианците го издигат в култ (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)