ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

Господ звъни по телефона в Сатирата

Елена Панайотова прави първата сценична реализация в България на пиесата "Всеки иска да живее" от съвременния израелски класик Ханох Левин - непокорен, бунтар, обожаван и преследван, забраняван и цензуриран

Автор: Пенка Момчилова / 26 април 2024 / 17:06 400 Прочита 0 Коментара

Сцена от спектакъла "Всеки иска да живее" Ханох Левин, постановка на Елена Панайотова (Снимка: Петър Петров/Сатиричен театър "Алеко Константинов")

"Пряката връзка" между Бог и трупата е в премиерния спектакъл "Всеки иска да живее" от Ханох Левин, постановка на Елена Панайотова на сцената на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Сценограф е Юлиян Табаков, хореограф - Росен Михайлов. Музиката е на Христо Намлиев.

Представлението е летящ старт за изпълнителите на главните роли - популярният Николай Върбанов /Позна/ като щатен актьор в Сатиричния театър и дебютантката Илияна Колева /неговата съпруга Позневица/.

Участват и Деляна Хаджиянкова, Ивайло Калоянчев, Божидар Мицев, Деница Даринова, Анита Ангелова, Явор Борисов, Пламен Великов, Живко Сираков, Сотир Мелев, Симеон Георгиев, Асен Мутафчиев, Кирил Бояджиев, студенти от Театрален колеж "Любен Гройс".

Това е първата сценична реализация в България на пиесата от съвременния израелски класик - непокорен, бунтар, обожаван и преследван, забраняван, цензуриран... Непоколебим в /катранено/черното си чувство за хумор /препоръчително и за неговите зрители, за които в случая има и възрастово ограничение - над 16 години/.

Смешно, страшно, иронично, саркастично, гротескно, приказно, натуралистично, мъдро и безпощадно са част от контрастните определения, които могат да се дадат на представлението. Бих го оприличила и на сън, по-скоро кошмар, някакво бълнуване, лутане между ужаса и красотата, мрака и експлозията от цветове - в епизода с дворцовия бал, където изяществото съжителства с гротеската.

Танците и музиката на живо - бенд с участието на Живко Сираков, Пламен Великов, Данаил Николов, и вокали Деница Даринова/Анита Ангелова и Явор Борисов - допринасят за атмосферата в спектакъла.

Забележителна е и пластиката в актьорските изпълнения, особено в дуото Ангелът на смъртта и неговият помощник. Още по-забавно става, когато се превръщат в трио - с Ангела на милосърдието. Именно той осъществява пряката телефонна връзка с Бог, който, по думите му, се е пристрастил към оперетата, попадайки във Виена. И, разбира се, иска щастлив край! Налага се лично да настоява за това пред Ангела на смъртта, който държи на своето, защото има... квота!

Егоизмът, достигнал до егоцентризъм, алчността, похотта, чревоугодничеството, "мутирали" в неудържима лакомия за гастрономически и плътски наслади, са на прицел в спектакъла.

"Ах, каква трагедия - всеки иска да живее!", възкликва богаташът Позна, когато разбира, че няма да може да се възползва от предоставения му шанс - да отложи смъртта си, ако намери някой да умре вместо него. Той е удивен, че никой не иска да се откаже от живота - дори да е на смъртно легло, да не говорим за "дребни несгоди" като бедност, самота, болести...

"Колко далеч може да стигне човек, за да запази това, което има? Може ли да живее без обич? Писан отдавна, текстът е почти пророчески за съвременния свят, който е изпълнен с цинизъм и липса на съпричастност. Свят, в който ние, хората, се увличаме в придобиване на материален просперитет и напълно забравяме за ефимерността на живота, и дори започваме да си вярваме, че смъртта може да бъде отложена", казва Елена Панайотова.

Режисьорката и екипът канят зрителите "да се посмеем заедно от сърце на най-големите си страхове, надежди и илюзии и да си припомним, че животът е дар, който не бива да се пропилява".

Пенка МОМЧИЛОВА

Гледайте "Всеки иска да живее" на сцената на Сатирата