Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?

ГЕНИИ НА КИНОТО

Помните ли "Последно танго в Париж" и "Последният император"?

Бернардо Бертолучи - един живот, "прелестно обсебен" от киното

Бернардо Бертолучи на прожекция на "Последно танго в Париж" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Италианският режисьор Бернардо Бертолучи е роден на 16 март 1940 г. в Парма. Почти няма филмова награда, с която да не е бил награден: "Златна палма", "Сезар", "Златна камера", "Златен глобус", "Оскар" - дори два, звезда в Холивудската алея на славата. И дори да беше направил само два от филмите си - "Последно танго в Париж" и "Последният император", пак щяхме да запомним името му - Бернардо Бертолучи.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Преди време на българския пазар излезе в превод книгата му "Прелестно обсебен", за която той с присъщото му чувство за хумор казва, че е "книгата, която не знаех, че съм написал". В нея режисьорът разказва за филмите си и за всички срещи, съпътстващи живота му на човек, отдаден на професията си. За скандалния "Последно танго в Париж", за успеха на "Двайсети век" и "Последният император", за снимките на "Чай в пустинята" и "Малкият Буда".

Домашната среда, в която израства малкият Бернардо е с майка учителка по литература и баща - поет. Небезизвестният Атилио Бертолучи често водел сина си на кино, понеже пишел и критически статии за местно списание. Той насърчил и първите поетически опити на сина си, когато малкият бил едва на 6. Като юноша обаче Бертолучи все повече започва да се интересува от кино. Прави малки аматьорски филмчета на 16-милиметрова лента. После завършва литература и философия и заминава за Рим. Там киното отново го изкушава, а съдбата му дава невероятния шанс да работи като асистент на Пиер Паоло Пазолини по филма му "Безделник".

Бертолучи за пореден път осъзнава, че киното неустоимо го привлича и решава да се пробва с игрален филм. Едва 22-годишен заснема филма "Сухата кумица", за който по-късно не обича да говори много и отклонява разговора към другите си "любови" в онзи период - поезията, музиката и театъра. Според много критици активният му период в киното започва през 1962-ра, всъщност именно с този негов пръв филм, но самият Бертолучи признава, че 5 години по-късно съвсем не бил активен, а напротив - изпада в тежка депресия.

Италианското кино търпи последствията от рецесията - много режисьори не могат да набавят средства за филмите си, и той не прави изключение. Същевременно не иска да направи компромиси като снима каквото и да - не споделя ценностите на дребнобуржоазното кино, за да задоволява евтиния му вкус. Както сам по-късно признава, по онова време се чувствал като "чужденец в родината си".

Бернардо Бертолучи и Мартин Скорсезе (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Търси спасение в историята и в личности като Серджо Леоне, Годар, Алберто Моравия, Робер Бресон и др., които му стават приятели за цял живот. "В приятелите ми е моят въздух, моят огън и водата, едновременно. Имало е моменти, в които това беше особено важно!", казва режисьорът в едно интервю. Това е интимно признание, изтръгнато право от сърцето му. "На Бертолучи не е присъщо високото его, като при много други знаменитости", отбелязва не един кинокритик.

Кадър от филма "Последният император"

Филмът му "Последният император" /1987 г./ напр. печели цели 9 награди "Оскар", "Конформистът" /1970 г./ също обира много отличия, получава и номинация за "Златен глобус" за чуждоезичен филм и номинация за "Оскар" за адаптиран сценарий по романа на Алберто Моравия, но Бертолучи никога не си позволява да изпадне в някакво самохвално веселие, в което да изтъква успехите си. "Просто се усмихва пред камерите и не ти дава и да си помислиш, че нещо в самочувствието му се е променило до степен да се възгордее", пише журналист.

Марлон Брандо и Мария Шнайдер в "Последно танго в Париж"

"Последно танго в Париж" /1972 г./ е голямо изпитание в кариерата на Бертолучи. Филмът е за времето си е нещо като скандален експеримент. Едва от автобиографичната книга на режисьора научаваме, че снимачният процес е бил съпроводен със заплахи за съд, глоби и затвор. Също и че в образите на Пол и Жана е било планувано да играят Жан-Луи Трентинян и Доминик Санда, но те отказали, и по тази причина във филма видяхме Марлон Брандо и Мария Шнайдер.

Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо и Мария Шнайдер на снимачната площадка на "Последно танго в Париж"

Колко невероятен шанс, всъщност, защото и двамата актьори признават в интервюта, че това са "ролите на живота им". Пишещите пуритани обаче обвиняват Бертолучи, че филмът му е "неприличен". Много кинокритици морализаторстват в пресата и пишат, че този филм "няма никаква стойност". Зрителите обаче преценяват филма по коренно различен начин. Касовият успех на "Последно танго в Париж" доказа, че Бертолучи е създал нещо не скандално, а по-скоро революционно. Филмът му е протест срещу фалшивите догми и апел за свобода на себеизразяването, включително и на сексуалното. Този филм сякаш беше изпреварил времето си.

Марлон Брандо в "Последно танго в Париж"

Считат филма на Бертолучи "Двайсети век" /ит. "Novecento", 1976 г./ за безспорния шедьовър на Бертолучи. Темата за разделението в обществото е разгърната до размерите на епос. Именно в този филм младият по онова време Жерар Депардийо направи силно впечатление. Както и играта на Робърт де Ниро, разбира се.

Депардийо и де Ниро в "Двайсти век"

"Чай в пустинята" /1990 г./ с Джон Малкович и Дебра Уингър е малко познат на нашите зрители, но всеки който е гледал филма, ще оцени неговия тънък психологизъм, разкриващ взаимоотношенията в един брак.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Последните филми на Бернардо Бертолучи са "Открадната красота" /1996 г./, "Мечтатели" /2003 г./ и "Аз и ти" /2012 г./ , но дори и никога повече да не заснеме филм, онова което ни е оставил като филмово наследство, го прави един от най-великите режисьори на нашето време.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Фред Астер считал Майкъл Джексън за свой наследник

35 години от смъртта на най-великия танцьор на ХХ век

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Един от акцентите на вечерта бе прожекция на документалния филм на Илко Дундаков "Радой Ралин и времето" (2004) за големия сатирик и дисидент

5 велики превъплъщения на Марчело Мастрояни

„Ако те нарекат латино любовник, значи си в истинска беда. Жените винаги очакват изпълнение като за "Оскар" в леглото" казва той

Радой Ралин ще "оживее" в Сатирата, за да каже нещата, който са важни за него

В емблемтичния театър отбелязват 100-годишнината на Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка‘‘

Джак Никълсън на 85: Любимите ни негови роли

Легендарният актьор сияе не само в "Сиянието", но навсякъде, където се появи

Великите любовни писма

„Тази сутрин отново те сънувах. Седяхме един до друг, а ти ме отблъскваше, не сърдито, дружелюбно. Бях много нещастен“ пише Франц Кафка до любимата си Милена Йесенска