JAZZ+
Роберто Фонсека сътвори магия, от която крайно се нуждаехме
Големият кубински пианист имаше два концерта в Sofia Live Club, единият от които с фолклорния хор „Нови български гласове“
Автор : / 3702 Прочита 0 Коментара
Роберто Фонсека и неговото трио направи два концерта в Sofia Live Club (Снимка: BulFoto)
Двата концерта на един от най-значимите съвременни музиканти Роберто Фонсека се случиха в момент, в който имахме нужда именно от тази глътка въздух, напоена с кубински джаз, слънце и намигване, че хубавата музика наистина може да направи светът по-приятен.
Музикалните събития, които преживяхме като топъл полъх от Куба и Африка под знака, че животът ни е даден, за да му се наслаждаваме, се случиха с усилията на организаторите от Jazz Plus.
На 7 юли триото на Роберто Фонсека представи новия албум Yesun - един интимен проект, който подхожда изключително на приятелски настроения и дружелюбен с публиката Фонсека. Ако говорим за афро-кубински джаз в ХХI век, то Фонсека е една от най-важните негови фигури.
Триото на Роберто Фонсека (Снимка: Павел Коев)
Последните албуми демонстрират желанието на пианиста и композитор Фонсека да не се ограничава в рамките единствено на кубинските ритми, а старанието му да прави космополитна музика.
Кубинският пианист и неговото трио приветстваха зажаднялата за джаз софийска публика като ѝ донесоха едновременно задушевност, уют, но и позабравените емоции на социалните събития, в които всички танцуваме и сме заедно в музикалното произшествие, което взаимно изпълняваме.
Безграничните импровизационни умения на Фонсека трио създадоха именно усещането за живота въпреки всичко, така че да достигнем до истинския смисъл на музиката, а именно - да снема ограничителни линии и да ни кара да забравим за всичко докато сме в нейния свят.
Роберто Фонсека взриви публиката в Sofia Live club (Снимка: BulFoto)
Освен виртуозността, която отдавна е отличителен белег в музиката на Фонсека, в албума Yesun също така чуваме ангелския му и изключително поетичен глас, който се появява сякаш като рецитиране на поема в парчето "No soy de esos".
Kachucha ни води из афро-кубинските ритми с фантазии за слънце, карнавал и танци до забрава. Това ни се случи и когато чухме парчето MamboPaLaNina.
Yesun е албум за хора, които не търсят типичните стандарт и определения на афро-кубинската музика, а искат просто да бъдат хипнотизирани от живота и пълнотата му.
Вторият концерт беше пък се оказа още по-хипнотизиращ, заради неговата интересна концепция. Фонсека направи изумително шоу с носителите на "Латин Грами" хор "Нови български гласове" под диригентството на Георги Петков.
Диригентът на хор "Нови български гласове" и Роберто Фонсека (Снимка: Павел Коев)
Историята на "Отвъд нотите" започва през 2008 г., когато Фонсека гостува на фестивала "Джаз плюс" със своя квинтет в зала "България". Това негово идване в България съвпадна с края на европейското му турне и той остава няколко дни у нас. От преживяванията му в София се появява пиесата Bulgarian, част от албума му Akokan (2009).
На 1 август проектът на Фонсека и "Нови български гласове" ще се представи на Джаз феста в Марсиак, Франция.
Самият пианист сподели, че случайно се е сблъскал със звученето на българския фолклор, който го е впечатлил със своята спиритуалност, след което е започнал да слуша различни хармонии с фолклорни елементи, за да реши да направи този проект, който създава напълно нова по звучене музика.
"Нови български гласове" заедно с триото на Фонсека изпълниха едни от популярните български народни песни като "Вечерай Радо", "Денойко мари хубава", "Дине бело, Дине", "Женала Яна," Рипни, Калинке", "Цъфнало цвете шарено" като така те прозвучаха по един едновременно разпознаваем, но и твърде неочакван начин, с което създадоха силни емоции в публиката, която беше тотално погълната от енергията и силата на всеобхващащата сила.
Концертът с хора "Нови български гласове" беше зашеметяващо продължение на концерта на Фонсека трио от предната вечер като той създаде още по-наелектризираща атмосфера.
Сливането на звуците на фолклорните гласове и музиката на афро-кубинския джаз предизвикват съвсем непознато, особено и мистично усещане - и много лично.
Публиката беше напълно внедрена в този изключителен свят и на излизане от клуба се чуваха коментари: "Наистина не очаквах да ми въздейства толкова много, не знам какво да кажа!"
А не е ли точно това най-важната роля на музиката, да ни остави без думи и да ни кара да се изумяваме от нейните неочаквани алеи.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}