МАЙСТОРИ НА КИНОТО
В шеметния ум на Хичкок
На 13 август се навършиха 125 години от рождението на един от най-великите филмови режисьори
Автор : / 1393 Прочита 0 Коментара
Хичкок в кадър, направен по време на снимките на шпионския трилър "Човекът, който знаеше твърде много" от 1934 г. (Снимка: Getty Images)
От "Шемет" през "Задният прозорец" до "Психо", методът Хичкок не може да остави никой безразличен. Филмите му поглъщат зрителя и го хвърлят в лавата на тревожност, загадки и мистериозни лабиринти на символи и възможности.
Актьорите Джеймс Стюарт и Ким Новак в "Шемет" (Снимка: Getty Images)
Алфред Хичкок, известен още и като майсторът на съспенса в киното, притежава много характерни способности, които правят визуалния му език разпознаваем, неповторим и гениален.
Филмите му са не само разказване на истории под напрежение и мистериозност, но са и изкусителни визуални преживявания, старателно изработени, за да ангажират публиката на различни нива.
Хичкоковският символизъм, техниките на камерата и визуалните мотиви са неразделна част от неговия наратив, което прави творчеството му благодатен терен за изследване не само от филмографията, но и от психологията.
Алфред Хичкок, октомври, 1969 г. (Снимка: Getty Images)
Визуалният разказ
Хичкок вярва в силата на визуалния разказ, като често казва: "Ако филмът е добър, звукът може да се изключи и зрителите пак ще имат напълно ясна представа какво се случва."
Тази философия е очевидна във филмите му, където той използва образи, за да предаде теми, психология на героите и развитие на сюжета, често без дори да е необходим диалог. Филмите му са пълни с визуални мотиви, които се повтарят в творчеството му, създавайки отличителен стил.
Хичкок на летище Хийтроу през 1964 г. (Снимка: Getty Images)
Хичкоковски символизъм
Символизмът е един от ключовите аспекти на визуалния език на Хичкок.
Предметите, цветовете и обстановката във филмите му често носят по-дълбок смисъл, служейки като визуални метафори, които подсилват разказа.
Например "Птиците" (1963 г.) е филм, богат на символизъм. Самите птици могат да се разглеждат като проява на потиснатите страхове и тревоги на героите. Ескалиращите атаки на птиците са паралелни на нарастващото напрежение и нерешените проблеми в човешките персонажи, особено на страха от непредсказуемостта на природата и крехкостта на цивилизацията.
Използването на птиците като символ на надвисналия хаос е мощен инструмент, който Хичкок взема, за да изгради напрежение, без да обяснява открито причината за птичите атаки.
В "Шемет" (1958) Хичкок използва мотива на спиралите, за да символизира изпадането на главния герой в пропастта на обсебването и лудостта.
Повтарящите се спираловидни модели, от въртящите се надписи до въртопните кадри на стълбището на кулата, визуално представят психологическия смут на героя и цикличния характер на неговата обсебеност.
Спиралата се превръща във визуална метафора на неизбежния и разрушителен цикъл, в който героят се оказва хванат.
Визуални мотиви и теми
Хичкок често използва повтарящи се визуални мотиви, за да изследва любимите си теми като вината, воайорството и двойствената самоличност.
Мотивът за двойствеността е особено ярък в творчеството му, като символизира нееднозначната природа на героите му и конфликта между публичната им личност и скритите им желания.
Филмът "Непознати във влака" (1951 г.) е ярък пример за този мотив.
Сюжетът се върти около буквална и символична размяна на самоличности - двамата герои Бруно и Гай си разменят убийства, за да решат проблемите си.
Мотивът на кръстосването, визуално представен чрез пресичащи се влакови релси, сенки и движения на камерата, подчертава темата за двойствеността и размитите граници между доброто и злото, здравия разум и лудостта.
Хичкок и актрисата Клод Жад на снимките на филма "Topaz" през 1969 г. (Снимка: Getty Images)
Воайорството е друга повтаряща се тема във филмите на Хичкок, най-ярко проявена в "Задният прозорец" (1954 г.).
Главният герой Джеф е затворен в апартамента си заради счупения си крак и единственият му източник на забавление е да наблюдава съседите си през задния прозорец.
Хичкок използва камерата, за да изравни публиката с погледа на Джеф, правейки ни съучастници в неговото воайорство.
Тази техника не само изгражда напрежение у зрителя, но и коментира природата на самото кино - как гледането е присъщо на воайорството и как актът на наблюдение може да повлияе на психиката на наблюдателя.
Хичкок по време на снимките на "Frenzy" в лондската Ковънт Гардън, 1971 г. (Снимка: Getty Images)
Техниките на камерата като психологически инструменти
Майсторството на Хичкок в техниките на камерата е централно за неговото визуално разказване на истории.
Той често използва камерата, за да даде представа за психическото състояние на героя, да манипулира емоциите на публиката и да засили напрежението.
Приближаването на камерата, или "ефектът шемет", е една от най-известните техники на Хичкок.
Използван за пръв път във филма "Шемет", този ефект се постига чрез едновременно приближаване на обектива, докато камерата се движи назад (или обратното), създавайки дезориентиращо усещане за пространствено изкривяване.
Тази техника ефективно визуализира акрофобията и паниката на главния герой, като потапя публиката в психологическите му преживявания.
Във филма "Психо" (1960 г.) Хичкок използва близки планове и бързи разрези по време на прословутата сцена под душа, които засилват ужаса на момента, като правят насилието по-интензивно от това, което всъщност се показва на екрана.
Като се фокусира върху разпокъсани части от тялото и използва бърз монтаж, Хичкок разколебава зрителя и предизвиква и шеметна реакция. Сцената под душа също така илюстрира използването на визуалния език от Хичкок за подвеждане на публиката - това, което изглежда като безпричинно убийство, по-късно се оказва централно за психологическото изследване на идентичността и потискането във филма.
Силата на мизансцена
Педантичното внимание на Хичкок към мизансцена - подредбата на всичко, което се появява в кадър - допълнително засилва тематичната дълбочина на филмите му.
Всеки елемент - от осветлението и сценографията до костюмите и реквизита - е внимателно подбран, за да допринесе за разказа.
В "Ребека" (1940 г.) внушителното присъствие на имението Мандърли служи като постоянно напомняне за починалата Ребека и за чувството за малоценност на главния герой.
Тъмният, готически интериор на имението отразява потискащата атмосфера, която задушава новата госпожа де Уинтър, символизирайки сянката на спомена за Ребека, която преследва брака ѝ.
Внимателната постановка на обстановката във филма не само създава настроение, но и действа като визуално представяне на вътрешния свят на героите.
По подобен начин в "Север- Северозапад" (1959) изборът на планината Ръшмор за кулминацията на филма е силно символичен.
Монументалният мащаб на мястото отразява монументалната борба на главния герой за оцеляване и търсене на истина.
Шпионското преследване с високи залози, съпоставено с емблематични американски символи добавя различни пластове смисъл, превръщайки сцената в прозорец, отправящ въпросите за идентичността, патриотизма и мястото на индивида в обществото.
Филмите на Алфред Хичкок са майсторски клас в използването на визуален език и символика.
Способността му да предава сложно психологическо съдържание чрез образи, не толкова чрез диалог, е оставила незаличима следа в изкуството на киното.
Анализирайки визуалните мотиви, техниките на камерата и мизансцена на Хичкок, може да се доближим сякаш по-лесно до неговия гений.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}