"Аз мога да екранизирам и "Пепеляшка", само че зрителите веднага ще видят труп в каляската", казвал майсторът на ужасите и психотрилъра - сър Алфред Хичкок, и признавал, че през целия си живот, още от детството, е бил изпълнен със страхове.

"Само един страхлив човек, познава ужаса във всичките му форми и може да го пресъздаде на екрана", откровено заявява Хичкок. А откъде идват неговите страхове? - Малкият Алфи, както го наричали родителите му, прекарал почти цялото си детство в стаята си. Баща му бил продавач на птици, но по характер - много жесток човек. Тероризирал сина си и по този начин му внушил първите комплекси за малоценност.

От малък Хичкок страдал, че е не само страхливец, но и грозен - дебел и отблъскващ. Леността и самотата го изпълвали с извратени фантазии, в които си представял как отмъщава на околните, задето не го харесват и постепенно изградил образа, в който се превърнал реално - на завършен деспот. Още едно оправдание на максимата, че насилените се превръщат в насилници.

В пуберитета невротичните комплекси на Хичкок го карат да тормози съученичките си с мръснишки подигравки, а католическият колеж засилил извратеното му отношение към жените. Когато започнал да снима, със същата жестока страст издевателствал над актрисите си. Ако се обърнем към фройдистката теория за "неизползваното" либидо, което се трансформира в творчество, то тя напълно би обяснила защо подозират Хичкок в прикрит хомосексуализъм. В края на живота си режисьорът сам

признава, че е правил секс с жена един-единствен път в живота си

- със съпругата си Алма, в първата брачна нощ, и било цяло чудо, че тя зачева от раз и му ражда дъщеря. Алма Ревил работи като скриптърка на филмите му, преди да се оженят. Целият им брак преминава като договор за "ненападение", и върви гладко по тази причина.

Алфред Хичкок и съпругата му Алма

Самият Хичкок веднъж признава, че ако не била Алма, много вероятно е щял да стане открит хомосексуалист. А дали не е потискал именно тези си скрити помисли, всъщност? Липсата на секс се отразява цялостно на живота му и го превръща в маниак, който мрази всичко телесно. Съзнава, че е дебел, но продължава да се тъпче с пържоли и сладолед. След използването на тоалетна, трие с ожесточение дори седалката на тоалетната чиния. Всичките му действия и отношението му към хората, говорят за болезнена и направо казано - садистична чувствителност. Хичкок е обсебен от актрисите, които избира за главните си роли, и същевременно - изпълнен с някакъв открит гняв към тях. Грейс Кели, Вера Майлс, Ким Новак, Джанет Лий и Типи Хедрън са уникално красиви жени, с които той съзнава, че няма шанс да бъде като мъж, и затова използва възможността да ги тормози като режисьор.

Актрисата Джанет Лий 

Докато ги снима във филмите си, постоянно ги унижава и контролира напълно живота им.

Хичкок обожавал Грейс Кели 

Хичкок обожава Грейс Кели, но нейната привидна фригидност, го кара буквално да се ожесточава и да измисля нови и нови филмови сцени, в които да провокира сексуалността й, и тя да "лъсне" разконспирирана на екрана. За да изтръгне от Джанет Лий истински вик на ужас при снимките на "Психо", Хичкок скрива в гримьорната ѝ чучело на труп. Докато актрисата умира от истински ужас и почва да крещи, Хичкок се смее и е доволен от резултата на идеята си. Най-садистично е отношението на Хичкок към Типи Хедрън - тя е най-изстрадалата му жертва. Типи работи за Хичкок в продължение на 7 години срещу $ 500 седмично. По време на снимките на култовия "Птиците", за който Хичкок използва 28 000 пернати,

стотици врани, чайки и гълъби наистина кълват Типи по лицето.

Типи Хедрън в "Птиците"

След снимките Хичкок й се "извинил" за болките и раните, като почнал да й праща по куриер бутилки шампанско и огромни букети с цветя. Един от букетите бил придружен с картичка, на която собственоръчно написал: "Заради курешките по косата ти!.." Извратеното му чувство за внимание стига до садизъм. За един рожден ден на дъщеричката на Типи Хедрън /бъдещата звезда Мелани Грифит/, Хичкок подарява на момиченцето...кукла в ковчег. Въпросната кукла била изработена по поръчка и изглеждала досущ като майка й Типи. В спомените си Типи Хедрън признава, че веднъж, пиян Хичкок се опитва да й посегне сексуално, но само за да я унижи за пореден път: "Караше ме да го пипам по срамните му места и насочваше ръката ми, докато ми натискаше главата в масата!..", споделя актрисата.

Алфред Хичкок и Типи Хедрън

С годините Хичкок се пропива жестоко, а боледува от сърце. Първоначално взима кортизон, а по-късно му поставят пейсмейкър. Затваря се още повече в себе си. "Превръща се в това, което винаги е бил, но до някаква степен преди е успявал да контролира - един тъжен и зъл, отчужден човек!", пише един от биографите на режисьора. Хичкок умира на 29 април 1980 г., а урната с праха му е пусната да плава сред вълните на Тихия океан. Най-голямата загадка за критиците и след смъртта му, остава неразкритата сексуалност на Хичкок.

"Аз съм изумително непривлекателен. По-лошото е, че винаги съм го съзнавал",

признава приживе самият той. "Може би затова е харесвал жените по един жесток начин. Може би защото по някакъв начин се е отъждествявал с тях, но е съзнавал невъзможността сексуалните му фантазии да се реализират и по-скоро им е завиждал, искал е да бъде...тях!..Комплексите му са го наранявали безпощадно и разрушително отвътре. Филмите на Хичкок имат хомосексуален лайтмотив", пише американски лайфстайл журналист. Въпреки че е признат за изключителен кинематографист и режисьор, и е определян за едно от най-влиятелните имена в историята на киното, издигнат в рицар от кралица Елизабет Втора, приживе Хичкок не се звезделее, а нетипично за маниера на отблъскващото си общуване с хората, скромно охарактеризира причината за своята гениалност с думите:

"Мога да се освобождавам от страховете си по единствения възможен начин - като снимам филми за тях." С този поевтинен "етикет", който сам си лепва, Хичкок може би се е опитвал да каже на почитателите си: "Аз не съм лош, творчеството ми е отдушник на личната ми трагедия!.." Може би така, страхливо е открехнал винаги залостената врата към вътрешния си мир. Чувството за безнадеждност не го напуска до смъртта му.

Дори и нея "увенчава" със съспенс, който трябва да държи нащрек човечеството чак до...3000-та година. Тогава някой трябва да се сети да отвори предсмъртното му завещание - капсула с послание към идните поколения, неразгадано по смисъл до днес. Хичкок сложил в капсулата големи късове динамит, барут и нитроглицерин. Какво ли трябва да означава тази смес? - Сблъскваме се с ребуса на едно типично хичковско послание към бъдещето, което май също като във филмите му, се очертава да бъде изпълнено със страхове и гняв. Две сили, които определено водят към самоунищожение. 

Еми МАРИЯНСКА